Проблемите, свързани с трафика на наркотици от Афганистан, през територията на постсъветските централноазиатски държави, към Русия и страните от Европейския съюз (включително и България), напоследък придобиват все по-застрашаващи мащаби. Според повечето международни експерти, печалбата от този бизнес достига до 600 милиарда долара годишно (1). Междувременно, броят на наркоманите в Централна Азия вече надхвърли 280 хиляди души, като най-много са те в Узбекистан – 130 хиляди, в Казахстан – 100 хиляди, в Киргизстан – 26 хиляди, а в Таджикистан – 23 хиляди (2). И това са само данни от официалните статистики. По неофициални данни на различни международни организации, реалният брой на наркоманите е много по-голям, като само в Казахстан те са около 300 хиляди (3), а в Киргизстан – около 100 хиляди.

Въпреки комплексния характер на проблема с наркотрафика в региона, борбата с наркоиндустрията кой знае защо се намира в дъното на скалата с приоритетите на постсъветските централноазиатски държави. Междувременно, развиващият се на фона на разрастването на наркотрафика процес на активизиране на радикалните религиозни движения в района на Ферганската долина, като например Хизб-ут-Тахрир, Ислямското движение на Туркестан и други, очертава контурите на нов сериозен проблем – превръщането на наркобизнеса във фактор за политическо влияние. Немаловажна роля в този процес играе и постепенната криминализация на властовите структури в част от страните от централноазиатския регион, през чиято територия минава т.нар. „северен маршрут” на афганистанския наркотрафик.

Отчитайки връзката на наркобизнеса с тероризма, екстремизма и корупцията, можем да кажем, че отказът от използване само на традиционните методи за борба с наркотрафика,  основаващи се изключително на силовото противодействие, би могъл да помогне за ограничаване транзита на наркотици по „северния маршрут”. Всички предприемани досега опити за намаляване на наркопотока от Афганистан през съседните му държави нямаха особен успех. Въпреки постоянните данни от оперативните отчети за задържането на големи количества наркотици, тенденцията към устойчив ръст на наркотрафика все още не е пречупена. Като пример, мога да цитирам съобщението на шефа на руската Федерална служба за контрол и борба с наркотрафика Виктор Иванов за залавянето на 116 тона наркотици, през ноември 2009, в хода на международната операция „Канал 2009”, в резултат от което бяха започнати над 70 хиляди наказателни дела и задържани около 40 хиляди криминални елементи (4). Освен това, през септември 2009, сътрудници на Агенцията за контрол на наркотиците на Киргизстан заловиха голяма пратка (40 литра) течен хероин с най-високо качество, чиято стойност на европейските пазари би надхвърлила милион евро (5).

Проблемът за нарастването на наркозаплахата е неразривно свързан с този за окупацията на Афганистан. Както е известно, целите, обявени от Пентагона в началото на афганистанската кампания, все още не са постигнати. Нещо повече, многото операции на войските на западната коалиция, действащи под егидата на НАТО, довели до голям брой жертви сред мирното местно население, само усилиха подкрепата му за талибаните. Както показват редица социологически проучвания, проведени от авторитетни западни агенции, само за една година (между 2006 и 2007) подкрепата за силите на НАТО от страна на афганистанското население е паднала почти двойно (от 83% до 45%) (6).

В годините на американската окупация Афганистан твърдо се утвърди като световен лидер в производството на наркотици, което се оказва едва ли не главния резултат от цялата „антитерористичната” операция.

Неслучайно напоследък се лансира идеята, че най-ефективното решение на проблема с афганистанските наркотици, който междувременно се превърна в глобална заплаха, би могло да стане изтеглянето на частите на западната коалиция от Афганистан и идването на власт на умереното крило на Движението „Талибан”, което непосредствено преди американската интервенция в края на 2001 почти напълно беше изкоренило наркобизнеса в страната. В този смисъл, не може да се изключва, че Западът ще преразгледа отношението си към сътрудничеството с талибаните и другите опозиционни сили в Афганистан (впрочем, неофициално това вече се прави).

Сложността на борбата с наркотрафика подсказва, че постигането на решаващ успех в нея едва ли е по силите на само една държава. Затова обединяването на усилията в рамките на такива международни организации, като ОДКС (Организацията на Договора за колективна сигурност, която, през декември 2009 обяви, че планира да създаде обща, за всички държави-членки, база данни за наркотрафикантите и наркопроизводителите) и ШОС (този избор е приоритетен, заради възможността пряко да бъде ангажиран и Китай), както и локализирането на дейността на наркомафията по „северния маршрут”, би съдействало за изграждането на своеобразен „антинаркотичен” кордон около Афганистан. Най-важното условия за решаването на стратегическата задача за ограничаване темповете на разрастване на наркоманията и нелегалния наркотрафик е изграждането на сигурна преграда пред наркобизнеса в южната част на Киргизстан и Таджикистан, през чиято територия се прехвърля основното количество предназначени за Русия и Европа афганистански наркотици.

Бележки:

(1) Войтенко В.П. - Угроза наркотрафика из Афганистана для европейского

сообщества // Журнал «Право и Безопасность». Номер - 1 (10) Март 2004г.//

http://www.dpr.ru/pravo/pravo_7_5.htm

(2) Д. Каллахан – ООН: число наркозависимых в странах Центральной Азии превысило

280 тыс. // http://www.regnum.ru/news/fd-abroad/iran/medicine/1128295.html

(3) Реалният брой на наркоманите в Казахстан достигна 300 хиляди //

http://www.centrasia.ru/newsA.php?st=1067982300

(4) С. Мизеркин. Россия требует признать афганский наркотрафик угрозой

безопасности мирового уровня. // http://rus.ruvr.ru/2009/11/19/2354079.html

(5) ИА «24.kg» от 30.09.09 //

http://www.24.kg/investigation/63450-v-kyrgyzstane-izyato-okolo-40-litrov-zhidkogo.html

(6) Захаров Л. Афганская стратегия НАТО заходит в тупик. //

www.peacekeeper.ru/ru/index.php?mid=5446

* Авторът е експерт на Независимия аналитично-изследователски център „Религия, право и политика” в Бишкек, Киргизстан