Бумът на атомните електроцентрали

Франко Баталя, журналист от сп. Il Giornale, снимка - сп. СлаваПубликува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1195-bumyt-na-atomnite-elektrocentrali

Година след трагедията във Фукушима можем да направим няколко важни извода. Станаха ясни, най-малкото, две неща. На първо място, че за случилото се във Фукушима, както и за това в Чернобил, преди повече от четвърт век, медиите са изнесли огромно количество фалшива информация, а истината е, че атомните електроцентрали не само са безопасни, но са и супербезопасни. Не напук на Фукушима и Чернобил, а благодарение на тях. Знам, че след подобно твърдение у читателите ще възникнат множество въпроси, чиито отговори не са им ясни и тъкмо поради това те пораждат страх у тях.

И така, наистина ли трябва да се страхуваме или, обратното, да се успокоим? Ще изложа само някои факти. В последния доклад на японската Агенция за ядрена сигурност се посочва, че: „не са забелязани никакви вредни последици за здравето на хората, подложени на радиоактивно излъчване по време на аварията в атомната електроцентрала”. Тоест, породилото толкова страхове и дори ужас изтичане на радиоактивност не е причинила ничия смърт, никой не е бил ранен, никой не се е разболял. Чиста нула. Ако пък ви интересуват цифрите, радиоактивното излъчване във Фукушима е достигнало 18 милиона кюри, докато в Чернобил то е било 380 милиона кюри. Но дори и в Чернобил радиоактивното излъчване през последните 25 години не е предизвикало смъртта на хора от околните райони. Никой не е бил ранен, никой не се е разболял. Отново нула.

Междувременно, през последните 25 години след катастрофата в Чернобил Украйна е изградила 9 нови атомни реактора, като общият им брой в момента е 15, и не е променила плановете си за въвеждането в експлоатация на още 22 реактора през следващите 20 години. Не изостава и Беларус, която през октомври миналата година подписа договор с Русия за изграждането на два нови реактора. На свой ред, след катастрофата във Фукушима, японският премиер Йосихико Нода заяви че е „необходимо отново да спечелим доверието на населението към производството на атомна енергия”.

Това означава, че Япония не си и помисля да отмени програмата за изграждането на 17 нови ядрени реактора през следващите двайсет години. Нещо повече, на 29 септември 2011 тя подписа договор с Виетнам за изграждането на втория от общо четирите реактори, които виетнамците възнамеряват да въведат в експлоатация до 2025. През февруари 2012, от 144 административни окръзи и 20 префектури, разположени в радиус 30 километра около атомните реактори във Фукушима, които все още са изключени след земетресението, само 23 се обявиха против повторното им пускане, докато останалите го подкрепиха.

От друга страна, и в останалата част от света хората се държат по същия начин. Така, президентът на САЩ Барак Обама удължи с двайсет години срока на експлоатация на 68 от 104-те американски ядрени реактора, през февруари 2012 одобри изграждането на два нови реактора, а през септември 2011 сключи договор с Русия относно подкрепата „за развитието на атомната енергия, използвана за граждански цели”. Няколко дни по-късно руснаците включиха към своята електроснабдителна мрежа 33-тия си ядрен реактор.

На 5 октомври 2011 финландското правителство взе решение за разполагането на седмия поред за страната ядрен реактор (във Финландия действат 4 ядрени реактора, приключва изграждането на петия, който трябва да влезе в експлоатация през 2013, а строителството на другите два ще стартира, съответно, през 2012 и 2014). През миналата 2011 в света са били въведени в експлоатация шест ядрени реактора, от тях един в Иран (строителството му стартира преди седем години). Пак тогава Аржентина завърши изграждането на третия си атомен реактор, чието строителство започна през 2006. През февруари 2012 пък, Южна Корея включи в своята електроразпределителна мрежа два нови ядрени реактора.

Италия и Германия не са част от този общ хор. Показателно е обаче, че ние, италианците строим в чужбина това, което забраняваме да се строи на наша територия. Така, през октомври 2011 компанията Ansaldo стана партньор на британците в производството на компоненти за новите ядрени реактори от които Великобритания се нуждае. Германия пък, която закри 8 от своите 17 ядрени реактора, водена от ирационалния страх, залял страната след аварията във Фукушима, беше принудена да одобри енергиен план, предвиждащ въвеждането в експлоатация на нова ТЕЦ, работеща с въглища /т.е. изключително неекологична/, с мощност 23 гигавата до 2020, както и вноса на електроенергия, произведена от руските АЕЦ.
На 27 февруари 2012 Русия стартира изграждането на нова атомна електроцентрала „Балтик 1”, която се намира не чак толкова далеч от Германия. Тя ще произвежда електроенергия, предназначена за износ на немския пазар. Тоест, последният парадокс на недоверието към атомните електроцентрали и, че в резултат от него ще бъде изградена поредната АЕЦ (без да броим новите неекологични ТЕЦ-ове, работещи с въглища).

Втората поука от случилото се във Фукушима и Чернобил е, че светът може да бъде тероризиран и без да се налага използването на оръжие и бомби. Защото, на практика, от всеки 100 организации, твърдящи, че се борят за защита на околната среда, 99 се занимават с това да терориризат, по един или друг начин, обществото. Затова нека се опитаме да стоим по-далеч от тях, да ги изолираме и да поискаме да бъде сложен край на шантажа, който осъществяват спрямо нас т.нар. „продавачи на страх”

---------------------------------------------------------------------

* Авторът е анализатор на италианското списание Il Giornale

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене