Газопроводът „Набуко”: все по-скъп и все по-отдалечен във времето
Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика, партньор на сайта „Хроники”
http://geopolitica.eu/actualno/1107-gazoprovodyt-nabuko-vse-po-skyp-i-vse-po-otdalechen-vyv-vremeto

Газопроводите „Набуко” и „Южен поток”
Досега се разчиташе, че първите доставките на природен газ по „Набуко” могат да се осъществят през 2017, а строителството на самия газопровод да започне през 2013. Дължината на газопровода е 3900 км, а максималният му капацитет е 31 млрд. куб. м природен газ. До момента обаче, само Азербайджан е обещал да доставя по него 16 млрд. куб. м газ годишно, като 6 млрд. куб. м ще остават в Турция, т.е. няма да стигат до европейския пазар. Неслучайно, инициаторите на проекта непрекъснато настояват потенциалните доставчици (Азербайджан, Туркменистан, Иракски Кюрдистан) да поемат конкретни задължения за бъдещи доставки на енергоносители, тъй като без подобни гаранции за достъп до необходимия обем природен газ, проектът рискува да си остане само на хартия. „Трябва да разполагаме с дългосрочни ангажименти за доставките на природен газ и тези трима доставчици следва ясно да заявят колко газ могат да ни продадат и кога” – посочва в тази връзка Стивън Юдиш, един от шефовете на германската RWE.
Както е известно, австрийската компания ОМV e eдин от равноправните партньори в проектната компания Nabucco Gas Pipeline International, наред с германската RWE, турската Botas, румънската Transgaz, унгарската MOL и българската „Булгаргаз”.
Първоначално се планираше, че газопроводът ще бъде готов още през 2009. Отново поради липсата на гаранции от доставчиците обаче, сроковете за реализацията на проекта редовно се отлагат все по-далеч във времето. Всъщност, истината е, че в момента „Набуко” продължава да не разполага с необходимата суровинна база. Между другото, през май 2011 все още се твърдеше, че строителството на газопровода ще стартира през 2012, а транзитът на природен газ по него ще започне през 2015. Сега нещата за пореден път се променят.
Впрочем, това не е всичко. Според официалния представител на консорциума, който трябва да реализира „Набуко”, Кристиян Долезал, в момента се преразглежда и стойността на проекта. Както е известно, първоначално се смяташе, че капиталовите разходи по изграждането на газопровода се равняват на 7,9 млрд. евро. Долезал обаче посочва, че тази сума е била определена в хода на подготовката на технико-икономическата обосновка на проекта, а точната стойност ще стане ясна едва след приключването на детайлното инженерингово проучване. Малко по-късно се появиха съобщения, че стойността на проекта се е повишила до 10,7 млрд. долара
Междувременно, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер прогнозира в средата на октомври 2011, че стойността на „Набуко” може да достигне 14 млрд. евро, т.е. почти два пъти повече от първоначално определената. Впрочем, предишният управителен директор на консорциума Nabucco Gas Pipeline International Рейнхард Мичек също нееднократно заявяваше, че стойността на проекта може да бъде преразгледана, при това към повишаването и, включително и заради увеличаване дължината на тръбопровода или динамиката на цените на природния газ.
Проектът за газопровода влезе във фаза на техническото проучване (т.е. изготвяне на технически проект) през май 2009. В петте транзитни държави – Австрия, Унгария, Румъния, България и Турция бяха определени петима местни подизпълнители по проекта, които трябва да проучат и да дадат оценка за техническите детайли на маршрута на газопровода. Изготвянето на детайлния технически проект за изграждането на тръбопровода „Набуко” е възложено на британската компания Penspen.
„Плановете за изграждането на газопровода „Набуко” не бива да се превръщат в безкрайна и безсмислена история” – заяви, в края на септември 2011 австрийският енергиен министър Рeйнхолд Митерленер. За целта, той реши да придружи президента на Австрия Хайнц Фишер при посещението му в Туркменистан, в средата на октомври, за да лобира пред правителството в Ашхабад да подкрепи изграждането на „Набуко” като гарантира необходимото количество природен газ за запълването му. Съобщенията за поредното отлагане на крайния срок за пускането в експлоатация на газопровода обаче, както и спекулациите за ново нарастване на предполагаемата му стойност показват, че лобистите на проекта едва ли са получили от Туркменистан, онова, на което са разчитали.
* Център за прогнози и анализи в енергийната сфера

