1. Признахме ли Македония или омазахме Конституцията и международното право?

Дилетанти политици, изпълнители на чужда воля създадоха един възел в двустранните отношения със Скопие

Стефан Тафров, идеологът на признаването на МакедонияБългария първа признава независимостта на Македония на 15 януари 1992 г. Всъщност „признаването” е взето като Решение на Министерския съвет, след което министър-председателят Филип Димитров отива в парламента и уведомява народните представители за това Решение, което обявява на няколко пъти, че е взел сам?!

Дали уведомяването на парламента в една конституционно утвърдена като парламентарна република държава е най-правилния ход от гледна точка на Конституцията – това е въпрос, по който нито един конституционалист не се произнася. В същото време Филип Димитров наляво и надясно твърди, че признаването на една държава от България е в прерогативите на Министерския съвет.

Не съм сигурна, че след като парламентът

  • избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя;
  • е органът, който бива уведомен да решение на правителството като свършен факт, без дори да дебатира, гласува или обсъжда казуса.

Цитирам правомощията, които са дадени на парламента и Министерския съвет без коментар:

  • Чл. 85.
  • (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:
  • 1. имат политически или военен характер;
  • 2. се отнасят до участието на Република България в международни организации;
  • 3. предвиждат коригиране на границата на Република България;
  • 4. съдържат финансови задължения за държавата;
  • 5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове;
  • 6. се отнасят до основните права на човека;
  • 7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за тяхното изпълнение;
  • 8. изрично предвиждат ратификация.
  • 9. (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от тази Конституция.
  • (2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
  • (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право.
  • (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Сключването на международни договори, които изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения.

В същото време, в правомощията на Министерския съвет влиза:

  • Чл. 105.
  • (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
  • (2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.
  • (3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.
  • (4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия.

МС информира предварително /преди обнародването и влизането в сила на Решението/, а не про форма, след взето решение, особено след като става дума за междудържавни отношения, но кой да каже на дилетантите от СДС?

В края на 80-те и началото на 90-те г. на ХХ в. започва разпадането на Югославия, като от нея, наред със Словения и Хърватия, се откъсва и Вардарска Македония.

На 8 септември 1991 г. е провъзгласена независимата държава Република Македония - причината е произведеният референдум, на който 95 процента от гласувалите подкрепят създаването на суверенна и независима държава. България първа от балканските страни признава нейната независимост, но Скопие обаче продължават да иска България да признае и съществуването на "македонска нация" и "македонски език". През 1999 г. правителството на Иван Костов признава правото на Република Македония да си служи с официалния си език.

България признава Република Македония, без да е признала съществуването на „македонска нация” и „македонски език” – какво тогава е признала България безусловно?

Езикът България приема през 1999 година, когато тогавашният премиер Иван Костов признава правото на Република Македония да си служи с официалния си език.

Що се отнася до признание на "македонска нация", това все още не е направено от София, въпреки настоятелните искания на Скопие.

Филип Димитров, премиерът, който свали сам правителството сиНа 15 януари 1992 г. правителството на Филип Димитров взема решение България да признае безусловно Република Македония като независима и суверенна, с официалното име Република Македония.

Начинът, по който се извършва това признание впоследствие започна да създава проблеми между двете държави.

Признанието на държавата под името Република Македония е извършено с редица противоречиви ходове, лъжи и бутафорно приповдигната радост.

В същото време новата държава се е самопровъзгласила с име Република Македония, въпреки че това поражда спор с Гърция, още повече, че в ООН названието на тази страна е Бивша югославска република Македония /БЮРМ/.

Признаването се извършва с редица недоглеждания като например това, че в Босна и Херцеговина към датата на българското Решение за признаване на четирите бивши югославски държави не е проведен референдум за обявяване на независимост и това прави прибързаното признание смехотворно.

Чак след признанието някой се сеща, че в традиционната употреба на наименованието „Македония” има български дял а едноименния географски район българска Пиринска Македония.

В прибързаното признаване не са взети в предвид „историческите, културните и всички други реалности, които са свързани с географската област Македония” и факта, че „части от тази географска област сега се намират в три държави, включително и България”.

Министерския съвет на Република България признава името Република Македония, но не и понятието македонски език /със смехотворния аргумент, че не е дипломатическа практика да се признава самостоятелното съществуване на отделен език/. Според Българската академия на науките и водещи филолози така нареченият "македонски език" представлява „писмена регионална форма на българския език, защото се изгражда на основата на български говори“.

Из готовата книга за печат за периода 1989-1997, втора част на вече излязлата документална „Външният дълг и задграничните дружества в документи и факти”. Разказът е по дневник на член на ръководството на СДС, който вече не е между живите:

Признаването на Македония

Желю Желев, президентДенят 15 януари започва със заседание на Консултативния съвет за национална сигурност при президента, където присъстват и министри от кабинета на Филип Димитров, лидери на парламентарни групи, председатели на парламентарни комисии - заседанието е тежко и преминава в спорове. Взето е решение принципно да бъде призната Македония, но не е уточнено точно кога да се случи това. Министрите Димитър Луджев и Светослав Лучников - на отбраната и правосъдието, са предпазливи и предлагат да се изчака с обявяването на признаване на Македония. Министърът на финансите, Иван Костов е въздържан, тъй като счита, че отсъствието на министъра на външните работи, Стоян Ганев пречи, за да бъде обявено това признаване. Против е и вицепрезидентът Атанас Семерджиев.

Тогава зам.-министърът на външните работи, Стефан Тафров, сондирал мнения на посланици от други балкански държави по казуса, си позволява да каже, че мнението на Министерството на външните работи е Македония да бъде призната и че имал данни, че Турция също се готвела да признае Македония първа, нещо, което не би трябвало да бъде допуснато, предвид историческите ни корени. Тук Тафров импровизира и меко казано не говори истината, тъй като в Анкара нямат никакво намерение да признават първи тази бивша югославска република.

Никой друг, освен Тафров не е и чувал за такива планове във външно-политическите цели на Турция, но Тафров е настоятелен.

Официален Вашингтон е на втори план в изчакване и не бърза да признае която и да било бивша югославска република. Великобритания отстоява позицията, че едно прибързано признаване на Словения и Хърватия "ще принуди сърбите да засилят настъпателните си действия". Kакто и по време на Втората световна война, американците предоставят на Великобритания главната дума за съдбата на Югославия. Франция е солидарна с британската позиция за Югославия, като в отделни моменти изразява разбиране за сръбските интереси. Италия и Испания се противопоставят на германската политика за разбиването на Югославия, съобразявайки се със силните сепаратистки движения на своя територия.

Признаването може да се осъществи само под името бивша югославска република Македония - БРЮМ, което не е приемливо за самата Македония, но за момента друг начин не съществува. България обявява, че признава Република Македония, но това наименование е международно нелегитимно.

Стоян Ганев, вицепремиер и министър на външните работи. Филип Димитров взема Решението за признаване на РМакедония зад гърба му, докато е в чужбина На 15 януари 1992 г., в 19.20 часа България признава първа в света Македония. 20 минути след това, външният министър Стоян Ганев каца на летище София. По тези събития едни неща се знаят, други са неизвестни. Ще се доверя на записките си от тези дни, водени по дневника на виден член на ръководството на СДС, вече не между живите:

„Привечер, премиерът Филип Димитров влетява в парламента и съобщава от трибуната новината. Минути след това държавният глава Желю Желев се появява по телевизията и в обръщение признава независимостта на бившата югославска република Македония, Хърватска, Словения и Босна и Херцеговина. Тези четири бивши югославски републики са обявили своята независимост към момента на признаването./Тук моят източник греши – Босна и Херцеговина все още не е провела референдум за обявяване на своята независимост – това се случва чак на 5 април 1992 г- бел. Л. М./.

Министърът на външните работи Стоян Ганев не е в България в момента и се очаква да кацне на аерогара София. Подготовката за това признаване извършва един външнополитически съветник на Желев, Стефан Тафров, който към мига на признаването е зам.-министър на външните работи. Текат заседания на парламентарните комисии по външна политика и национална сигурност. Стоян Ганев, връщайки се в страната се обажда и настоява да се изчака, но Ганев не се ползва с подкрепата нито на президента Желев, нито на премиера Филип Димитров към този момент. Посланикът на България в Гърция, проф. Богдан Богданов признава, че на Гърция едва ли ще й стане приятно от едно евентуално признаване на Македония, поради използването на името "Македония" /проблем, който все още съществува в рамките на Европейския съюз - бел. Л. М./, но Богданов не е дипломат от кариерата и мнението му е, че признаването няма да навреди толкова на двустранните отношения между България и Гърция за момента и меко казано, приема се, че е не професионално от гледна точка на дипломацията...

Германия е признала едностранно Словения и Хърватия, но в Европейския съюз изчакват с признаването на Македония...

Така по-малко от час преди да кацне в София външният министър Стоян Ганев, признаването на Македония е осъществено и обявено, въпреки настоятелното искане на Александър Йорданов и Йордан Василев - председатели на парламентарните комисии по външна политика и национална сигурност да бъде изчакан Стоян Ганев. Признаването е превърнато в състезание на институции - президентство срещу изпълнителна власт и парламент. Всъщност напъните на президента и премиера е Македония да бъде призната първосигнално, тъй като след това установяването на консулски и дипломатически отношения ще е крачка, която неминуемо ще предизвика негативна реакция в Гърция, което е член на Европейския съюз.

В деня на обявяването на признаването на Македония Стоян Ганев се намира в Германия и провежда консултации и съгласуване на бъдещи дипломатически стъпки. В България е проведено извънредно, спешно заседание на правителството на Филип Димитров. Германия и ЕС съветват да се прецизира всяка стъпка и да не се бърза. Ганев звъни на председателя на парламента Стефан Савов от Бон и моли да бъде изчакано завръщането му. Ганев звъни и на премиера Филип Димитров. Самият Савов е по това време в Мадрид със задача да проведе консултации по темата Македония. Решаващо се е оказало уверението на Тафров, че Турция възнамерява за признае БРЮМ първа, нещо, което за момента не се доказва по никакъв начин. Впоследствие лъсва измислицата на Тафров и Стоян Ганев настоява Тафров да бъде уволнен. Стефан Савов, председателят на парламента го подкрепя - премиерът Филип Димитров разписва и според думите на Ганев "се разплаква на стълбите на Народното събрание", като се заканва, че това е последното, пред което отстъпва на външния министър.

Вечерното извънредно заседание на правителството свършва и Тафров е изпратен на аерогарата, за да посрещне шефа си, Стоян Ганев, за да му съобщи новината от обявеното признаване, но той така и не се появява там!?

Луджев получава задачата да съобщи на президента за взетото решение, въпреки че президентът Желев вече е извикал телевизионните камери и се готви да обяви признаването от малкия екран.

Тази новина принуждава Филип Димитров да не изчаква кацането на Стоян Ганев на летището, а да избърза с обявяването й от трибуната на парламента. Сини около Ф. Димитров го съветват да бъде преди президента с обявяването, да бъде пръв!

По-късно Желев ще потвърди, че е бил на мнение да се изчака с признаването на Македония и по тази причина е възложил на премиера да прецени кога ще обяви това решение. Но истината и събитията от 15 януари сочат точно обратното. Около 20 минути след като Филип Димитров е обявил, че България признава Република Македония на летището каца Стоян Ганев. Вместо Тафров той е посрещнат от Алексей Подлесни, служител в МВнР, Ганета Минкова, негова вярна служителка, Вержиния Велчева - депутат. С полета от Германия кацат и депутатите Георги Марков и Венцислав Димитров, близки на Ганев в СДС. Половин час след тях на летището каца и Стефан Савов от Мадрид.

Стоян Ганев и Стефан Савов заявяват пред колегите си, че подават оставки. Решава се, те да останат и се откажат от оставките си, а Тафров, изпълнителят на цялата поредица от събития, да бъде незабавно уволнен. Оставката на Тафров е взета и заключена за няколко дни, докато духовете се успокоят в касата на председателя на парламента Стефан Савов. Когато изтича този срок Тафров отказва да подпише оставката си, но е принуден да го направи. Хора от кухнята на СДС твърдяха тогава, че Георги Марков е посегнал да му удари шамар и Тафров е бил много изплашен като подписвал напускането си от Външно министерство! На журналистите тези подробности са спестени, но напрежението в онези дни си личеше. Желевият човек в кабинета на СДС, Луджев твърдеше тогава че това признаване е било прибързано, макар и правилно. Всъщност Желев и Филип Димитров са се надцаквали в прибързаното признаване на Македония за сметка на Стоян Ганев и останалите от СДС в парламента и кабинета.

Според едни източници, Йордан Василев и Александър Йорданов са се дърпали и не са искали точно на 15 януари 1992 година да се признае Република Македония.

Според Стефан Тафров, тогава зам.-министър на външните работи, трябвало да избързаме с признаването, защото Турция също възнамерявала да обяви такова признание и редно би било ние да я изпреварим!

Според Филип Димитров, Комисията “Бадентер” се е произнесла, че трябва да бъдат признати само Македония и Словения. /Комисията “Бадентер”– Комисия на ЕС, която е трябвало да се произнесе по въпроса за признаваемостта на отделните републики на разпадащата се Югославия, беше създадена в Маастрихт, когато всъщност се подписа известният договор, за общо действие на европейските държави към самообявяващите се републики, но говорим за държави членки на ЕС, каквато България определено към 1992 година не е. – бел. Л. М./. Т. е. българското правителство в никакъв случай не е било длъжно да се съобразява с решенията на тази Комисия...

Отстоява ли Филип Димитров с това прибързано признаване националните интереси на България?

Ф. Димитров: „Аз се хванах за главата и след кратко мислене, взех сам решението – и признах Македония”

Филип Димитров към деня на признаването 15 януари 1992 година, премиер пред журналистите от в. „Култура” Христо Буцев и Копринка Червенкова:

„В тази ситуация един скромен български премиер би могъл или да не прави нищо, или да се скара с всички, или да направи това, което направих аз.

Да не правя нищо, както казах, не можех. Имах кошмар – беше януари 1992 г., войната в Босна още не беше започнала, но се очертаваше, че някъде ще има война и то тежка. Точно в това време Милошевич и хора около него говореха все по-често за Македония като за Южна Сърбия.

Втори кошмар: в Солун се състоя милионен митинг, където едни “добри хора” викаха: “Македония е гръцка!”. А аз не бих искал да видя половината от това множество в София да вика, че Македония е българска.

Всякакво провлачване на решенията щеше да доведе неизбежно до емоционални патриотични изблици, които в крайна сметка щяха да направят невъзможно разумно последващо действие.

Или най-малкото, да ни поставят в силно затруднено положение пред света – в този момент още не беше открит път за никоя от източноевропейските държави към НАТО, но беше пределно ясно, че ако имаш разправии по границите си, трябва да забравиш за НАТО. А това беше моя стратегическа цел от самото начало...

Проблемът беше, че президентът Желев се намираше между първи и втори тур на президентските избори. Признавам, че очаквах подкрепа от него.

Той свика един съвет по националната сигурност, спомням си как вървяхме с министъра на правосъдието /Светослав Лучников/ и министъра на вътрешните работи (Йордан Соколов) през Ларгото, духаше силен вятър…

Военният министър /Димитър Луджев/ вече си беше там, при президента. Появи се Бригадир Аспарухов, директор на Националната разузнавателна служба по онова време, който обясни, че на границите вече се струпва сръбската войска, която незабавно ще влезе в България, ако ние признаем…

Дивотии, пълни дивотии. И в цялата тази суматоха президентът Желев разбираемо не прояви инициатива и каза: “Вървете, оправяйте се; признаването е прерогатива на правителството”.

По това време Стоян Ганев, министър на външните работи се обаждаше по телефона, за да обясни как Ханс-Дитрих Геншер, вицеканцлер и външен министър на Германия, му казал да не признаваме нищо.

Не съм питал Геншер, но това си беше очевидна лъжа. Ако имаше нещо, което на Геншер да му беше важно в момента, то беше да не е съвсем сам в цялата тази история. И очевидно за Германия да признаваме беше много важно.

Друг е въпросът, че ако ние бяхме направили гафа да не признаем Хърватска, там вероятно щяхме да имаме други дертове. И затова моето решение беше признаването на всички – което включваше и Босна, въпреки доста спорната ситуация там.

За мен беше по-изгодно да изглеждам некомпетентен в конституционно-правно отношение по въпроса за Босна, отколкото да си създам беля на главата и да бъда един от хората, насърчили Милошевич да влезе в Босна. Това би направило признаването да олекне и да стои като подстрекателство: “Изяж не този, но другия”.

След като достигнахме до решението за признаване, Стефан Тафров, зам.-министър на външните работи, се отправи към президентството, за да напише изявлението на Желев, с което той трябваше да заяви своята подкрепа за правителственото решение.

Аз имах глупостта да поканя колегите си на чаша коняк в чест на великото дело, което сме извършили, и на чашата коняк те се “разсъхнаха”. Надигнаха се едни гласове за това, че: “Ние, нали, хубаво признахме, ама дайте да не си казваме”.

Копринка Червенкова: Как да не си казваме?

Филип Димитров: Така – да не си казваме. Да изчакаме да си дойдат в София Стефан Савов, председателят на парламента, и Стоян Ганев, които липсваха, да седнем с комисиите в Народното събрание и като получим тяхната благословия, да си обявим решението.

Въпросът беше, ако не я получехме – защото в парламента нещата бяха доста на кантар – какво става?

И след като министрите се разотидоха с това становище, аз се хванах за главата и след кратко мислене, взех сам решението – и признах Македония.”

Конфликт с президента Желев в това отношение не сме имали, напротив. Тъй като вече му бяха казали, че няма да прави изявление, аз му се обадих и му казах, че може да се изявява съвсем спокойно, защото аз поемам отговорността и признаването на Македония ще бъде обявено в следващите 15 минути.

Това може би е бил най-любовният ни момент с Желев. Той каза: “Каквото и да стане с теб, оставаш в историята”…

А това, колко важно беше да признаем, може би най-добре се символизира от една фраза, тя трябва да стане известна.

Стефан Тафров отиде по моя поръка в съответните посолства. С Германия и Италия нещата бяха ясни, но Франция, Великобритания и САЩ трябваше да бъдат подготвени за това намерение.

И поставяйки по подходящия начин въпроса на Ричард Томас – ако ние бихме решили да признаем, как би погледнало на това, според вас, правителството на Нейно Величество, отговорът беше: “Ако признаете, ние, естествено, няма да ви подкрепим; ако не признаете, просто няма да ви разберем.”

Очевидно, европейският Запад изобщо не е бил в този момент на вълна „признаване на бивши югорепублики”...

Една фраза се повтаря като мантра от Филип Димитров и от Стефан Тафров, според Тафров, в студиото на БНТ, където той отишъл след обявеното признаване на Република Македония, проф. Николай Генчев му казал: „моето момче, нищо друго да не направи това правителство, с това ще останете в историята. Това е голямо дело!”

Явно и Филип Димитров и Стефан Тафров си харесват тази фраза, която нищо чудно изобщо да не е била изричана!

Кой как е реагирал, кой къде се е намирал в мига на признаването, кой лъга, кой маза, кой си преписа заслуги четете утре, когато ще стане дума и за това защо след като България първа призна независимостта на Република Македония

"Признахме..." заявява Филип Димитров от парламентарната трибуна в 20 часа и 30 минути. Всъщност няма излязло от този ден на МС.

И пак, най-важното, няма гласувано решение на парламента за това признаване - от парламентарната трибуна чуваме и четем единствено уведомление, след което председателя на НС, Снежана Ботушарова закрива заседанието.

Следва продължение