„Набуко” е мъртъв, заменят го с TANAP?

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика", партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1197-nabuko-e-myrtyv-zamenqt-go-s-tanap

ИстанбулПроектът за газопровода „Набуко”, който трябваше да се превърне в основния конкурент на руския „Южен поток” и в първият газопровод, директно свързващ Европа с Централна Азия, очевидно е мъртъв. Брюксел обаче не може да се примири с провала и сега се опитва да търси нов вариант на прословутия „южен енергиен коридор”, включващ и изграждането на газопровод под дъното на Каспийско море.

За плановете за преразглеждане на проекта „Набуко”, предвиждащ изграждането на газопровод с обща дължина 3900 км, от басейна на Каспийско море до австрийската граница, стана известно в началото на 2012. През януари, Турция, през чиято територия трябваше да мине по-голямата част от тръбопровода, обяви, че вече не възнамерява да оказва пълна подкрепа на „Набуко” и превръща в свой основен приоритет Трансанадолския газопровод (Trans Anadolu -TANAP), за чиято реализация беше подписано споразумение между Турция и Азербайджан. Този проект предполага използването на вече съществуващата мрежа от турски газопроводи, както и изграждането на допълнителни трасета, но не от Каспийския регион, а от българско-турската граница. Сред основните аргументи в полза на проекта TANAP е, че той е сравнително евтин.

Проектът Разбира се, мнозина в Европа не са склонни да подкрепят сценария за формирането на „тюркски енергиен алианс” вместо проваления „Набуко”, тъй като, както посочва и директорът на турския Център за близкоизточни стратегически изследвания (ORSAM) Хасан Канболат, това ще доведе до „геополитическата трансформация на региона”. Още повече, че Вашингтон вижда в отказа от „Набуко” отслабване на американските позиции в „Големия Близък Изток”, както и на европейския енергиен пазар. Макар че още от самото начало беше ясно, че е много трудно да се намери алтернатива на иранския газ за захранването на бъдещия газопровод. Затова и Брюксел, и Вашингтон отчаяно се опитват да открият някакъв вариант за спасяването на общо взето неспасяемия проект „Набуко”, пък макар и с цената на драстичното му „орязване”.

В средата на март „Файненшъл Таймс” съобщи, че „съкратеният” вариант на газопровода, наречен „Набуко Запад” е одобрен от мнозинството акционери на проекта, в който с равни дялове от 16,6% участват австрийската OMV Gas & Power GmbH, унгарската MOL, българската „Булгаргаз”, румънската Transgaz, турската Botas и германската RWE Supply & Trading GmbH. Показателно е, че проектът „Набуко Запад” беше представен и на британската ВР, която не е сред акционерите на „Набуко”, но е заинтересована от газовия транзит от азербайджанското находище Шах Дениз.

Основната причина за скъсяването на „Набуко”, чиято пропускателна способност ще намалее от планираните 31 до само 16 млрд. куб. м годишно, са проблемите с необходимия за запълването на тръбопровода природен газ. Азербайджан може да осигури не повече от половината от предварително планирания обем на доставките, затова акционерите в „Набуко” първоначално разчитаха да използват ирански и/или туркменски газ. Иран обаче е на ръба на войната, а за да се гарантира достъпът до туркменския газ се налага изграждането на тръбопровод по дъното на Каспийско море. Това обаче няма как да стане, заради нерешения въпрос за правния статус на Каспийско море. Като вътрешен воден басейн, той не попада под действието на международното морско право. Водната повърхност и дъното му и до днес не са ясно разграничени, поради което изграждането на Транскаспийския газопровод е проблемно, както от юридическа, така и от практическа гледна точка. Въпреки това правителството на Туркменистан продължава да преговаря с ЕС за Транскаспийския газопровод, демонстрирайки, напук на всичко, увереност, че той все пак ще бъде изграден. Впрочем, участниците в проекта са ангажирани с проучване на техническите, икономически и политически възможности за изграждането му вече няколко години. Напоследък обаче, Брюксел забележимо активизира усилията си в тази посока. Така, на 12 септември 2011 Европейският съвет даде мандат на Европейската комисия да преговаря с Туркменистан и Азербайджан от името на всички държави-участнички в консорциума. Преди това, държавите от ЕС водеха преговорите с потенциалните износители на газ на двустранна основа. В тази връзка „Дойче Веле” посочва, че това е първият случай, когато ЕС предлага сключването на договор, подкрепящ реализацията на инфраструктурен проект. При това се планираше договорите с Туркменистан и Азербайджан да бъдат подписани до края на 2011, а доставките да стартират през 2017.

През ноември 2011, в Туркменистан се появи германският външен министър Гидо Вестервеле, който обсъди с президента Гурбангули Бердимухамедов ситуацията в Афганистан и плановете за изграждането на „Набуко”. След срещата, той обяви, че преговорите за „Набуко” ще приключат успешно, като и Туркменистан, и Азербайджан ще се включат в реализацията на проекта. В началото на март 2012, в Брюксел, се проведе тристранна среща на работната група ЕС-Туркменистан-Азербайджан, на която беше разгледан проектът за рамковото споразумение за изграждането на Транскаспийския газопровод. Коментирайки резултатите от нея, туркменистанската държавна информационна агенция посочи, че днес туркменският газ се разглежда като „още едно перспективно направление в износа на енергоносители за европейските държави”.

На 14 и 15 март, в Берлин, се проведе международната конференция „Туркменистан-Европа: перспективи на сътрудничеството”, в основна тема на която се превърна създаването на „южния енергиен коридор”, в чиито рамки Туркменистан беше позициониран като една от водещите енергийни държави в света (на четвърто място по запаси от природен газ). По данни на правителството в Ашхабад, запасите на проученото наскоро находише Галкиниш се равняват на около 26 трлн. куб. м, т.е. три пъти повече, отколкото запасите на известното руско находище Уренгой. В тази връзка, министърът на петролно-газовата промишленост на Туркменистан Байрамгелди Недиров посочи, че се планира до 2030 в страната да се добиват 230 млрд. куб. м природен газ годишно, като 180 млрд. от тях ще бъдат предназначени за износ. В момента основните направление на туркменистанския износ са Русия, Китай и Иран, а в перспектива – газопроводите към Европа и Афганистан (и оттам, през Пакистан, към Индия). При това, проектът за „европейския газопровод” е във фаза „на конкретно обсъждане на строителството му”, този за „афганистанския” е във фаза на приключване подготовката за неговото изграждане.

Тоест, на пръв поглед се създава впечатление, че решението за двукратното намаляване мощността на „Набуко” не оказва никакво влияние върху плановете за строежа на Транскаспийския газопровод. И германската, и турската делегации на конференцията в Берлин всячески подчертаваха, че „южният енергиен коридор” е важен и за двете страни. Шефът на Генералната дирекция по енергетика на Еврокомисията Жан Арнолд Виноа, в частност, цитира думите на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, че „Туркменистан може да изиграе важна роля за диверсификацията на марршрутите за снабдяване на ЕС с енергоносители”. Според Виноа, Туркменистан обаче следва да побърза с реализацията на този проект, тъй като останалите доставчици на енергоносители, сред които той спомена Русия, Иран и Ирак, няма да останат безучастни. Идеята за изграждането на Транскаспийския газопровод беше подкрепена и от директора по доставките на германския енергиен концерн RWE Волфганг Петерс, който смята, че реализацията на проекта не само ще намали зависимостта на ЕС от руския газ, но и ще позволи по-ефективно да се използват възможностите на газовия транзит през Чехия.

Показателно е, че с цел по-бързата реализация на проекта Петерс предлага Туркменистан, Азербайджан и ЕС да подпишат междуправителствено споразумение, в което да се фиксира туркменската квота в газовите доставки. В интервю за „Дойче Веле” той заяви, че подобно споразумение би позволило създаването на „международно-правна основа за изграждането на Транскаспийския газопровод, гарантиращ свободният транзит на енергоносители за Европа”. В това споразумение на ЕС се отрежда ролята на „патрон”, в качеството му на основен потребител на природния газ от Каспийския регион. Впрочем, оттук става ясно и, че между Баку и Ашхабад продължават да съществуват сериозни разногласия относно обемите на газовите доставки по „Набуко”. А, както е известно, в миналото именно те станаха причина за отказа на Туркменистан от строителството на Транскаспийския газопровод. И макар редица представители на ЕС да твърдят, че между Баку и Ашхабад вече постигнато споразумение, това едва ли е вярно.

При всички случаи настойчивостта на Брюксел в прокарването на проекта за Транскаспийския газопровод, при положение, че се налага да бъде съкратена наполовина пропускателната способност на „Набуко”, означава, че ЕС не възнамерява да се отказва от политическия (по съществото си) проект за изграждането на т.нар. „южен енергиен коридор”, а съкратеният вариант на „Набуко”, като продължение на TANAP – от българската граница до Австрия, вероятно е само първата стъпка в тази посока. И то въпреки успешното развитие на руско-европейския проект за газопровода „Южен поток”.

----------------------------------------------------------

* Институт за икономически и социални изследвания в Черноморско-Каспийския регион

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене