Илиан Зафиров: Левон Хампарцумян е ключова фигура в атаката срещу КТБ

Явор Дачков, журналистПубликуваме втората част на интервюто с Илиан Зафиров, доскорошен изпълнителен директор на КТБ с любезното съдействие на сайта ГЛАСОВЕ
Първата част на интервюто можете да прочетете тук.

Каква беше реакцията на банковата общност по случая КТБ? Има ли развитие?

Още на 13 юни, в първите дни на интензивната атака, писмено уведомихме за нея Президента, Председателя на Народното събрание, Министър-председателя, Председателя на ДАНС, Главния прокурор, Управителя на БНБ и Управителния съвет на Асоциацията на банките в България.

Илиан Зафиров, доскорошен изпълнителен директор на КТБИмаше някаква реакция, но едва три дни по-късно от БНБ – за това как КТБ и цялата система са стабилни и ликвидни (което не беше лъжа, но много скоро след това Иван Искров подмени мнението си). Реакцията на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България се забави още повече, благодарение основно на Левон Хампарцумян. Стилян Вътев от ОББ също не беше на мнение, че Асоциацията трябва да ни защити в този момент. По-късно се видя защо – специалисти от ОББ, под претекст че окомплектоват досиета, разгледаха в детайли кредитния портфейл на КТБ и набелязаха по-интересните сделки за закупуване.

Левон Хампарцумян е ключова фигура в атаката срещу КТБ, и то не отсега. Не е случайно, че основният атакуващ през последните пет години – Иво Прокопиев, се финансира главно от Булбанк. Левон беше първият, който повдигна въпроса за парите на държавните предприятия – още през есента на 2008 година, в самото начало на финансовата криза. УС на Асоциацията, чийто член бях и тогава, беше извикан на поредна среща с УС на БНБ по текущи проблеми. Левон също беше извикан, макар че тогава не беше член на УС на Асоциацията, а поради факта, че е шеф на най-голямата банка. Изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, ме нападна пред всички защо парите на държавните дружества били концентрирани в КТБ. Дори Иван Искров тогава реагира и попита: „Левоне, ти от какво се оплакваш – при вас да не са малко!”. Дотогава този въпрос никой не го беше поставял. Едва няколко месеца по-късно изданията на „Икономедия” започнаха да тиражират въпроса и да облъчват обществото с формулата „пари-медии-власт”, докато я набият в главите на всички. Тази тактика на Гьобелс – една лъжа, повторена сто пъти, става истина, явно проработи и този път. Изпратиха даже сигнал до Европейската комисия за оказване на държавна помощ на КТБ. Доказа се, че и това е лъжа. Интересно е обаче, че Левон Хампарцумян беше първият, повдигнал този въпрос. Нищо странно няма в това, че Прокопиев стана Почетен консул на Канада веднага след него, придобивайки дипломатически имунитет, който към този момент явно му е бил необходим. Тогава течаха делата за незаконната концесия на „Каолин”.

Левон Хампарцумян беше и един от главните идеолози на прословутото постановление на правителството на Марин Райков за разпределението на парите на държавните предприятия. Тази концепция доведе до големи загуби за държавните предприятия и проблеми при управлението на средствата им. Те и без това бяха достатъчно декапитализирани благодарение на ходовете на Дянков да кърпи опоскания държавен бюджет на техен гръб.

Интересен е един факт, който се случи точно преди да се развихри с пълна сила атаката срещу КТБ. Както е известно, малко преди да влезе в ролята на палач на банката, БНБ даде разрешение да придобием клона на „Креди Агрикол” в България. Сделката беше финализирана на 12 юни 2014 година, ден преди началото на финала на координираната институционално-медийна атака срещу КТБ. „Уникредит” беше регистрационен агент на сделката, избран от „Креди Агрикол”, Париж. Поради това плащането на цената и прехвърлянето на акциите се състоя в Уникредит Булбанк, като бяхме настанени в заседателната зала на последния етаж. Цялата процедура се забави поради проблеми в счетоводната система на Булбанк. Към обяд пристигна Левон Хампарцумян (кабинетът му е до въпросната зала), видя ни и попита какво правим там. Беше забравил, че „Уникредит” е регистрационен агент по сделката. Пошегувах се, че сме купили току-що Булбанк и мисля да ребрандирам грозните им карти. Той не пое шегата, а предложи да се видим на кафе в кабинета му. Като седнахме, ме попита дали имаме нужда от помощ по отношение на Главна прокуратура. Тогава още нямаше индикации, че нещо ще се случи. Казах, че не разбирам за какво става въпрос, защото само са ни викали във връзка със сигнала на „Протестна мрежа”. Той отговори, че може да се влоши ситуацията, да се стигне до паника и големи тегления от клиенти на банката. Не виждах основание за подобни теории и му го казах. Левон сподели „съвет”: „Ако все пак се стигне до паника у вложителите, може да е по-добре БНБ да влезе в КТБ с квестори, за да се успокои обстановката”. На следващия ден започнаха атаките. Седмица по-късно влязоха квесторите. Техните действия не успокоиха обстановката и не оздравиха банката, но това е друга тема. Във всеки случай, Левон Хампарцумян е виден специалист по приватизационните процеси (все пак оглавяваше Агенцията по приватизация по време на най-големите им сделки) и сигурно са се допитали до него за съвет по проекта за „реприватизация” на активите, заложени в КТБ.

Що се отнася до отсъствието на реакция от останалите банки, по-голямата част от тях мълчат от страх да не им се случи същото, нещо като „мълчанието на агнетата”, а малката част мълчат в предвкусване на разпределението на благините – разпределение на кредитния портфейл и на гарантираните депозити в КТБ. Банките са единни само когато става въпрос за печалбата им.

Излезе информация за инвеститори в облигации на КТБ, които се готвят да съдят държавата. Какви ще бъдат последствията?

Банката издаде емисия облигации на стойност 150 милиона долара, които се търгуват на ирландската фондова борса в Дъблин. Те са закупени от големи инвестиционни банки и финансови дружества от САЩ, Великобритания, Швейцария, които не са свикнали с нашенските нрави и ще си търсят правата по съдебен ред. В нашата „кочинка” можем да бъдем мачкани от всеки, който държи бухалката, и никой да не реагира. В правовите държави не е така – частната собственост е свещена и неприкосновена. У нас това е само на хартия – в Конституцията. В една правова държава никой не би могъл даже да си помисли да атакува и най-малката финансова институция, още по-малко – банка от системно значение, клиентите на която формират над 10% от брутния вътрешен продукт.

Говори се за КТБ като за „банката на Василев”. Той е акционер, наистина голям акционер, но освен него има още стотици акционери, и то не само български физически и юридически лица. Имаме акционери от САЩ, Великобритания, Ирландия, Германия, Австрия, Швейцария, Люксембург, прибалтийските държави, Гърция. Голяма част от тях са огромни инвестиционни банки и фондове, които няма да са съгласни акциите им просто да се „изпарят” в небитието само защото това е изгодно на някого.

Султанът на Оман, чийто глас се чува много ясно в световната общност на инвеститорите, също не е, меко казано, особено доволен от действията срещу собствеността на суверенния фонд на Оман и презрителното и преднамерено грубо отношение към неговите представители от страна на официални български институции – БНБ и правителството на Орешарски. Даже един бивш заместник-министър на финансите от екипа на Чобанов нарече фонда „офшорка”, което показва не само дълбоко невежество, но и други качества, които не мисля да квалифицирам.

Някои експерти определиха предстоящите събития след обявяването на КТБ в несъстоятелност като „кражбата на века”.

Тепърва ще наблюдаваме предстоящите действия на институциите и икономическите групи зад тях по отношение на заложените в банката активи. Интригите и споровете по отношение на личността на синдика и съдията по несъстоятелността тепърва ще се вихрят. Защото синдикът разпределя благата, а над него е само съдията.

Много по-страшна е друга кражба – в особено големи размери. Група хора, организирайки и провеждайки атаката срещу КТБ, откраднаха бъдещето на десетки предприятия и резултатите от няколкогодишен труд, откраднаха поминъка на десетки хиляди работници и служители, откраднаха резултата от труда на стотици хиляди депозанти, тяхната сигурност и спокойствие, ликвидираха малкото останало доверие в институциите и държавата.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене