Публикува се с любезното съдействие на сп. „Геополитика”

http://geopoliticsss.hit.bg/kosovo%20narko.htm

Няколко дни след едностранното обявявяване на независимиостта на Косово, на 19 фавруари 2008, Washington Times публикува редакционна статия, озаглавена „Ще се появи ли в Европа нова джихадистка държавица?” (Europe's new jihadist statelet?), в която се констатира, че „областта, контролирана от организираната престъпност и поразена от тотална корупция, изглежда ще се превърне в огнище на беззаконие и тероризъм”. В тази връзка, авторите на статията отбелязват, че „остатъците от забърканата в наркобизнеса и оръжейния трафик и свързана с Ал Кайда терористична организация, известна като „Армия за освобождение на Косово” (АОК), все още продължават дейността си, въпреки официалното и разпускане. АОК беше сред първите международни терористични организации, за които се говореше, че са свързани с мрежата на Бин Ладен, още в края на 90-те години”.

След войната от 1999, на територията на Косово, с одобрението на временната администрация на ООН, активна дейност развиха редица благотворителни организации от арабските страни от Персийския залив (Саудитска Арабия, Кувейт, ОАЕ). Оттогава насам, с техни средства, в областта бяха построени десетки нови джамии, а значителна част от местните мюсюлмански духовници преминаха обучение във въпросните държави.

Когато, през 2001 – началото на 2002, американските власти осъществиха арести на редица представители на ислямски благотворителни организации, чиято дейност беше забранена след атентатите от 11 септември, заради връзките им с Ал Кайда, сред тях беше и т.нар. Benevolence International Foundation, която активно действаше и в Косово.

За проникването на ислямските радикали в Западните Балкани и, в частност, в Косово, помагат тесните им връзки с местната организирана престъпност, чиято активност отдавна надхвърли регионалните рамки и представлява изключително сериозен проблем за цяла Европа. Както е известно, наркобизнесът и редица други криминални дейности (като например нелегалния трафик на оръжие и на хора) са сред основните източници на доходи в новата държава Косово. Впрочем, още през ноември 1997, генералният секретар на Интерпол изпрати до всички страни-участници в тази организация специален доклад, в който на местните полицейски служби се препоръчваше да отделят специално внимание на бързо разрастващите се мафиотски кланове на косовските албанци. В доклада се подчертаваше, че създадените от тях престъпни организации контролират между 60% и 80% от хероиновия трафик за Австрия, Германия, Унгария, Норвегия, Чехия, Швейцария и Швеция.

В свой анализ, публикуван в началото на август 2008, гръцкият експерт по международна сигурност Йоанис Михалетос (Ioannis Michaletos) посочва, че през последните години „15-те семейства”, съставляващи ядрото на организираната престъпност в косовската столица Прищина, са установили тясно сътрудничество с албанските криминални кланове с съседна Македония и, по-специално, с тези в района на Шар планина и Тетово. Между косовските градове Печ, Призрен и разположения близо до границата албански град Байрам Кури почти ежедневно се осъществява трафик на наркотици и оръжия, което силно безпокои представителите на международната общност в Косово именно заради възможното участие на действащите в Западните Балкани ислямски екстремисти в нелегалния оръжеен пазар, който се създава в Косово. Впрочем, според гръцките медии, които цитират атинската полиция, ракетната атака срещу американското посолство в столицата на Гърция (от януари 2007) е била осъществена с противотанков гранатомет (РПГ), който най-вероятно е купен от албански трафиканти на оръжие в македонския град Тетово за 2000 евро.

Междувременно, през май 2008, в Скопие беше арестуван албанският имам Бекир Халими, обвинен, че е получавал средства от кувейтската организация „Общество за възраждане на ислямското наследство” (Revival Islamic Heritage Society). Според говорителя на македонското Министерство на вътрешните работи Иво Котевски, организацията е включена в черния списък на ООН заради тесните си връзки с редица терористични организации, включително Ал Кайда, а парите изпращани от нея са попадали в сметката на Халими през една кувейтска и две германски банки.

На 18 август 2008 в Белинцона започна делото срещу трима косовски албанци (баща и двамата му синове), обвинени, че са създали и контролират най-голямата мрежа за трафик на хероин в Швейцария. Мафиотите бяха заловени с 970 кг хероин, а според прокуратурата, през 1997-2003, са продали около тон и половина от този наркотик.

Напоследък, сред основните дейности на косовската мафия са трафикът на хашиш за Турция, а също на хора – най-вече за Гърция, както и за Западна Европа.

Въпреки сериозните проблеми, които създава на Европа косовската организирана престъпност, която очевидно се ползва с негласното покровителство на влиятелни кръгове в правителството на самопровъзгласилата се държава, САЩ продължават активно да подкрепят управляващите в Прищина. Закрепвайки се в Афганистан (производител №1 на опиум в света), а след това активно съдействайки и за утвърждаване „независимостта” на Косово, Съединените щати, на практика, поставиха под свой контрол ключовите пунктове на афганистанския наркотрафик. Все по-често в различни медии се появява информация за връзки между отделни американски военни, представители на частни охранителни компании и служители на специалните служби на САЩ с афганистанския наркобизнес и местните наркобарони. Не можем да изключваме, че рано или късно ще се появят данни за подобни връзки и с косовските наркотрафиканти, разполагащи с покровители във висшето ръководство на новата държава.

За определени кръгове във Вашингтон, контролираното от САЩ правителство на Хашим Тачи, както и преминаващият през Косово афганистански наркотрафик, са удобен инструмент за отслабването на Европа и запазването в района на Западните Балкани на сериозно огнище на нестабилност. Впрочем, по същия начин тези кръгове използват наркотрафика от Афганистан за да ерозират вътрешнополитическата стабилност и в редица други държави, определяни като геополитически противници на САЩ (Индия, Иран, Китай, Русия и др.), през които преминава въпросния трафик. Може би тъкмо това обяснява и пасивността на САЩ в борбата с производството и трафика на наркотици в Афганистан, както и опитите практическите мерки в тази насока да бъдат подменени от показни акции за унищожаване на наркотици, различни „работни групи” и международни дискусии.

* Център за изследване на сигурността на Балканите и Черноморския регион