Как Атанасов излъга за "Червеи" и защо го направи

Явор Дачков, журналистВ разработката „Червеи” няма нищо. Нито подслушване, нито източване на информация, нито придобиването на важни и дълбоко пазени тайни, камо ли такива, които са от значение за националната сигурност. Става дума за Централния полицейски регистър. В него се съдържа информацията за лицата, които имат криминална регистрация. Нищо повече. Нито техни досиета, нито данни за извършени престъпления, нито друга информация, с изключение на някои базисни лични данни. Сами преценете дали знанието, че някой е регистриран като криминално проявен, е от съществено значение или не, освен за оперативната полицейска работа
сайт Гласове

Депутатът Атанас Атанасов пуска партенката за разработка Разработката с името „Червеи” предизвика сериозниГлавният прокурор опроверга Атанас Атанасов трусове в съдебната власт и даде началото на открита политическа борба за овладяване на службите и пренареждане на баланса в управлението на държавата. Скандалът започна от една лъжа на депутата от Реформаторския блок и шеф на Комисията по вътрешна сигурност в НС Атанас Атанасов. В телевизионно предаване той каза, че службите са подслушвали протестиращите по време на акциите срещу правителството на Пламен Орешарски през лятото и есента на 2013 г. Атанасов спомена и името на разработката, „Червеи”, но почти веднага бе опроверган както от главния прокурор Сотир Цацаров, така и от премиера Бойко Борисов, а също и от трима министри на вътрешните работи – сегашния Веселин Вучков и предишните двама – Йордан Бакалов и Цветлин Йовчев. Това обаче не попречи на скандала да се разрасне и да стигне дотам, че да падне главата на председателката на Софийския градски съд Владимира Янева. Тя беше отстранена временно от длъжност от ВСС, след като срещу нея започна разследване за злоупотреба с издаване на разрешения за прилагането на специални разузнавателни средства (СРС). По-късно Янева сама подаде оставка, без да чака резултатите от разследването, и окончателно освободи шефското място на едно от най-важните съдилища в България. Междувременно в определени медии започна масирана атака срещу сегашното ръководство на ДАНС, Университета по библиотекознание и информационни технологии, а чрез тях косвено и срещу ДПС. В ядрото на тази малка война стои Реформаторският блок, чиято цел освен борба за влияние в службите за сигурност е и отстраняването на ДПС от негласния му съюз с ГЕРБ, който за пореден път стана явен около гласуването на 16-милиардния дълг. Заедно с реформаторите в битката се включиха кръгът „Капитал” на бизнесмена Иво Прокопиев, Цветан Цветанов, който преследва лични цели за влияние в ДАНС, и Иван Костов, чиято Лаборатория за изследване на риска залинява в Нов български университет. Интересите на всички участници са доста преплетени и на моменти трудно различими, но начинът, по който провеждат атаките си, е строен и добре координиран в медиите.

Двамата приятели Прокопиев и Плевнелиев протегнаха ръка към спецслужбитеЦветанов губи търпение да си върне властта в сектор

Моделът на атаката бе построен върху аксиома, която най-малко поражда съмнение. Бившите управляващи (основно ДПС) са използвали службите за сигурност за репресия спрямо „справедливо” протестиращите, демократично настроени, умни и красиви. Оттук се внушава тезата, че ръководителите на службите трябва да бъдат сменени и на техни места да бъдат поставени хора, предложени от РБ. УНИБИТ е само декор, който подсилва внушенията. Всъщност не само няма доказателства за базовите твърдения, но дори няма и факти, които водят в тази посока.

Разработката „Червеи” – от нищо нещо. Или как в България слухът се превръща в институция

Както вече казахме, Атанас Атанасов излъга публично, че протестиращите са подслушвани, и бе веднага опроверган, но това не попречи говоренето за „Червеи” да се разрасне лавинообразно като снежна топка, а коментарите за разработката да скрият тотално истината за нея. Ако попитате водещи журналисти и известни политици какво представлява „Червеи”, няма да получите конкретен отговор. Какво остава за обикновените хора, които бяха облъчвани почти денонощно с този скандал, без изобщо да разбират за какво става дума. За „Червеи” се изписаха всякакви небивалици – от лъжата на Атанасов, че са подслушвани протестиращи, през лъжата въобще, че става дума за подслушване до небивалиците за източване на информационния масив на МВР (каквото и да означава това). Чуха се и такива умопомрачителни твърдения, че някой е проникнал толкова дълбоко в безценната и строго секретна полицейска и дансаджийска информация, че едва ли не я е овладял, изнесъл и приватизирал напълно. Ето само един пример на заглавие в столичен всекидневник. Забележете въпросителния знак, с който завършва: „Разработката „Червеи” копирала цялата информация на МВР за паралелна структура?”. Всъщност в разработката „Червеи” няма нищо. Нито подслушване, нито източване на информация, нито придобиването на важни и дълбоко пазени тайни, камо ли такива, които са от значение за националната сигурност.

Става дума за Централния полицейски регистър. В него се съдържа информацията за лицата, които имат криминална регистрация. Нищо повече. Нито техни досиета, нито данни за извършени престъпления, нито друга информация, с изключение на някои базисни лични данни.

Сами преценете дали знанието, че някой е регистриран като криминално проявен, е от съществено значение или не, освен за оперативната полицейска работа. Още повече че когато Цветанов бе вътрешен министър криминалната регистрация стана задължителна за всички, срещу които се води някакво разследване, независимо дали са виновни или не. Когато стана подсъдим, самият Цветан Цветанов отказа да бъде подложен на тази процедура и наруши собствената си разпоредба, но това е малко отклонение. Искам да кажа, че информацията, която се съдържа в Централния полицейски регистър, по никакъв начин не може да се нареди сред важните тайни на службите, още по-малко да предизвика бурята, която се разрази.

Разработката „Червеи” започва след подаден анонимен сигнал, последван от друг, но вече от конкретен полицейски служител. В един от тези сигнали се твърди, че срещу дребни суми (в рамките на 1000–2000 лева месечно) служители на МВР дават достъп до системата на Централния полицейски регистър на външни лица и организации. Например охранителна фирма или частна организация, която иска да провери свой служител или кандидат за работа, получава достъп до системата, за да види дали даденото лице има криминална регистрация. Или банка, която проучва кредитоискател, получава достъп и проверява веднага дали е в регистъра.

Бившият вече председател на Софийски градски съд, Владимира Янева, човекът когото Цветанов След подаването на този сигнал започва разработката „Червеи”, която трябва да установи чрез специални разузнавателни средства кой и как позволява достъп до полицейския регистър. Тези средства не включват подслушване на хора, а представляват технически и софтуерни способи, които трябва да проследят незаконното използване на системата. Целта е да се поставят под контрол действията на администраторите на системата, без те да разберат за това. Подслушване в рамките на тази разработка въобще няма, както няма и физическо проследяване. Става дума за технически мерки, които трябва да установят злоупотребите в информационния масив. Първоначално съдия Владимира Янева дава разрешение за прилагането на специалните разузнавателни средства на два пъти по шестдесет дни. След като съответните служители на МВР не откриват нищо, разработката прекъсва, за да продължи отново след няколко месеца. Тогава от съдия Янева отново е поискано разрешението за прилагане на специални разузнавателни средства, само че с някаква промяна в техническите им параметри, което й дава правно основание да разреши прилагането му първо за още два, а после и за още четири месеца.

Запознати с тези процедури твърдят, че това е нормална практика и че в случая Янева, която има далеч по-големи прегрешения като шеф на СГС, няма никаква вина. Нека повторя, че тя не е разрешавала да се подслушват хора, а да се поставят специфични маркери-капани в системата, които да установят кой влиза в нея неправомерно. Дали поради немарливост или поради някаква друга причина, и двата опита на служителите да установят кой дава достъп до регистъра на външни хора и организации не успяват и разработката „Червеи” завършва безславно. За да се завърне като пълен мит, излязъл сякаш от шпионски сюжет на Робърт Лъдлъм. На всичкото отгоре информацията за криминално регистрираните в МВР е качена на допотопна платформа, която отдавна е остаряла и онзи, който иска да я източи, както писаха във вестниците, трябва да наеме цяла армия от специалисти, да получи съдействието на маса отговорни служители в МВР, да работи с месеци по конвертирането й и да похарчи милиони. И за какво? За да има списък на хората, които имат криминална регистрация. „Това не е като да пъхнеш една флашка в компютъра и да източиш цялата информация за минути, както го прави Том Круз в „Мисията невъзможна” споделиха пред „Гласове” служители на МВР, които познават системата на полицейския регистър.

Според тях един следствен експеримент, назначен от прокуратурата, може много лесно да покаже абсурдността на допускането, че системата може да бъде източена, както се източва язовир. Освен това информацията, която се съдържа в нея, по никакъв начин не предполага такова гигантско усилие. Тук е мястото да добавя, че Централният полицейски регистър не е свързан с останалите информационни системи в МВР. Тоест трябва да изключим и допускането, че през него може да се проникне в по-сериозните масиви с информация.

„Червеи” за политическа употреба

Разработката „Червеи” е толкова незначителна, че щеше да си остане забравена дори и от ръководството на МВР, ако Атанас Атанасов не бе я използвал за поредната си интрига. Той излъга съвсем съзнателно, че протестиращите са подслушвани, за да привлече внимание, да се вдигне шум и да избухне скандал, в разгара на който никой няма да се интересува от истината, а само от ползата, която може да извлече. Проблемът е, че институции, политици и журналисти не се погнусиха да се възползват от лъжата на Атанасов и така се сложи началото на битката, за която вече споменах. В медиите на Иво Прокопиев, както и в сайта „Фрогнюз”, в който Цветан Цветанов има голямо влияние, се появиха публикации, които развиха скандала „Червеи” и го вдигнаха на „академично” ниво. Изведнъж покрай различните лъжи за източване на информация от службите заваляха „разкрития” за връзките между УНИБИТ и ДАНС, чертаенето на конспиративни схеми за втори център на властта и фактите бяха изопачени така, че да се създаде усещането за някакъв страховит заговор между ректора професор Стоян Денчев и ръководството на ДАНС. „Магнаурската школа на ДАНС”, „Има ли червеи в докторската дисертация на Денчев”, „Агентите на ДАНС спешно поумняват в УНИБИТ” са само малка част от заглавията, които излязоха предимно във вестниците и сайтовете, свързани с Иво Прокопиев, Реформаторския блок и симпатизиращи на бившия премиер Иван Костов. Повод за тях са няколко европейски програми, които УНИБИТ е спечелил за обучение на служители на ДАНС, както и фактът, че бившият министър Цветлин Йовчев е защитил дисертацията си там и е преподавател в същия университет.

В публикациите обаче не се казва, че освен с УНИБИТ ДАНС е сключила договори за обучение на свои кадри с още девет университета и че това се е наложило, след като в школата на МВР е закрит факултет „Сигурност” и кадрите на ДАНС на практика е нямало къде да получат обучение по специфични специалности. Това, че професор Стоян Денчев се е оказал енергичен, реагирал е бързо и е предложил добри условия, а после е започнал да спечелва и европейски проекти, по никакъв начин не означава, че е извършил престъпление или е сложил ръка на службата. В интерес на истината, има доста по-скандални висши учебни заведения, които направо са превзети от политически партии и в които изпаднали политици получават професорски титли и някаква длъжност, без да имат необходимите квалификация и знания, но това е тема за друг разговор. Що се отнася до хабилитацията на Цветлин Йовчев – защитата на докторската му дисертация е направена публично преди четири години в присъствието на 80 души, между които и известни публични фигури. При това по стария закон, който беше много по-консервативен и изискваше защита пред ВАК. Самият Цветлин Йовчев е преподавател в УНИБИТ далеч преди да стане шеф на ДАНС.

Защитата на дисертация не предоставя никакви предимства на докторанта при професионалната му кариера в службите за сигурност, но е гаранция, че е прочел поне няколко книги и е работил целенасочено за решаване на проблем на управлението в системата. Явно за определени среди знаещите и можещите в МВР и ДАНС са проблем. Всъщност основният проблем на службите за сигурност, а и на политическата система е невежеството. Такива като Атанасов и Цветанов се чувстват комфортно само когато профанизират системите и ги принизят до нивото на собствената си некомпетентност. Те не понасят около себе си хора, които ги превъзхождат интелектуално и експертно, плашат се от тях и ги мразят.

Появиха се много манипулации, че ДАНС има договор за обучение на кадри с УНИБИТ и заплаща сериозни суми на университета за това. Няма договор, няма плащане. Единствено вярното в това е, че след закриването на факултет „Сигурност” на АМВР през 2010 г., тогавашният шеф на ДАНС Цветлин Йовчев сключва рамков договор за сътрудничество с девет университета, в това число и УНИБИТ. Интересен факт е, че именно Йовчев и Писанчев през 2014 г. подготвят предложение за възстановяване на факултета в рамките на Полицейската академия, където да се обучават кадрите на ДАНС за сметка на агенцията. Необяснимо защо, министър Веселин Вучков е бламирал идеята.

Друга абсурдна хипотеза, развита в медиите на Прокопиев и Цветанов, бе, че УНИБИТ влияе върху обществените процеси чрез получилите образование в учебното заведение, както и чрез работещите в него. Елементарна проверка показва, че могат да се открият много повече имена на управляващи в СУ, УНСС, НБУ и др., в което всъщност няма нищо лошо. УНИБИТ е представен много по-скромно във властта. Няма механизъм, по който университет да влияе върху решенията и действията на хората, които са се обучавали в него. Ако приемем тази елементарна логика, ще трябва да кажем, че Юридическият факултет на СУ управлява съдебната система на България.

С две думи, няма никакъв скандал, а опитите да се внуши такъв имат съвсем прозаични цели.

Основната е политическа. И РБ, и кръгът „Капитал” имат интерес да държат ДПС далеч от властта и гледат с огромна ревност на добрите, макар и задкулисни отношения между Борисов и Местан по политическа линия и Борисов и Делян Пеевски по бизнес направление. Реформаторите по всякакъв начин се опитват да поддържат жив скандалния образ на ДПС, за да не смее Борисов да влиза в открита коалиция с него, защото тогава Радан Кънев, Меглена Кунева и Лукарски стават излишни. Ето защо им е необходимо да опаковат ДПС и службите за сигурност в едно, за да внушат, че Доган, Пеевски и Местан командват в ДАНС, което да им даде повод да разчистят върховете на службата за свои кадри. Не че това не е вярно отчасти. Делян Пеевски очевидно има влияние в службите и Главна прокуратура, но някой му позволява това. Кой е той, е много лесен отговор. Бойко Борисов и управляващото в момента мнозинство, в което РБ има основна роля и много министри. Всъщност задкулисната битка за ДАНС е още едно доказателство, че реформаторите служат само за декор в това управление. Но да се върнем на атаките срещу службите и УНИБИТ. Неговият ректор Стоян Денчев, който беше в „Мултигруп”, а по-късно и депутат от ДПС, е изключително подходящ вариант за обединяваща мишена, по която стреляш веднъж, но поразяваш няколко цели. Както вече казахме, в ролята на главен интригант и острие срещу ДАНС влезе Атанас Атанасов, който има личната амбиция да оглави службата. Политическата част на атаката срещу ДПС се изнася от Методи Андреев, а медиите на Прокопиев стрелят по всички цели едновременно, докато Костов (Атанасов не върши нищо без неговото одобрение) се надява в УНИБИТ да се създаде любимата му ситуация на хаос, за да може да влезе вътре и да черпи ресурс през проекти, след като в НБУ лабораторията му започна да линее. В този отбор играе и бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, който иска да нареди свой пъзел в ДАНС.

Именно Цветанов е обещал на Атанас Атанасов в навечерието на изборите през май 2013 г., че ще оглави агенцията, ако ДСБ подкрепи ГЕРБ.

Тогава ГЕРБ бяха сигурни, че ще управляват, защото имаха договорка с ДПС, от която турците се отметнаха след вота. ДСБ пък не успяха да влязат в парламента, но искрицата на надежда дълбоко се загнездила в сърцето на Атанасов, който днес е готов да излъже и сто пъти, само и само да докопа милиционерската си мечта. Освен това в Реформаторския блок са си въобразили, че щом овладеят службите за сигурност, ще имат много силен лост за натиск над Борисов и чрез тях ще си осигурят безметежен пълен мандат във властта. Как точно си представят, че Бойко Борисов ще им позволи да направят това, е загадка, но е факт, че у някои представители на РБ личат симптомите на главозамайване от властта. Унищожителният удар, който Петър Москов нанесе върху генерал Стоян Тонев, бе осъществен, без Борисов да бъде предупреден.

Скандалът с тежко корумпирания Тонев сам по себе си бе знак срещу самия Бойко – реформаторите отстраниха човек от близкото му обкръжение и го поставиха в неудобната позиция да се прави, че не е знаел за фамозните му кражби. Този сюжет тепърва ще има развитие, защото премиерът едва ли ще остане длъжен на „приятелския огън”. Битката за службите обаче може да докара на реформаторите доста по-големи неприятности, защото начинът, по който я водят, е доста агресивен, нахален и безпринципен. Колкото до ДПС – звучи доста лицемерно от устата на Методи Андреев, Радан Кънев и останалите днес да се възмущават от движението, защото много добре знаеха, че влизат във властта, за да бъдат параван на вече договорената коалиция между Борисов и Местан. Днешните им опити за еманципация от този срамен комплот едва ли ще им помогнат да оцелеят след това управление, което могат да напуснат предсрочно, и то през задния изход.

И в това е основният проблем.

Така наречените реформатори претендират да са политическа алтернатива на ДПС, комунистите, ДС и т.н. , но в същото време си служат със същите приоми, за да докопат властта и да я употребяват за същото - прикриване на кражби, политическа употреба и интриги. Нещо повече, за разлика от противниците си те дори нямат класа, а махленското ниво на Атанас Атанасов затвърждава нечистоплътния и маргинален образ, който остана от голямата синя идея, изкарвала милиони граждани по улиците на България. Това, че казвам тези думи не означава, че харесвам ДПС или защитавам статуквото. Казвам само, че истинска промяна в България няма да има докато на политиката се гледа по най-баналния начин - стани да седна - и нищо по-далеч от това.

Този коментар е писан за вестник "Галерия" и публикуван там с известни съкращения.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене