Иван Костов, в турско-синьо, за да бъде вечно в политиката

Иван КостовНякак между другото и тихомълком мина гласуването на 11 януари в българския парламент на предложената от Иван Костов Декларация за така наречения възродителен процес, когото българските депутати определиха като етническо прочистване. Иван Костов обяви, че е имало и депортация на български мюсюлмани през лятото на 1989 година.

Това гласуване показа, че мнозинството от народните представители действат машинално и не са достатъчно исторически и геополитически грамотни.
Тук, на този и мейл адрес можете единствено да намерите и прочетете имената на депутатите, гласували унизителната и позорна Декларация, с която се заявява, че е имало етническо прочистване.
Имената бяха пуснати единствено от НТ СКАТ.

Безобидно ли е да си съсед на Турция и да служиш на нейните интереси?
Че Турция е далеч от понятието правова държава е известно отдавна – обвиненията в нарушаване на човешки права от Амнести интернешънъл по отношение на политиката, която водят различни турски правителства са много и не спират през годините.
В тази граничеща с България държава няма малцинства – в нея не можеш да си друг освен турчин. Прословутата Рамкова конвенция за малцинствата не е подписана от Турция.
В същото време официална Анкара вдига много врява когато отвори дума за българите мюсюлмани и използва всеки един удобен момент да информира световното обществено мнение, че у нас има огромни малцинства от „турци”, които били дискриминирани.
С Турция като първа опора на НАТО в региона нито един български външен министър не смееше през така наречения демократичен преход да се държи като представител на суверенна държава.
За разлика от водената политика „изуй гащи” по отношение на разузнаването и дипломацията ни, Турция се подигра на малоумието на българските решения за осветляване на дипломатите разузнавачи, но продължи да държи своите у нас.
В България работеше Мехмед Гюджюк,  като посланик, кадрови офицер на турското разузнаване МИТ, и то по времето, когато сегашният турски президент Абдуллах Гюл бе външен министър /2006 година/. По негово време Турция не спря да се меси безнаказано във вътрешните работи на България и чрез своите хора в политическата сила ДПС да прокарва своите интереси.
2006 година Абдуллах Гюл бе в София на натовски форум и използва случая да покани на таен обяд в столицата бившия земеделски министър Нихат Кабил, Емел Етем, Джевдет Чакъров, Юнал Лютфи, Касим Дал, като демонстративно игнорира поканата на лидера на ДПС Ахмед Доган в боянската му къща.

През главата на Доган,  Гюл отиде в Кърджали на среща, на която присъстваха само трима турски журналисти!
В Кърджали Гюл покани скрити и явни врагове на Доган сред които Раиф Мустафа - - зам.-вътрешен министър, Хасан Азис тогава кмет на Кърджали, Бахри Юмер – кмет на Джебел и областен шеф на ДПС, както и депутати, показали разграничение от лидера си.
В Кърджали външният министър Абдуллах Гюл покани през главата на лидера на ДПС Ахмед Доган негови приближени като кмета на града Хасан Азис и Касим Дал, на коятос реща той е разяснил новата посока която поема Анкара
В Кърджали външният министър Абдуллах Гюл покани през главата на лидера на ДПС Ахмед Доган негови приближени като кмета на града Хасан Азис, Лютфи Местан и Касим Дал, на която среща той е разяснил новата посока, която поема Анкара спрямо  нейните хора в българската политика
Снимката е от в. "Монитор"

Защо припомням този случай, разказван на времето във в. "Монитор" от Добромир Задгорски – на този обяд и на друга среща в София, в конспиративна квартира на турска фирма, Гюл разяснява на българските си протежета, че с апетитите си за постове компрометират усилията на турското правителство да поддържа своя сигурна „пета колона” в България.
Гюл не пропуска да обясни, че за неговото правителство в Анкара се очертава нова перспектива – да работи с чисто български лобита на Анкара, като по този начин се завоалират не само ДПС, но и агентурният апарат на турското посолство в София.
Не е тайна, че

Турция среща реални трудности с приема в Европейския съюз,
2012 година започна за официална Анкара с много трудности.
Босненско сръбският лидер Милорад Додик обяви, в последните дни на 2011, че ще поиска отричането на арменския геноцид да стане незаконно в Босна и Херцеговина. „Искаме да навлезем в кръга на цивилизованите държави, европейски и други, отричащи геноцида. Ще предадем проектозакона в централния парламент в следващите дни”, заяви Додик.

Реджеп ЕрдоганВ своя статия „Файненшъл таймс” от 11 януари т. г. отбеляза, че след идването си на власт през 2002 година, турският премиер Реджеп Таийп Ердоган поведе страната по пътя за това да стане по-открита и либерална демокрация, в същото време доклад на Съвета на Европа за турската съдебна система подчерта за наблюдавано спиране на този напредък.
В доклада се посочват „дългогодишни, систематични недостатъци в съдебната администрация в Турция, които засягат правата на човека”. Сред недостатъците са продължителните дела и арести, понякога до 10 години, използването на тайни свидетели, арестите на десетки журналисти и несигурността за това дали съдебната система е независима от изпълнителната власт.
На фона на изчезването на турския апетит за членство в ЕС, има обезпокоителни сигнали за увеличаващ се авторитаризъм. Според доклада на Съвета на Европа съдебната система изглежда е размила границата между терористична дейност и правото на свободно мислене, изразяване на мнение, сдружаване и събиране. Близо 100 журналисти са хвърлени в затвора, а жалбите до Европейския съд по правата на човека бележат бум след 2009 година.
В момента, в който Франция обяви, че предстои да приеме и гласува Проектозакон за арменския геноцид, официална Анкара предприе безпрецедентни мерки френската държава.

Френският президент Никола СаркозиТурският премиер Реджеп Тайип Ердоган призова френския си колега Никола Саркози да попречи на приемането на закона, криминализиращ отричането на арменския геноцид, предаде АФП.

„Този проектозакон е насочен пряко срещу Турция, турската нация и турската общност във Франция и ние го приемаме като враждебен”
, заяви Ердоган е писмо до френския държавен глава. „Искам да стане ясно, че ако тези усилия стигнат докрай, последствията за отношенията ни с Франция във всички области ще бъдат тежки и непоправими”, предупреди още Ердоган.
Президентът на Франция Никола Саркози, който е един от основните противници на присъединяването на Турция към ЕС, заяви още през октомври 2011 г., че ако Турция не признае убийствата от 1915 г. за геноцид, Франция ще обмисли криминализирането на отричането му. Така се почна...

Турският президент Абдуллах Гюл отправи призив към Франция да отмени законопроект за арменския геноцид колкото е възможно по-скоро, предаде АФП. Гюл заяви, че планираното законодателство е неприемливо.
„Не е възможно за нас да приемем този законопроект, който ни отрича свободата да отхвърляме несправедливостта и неоснователните обвинения, насочени срещу страната и народа ни”, гласеше част от изявлението на Гюл.
Френският министър по европейските въпроси Жан Леонети заяви: „Днес всички хора трябва да са просветлени и смели, поглеждайки към историята си. Минаха почти 100 години от арменския геноцид, отговорните са мъртви, това е просто въпрос на признаване на факт от историята”.
Френските депутати приеха Закона, криминализиращ отричането на арменския геноцид. „Осъждам френския парламент, който прие този закон, означаващ предателство на историята и историческата истина. Френският парламент обезцени нашата история и истината с приемането на този закон”, написа турският вицепремиер Бюлент Арънч, предаде АФП.

Мюсюлманка с буркаРеджеп Тайип Ердоган коментира гласуването: „Това е историческа лъжа. В турската история никога не е имало нищо подобно и ние никога няма да се съгласим с тези обвинения. В нашата страна живеят около сто хиляди арменци и всички те са турски граждани. Желаещите да признаят геноцида трябва да се вгледат в своята собствена история. Франция носи отговорност за смъртта на хиляди жители на Алжир и Руанда”.

Италия, Белгия, Франция, Холандия и Швейцария забраниха носенето обществени места на бурки и никаб като част от традиционното мюсюлманско облекло.

В България се правиха неистови усилия да се разреши забулването на жени, изповядващи исляма, но Комисията по дискриминация спря този процес по редица заведени дела.

За никого не е тайна, че разграденият двор на разузнаването ни, съчетан с усилията на правителството на Ердоган да върне Турция към исляма.
Гласуваната Декларация от българския парламент, предложена лично от Иван Костов предстои да създаде редица проблеми на българската държава – нещо, което народните избраници едва ли ги вълнува. 122 000 изселници от България в Турция имат право да съдят българската държава за социални права, пенсии и други обезщетения, които им се предлагат след срамното приемане на Декларацията от 11 януари.
България се самоосъди и даде международно-правна легитимация на всички, които желаят – дали ще е Организацията Ислямска конференция при определени условия, дали ще е Република Турция при евентуално обтягане на двустранните отношения да сезират Трибуналът в Хага за извършване на етническо прочистване.

18 февруари 2010 година
, Бойко Борисов отговори на въпрос дали ще гласуват депутатите от ГЕРБ идеята на Иван Костов за възродителния процес, след като Комисията по правата на човека в българското Народно събрание вече я бе приело: „Аз мисля, че към днешна дата няма защо да се връщаме в тези мракобесни времена, те нищо няма да ни донесат. Най-много някоя съдебна процедура в съда в Страсбург...”
Борисов не е наясно, че Трибуналът в Хага се занимава с такива престъпления като етническо прочистване, геноцид и прочие, а не съда в Страсбург...

Национално самоунижение
„Избиването на 500 000 арменци е някъде далече в историята” – каза Иван Костов.
А изгонените българи от Източна Тракия? А българските бежанци – колко години трябва да минат, за да се намери българско правителство, което да уреди дължимите милиони на изгонените български бежанци?
След приемането на тази Декларация тракийските бежанци едва ли ще могат вече да получат каквото и да било от Република Турция. Потъпкана бе българската история, документирано бе национално унижение.
Изселниците в Турция имат двойно гражданство – българско и турско – в Турция българското гражданство не им се признава, но в същото време турската държава прекрасно си дава сметка за това, че с тези свои граждани тя има свои хора в Европейския съюз, където тя лично не е приета.

Откъде дойде изведнъж предложението за гласуване на срамната Декларация? Ще припомня, следното: веднага след приемането на позорния документ, Франс прес съобщи, че САЩ се надяват Франция и Турция да намалят ескалацията на скандала след приемането на френски закон, забраняващ отричането на арменски геноцид. Това предаде АФП, позовавайки се на високопоставен американски дипломат.
„Ние очевидно искаме да видим, че има добри отношения между Франция и Турция, надяваме се те да разрешат различията помежду си. И двете страни са силни партньори и съюзници на НАТО”, заяви анонимният представител на САЩ.
Въпреки този призив, след вота на френския Сенат, Анкара незабавно прекрати военните отношения между двете страни и предупреди за „непоправими щети” върху двустранните отношения.

Отзвукът от гласуваната декларация
На специална пресконференция на 24 януари 2012 година, председателят на федерация „Справедливост – България” Сезгин Мюмюн, и представители на изселническата организация Бултюрк подкрепиха декларацията, с която НС осъди възродителния процес като форма на етническо прочистване. От своя страна представители на партия НФСБ и журналисти от ТВ СКАТ изразиха своето несъгласие с антибългарската декларация.
На пресконференцията присъства посланикът на Република Турция и тя се проведе часове след гласуването от френските депутати на Проектозакона за арменския геноцид!
Пълен видеозапис на пресконференцията може да видите и чуете на първа страница на „Хроники”.
На тази пресконференция, умишлено информационно затъмнена от целия български печат и електронни медии, изселнически организации благодариха от името на Турция на Иван Костов и Бойко Борисов за гласуваната в интерес на Анкара Декларация, с която се определя така нареченият възродителен процес като етническо прочистване!

България бе уличена в етническо прочистване
– и то с гласуване на български депутати в българското Народно събрание на една позорна Декларация!
“Искаме извинение от България заради Възродителния процес“, обяви на въпросната пресконференция председателят на Федерация “Справедливост – България“ Сезгин Мюмюн.
Мюмюн допълни още, че години наред е търсил политик който е “истински патриот, и който да прокара декларацията в парламента“.
„Няма да позволим на някои политически партии и някои медии да злоупотребяват с това, което ние искаме” – заяви водещият пресконференцията Сезгин Мюмюн.
„Няма да позволим”, „няма за позволим”, „няма да позволим” повтаряше Мюмюн, неизвестно в какво качество!

Кой е Сезгин Мюмюн и как Иван Костов стигна дотам да допре до неговите услуги
Мюмюн регистрира неправителствената организация Национален център "Справедливост". След това подписва споразумение за партньорство с ГЕРБ. В същото време Сезгин Мюмюнов Мюстеджебов продължава да е в ръководството на Движение "Демократично крило" /ДДК/.

2007 година
„През годините Сезгин Мюмюн гравитираше около ДПС, ГЕРБ, а сега се е присламчил към ДСБ, на Иван Костов...
... Партията на Бойко Борисов ще бере големи ядове със Сезгин Мюмюн, защото той не е надежден
, коментира бившият депутат от ДПС, Осман Октай, лидер на Движение "Демократично крило" (ДДК). - Мюмюн ми беше шофьор и нещо като бодигард, после го направих зам.-председател на ДДК. Не е надежден източник, парадира с контактите си и завлича хората с пари”, добави бившият депутат. Според лидера на ДДК Мюмюн бил търсен за измами от варненската прокуратура. При последните избори Мюмюн влязъл в комбина с лидери на изселнически организации, за да се облагодетелства с пари за вота, каза Осман Октай в пресата.
През 2007 година Бойко Борисов присъства на учредяването на федерацията на Сезгин Мюмюн.
Мюмюн бе авторът на скандалните изявления, че ДПС са финансирали предизборната кампания на „Атака".
7 февруари 2009 Районният съд в София постанови наказателна присъда срещу Сезгин Мюмюн за клевета – глоба от 7500 лв. и порицание.
Присъдата на Мюмюн е в резултат на съдебен иск на партийния лидер Волен Сидеров.
Сидеров заведе дело за клевета след публикация във в. “168 часа“ в началото на 2007 г., в която Сезгин Мюмюн твърдеше, че партия “Атака“ е получила 1 600 000 лв. от ДПС.
Ръководителят на Националния защитен център “Справедливост“ Сезгин Мюмюн твърдеше, че в пощенската му кутия е пуснат документ, в който се посочва, че ДПС е дало 1.6 милиона лева на “Атака“ преди последните парламентарните избори.
Стана скандал, оказа се, че документът е фалшив, и така името на Мюмюн навлезе трайно в публичното пространство с факта, че документът не само бе огласен, но и бе даден на Прокуратурата като... сигнал!
До този човек допряха Иван Костов и Бойко Борисов, за да увеличат своето електорално влияние и спечелят благоволението на съседна Турция!
„Днес вече българските турци могат да бъдат спокойно, че никой няма да посегне на свободите им” – прочете на пресконференцията някакъв документ Сезгин Мюмюн.
С Декларацията парламентът върна политическите права и свободи на българските мюсюлмани – заяви Мюмюн.
Самият Иван Костов се оказа на въпросната пресконференция в небрано лозе, нещо, което се вижда от видеозаписа.
Той мълчеше и се оглеждаше гузно.
"Защо когато  имаше цялата власт в ръцете си 1997-2001, той не прокара тази Декларация, а го прави чак сега" – попита на пресконференцията Стефан Солаков, журналист от НТ СКАТ.
„Етническо прочистване” – този термин присъства в гласуваната Декларация.
Във така наречения възродителен процес загинаха няколко души, докато едно етническо прочистване сочи за избиване на огромен брой мирно население.
„Има ли знак за равенство на в броя на жертвите в едно действително етническо прочистване и това, което се споменава в Декларацията?” запита журналистът Велизар Енчев.
„Държим да се действа в рамките на законите на двете страни" – обясни представител на изселници от Турция.

Законите в Турция и България са твърде различни – както вече споменах - Турция не е приела Рамковата конвенция за малцинствата, докато в България тя бе приета.
„Нещата могат от различни ъгли да се гледат и различно да се тълкуват, така че подробностите ще покаже времето – обясни изселник. – Ако се има в предвид физическата действителност разбира се – не. Но психологическите травми, които се получиха през това време – разбира се дадохме и жертви, но като бройка...може да са малко. Но не можем да отричаме една действителност, която сме живели...”

Изселникът отмина с мълчание въпроса на Енчев защо не се разграничат от формулировката „етническо прочистване” като невярна и заяви запъвайки: „Ние сме за прочистване на предразсъдъците между различните етноси – ние сме за да се повиши доверието между хората, така че да могат хората спокойно да заживеят съвместно! Така че ние сме за просперитета на България. Ние искаме да живеем в България такива, каквито се чувстваме...”

Кой не живее от българските мюсюлмани спокойно? Да не би у нас да има Арабска пролет, да не би тълпите да са на площада? Или срещу тях има насочени танкове?
В Турция не е възможно български журналисти да отидат и направят пресконференция по въпроси, които касаят арменци и тракийски бежанци и кога най-сетне турската държава ще изплати дължимото на наследниците на тези прогонени от земите си хора.
Тази декларация е едно доказателство, че България е достатъчно правова държава – заяви представител на изселническа организация.
Външното министерство на Турция побърза да коментира след гласуването на Декларацията от българския парламент, че възродителният процес е престъпление срещу човечеството

„С тази Декларация ние махаме тежестта на българския народ
– обясни Мюмюн. Защо трябва да отричаме това, което се е случило в миналото?”
Ще искат извинение от България обясниха изселниците на пресконференцията,     използвайки гласувания документ от някои български депутати. А дали турските терористични организации ще се извинят на жертвите и близките им от атентата на гара Буново?
Мюмюн не пожела да коментира и приетият от Френския парламент закон за криминализиране на отричането на арменския геноцид – в българското народно събрание в един ден беше гласувано отхвърляне на арменския геноцид и по-късно бе приета Декларацията, която обяви така наречения възродителен процес за етническо прочистване!
Иван Костов мълчеше, турският посланик и неговите придружители мълчаха, обявеното присъствие на турския депутатът Рафат Саид, бивш офицер от Генералния щаб на турската армия, специалист по психологически операции и медии така и не се състоя.  
Костов слушаше до известно време пресконференцията, докато в един момент стана и си тръгна без да каже и дума, оставяйки нещата в ръцете на Сезгин Мюмюн и изселниците от Турция.

Разтегливото понятие „възродителен процес” в годините

Иван Костов бил математик – как да повярвам като една проста сметка показва, че не може да смята до 10!
Пример: в края на 1984 и 1985 година сменят имената на българските мюсюлмани. Пет години те чакат, за да се възмутят 1989 година и да поемат към Турция!
Пет години дупка в понятието „възродителен процес”, какво и как ще обясни Костов това?
Второ: 1992 година – ДПС внася учители по турски за българските мюсюлмани, защото те не го знаят!
Така България става единствената държава в света, в която религията определя етноса – абсурд, който никой не изследва!
Парламентът излъчва Временна анкетна комисия, която проверява сигналите за турцизиране на българските мюсюлмани, но Докладът е спрян и събраните в него документи и свидетелства не виждат бял свят!   
Анкетната комисия в парламента е избрана да проучи истинността на сигналите "за турцизиране на българското население в Софийска област".
Българите не са били под турско робство пет века, а в земите на България е имало турско присъствие. /Тази теза през 1998 намери и своя връх, когато министърът на образованието, завършилият история Веселин Методиев предложи българските учебници по история да се пишат от българи и представители на Турция! - бел. мои./.
Ето кой от депутатите какво изрече в парламента по време на дебата по предложената от Иван Костов Декларация за възродителния процес, че бил етническо прочистване!



Преди да се гласува Декларацията, депутатите от партия „Атака” напуснаха залата.

Тук ще попитам следното:

Нима никой от така наречените ни политици не е чувал, че турският политик Тургут Йозал наричаше бежанците от България в лагера Гебзе „свине”?
На митинги Сюлейман Демирел призоваваше "Войската да тръгне към София!"
Тиражираха се слухове за разрушени джамии, за трупове, които плуват в Дунав и Марица, за опожарени къщи! "Гласът на Турция" и "Свободна Европа" се надпреварваха да излъчват "достоверни" данни!
Според цифрите, от заминалите 340 000 през лятото на 1989 г. - 120 000 се връщат още същата есен.
След изявлението на Живков и призива му за отваряне на границата с Турция, трудно може да се говори за насилствено изгонване и етнически геноцид. Ограниченията в пътуването на тези български граждани /за разлика от останалите/ падат, факт, който дори трима британци /Алфред Томас, Бари Стийл и Ричард Балф/, членове на Европарламента отбелязват своевременно в "Гардиън". Истината е, че в районите с компактно мюсюлманско население обикалят групи със специални поръчения, които агитират в полза на изселническата психоза.
Изселническата вълна от лятото на 1989 г. бе спряна няколко месеца по-късно от отказа и невъзможността на самата Турция да поеме огромния човешки поток. И тогава започна обратната вълна - връщането по родните места, есента на същата 1989 бе белязана от пътуването на десетки бивши изселници, на цели семейства от Турция към България.

През октомври 1989 г. Турция затвори границите си
за изселници - мнозина, продали всичко останаха в България.
Държави, като Гърция, Франция и България, /дава пример проф. Орлин Загоров в една от своите книги по възродителния процес/, има резерви по различните видове колективни права и самоопределение на отделни групи от населението. Франция не признава съществуването на етнически групи или пък проявява резерви към официална употреба на езици, различни от френския.
Ето защо твърде странно звучи от устата на пръкналите се от демокрацията български политици, за "живеещо в България турско малцинство" /Ж. Желев, интервюта, цитирани и в българския печат/ или пък, че "В България са гарантирани избирателни права, право на пътуване, право на турско име и религиозни права на турското малцинство" /А. Луканов, интервю за Анадолската агенция от септември 1990 г./.
Така на практика се получи парадокс: хем сме еднонационална държава, хем се сдобихме с някакво, признато неизвестно от кого и кога друго национално малцинство.

Най-подробно документално разследване за така наречения възродителен процес ще намерите в сайта:

Жестоки игри – от първа до седма част

За така наречения възродителен процес и мястото му в учебниците по история

Ще научите и колко са жертвите от двете страни в този така наречен възродителен процес.
Ще прочетете, че на 25 декември в с. Бенковци е организирана протестна демонстрация. Идват хора и от съседни села. Тълпа от 2 000 души се стреми да влезе в селсъвета. Стрелба във въздуха охлажда желанието на тълпата за саморазправа. Жертва е 17-месечната Тюркян, която е изпусната от майка си и стъпкана от тълпата.
Ще научите и за жертвите, дадени от страна на български християни и български мюсюлмани.
Твърде малко се говори за това, че още незаминали в Турция, стотици от отпътувалите започнаха да се връщат. Чуждестранни дипломати се водеха на още неразрушени гробища на мюсюлмани, пак от тези години се намериха и разрушители на християнски храмове.
Според законите в Турция създаването на малцинство е престъпление. Забраната там се отнася за национални, религиозни, расови и езикови малцинства.

Още малко история за неграмотните ни депутати
За да има ефект орезиляването на страната, се раздухваха скандали в различни европейски градове. С големи усилия бяха неутрализирани усилията на Турция например, да бъде официално порицана страната ни от Организацията ислямска конференция /заседавала през януари 1987 в Кувейт - бел. мои/.
В навечерието на 20 май 1995 година, в Джебел лидерът на ДПС Ахмед Доган заявява, че без майските събития от 1989, когато населението се е изправило срещу държавния тероризъм и геноцид, нямало да има 10 ноември 1989 г. в България. Ето отговорът, макар и позакъснял на различните версии и тези в търсенето на връзка между преименуване от 1984 и изселване от 1989 година на компактни групи български мюсюлмани.
Само за две години органите на ДС разкриват 28 нелегални групи и организации, констатират и обезвреждат /според възможностите си/ терористично-диверсионна дейност, като поставяне на бомби, взривове, планове за отвличания и убийства, смъртни заплахи. За тези факти Доган винаги мълчи, както мълчи за обвързаността си със секретните служби. За обвързаността на лидера на ДПС се заговори на висок глас чак 9 години след свалянето на Живков от власт. Никой не проследи как веднъж вербуван от Първо главно управление, дали същият Доган не е минал на наблюдение и разработка в други управления на Държавна сигурност, като Второ главно или Шесто управление. Никой не посмя да разкаже за "ареста" и "затворничеството" на Ахмед Доган. Никой след 10 ноември 1989 година не посмя да вземе мерки /в рамките на закона/ когато той заявява: "За своето съществуване, за своята сила и за постигнатите успехи, ДПС е задължено на обстоятелството, че съществува Турция. От страх пред силата на Турция българите не посмяха да ни попречат да участваме в изборите. Страхуват се от нас, тъй като зад гърба ни е Турция". /12. юни 1990/.
При посещението си на 4 и 5 юли 1995 година турският президент Сюлейман Демирел, в реч пред българския парламент нарече българските турци свои сънародници и обяви, че турското малцинство в България е мост на приятелството между двете страни. /Същият Демирел, за когото Живковият външен министър Петър Младенов отбеляза в книгата си озадачено, че при срещите си с Тодор Живков същият нито веднъж не е поставил въпрос за някакво турско малцинство в нашата държава - бел. Л. М./.

Защо точно сега и защо Иван Костов се хвана за темата „възродителен процес”?
С този ход лидерът на партийката ДСБ изпревари управляващите от ГЕРБ и другите политически сили като ДПС пред Анкара.
С един куршум Костов улучи два заека – той се превърна в доверено лице както на Щатите, така и на Анкара, а това е важен фактор в бъдещото му оцеляване като депутат в България!
Иван Костов показа, че е последният от българските политици, който се интересува от защита на националните интереси на държавата.
А защо депутатите от ГЕРБ се хванаха на неговата въдица като инициатор на позорния документ – това тепърва предстои да научим.
„За да стане господар, политикът се прави на слуга.“ – пише генерал Шарл дьо Гол.
В случая с Иван Костов той имаше избор да предаде страната или избирателите си – избра своето оцеляване.

 

Коментари 

 
0 #9 Емилия-Боряна Славко 2015-01-06 12:59
Г-жо Манолова, с основополагащия за страната Лозански договор 1923 формално в Турция са признати малцинства на религиозна основа - гръцко, арменско, еврейско. А с двата българо-турски договори - Цариградският 1913 и Ангорският 1925 е признато и българско малцинство. Друг въпрос е как не са всъщност реализирани техните формални права. Турция наистина не е подписала Спогодбата за национални малцинства и го е направила обосновано, тъй като формално тя никога не е признавала национални малцинства.
Цитиране
 
 
+3 #8 Георгиев 2012-08-23 14:42
И.К.е е най-големият българоубиец,ко йто отдавна трябваше да получи жестоко възмзмездие за престъпната си политика.Едва ли има по-голям мерзавец в историята ни.
Турция не може да има каквито и да било претенции срещу българската нация.На анадолско-ислямската съвест и западните й съюзници лежат такива страшни престъпления като например :вековният геноцид и асимилация на балканските,кав казките и малоазийските народи,етническ ата чистка срещу местното българско население в Одринска Тракия,а в модерната анадолска репулика задължително условие за получаване на турско гражданство е възприменате на турската именна система.Какъв парадокс?
Турското ръководство порпагандираща довчера доктрината на добрия "комшулук",днес взема най-дейно участие в касапницата срещу южния си съсеo.Нека турската агресия срещу сирийския народ послужи за урок на демократично-сините мекерета окупирали отдавна българската власт , пседвоинтелекту алци и новопръкналите се историци-фантасти.
Цитиране
 
 
+6 #7 НЕ ВИ ЛИ ПИСНА 2012-03-28 09:09
АРХИТЕКТЪТ НА ПОСТКОМУНИСТЧЕС КОТО РАЗГРБАВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ ИВАН КОСТОВ- хххх
отново се обади и както винаги се хххх!!!!

ОСВЕН ЧЕ МЯСТОТО НА КОСТОВ Е В ЗАТВОРА ЗАРАДИ ТОВА ЧЕ РАЗПРДАДЕ БЪЛГАРИЯ ЗА 1 ПРОБИТ ДОЛАР като виден американски лобист иска да прекъсне важния енергиен проект АЕЦ БЕЛЕНЕ .....

ОСВЕН ЧЕ РАЗПРОДАДЕ БЪЛГАРИЯ ИВан Костов УЧАСТВА В СХЕМАТА НА ВЪНШНИЯ ДЪЛГ заедно с Кюлев и МИЛИАРДЕРЪТ ХОТЛЧЕВ !!!! Бесен Бесен Бесен

ОСВЕН ТОВА КОСТОВ игра и в схемите на контрабандните канали където имаше свои доведени хора ......

ДА ПРОДЪЛЖАВАМ ЛИ ?????????

ИСКАМЕ НАРОДЕН СЪД ЗА ПРЕДАТЕЛЯ - АМЕРИКАНСНСКО МЕКЕРЕ - КОСТОВ - РАЗСИПАЛ БЪЛГАРИЯ!!!
Цитиране
 
 
+7 #6 Недялка Димитрова 2012-03-03 11:17
Вече 22 години нашите държавници работят за ликвидирането на всичко българско и на България! Българи,дошло е време да се огледаме и да припознаем днешните Левски и Ботев!България си отива!
Цитиране
 
 
0 #5 Костадинов 2012-02-01 20:08
За има няма 2 седмици сегашното правителство разби държавата до такава степен, каквато Костов се опитваше да постигне 20 години ...
Цитиране
 
 
+6 #4 НЕ ВИ ЛИ ПИСНА 2012-01-30 17:25
Иван Костов е ПРОКЛЯТИЕТО НАД българския народ и държавa- ПОЕ ДЪРЖАВА С ИНДУСТРИЯ И Я ОСТАВИ БЕЗ ИНДУСТРИЯ - ПРИВТИЗАЦИЯТА НА КОСТОВ ПРЕВЪРНА БЪЛГАРИЯ В БАНАНОВА РЕПУБЛИКА !!!
по непотвърдени източници Костов - има над 200 милиона по сметки - и много повече пари в ИМОТИ - притежава няколко хотела на Слънечв Бряг и Златни Пясъци - чрез своето подставено лице СЛ Христов!!!
Цитиране
 
 
+5 #3 Атанасов 2012-01-30 16:06
Иван Костов предаде избирателите си преди 13 години, сега предава и България.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене