До исляма и назад /обновена и допълнена/

Как се манипулират зрители с тврепортажи

Комисия за защита от дискриминацияНа 29 май bTV излъчи репортаж в централните си новини от Комисията по дискриминация. На заседанието на Комисията бе изпратена репортерката Миролюба Бенатова, която се води за тежката артилерия на тази медия.

Изненадах се от репортажа и дикторския текст, тъй като в него липсваха факти, а наличните бяха представени непълно и невярно.

Какво имам в предвид:

Забрадената СайдеПод заглавие „Шестокласничка бе отстранена от училище заради забрадка” репортажът започва с въпрос:

„Закононарушение или дискриминация се крие зад носенето на забрадка в училище?” - пита в репортажа си Бенатова. Малка, предварителна справка в законодателството, би направила въпросът излишен...

До месец се чака решението на Комисията по дискриминация. Казусът е по жалба на шестокласничка от село Горно Краище, която била отстранена от училище заради забрадката на главата си.

Областният мюфтия Айдън Мохамед, но дали е легитимният?Сайде слага забрадка, след като навършва пълнолетие, според религията си. Отива на училище и вече нищо не е същото, защото според директора, забраденото момиче нарушава действащия Правилник и демонстрира религиозен символ.

„Символ означава да нося полумесец на шията, както християните – кръст. Забрадката е религиозно задължение, конституцията не го забранява”, казва Айдън Мохамед, областен мюфтия на Благоевград, за когото не бе уточнено от ръководството на признатия за Главен мюфтия, Неджим Генджев ли е, или от другото, нелегитимно мюфтийство.

Мюфтията и бездесъщият Красимир Кънев от Български хелзинкски комитет също са дошли на делото на СайдеРазликата между двете мюфтийства е в признаването – Генджев бе признат от Върховния съд, докато Мустафа хаджи, бе признат, доколкото зная единствено от бившия американски посланик Джеймс Уорлик.

Та в репортажа ми липсваше това уточнение, тъй като Мустафа Хаджи се взе на сериозно за Главен мюфтия и областните мюфтии под негово ръководство, няма как да са легитимни!

Толкова откъм липсващото уточнение по проблема с областния мюфтия на Благоевград, Айдън Мохамед.

Заради забрадката, момичето е отстранено от училище и така нейният случай стига до Комисията по дискриминация бе обяснено в репортажа на Бенатова.

„Отстранена е за една седмица от училище, защото нарушава Правилника. След като има закон, ние трябва да го спазваме, това е моето мнение”, заяви Радка Топалова, класен ръководител на Сайде пред камерата.

Според директора на училището, Ахмед Дундьов, случаят с тази ученичка е прецедент продължава излагането на фактите репортерката.

„Ученичка, забулена със забрадка да посещава учебни занятия... Тя е единичен случай, постъпили сме законообразно”, увери мъжът.

Тук зейна голямата празнина в репортажа: ученичка, забулена със забрадка да посещава занятия далеч не бе прецедент – КЗД вече има в архивите си дела и Решения по този казус, но това изобщо не бе споменато.

Бенатова наблегна на факта, че Сайде е добра ученичка, ходи редовно на училище, няма проблеми с поведението, не проповядва в училище и е взела решението да носи забрадката по собствено желание. Само че, отличният успех няма нищо общо с казуса, с който се бе заела Миролюба Бенатова...

Джамия в района, населен с български мюсюлманиА казусът не бе забрадка или не, той бе много по-дълбок и различен, като включва в себе си изборът: светското или ислямисткото.

Казусът бе: религиозно малцинство на кой ислям е носенето на забрадки, на радикалния или на ортодоксалния?

Защото светска държава като Турция не би следвало да отстъпва от светските ценности и да се връща към утвърждаването на тези на ислямистите...

Момичето и неговите родители са подали жалба до КЗД за тормоз, който можел да попречи на Сайде да продължи образованието си.

В края на репортажа Бенатова каза, че Решението на Комисията по дискриминация ще стане ясно до месец и може да се обжалва пред Административния съд в София.

Защо обърнах внимание на празнотите в репортажа?

Когато един репортаж се поднася с подбрани факти, а се спестяват други, той е манипулиран. Ето какво имам в предвид:

2008 година, Комисията за защита от дискриминация излезе с решение, че жалбите на три ученички от гимназията по електротехника "А.С. Попов" в Девин за дискриминация заради забележки да не носят забрадки в училище са оставени без уважение.

Ученичките Рамзие Шаиб, Фатме Чанта и Улия Шаибова са се оплакали, че им е била направена устна забележка да не идват в училище със забрадки и са поискали наказание за директора Васил Василев и за шефа на Регионалния инспекторат в Смолян, Тодор Петканов.

Въпросното Решение на КЗД е второ по казуса за носене на религиозни символи. Първото е от 27 юли 2006 г. във връзка със сигнал на ОИРК /Обединението за ислямско развитие и култура/ до Комисията, оглавявана от Кемал Еюб, за това, че в едно училище е имало дискриминация.

Тогава Жалба в Комисията бе подадена от ОИРК, а не от самите ученички или техните родители, като жалбоподателките бяха обявявили себе си за турско етническо малцинство. Във връзка с Жалбата, Комисията излезе с предписание към Министерството на Даниел Вълчев, но той не направи нищо с уговорката, че правилата щели да бъдат записани в бъдещия Закон за просветата...

Безобидни ли са тези явления и до какво водят те – наясно ли са жалбоподателите?

Налага се да припомня, че Мустафа Кемал Ататюрк, който бе начело на Турция като президент от 1923 до 1938 г., сложи край на отживелиците на Османска династия и ги замени с Конституционна република.

Ататюрк забрани носенето на фереджета в обществени сгради и институции, установи равноправието на жените, направи училищата светски...

Това са много важни събития от най-новата история на Турция, които удивляват с размаха си и днес, когато деца на така нареченото религиозно мюсюлманско малцинство в България, клонят в поведението си не към светската, характерна за Турция реформа, а към арабския ортодоксален ислям.

Тук логично възниква въпросът: арабски мюсюлманки ли са тези ученички, та носят забрадки, като символ на своята религия да не би да принадлежат към религиозно малцинство, което изповядва арабски ислям? Нещо не се връзва - губи се логиката.

В Закона за закрила на детето е записано, че децата в училище не могат да бъдат използвани за политическа, синдикална или верска дейност. Такава забрана съществува и в Закона за народната просвета.

Не е ли твърде опасно да се употребява едно дете от религиозни подбуди и да се тика да заема позиция, която не е в унисон нито с действащото българско законодателство, нито със светския характер на съседна Турция?

По казуса "забрадки в училищата" ОИРК бе обърнало внимание на КЗД, че липсва търпимост от страна на училищното ръководство. В международното право съществува определение на понятието "търпимост" и то в Декларация за принципите на търпимостта, утвърдена на Конференция на ЮНЕСКО, според която търпимостта означава възприемане, уважение и правилно разбиране на богатото многообразие на културите на нашия свят, на нашите форми за себеизразяване, на способите за проявление на човешката индивидуалност.

В жалбата на ОИРК се твърдеше, че липсва търпимост от страна на училищното ръководство.

Декларацията за принципите на търпимостта е утвърдена с Резолюция 5.61 от Конференцията на ЮНЕСКО от 16 ноември 1995 г. Приетата Резолюция има политическо-морално значение, но това не омаловажава нейното значение в съвременното общество, тъй като е приета от универсална международна междуправителствена организация.

Какво представлява търпимостта според цитираната Резолюция?

В член 1, точка 1 от Декларацията "Търпимостта означава уважение, възприемане и правилно разбиране на богатото многообразие на културите на нашия свят, на нашите форми на себеизразяване и способите за проявление на човешката индивидуалност. На търпимостта подпомагат знания, отвореност, общуване и свободата на мисълта, съвестта и убежденията. Търпимостта е хармония в многообразието. Това не е само морален дълг, но и политическа и правна потребност. Търпимостта представлява добродетел, която прави възможно постигане на мир и подпомага замяната на културата на война с културата на мир". В точка 2 от същия член се казва: "Търпимостта не е отстъпление, снизхождение или безразличие. Търпимостта това е преди всичко активно отношение, което се формира въз основа на признаването на универсалните права и свободите на човека". "Търпимостта това е задължение да се подпомага способността за утвърждаване правата на човека, плурализма ....., демокрацията и правовия ред. Търпимостта е понятие, което означава отказ от догматизъм, от абсолютизацията на истината....." /член 1, точка 3 от Декларацията/.

В член 5, алинея 1 от Декларацията за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация на основа на религия или убеждение, приета с Резолюция № 36/55 на Общото събрание на ООН изрично се посочва, че: "Родителите, и в съответните случаи, законните попечители на дете имат право да определят неговия начин на живот в рамките на семейството в съответствие със своите вероизповедание или убеждения, а също така изхождайки от нравственото възпитание, което по тяхно мнение следва да получи детето." В алинея 3 от същия член се посочва: "Детето се предпазва от каквато и да било форма на дискриминация, основана на религия или убеждение. То следва да се възпитава в дух на разбиране, търпимост, дружба между народите, мир, всеобщо братство, уважение към свободата на вероизповедание или убеждения на другите хора, а също така и с пълното съзнание, че неговата енергия и способности трябва да бъдат посветени на служенето за благото на другите хора."

Ще припомня още нещо:

Докато турският премиер Реджеп Ердоган в предишния си управленски мандат обещаваше, че Анкара ще се погрижи за Кърджалийския район и съветваше родопчани да стоят по-близо до Турция, докато влизаше от джамия в църква - в родината му вървеше дело срещу партията и правителството му.

Хронологията на този скандал бе следната: турският Конституционен съд реши единодушно да проведе изслушване по дело, чиято цел бе закриването на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПРС/, предаде Би Би Си.

Телеканалът Си Ен Ен Тюрк съобщи, че докладчикът на Конституционния съд в Турция е раздал на членовете на съда доклада си, съдържащ предварителната оценка на разследването във връзка с искането за закриване на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/. В момента, в който членовете на Конституционния съд приключеха със запознаването с този доклад, се очакваше съставът на съда да се събере на заседание.

Когато дойде часът, турският Конституционен съд взе решение да разгледа делото за забрана на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/, по обвинение, в "подкопаване на светския характер на държавата”, предаде АФП. Каквото и да се говори за Турция – едно не може да се отрече: там има действаща съдебна власт и законност.

11 съдии взеха единодушно решение да приемат обвинението. Информационните агенции съобщиха, че президентът Абдуллах Гюл също е бил включен в процеса и решението за това е било взето с мнозинство от гласовете.

Няколко дни по-късно висш турски прокурор поиска от Конституционния съд да закрие ПРС и да забрани на министър-председателя Реджеп Тайип Ердоган, на президента Абдулах Гюл и на още 70 длъжностни лица от партията да упражняват политическа дейност за пет години по обвинения в опити за изграждане на ислямска държава. Внесените документи срещу партията на Ердоган бяха 162 страници, в които се съдържа дълъг списък на доказателства, че правителството прокарва ислямистка програма.

Турският вестник "Милиет" тогава коментира, че въпросът за забраната на управляващата Партия на справедливостта и развитието в Турция е бил обсъждан на срещата между вицепрезидента на САЩ Дик Чейни и премиера на Турция Реджеп Ердоган.

"Милиет" написа, че Ердоган е дал информация и на американския вицепрезидент за искането за забрана на управляващата ПСР. Ердоган е информирал Чейни, че в обвинителния акт ПСР е показана като съпредседател на големия проект на САЩ за Близкия Изток. А за този проект официално бе известно твърде малко - това, което се знаеше бе, че с протекциите на САЩ, Турция води една политика на налагане на умерения ислям, които е отдалечаване от светския характер на държавата.

Оли Рен, като слон в стъкларски магазин

Според Агенция "Фокус", която се позова тогава на вестник "Хюриет", еврокомисарят по разширяването Оли Рен бе заявил във връзка с делото за забрана на Партията на справедливостта и развитието в Турция, че това дело е в сериозно нарушение с европейските критерии и може да постави "на бесилка" преговорите за присъединяване към ЕС?! Това изявление еврокомисарят Оли Рен бе направил на пресконференция след неофициалната среща на външните министри на ЕС, организирана при домакинството на ротационната председателка на ЕС,Словения. Еврокомисарят бе съобщил, че тази стъпка, може да доведе до конституционна промяна в Турция и я бе определил като "една грешка на системата"...

Въпреки това, Рен бе признал, че Брюксел ще е принуден да разглежда това събитие от гледна точка на политическите права и правата на човека. Това изявление на Оли Рен изобщо не повлия на магистратите от Конституционния съд.

Както е известно, управляващата партия на Ердоган бе поискала промяна на Конституцията, заради налагане на носенето на забрадки в учебните заведения, но на 12 март т. г., Върховният административен съд на Турция отмени окръжни указания на председателя на Висшия учебен съвет, проф. д-р Юсуф Зия Йозджан до ректорите, свободно да допускат в университетите студентки със забрадки, написа вестник "Сабах".

Въпреки тази отмяна, някои от турските университети продължиха да приемат студентки със забрадки, докато други не допуснаха в аудиториите забрадени момичета. По този повод, Ректорът на университета в Трабзон, Ибрахим Йозен, заяви, че този въпрос ще бъде решен окончателно с решението на Конституционния съд, което ще помогне за преодоляване на хаоса във функционирането на висшето образование.

В Турция предложената от Партията на справедливостта и развитието /ПСР/, формулировка за предоставянето на свобода на облеклото в университетите предизвика силни реакции сред обществените кръгове.

Председателят на женските дружества на Социалдемократичната народна партия в Турция Есер Джиласун заяви, че тюрбанът /мюсюлманската забрадка/ е символ на онези, които искат да направят Турция една ислямска държава.

Оттук нататък партията на Ердоган е на път да си навлече големи неприятности, след като 11 конституционни съдии взеха единодушно решение да приемат обвинението. Изслушването по това дело може да доведе до закриване на партията на турския премиер, въпреки че е управляваща. Но тук става дума за едно друго решение на КС на Турция, което засегна по един или друг начин и събития в нашата страна.

Конституционният съд на Република Турция в свое Решение от 7 март 1989 г. /публикувано в Официален вестник от 5 юли 1989 г./ постанови, че светската държава е основна предпоставка за демокрация и е гарант на свободата на вероизповедание и равенство пред закона. Представянето на носенето на ислямски забрадки като задължително религиозно задължение би имало за резултат дискриминация между практикуващи мюсюлмани, не практикуващи мюсюлмани и невярващи хора по признак "облекло" като всеки, който отказва да носи забрадка би се третирал без съмнение като противопоставящ се на Исляма, или като атеист.

Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/, в състав Голяма камара по реда на член 43 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/, в мотивите към Решението си от 18 май 2005 г. по делото Лейла Шахин срещу Турция, образувано по жалба № 44774/98 отбеляза, че принципът на светската държава е основата за забрана на носенето на религиозни символи в университетите в Турция. В този контекст, когато ценностите на плурализма, зачитането на правата на другите, и по специално, на равенството на мъжете и жените са били преподавани и прилагани на практика, напълно разбираемо е, че съответните органи са се стремили да запазят светския характер на обучението в съответното учебно заведение.

Това становище на ЕСПЧ бе пренесено от Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ по отношение на ученичките Михаела Максимова Василева и Фатме Вахдиева Кехайова от Професионалната гимназия по икономика "Карл Маркс" в град Смолян, а именно, че те са били толерирани за сметка на останалите ученици като не са се съобразили с Правилника на учебното заведение и са посещавали със забрадки и дълго ритуално облекло занятия. Ето защо КЗД прие, че компетентните органи не само не са предприели адекватни действия за опазване на светския характер на обучението в държавните и общинските училища, но и са подложили на неравно третиране всички ученици, които спазват установените правила по Закона за народната просвета, Правилника за приложение на закона и Правилника за дейността на ПГИ "Карл Маркс".

Това бе поводът, в тази си част жалбата за дискриминация да бъде отхвърлена като неоснователна от КЗД. И тъй като сигналът е постъпил чрез неправителствена организация, а не от двете непълнолетни ученички, КЗД реши, че не може да се приеме, че не им е било оказвано въздействие да сложат забрадки при посещаване на избрано от тях светско училище. Самото включване на ученичките в телевизионни предавания бе прието като форма на психологически натиск, тъй като те са на такава възраст, че медийните изяви повишават тяхното самочувствие и ги правят в собствените им очи обществено значими...

Кой забрани забрадките в Девин - под това мото проведе своята среща разговор в студиото на Нова телевизия журналистът Георги Коритаров в последните дни на февруари 2008 година. В него взеха участие Красимир Кънев, председател на Български хелзинкски комитет, Ремзие Шаиб, ученичка в 11 клас от гимназия по електротехника "А. С. Попов" в Девин, Васил Василев, директор на гимназия по електротехника "А. С. Попов" в Девин и по телефона се включи г-жа Есен Фикри от Комисия за защита от дискриминация.

"Ново решение против забрадките?" - попита Коритаров и даде думата на Ремзие Шаиб, която каза: "Не ни е забранено да ходим със забрадки, само устно са предупредили директора и са казали ще се наложи да свалим забрадките..."

"На какво основание е направено това?" - попита Коритаров явно пропуснал спора, който се води преди време с други две ученички, но в Смолян.

"Основанието за съответното предупреждение бяха текстове от Конституцията, Закона и Правилника на Народната просвета, където..." не успя да довърши изречението си директорът на гимназията в Девин, прекъснат от Коритаров с въпроса: "Какви текстове от Конституцията?"

"Ами текстове, че образованието в България е светско и съответно всички религиозни атрибути...”

От информационните агенции изтече твърде показателна информация за процесите, които се случват в съседна Турция. Цитирам я дословно:

Анкара, Турция /КРОСС/ Жените, които абортират, са убийци, а прекъсването на бременността е посегателство срещу държавата - тази интерпретация на Ердоган се вписва отлично в плана му за "Нова Турция". Такава, каквато си я представя самият той, пише "Дойче веле".

Според действащото право в Турция всеки аборт, извършен до десетата седмица от бременността, е законен и остава без последствия. Очевидно премиерът Ердоган е решил да промени това положение, след като на няколко обществени прояви през последните дни той сравни аборта с убийство.

Въпросът ми към родителите на ученичката Сайде, към нея самата, към БХК и към сегашното ръководство на мюфтийството в България е: това ли е пътят на развитие на България - към ортодоксалния ислям?

Та той е път назад и играта с налагането му на българските мюсюлмани нищо чудно да доведе и в нашата страна да се забранят абортите!

Опит за финал

Късно вечерта от излизането на тази публикация, Агенция "Фокус" пусна въпроси и отговори по темата от МОН.

Предоставям на читателите на "Хроники" текста, който Агенцията публикува:

Колко е важно да бъдеш осведомен и подготвен...

Светска държава или връщане към исляма - този казус едва не коства управленския пост на Ердоган и оцеляването на партията му...

Засега слагам точка на историята със забрадката на едно момиче, в очакване на поредното Решение на КЗД по казуса.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене