Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopoliticsss.hit.bg/afvan-novo.htm

Ръстът на производството на наркотици и, съответно, на наркотрафика от Афганистан, който вече почти шест години e под контрола на частите на международната коалиция, начело със САЩ, показва, че американците не са в състояние да предприемат достатъчно ефективни мерки за решаването на проблемите, като вместо това са склонни да се задоволят с безплодни дискусии в рамките на т.нар. Работна група по сигурността и борбата с наркотиците в Централна и Южна Азия /Central and South Asia Counter Narcotic Security Working Group – CSACNSWG/. Всичко това само допълнително влошава ситуацията с наркобизнеса в Афганистан и съседните му държави.

На фона на очертаващият се провал на американската „антитерористична” стратегия в Афганистан, в резултат от което в провинциите непрекъснато нараства влиянието на талибаните, изпъква неуспехът на възложената на Великобритания мисия за борба с производството и трафика на наркотици в страната. За това, в частност, говорят цифрите в годишните доклари на Службата на ООН по проблемите на наркотиците и престъпността /UNODC/. Опитвайки се да отклонят вниманието на световната общественост от този факт, напоследък Вашингтон и Лондон поставят ударението върху дейността на CSACNSWG .

Показателно е, че в региона и без това действат редица достатъчно авторитетни регионални и международни организации (НАТО, ЕС, ОССЕ, ШОС, ОДКС, както и ООН и регионалните и поделения). Но вместо да активизират сътрудничеството за решаването на афганистанския въпрос и, в частност, този за наркобизнеса, с всички заинтересовани страни /т. е. с участието на Иран, Пакистан, Индия, Китай, Русия и централноазиатските държави/, САЩ се опитват да формират нова структура, която не само дублира съществуващите, но и декларира амбиция да „поеме” осъществяването на вече предложени от част от споменатите по-торе организации инициативи.

Сред причините за това е възможността Вашингтон да демонстрира реална загриженост относно наркотичната заплаха, в каквато се е превърнал Афганистан. На практика обаче, новата «работна група» - CSACNSWG , се разглежда най-вече като инструмент за реализация на американската геостратегия в Централна и Южна Азия. Именно тази задача може да се смята за основна, докато инициативите за борба с наркотрафика, са по-скоро неин „фон”.

Така, през ноември 2005, по време на първата среща на CSACNSWG , провела се в Германия, представителят на Държавния департамент обяви, че „нито една страна в света не разполага с достатъчно ресурси за борба с носещия фантастични печалби наркотрафик, затова само колективните и дългосрочни ангажименти могат да гарантират успеха в нея”. Което беше съвсем правилна постановка на проблема.

Само че, на практика, Съединените щати се опитват да елиминират именно колективните усилия, опитвайки се например да поставят контактите в рамките на CSACNSWG на двустранна основа, защото според тях, тя е „най-перспективната”. Всъщност, така Вашингтон се опитва да се сдобие с още един лост за въздействие върху политиката на държавите от постсъветското пространство, членуващи в CSACNSWG : Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан.

В рамките на „работната група” почти постоянно критикуват въпросните държави заради неефективните действия на прокуратурата, полицията и армията им, корупцията, лошото законодателство, непопулярната вътрешна политика и т.н. Според мнозина местни анализатори, подобни заявления, нямащи почти нищо общо с афганистанския проблем, целят по-скоро да стимулират „демократизацията” на политическата система в централноазиатските държави по американски модел и обвързването им с регионалната стратегия на САЩ.

По правило, срещите в рамките на CSACHSWG се организират и финансират от Европейското командване на американските въоръжени сили ( EUCOM ), както и от Централното командване на въоръжените сили към Департамента по отбраната ( CENTCOM ). Провежда ги, базираният в Германия, Европейски център по въпросите на сигурността „Джордж Маршал”, на чиито официален интернет-сайт, „подкрепата” за Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан откровено се определя като „въпрос на стратегически интерес”.

Въпросният „интерес” е подробно анализиран в появилата се още през 2005 статия на Том Шенкер и Си Джей Чивърс в „Ню Йорк Таймс”, озаглавена „Споровете за американската военна помощ за Узбекистан”. Там се твърди, че в тази централноазиатска постсъветска държава усилено се е работело за „стимулиране на демократичните настроения” сред населението, с цел промяната на управляващия там „авторитарен режим”, и подсигуряване подкрепата на узбекистанската армия и специалните служби за това.

В същото време, не е тайна, че Центърът „Джордж Маршал” традиционно поддържа тесни връзки с редица западноевропейски специални служби и дори дискретно ги подпомага в работата им. Така поне твърди, известният германски експерт и директор на Института за изучаване на мира Ерих Шмид-Еенбом. Според бившия високопоставен служител на Центъра Майкъл Чечински пък, академичните титли на голяма част от неговите чуждестранни сътрудници са доста съмнителни, намеквайки, че те вероятно са свързани с американските и германски специални служби. В тази връзка си струва да припомним и, че през 2000 режимът на Лукашенко осъди в Минск сътрудника на Центъра „Джордж Маршал” Кристофър Лец по обвинение в „шпионаж в полза на Германия”.

Всичко изброено дотук, навежда на мисълта, че дейността на CSACHSWG едва ли е насочена към осъществяването на практически стъпки за ограничаване на афганистанската наркоекспанзия, а следва по-скоро да се разглежда като поредния инструмент на американската геополитика в Централна и Южна Азия. На този фон, безсилието на международната коалиция в Афганистан да смаже ислямистката съпротива и ограничи наркопроизводството и наркотрафика в страната, може допълнително да влоши ситуацията с наркотиците в Европа, която вече започва да се превръща в истинско бедствие за страните от ЕС, една от които е и България.

Списък на използваните съкращения:

ООН – Организация на обединените нации

CSACNSWG – Работна група по сигурността и борбата с наркотиците в Централна и Южна Азия

UNODC – Служба на ООН по проблемите на наркотиците и престъпността

НАТО – Организация на Северноатлантическия договор

ЕС – Европейски съюз

ШОС – Шанхайска организация за сигурност

ОДКС – Организация на Договора за колективна сигурност

EUCOM – E вропейско командване на американските въоръжени сили

CENTCOM – Централно командване на американските въоръжени сили