2. Гафовете на висши политици зад граница продължават!

Защо премиерът Бойко Борисов отиде в Тунис?

Мнозина си зададоха този въпрос и малцина стигнаха до отговор. Изнесени бяха предимно гафовете, възникнали по време на тази визита, обявена за официална.

При срещите на Бойко Борисов с високопоставени лица в днешното политическо ръководство на държавата - тунизийските премиер и президент, българският премиер обеща, пълна политическа и икономическа подкрепа за развитието на Тунис след така наречените „демократични” промени.

За целта той взе със себе си министри и журналисти, качи се на правителствения самолет и отлетя...

За това посещение бе съобщено, че премиерът Борисов ще се срещне с представители на българската общност, в рамките на посещението ще се проведе и съвместен българо-тунизийски бизнес форум. А за основна тема на официалните разговори по време на визитата бе обявена състоянието на двустранните отношения и конкретните стъпки за тяхното развитие.

Още при слизането от самолета стана ясно, че българските гости не са официално посрещнати, както го изисква дипломатическия протокол и известно време се е наложило делегацията да изчака на летище „Картаген”.

Министър Трайчо Трайков по време на официалното пристигане, по дънкиВидеорепортаж от събитието показа, как министър Трайчо Трайков вървеше по сако и дънки по червения килим, като че ли бе тръгнал за гъби.

За посещението на Борисов при тунизийския президент Монсеф Марзуки в двореца в древен Картаген, министрите бяха облекли костюми, а премиерът Борисов предложи да сподели политически и икономически опит, както и допуснати грешки в годините на прехода, обеща Борисов на тунизийския президент.

Като експерти в писането на нова конституция Борисов представи заведените от него до Тунис председател на конституционния съд, проф. Евгени Танчев и юриста Йордан Соколов, с опит с дела по гражданско право.

Сайтът „Хроники” научи, че премиерът Хамади Джабали, вторият високопоставен с когото е е срещнал Борисов отклонил внимателно предложената помощ с изключително дипломатичен жест „Доколкото чух, имали сте и неуспехи...”

Брифингът на премиерите е продължил по-малко от десет минути като премиерът на Тунис казал едва няколко изречения на него. След края на брифинга не е била дадена възможност за въпроси към двамата министър-председатели.

В края на срещата си с тунизийския си колега, Хамади Джебали, премиерът Бойко Борисов го е поканил да посети България.

В Училището за политика в ТунисВеднага след посрещането на летището, което не е било съвсем официално, българският премиер е отишъл в тунизийското училище за политика, което било създадено по модел на Българското училище за политика, кръстено на родоотстъпника Димитър Паница, /човекът, който опозори страната ни, като плати да бъде замесена от ЦРУ в така наречената „българска следа” в атентата срещу папата. Но след като парламентът под председателството на Цецка Цачева направи минута мълчание като умря Паница, а външният министър Николай Младенов бе видимо опечален, какво друго бихме могли да очакваме – бел. Л. М./

Тунизийското училище станало ясно по време на посещението на българския премиер и няколко други официални лица имало за задача да обучава млади тунизийски политици.

Посещението на Борисов в Училището за политикаДиректорът на Училището за политика в Тунис благодари на българското правителство, че им предоставя място, където то да функционира. „Искаме да споделим нашия опит в прехода към демокрация, не да ви поучаваме”, каза премиерът Бойко Борисов на откриването и продължи - Много хора имат заслуга за безкръвния преход в България. Лекторите/Йордан Соколов и Евгени Танчев – бел. Л. М./ са хора, допринесли днес ние да сме член на ЕС и НАТО, допринесли за толерантност и взаимодействие на властите, каза Борисов. Огромна чест е да бъдем в Тунис, който вдъхнови много държави в арабския свят да започнат реформи, каза в Училището Бойко Борисов.

Няма да коментирам какви „заслуги” за ЕС и НАТО имат тези двама лектори, ще отдам казаното на липсата на информация и недостатъчна подготовка на министър-председателя Борисов, който явно разчита на лаици експериментатори за предварителната си информираност.

Центърът, в който ще функционира училището, е собственост на българското правителство. Подписан бе Меморандум между Министерството на външните работи и Училището за политика в Тунис.

Премиерът Борисов държи реч в Тунис„Огромна чест за всички нас е да бъдем в Тунис – държавата, която вдъхнови много държави в арабския свят да започнат реформи и демокрация” – каза Борисов, въпреки че по-надолу в тази публикация ще стане дума за това, че арабските революции не отприщиха държавите в Северна Африка за реформи и демокрация, а в много от тези страни започна настъпление на радикалния ислям, „Ал Кайда”, „Хамас” и междуплеменни войни, които продължават и днес.

„Премиерът на Тунис ме помоли на Европейския съвет да настояваме още веднъж за повече помощ и внимание от страна на Европейския съюз към Тунис, за да се подпомогнат демократичните процеси”, каза премиерът Борисов.

„Потвърдихме категоричното си неодобрение на това, което се случва в Сирия, и кръвопролитията там” - каза премиерът Бойко Борисов.

След това изказване на Борисов информационните агенции съобщиха, че Тунис е готов да предостави убежище на сирийския президент Башар ал Асад, и това бе заявено от държавния глава Монсеф Марзуки в интервю за френския в. "Прес"!

Външният министър, който не направи нищо в подготовката за посещението в ТунисДа говориш на домакина си против чужд президент, а в същото време страната, в която гостуваш да обяви, че дава убежище на този, против когото си говорил – какъв брилянтен гаф за един премиер е това! И вината тук отново е на външният министър Николай Младенов, който е бил длъжен да знае отношението на президента на Тунис Марзуки към сирийския му колега и също така е бил длъжен да предугади една подобна реакция, за да не изпада в неловко положение неговият министър председател Борисов!

Срещата с българите, работещи в Тунис

Три години трябваше да минат, за да чуе премиерът, че български преподаватели и лекари работят в Тунис с договори от фирмите „Техноекспортстрой” и „Експомед”. По думите им – договореностите, които България има с Тунис, са от 1977 – 1978 година и оттогава договорната база не е осъвременявана. Това е причината преподавателите, изпратени от „Техноекспортстрой” да не се осигуряват пенсионно нито в България, нито в Тунис. Единствената им възможност е като самоосигуряващи се. Българите настояха – да се осъвремени договорната база, макар че признаха, че бройката им в Тунис е малка – между сто и двеста души и едва ли държавите биха се ангажирали със спогодба за толкова малко хора. В същото време – актуализацията на заплащането не се е случвала от години; това е причината и преподаватели от България да получават в пъти по-малко от тунизийските си колеги, въпреки еднаквия труд, който полагат, в обучаването на студентите. Освен лекари, в Тунис има и инженери, проектанти, икономисти, музиканти.

През въпросните три години мандат на ГЕРБ, в Тунис е имало едно посещение, през м. юли 2011 на министъра на външните работи Николай Младенов. Какво е договорил и свършил по време и след посещението си Младенов е скрита картинка, но явно проблемът с осигуровките за работещите в Тунис българи е останал, тъй като те го поставиха отново пред премиера Борисов!

Само ако беше съобщил за този проблем, който е съществувал при посещението на Николай Младенов и за който той е бил уведомен, при тридневното си официално посещение Борисов щеше да вземе и министър Тотю Младенов и българската официална делегация да отиде с подготвени за Споразумение документи!

Понякога се питам – като турист ли пътува Младенов зад граница, след като кой знае каква полза на страната и българите в чужбина от неговите пътувания не се е чула и видяла. Да не забравяме, че Младенов харчи пари на данъкоплатците при воаяжите зад граница и най-малкото, което той дължи е да дава отчет за тази свои командировки – толкова шумен, колкото сватбата му в правителствения Евксиноград!

При посещението си в Училището за политика в Тунис, премиерът Борисов благодари на предшествениците, които са строили толкова много имоти, сгради, че днес дори страната ни не можела да ги стопанисва и затова се смятало за правилно те да бъдат предоставяни за инициативи като тази в Тунис.

„Тъй като съм първият премиер от страна на ЕС, се надявам първите проекти за подпомагане от ЕС да са между България и Тунис”, каза Борисов. В същото време стана ясен и друг застинал проект от мандата на ГЕРБ по отношение на Тунис е комуникациите между двете държави. Към днешна дата редовни полети между двете страни не се изпълняват. През декември 2010 г. е бил връчен проект на нова Спогодба за въздушен транспорт и план-график за място и период за провеждане на преговорите. До момента преговорите не са започнали.

Само две издания – „Преса” и bgВести изнесоха и други гафове на това „качествено ново посещение” на премиера Борисов. Ето някои от тях, намерили място в „Преса”, където Валерия Велева обърна внимание на следното:

- Няколко протоколни срещи на високо равнище, но без да е бил подписан нито един междуправителствен официален документ;

- Откриване на училище за политика по линията на неправителствения сектор;

- Бизнесфорум и липса на интерес от тунизийска страна към пристигналите с Борисов бизнесмени;

-  Срещи с българи, работещи в Тунис.

Премиерът Джабали, научил от Борисов за създаденото Училище за политика в Тунис! На прословутото откриване на това училище не е присъствал нито един официален представител на властта, а само двайсетина тунизийци са се въртели около Борисов!

Натрапчиво налагане от Борисов на домакините на двама юристи, които да помогнат за написване на Конституцията и което предложение не е било прието.

На срещата в Министерския съвет българският премиер Борисов влязъл като обикновен посетител, без официално посрещане, след което му се наложило да се суети 10-15 минути, докато пристигне неговият домакин!

Седмица преди заминаването, български бизнесмени предоставили желанията си за конкретни контакти във Външно министерство, но срещите така и не били организирани!

А в Тунис са били представители на млекопреработвателната промишленост, IT-сектора, малки и средни предприятия, представители на строителния бранш, и Огнян Донев, като председател на КРИБ и „Софарма”!

Бизнесмените и журналистите са си платили пътуването и престоя до Тунис. Валерия Велева дава числеността на състава на водената от Борисов делегация в тази страна: 78 души, от които 10 официални лица, двама гости, 9 души, придружаващи тримата министри, 7 души, придружаващи официалните лица, 5 души от НСО и правителствен самолет с 8 души персонал – дотук парите, с които са пътували и престоя им там е за сметка на данъкоплатците! 20 000 евро керосин за полет, такси и кетъринг, 30 000 командировъчни, настаняване на официалните лица и придружаващите ги в хотел „Шератон” за по 200 долара на вечер.

Борисов нито веднъж не отишъл при бизнесмените и журналистите, а след кацането, той и министрите напуснали бързо летище София.

Официалното посещение на премиера Борисов в Тунис завършило три часа предварително и не е имало официално изпращане! Никой не обясни защо се е получила тази конфузна ситуация. По тази причина вероятно Борисов не е бил и посрещнат на българското летище при завръщането си!

Залудо платили...

29 бизнесмени, 16 журналисти от три телевизии, 2 агенции, две радиа, и 6 всекидневника са били оставени на самозанимания, като че ли са заминали по собствена инициатива!

Бизнесмените, които придружават премиера в Тунис, били настанени в долнопробен хотел, местни пияници ги тормозили и освен това нямали никакви насрочени делови срещи, написа bgВести.

Едрите бизнесмени, които са в правителствената делегация, нито имали програми за предстоящи контакти, нито някой от организаторите на посещението сметнал за нужно да им съобщи каква е програмата и какви срещи предстоят на премиера и министрите.

Бизнесмените се събрали към 10 часа вечерта в лоби бара на хотела, за да обсъдят проблемите около посещението, а на съседната маса имало пияни тунизийци. Възмутени, че са настанени в такъв долнопробен хотел, те се обадили на българския посланик Петко Дойков, който обещал да дойде. След 40 минути напразно чакане, те отново го помолили да им обърне внимание. Посланикът заявил, че в момента е при министър-председателя и изпратил военния аташе.

„Един час му обяснявахме, че делегацията е разделена, за това, че сме настанени в нискокачествен хотел, за това, че се чувстваме като изоставени сирачета, за това, че нищо не знаем за пребиваването си и за безобразния начин на организация на пътуването", заяви пред Преса инж. Атанас. Кирилов от Камарата на строителите в България.

„Лошата организация идва от българското Външно министерство, което не си е свършило работата, и от посланика ни, който не е уплътнил пребиваването ни", подкрепи го Мариана Печеян, индустриалец и председател на Клуба на жените в Индустриалната камара.

Зле организирано и безрезултатно посещение, за което журналисти и бизнесмени са платили от собствения си джоб!?

Тогава защо бяха заведени до Тунис в рамките на тридневното официално посещение на българския премиер?

Пътувалите до Тунис съобщиха и за изчезване на външния министър от няколко двустранни събития, без да е ясно дали е отвлечен или изпълнява други, неофициални задачи на чуждо правителство!

От тази визита се налага впечатлението, че Борисов бе „пратен” да свърши или прикрие нечия друга мисия.

Но чия? Днес преди българският премиер да отлети за Тунис, в тази страна бе държавният секретар Хилъри Клинтън...

На Европейския съюз, след като бе обявен за първия премиер, посетил тази страна след така наречената Арабска революция? На Франция – чиято колония е била преди извоюването на независимост, или на САЩ, Големият брат на България след 1989 година.

Защо българският дипломат №1 не е бил подготвен за работа в интерес на българските национални интереси при едно подобно посещение?

Защо никой не бе подготвил Бойко Борисов за това посещение? Какво е знаел българският премиер, отлитайки за тази държава – случилото се показа, че е бил доста неосведомен... като министъра си!

Липса на интелектуален капацитет или прекалена обвързаност с волята на чуждоземни господари пречи на Николай Младенов да бъде в час по някои основни параметри на геополитическите събития в Северна Африка?

Тук ще представя някои интересни моменти, свързани с геополитическите промени в Северна Африка и това, което един премиер и един външен министър са били длъжни да знаят:

Как се отрази скандалът с дипломатите-сътрудници на ДС, в светлината на случващото се в Близкия Изток – какво забеляза и коментира проф. д-р ик Владимир Чуков:

„Ако се вникне в детайли в генезиса на хетерогенната група български дипломати, за които, в края на миналата 2010, бе огласено, че са сътрудниченичели на някогашната Държавна сигурност, ще се види, че мнозинството от тях са ангажирани именно с региона на Близкия Изток /въпреки че значителна част не са арабисти/.

Всъщност, българският дипломатически корпус в съседния размирен регион формира т.нар. модално решение, което е гръбнака на външната политика на страната ни в Близкия Изток.

След влошаването на турско-израелските отношения от началото на 2009 и плановете на Тел Авив да замести оста си с Анкара с израелско-българо-гръцки съюз в областта на сигурността, подобна огромна експертна група на държавно ниво, вече не отговаря на променените геополитически реалности. Според стратегически доклад на Института за изследвания в областта на националната сигурност към Тел Авивския университет, дори да се преодолее сегашната израелско-турска криза, предишните отношения между Анкара и еврейската държава никога няма да се възстановят. Така тандемът София -Атина се очертава като стратегическа алтернатива на Анкара за сигурността на Израел. Това бе нееднократно заявено от израелска страна.

Неслучайно, арабските медии изведоха като водещо заглавие провеждането на съвместни операции между българската  Национална разузнавателна служба и Мосад, за което съобщи прессекретариатът на Министерски съвет. Това стана по време на посещението на директора на израелската разузнавателна служба Меир Даган. Съвместната снимка на премиера Борисов и Даган бе разпространена във водещите арабски ежедневници. Някои от тях зададоха реторичния въпрос: „Срещу кого са били реализирани тези операции?”

Паралелно с това, направи впечатление назначаването на втори висш български дипломат на висок пост, непосредствено след мандат в посолството ни в Тел Авив. Така, както през 90-те години на ХХ век третият секретар Камен Величков „скочи” до поста на външнополитически съветник на президента Жельо Желев, така съвсем наскоро посланик Димитър Цанчев, от същата позиция, зае поста на първи заместник-външен министър. Назначаването на Тамир Пардо, който е от български произход, за бъдещ ръководител на Мосад вещаеше още по-тесни връзки между България и Израел.

Според руски газови специалисти, израелските находища Тамар, Далил и Левиатан съдържат много повече от първоначално определените 25 трилиона куб. метра газ. Емисари на „Газпром” вече са започнали преговори за концесия на находищата, руски инвестиции и съвместна експлоатация. Интересното в случая е, че Москва има намерение да се възползва от формиращия се стратегически израелско-гръцко-български съюз и да изгради подводен газопровод, свързващ „Южен поток”, през Гърция, с израелското пристанище Ашкелон. Оттам ще се направи връзка с пристанище Ейлат, на Червено море. Според израелски експерти, износът от този терминал е най-лесния и бърз за руските енергоносители към големите потребители в Далечния Изток.

Вероятно именно поради тези икономически реалности, през януари 2011, Медведев планира да осъществи второто посещение на руски държавен глава в Йерусалим /имащ символично значение за целия ислямски свят/, потвърждавайки новия повей в руско-израелските отношения. Освен това, палестинците не искаха от досегашния си партньор едностранното признаване на своята държава, както направиха редица правителства в Латинска Америка /Бразилия, Аржентина, Уругвай, Боливия и Еквадор/. Очевидно, те бяха наясно, че няма да получат автоматично съгласие. Най-осезаема бе промяната към радикалното движение „Хамас”. Руското Министерство на външните работи уведоми председателя му Халед Машаал, че вече не е добре дошъл в Москва.

На този фон, желанието на родните управляващи да прогонят десетки български дипломати, сред които най-големият контингент бе този в близкоизточното направление, изглежда доста добре мотивирано. Премиерът Борисов бе частично прав, твърдейки че въпросните дипломати не могат да бъдат лице на България пред новите партньори в НАТО и ЕС. Всъщност, на практика, всички действащи в скандала политици са наполовина прави, осъзнавайки или не своите тези. Търсейки вътрешнополитически дивиденти, не е ясно обаче, дали те си дават сметка, какви външнополитически резонанси може да има отстраняването, или запазването на служба, на около четиридесет действащи висши дипломатически представители. Защото този акт означава официализиране на промяна в приоритетите ни извън НАТО и ЕС. /Виж „Израелско-балканският съюз”, като алтернатива на „турско-арабската ос” на арабиста проф., д-р ик. Владимир Чуков от 30 март 2011, в списание „Геополитика”

Без да съм параноична и да вярвам единствено в теория на конспирацията, събитията от Арабската пролет и някои анализи и коментари, свързани с тях  ме наведоха на някои мисли:

Известно е, че САЩ тайно са подкрепили планове за смяна на Хосни Мубарак, като са провели подготовка на египетски младежи още през 2008, като в тези планове се е посочвало дори и времето за това – 2011. Разкритията са от публикувани от „Уикилийкс” документи;

Събитията предизвикаха изключително рискова ситуация за целия регион и за ролята на САЩ и неговите съюзници, като Израел

Последствията от такива размирици дават коз на един от основните противници на САЩ – Иран.

Принудителната смяна на официалната позиция на САЩ към досегашните диктатори, подкрепяни от тях, и декларираната от Вашингтон подкрепа за демонстриращите маси, носи в себе си доказателство за двуличие, което още повече подронва спадащия авторитет на САЩ по света.

Днес никой не спори по това, че САЩ предоставиха софтуер на активисти от опозицията за прикриване на интернет–трафика и кодиране на информацията в мрежата, но за Иран, а не за Либия /впрочем дори това се оказа неуспешно – кодовете бяха разбити и опозиционерите изловени, да не говорим, че това е нещо като масов шпионаж, подривна дейност/.  Египетските младежи бяха още на етап обучение в използване на Twitter и Facebook. Изглежда, че тази „играчка” избухна в ръцете на американците и не се знае тепърва още колко и какви вреди ще нанесе, съобщи Симеон Николов, директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения.

Интернет, бълващ революции?!

Тунизийците са по–подготвени в това отношение, на базата на по–доброто образование и по–голяма модерност. Там възникна понятието „фейсбук поколение”.

Революционните вълнения в арабския свят неслучайно бяха наречени „туитър-революции”, тъй като, както „Туитър”, така и „Фейсбук” са американски изобретения. Ненапразно, на 18 февруари 2011, Обама е провел закрито съвещание с шефовете на „Туитър” и „Фейсбук” и с други водещи мениджъри от Силициевата долина, където, наред с всичко останало, те са дискутирали и случващото се в Близкия Изток. Всъщност, ако се вгледаме в лицата на демонстрантите в различните държави в региона, ще видим една и съща картина: на преден план са образованите, прозападно настроени млади хора, както и неочаквано много /за арабските мащаби и традиции/ жени. В същото време, телевизионните репортажи показваха твърде малко ислямисти, което разбира се не означаваше, че те отсъстват.

Първоначалните реакции на „арабските революции” и от двете страни на океана бяха белязани от изненада и неподготвеност. Дълго време отсъстваше единно послание на западните страни, което най-отчетливо се видя на ежегодната Европейската конференция за сигурност в Мюнхен, в началото на февруари 2011.

Очевидно стана неудобството в преодоляването на двойнствеността в политиката на западните страни към диктатурите от региона и търсещите справедливост демонстранти. Защото Западът помогна например на Бен Али в Тунис да си присвои местната икономика, половин тон злато на Бен Али и до днес се пази редом със златните резерви на САЩ във Форт Нокс.

Може да се говори и за изненада и в средите на терористите, които посрещнаха мълчаливо началото на протестите в Северна Африка. Официална декларация за събитията в Тунис се появи със закъснение,

Когато беше извършена революцията в Тунис, някои френски анализатори се опитаха да намекнат, че става дума за „организирана от американците антифренска революция”. След това обаче, по-странен начин се изясни, че „магребската революция”, като цяло, т. е. в Тунис и Алжир /а вероятно това се отнася и за безредиците в Мароко/, има съвсем определена профренска насоченост. Нещата опират до това, че, така или иначе, арабските либерални революции, до голяма степен, са обвързани с Европа и, в същото време, имат ако не явен, то поне известен англосаксонски подтекст.

В резултат от арабските революции, очакванията на стратези и анализатори бяха, влиянието на Западната общност в арабския свят да се усили, тъй като тук Западът вече може да разчита на нов влиятелен потенциален партньор – средната класа и интелигенцията, придържаща се към либерални /дори дяснолиберални/ възгледи. Това обаче, не би трябвало да доведе до радикални промени в геополитиката на арабския свят и в това „голямо пространство”, като цяло. Очакванията бяха: Турция и Иран да се окажат еднакво изолирани в арабския свят, Русия се превърне в интересен икономически партньор, а Китай да се сблъска с доста сериозни препятствия, прогнозира Игор МУРАДЯН, ръководител на Аналитичния център „Кавказ” в Ереван, Армения.

Използването на Twitter  и Facebook, като фактор за организиране и провеждане на демонстрациите, беше надценено, Реалистичният извод е, че новите медии просто направиха това по-лесно. До събитията в Тунис и Египет щеше да се стигне и без използването на Twitter и Facebook.

Остава обаче въпросът, защо световните медии напълно изпуснаха от вниманието си случващото се в тези страни през последните няколко години, защото събитията не възникнаха изведнъж от нищото.

Петрол и вода

Освен продоволствената криза и безработицата, страните от региона на събитията от Арабската пролет се оказаха застрашени от криза за вода, която ще допринесе за дестабилизацията им. Алжир, Тунис, ОАЕ, Мароко, Ирак и Иран и сега страдат от недостиг на вода.

В доклад за ЕС, представен от швейцарското Външно министерство, се твърди, че „в бъдеще най–важните геополитически ресурси в Близкия Изток ще са водата и петрола.

На Арабския полуостров са концентрирани над 60 на сто от доказаните петролни запаси в света.

Логично и закономерно американският военен и дипломатически потенциал в региона надхвърля присъствието на всички велики държави, взети заедно. Тук САЩ са съсредоточили гигантски човешки и материални ресурси, военни бази, командването на 5-те американски флот и Централното командване /CENTCOM/, което, между другото, отговаря за военните действия в Афганистан и Ирак.

Неясното в Арабската пролет и възможностите България да реагира адекватно на събитията в Северна Африка

Барак Обама изрази разочарование от специалните служби във връзка със събитията в Северна Африка. В някои от последните им доклади в навечерието на протестите, бунтовете и сраженията, дори се е твърдяло, че протестите няма да доведат до сваляне на местните режими!

Качеството на докладите на американското разузнаване до президента е ниско, твърдяха американски конгресмени.

В същото време динамичното развитие на събитията и решенията на международната общност  в Близкия изток изискват България да има готови или изработва бързо ясни свои позиции. Засега политиците ни правят това, което правят другите. Няма яснота защо се присъединяваме към определени санкции, дали подкрепяме или не военна намеса - уви, по всичко личи, че Външното ни министерство няма капацитет за това да реагира адекватно и в перспектива на събитията в Северна Африка, предупредиха арабисти, геополитици и анализатори.

Очевидно спешно е необходимо създаване на кадрови потенциал в дипломацията ни за страните от Северна Африка и Близкия Изток, който беше разпилян в периода на прехода. Днес не само че няма достатъчно експерти по Близкия Изток, но няма и хора с турски и арабски език, както и познавачи на специфичните особености на всяка една арабска държава, бе да се изпускат за промени и дипломатическите ни представителства в Турция.

В бъдеще, регионът ще продължава да е интересен за България. Водната криза например, позволява да се разширят доставките на български минерални води. Има шансове за завръщане на строителните ни фирми в страните от региона, където в миналото те са се ползвали с висок авторитет.

След 11 септември 2001 настъпиха промени в работата на разузнавателните служби,  на което българските правителства от 2001 до 2012 реагираха доста неадекватно, като разбиха контраразузнаването, създадоха някаква аналитична агенция ДАНС, изнесоха имената на агентурата и сега готвят Външното разузнаване да премине в ръцете на изпълнителната власт, която тотално се проваля в елементарни вътрешно криминални разследвания, да не говорим за ръководство, извършвано от политик, партиец с образование на учител по физическо, но ползващ се с доверието на американския посланик.

България трябва да повиши ефективността на дейността на дипломатите ни  в Близкия изток, тъй като това е район, богат на жизненоважни ресурси /за разузнаване изобщо не отварям и дума, тъй като такова няма вече – бел. Л. М./.

Анализаторската дейност, активизиране на партньорските връзки и  подобряване на целевото финансиране чрез бюджетите на спецслужбите, особено в агентурния апарат и техническите му възможности се свежда до козируване на чужди специални служби и още по-чужди национални интереси. Т. е. политиците от прехода най-накрая успяха да разрушат елементарните условия за водене и работа зад граница, разчитайки на козируването и потупването но рамото на високопоставени политици  елита на ЕС и САЩ!

Дипломатите, които изфабрикува така нареченият ни външен министър Николай Младенов ни са слепи изпълнители на нечия воля, владеещи чужд език, без да имат маята на професията и опита на дипломатическата традиция.

Защо това е важно?

Ще дам за пример Тунис, където бе на официално посещение българският премиер Бойко Борисов. - Тунис това е страна, в която делът на младите хора на възраст 15-29 години е около 30 на сто. Това е младо поколение, оформило се след периода на Студената война, свикнало със сателитната телевизия, мобилните комуникации и Интернет, и съпричастно с висока социална и политическа активност в държавата, която не се ръководи от непрофесионалисти, а от френски възпитаници и високообразовани патриоти.

Кой ще надделее в политическото влияние в Тунис - ЕС, САЩ или Франция показва нескритият интерес към тази държава.

Туниската революция избухна на 15 януари, в деня когато станаха ясни резултатите от референдума за разделянето на съседния на Египет Судан, най-голямата по територия африканска държава. За разлика от започналия Арабската пролет Тунис, събитията в Судан не бяха спонтанни, а логичен финален акорд на двайсетгодишна кървава гражданска война.

Като наблюдател на референдума в Судан присъства бившият американски президент Джими Картър, а в навечерието на референдума Барак Обама публикува статия в „Ню Таймс”, подкрепяща правото на свободно волеизявление на суданците.

Виден привърженик на Обама – финансистът Джордж Сорос, заяви: „САЩ могат много да спечелят, ако подкрепят стремежа на народите от региона за свобода и демокрация. Това би подобрило репутацията на американския национален елит, защото сегашните ни съюзници в Близкия Изток се асоциират с непопулярни потиснически режими. Но най-важното е, че това ще помогне за установяването на мир в Близкия Изток”.

Говорим за същият Сорос, който е в дъното на провалянето на еврото като валута...

Тогава трябва ли да питаме какво прави премиерът Борисов в Тунис? Сам, свързан със Сорос и довереник на Щатите? Той бе заведен и върнат от тази държава, но задачата му така и остана – неясна, тъй като Тунис е предимно туристическа и земеделска страна, без кой знае какви природни ресурси...

 

Коментари 

 
0 #4 zvezdelina.mileva 2012-03-15 07:54
Има г-не кой да ги учи.Но самочувствието им е толкова главозамайващо, простотията им също,та явно не възприемат някой да ги учи.Те смятат,че всичко знаят и то най-добре от всички.
Цитиране
 
 
+1 #3 Kiril 2012-03-14 22:57
Много интересен материал. Две теми в едно, но и двете задълбочено изследвани. Не съм специалист така че не мога да коментирам, но определно ми беше интересно.
Цитиране
 
 
-1 #2 наблюдател 2012-03-13 18:35
Управляващите едва ли ще станат бързо добри дипломати,както Тодор Живков.Трщбват дълги години да стоят на власт и да има кой да ги учи.
Цитиране
 
 
+2 #1 zvezdelina.mileva 2012-03-08 20:44
Браво !!!Чудесен,задъ лбочен анализ.
Цитиране
 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене