Новите измерения на афганистанската наркоекспанзия

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1332-novite-izmereniya-na-afganistanskata-narkoekspanziya

Маково поле в АфганистанПо данни на ООН, през миналата 2012 площите, засети с опиумен мак в Афганистан, са нараснали с 18%, което означава, че през 2013 производството на наркотици и, съответно, наркотрафикът от тази страна към Централна Азия, Русия и Европа също ще нарасне значително. На този фон, особено тревожно звучат периодично появяващите се твърдения, че в афганистанския наркотрафик, тайно от командването, участват и членове на военния контингент на НАТО в страната. Така, в началото на февруари 2013, в интервю за телевизионния канал „Россия”, руският външен министър Сергей Лавров, заяви, че също е получил сведения, потвърждаващи това. В тази връзка той посочи, че „ние не просто фиксираме тези данни, но и се стараем да ги изясним в детайли. Когато информацията за участието на когото и да било в наркотрафика се потвърждава, ние се стремим да решаваме проблемите директно и честно, а не се опитваме да ги замитаме под килима”. В същото време той посочи, че: „Международните сили все още се намират в Афганистан и поне се опитват да правят нещо против тази заплаха. И макар че това не им се отдава особено, без тях щеше да е много по-зле. Ако те не бяха там, наркотрафикът би нараснал още повече, а терористичната вълна щеше да прелее през афганистанската граница в Централна Азия и оттам към нас, особено към Северен Кавказ”. Както е известно обаче, корпусът на НАТО ще остане в Афганистан само до 2014, което поражда множество мрачни прогнози за онова, което ще последва изтеглянето му оттам.

Афганистанската наркозаплаха

АфганистанциСветът влезе в ХХІ век, обременен от множество неразрешени проблеми с глобални измерения. Сред тях са наркоманията и наркотрафикът. В далеч не пълния списък на заплахите, които носи на човечеството нелегалният наркотрафик, са: финансирането на тероризма и екстремизма, корупцията, прането на пари, разпространението на СПИН и други болести. Междувременно, през дванайсетте години на военното присъствие на САЩ и НАТО в страната, Афганистан окончателно се превърна в най-голямата в света наркодържава, където се произвеждат 93% от всички "опиумни наркотици" на планетата. При това, както посочват експертите по борба с наркотрафика, "ситуацията не е никак оптимистична, тъй като добивите на суров опиум непрекъснато нарастват". От влизането на чуждестранния военен контингент в страната, обемът на тези добиви е нараснал поне три пъти. По данни на американските и руските специални служби, през 2010 общата площ на насажденията с опиумен мак е достигнала 193 хиляди хектара, от които е добит 8200 тона суров опиум, достатъчен за производството на 820 тона хероин.

През последните десет години производството на наркотици в Афганистан е нараснало 40 пъти. Смята се, че само за една година от тази страна към територията на Русия се прехвърлят по 549 тона наркотици в опиумния им еквивалент, а към Европа - 711 тона. Афганистан с основание се смята за един от световните монополисти на пазара за наркотици. Десетилетията непрекъсната война съвършено разориха страната. Унищожената икономика, политическият хаос и липсата на нормална работа, превърнаха отглеждането на опиумен мак в единствената възможност за препитание на стотици хиляди афганистански селяни.

Гигантският наркотрафик от Афганистан създава огромен потенциал за дестабилизация на ситуацията в съседните региони - Централна Азия, Русия и Китай, а косвено - и в Европа. Освен това той се е превърнал в генератор на огнища на нестабилност и екстремизъм дори и в доста отдалечени от епицентъра на наркопроизводството зони. Така например, с приходи от наркотрафика се финансиран сепаратистите, осъществяващи терористични действия в Синцзян-Уйгурския автономен район на Китай.

Впрочем, афганистанският наркобизнес съдейства за възхода и забогатяването на екстремистките и престъпни групировки и в самообявилата се (през 2008) за независима държава бивша сръбска област Косово, която до голяма степен се е превърнала в разпределителен "хъб" за афганистанските наркотици на европейския пазар.

Талибани в АфганистанС началото, пред 12 години, на антитерористичната операция на САЩ в Афганистан се появи надежда, че тя ще ограничи и наркоекспанзията, осъществявана от негова територия. Тя обаче не се оправда. Именно след падането на режима на талибаните, отглеждането на опиумен мак достигна небивали размери на цялата територия на страната. В същото време, съобщенията за разкриване и ликвидиране на складове с наркотични вещества и нарколаборатории напоследък силно намаляха.

Опитите на правителството в Кабул и на редица международни организации да стимулират преориентацията на афганистанските фермери към отглеждането на алтернативни на опиумния мак селскостопански култури, включително чрез изплащането на парични компенсации за всеки хектар унищожени макови насаждения, не оправдаха очакванията. Както посочват редица експерти, размерът на въпросната компенсация е значително по-малък от реалните приходи, които носи продажбата на отглеждания опиум. Така, оказва се, че отглеждането на опиумен мак е 30 пъти по-печелившо, отколкото на пшеница и 40 пъти - от отглеждането на памук. Опитите за принудително унищожаване на опиумните насаждения пък се сблъскват със съпротивата (включително и въоръжена) на местните фермери.

Дванайсетгодишната фактическа окупация на Афганистан от силите на международната коалиция (в която участва и България) не помогна за ограничаване на производството и износа на наркотици. В резултат от това, година преди изтеглянето на чуждестранните части, ситуацията в тази сфера е по-лоша от всякога, което се отразява особено силно в Централна Азия, но също и в Русия и Европа. Горчивата истина е, че присъствието на силите на коалицията не само че не оказва влияние върху наркотрафика от Афганистан, но и отделни участници в нея опитват да се включат в този трафик. Така немалко американски военни, заминаващи в отпуск в родината си, биват засичани от службите за сигурност, че пренасят със себе си наркотици.

В същото време командването на американските части в Афганистан декларира, че борбата с наркотиците не е сред задачите му, и то въпреки че опиумните полета често се разположени в непосредствена близост до базите на НАТО и се простират на десетки километри. Сред причините за подобно поведение е стремежът да не се дразни допълнително местното население. Според американските стратези, ако бъде предприета масова кампания за унищожаването на маковите насаждения, това би лишило местните фермери от всичките им доходи и би довело до масовото им преминаване на страната на бунтовниците-талибани. В същото време, американските военни често предпочитат да стимулират местните си съюзници като гледат през пръсти на участието им в наркобизнеса. Резултатите от тази политика са налице. Днес производството и трафикът на наркотици оказва все по-сериозно негативно въздействие върху държавите от региона (и далеч отвъд него). Заради бедността и безработицата голяма част от местното население постепенно бива ангажирано в наркотрафика, а приходите от него често отиват у криминалните и религиозно-екстремистки групировки и стимулират корупцията в държавните структури. Впрочем, афганистанската наркоекспанзия вече застрашава и самия генетичен фонд на народите, населяващи съседните държави.

Афганистанският наркотрафик към Европа и балканския „златен триъгълник”

Поне от десет години насам редица европейски експерти по нелегалния наркотрафик предупреждават, че в Западните Балкани се е формирал своеобразен нов "златен триъгълник", включващ Албания, Косово и Македония. Става дума за доставката на суров опиум от Афганистан в страните от "триъгълника" (и най-вече в Косово), където той се преработва и се прехвърля към потребителите от Западна и Източна Европа. Анализаторите на Интерпол неведнъж посочваха, че хероинът, конфискуван от албанските дилъри, действащи в различни части на Европа, има афганистански произход. По оперативни данни на британските специални служби, косовската наркомафия контролира почти целия европейски хероинов пазар, а европейските криминални групировки са капитулирали под натиска на косоварите. Така, според канадския детектив Стюарт Келок, който преди това е ръководил едно от поделенията на полицията на UNMIK в Прищина, косовските мафиоти разпространяват хероин из цяла Европа. В същото време, Келок обвинява американските дипломати в Косово, че са препятствали залавянето на известни албански наркодилъри.

На свой ред, сръбският журналист Милован Дрецун цитира доклади на UNMIK (първият от които е N HZ 576, от 12.10.2003), в които се посочва, че "един от наркоканалите започва в Афганистан, минава през Турция, Македония, Косово и Албания и стига до Италия. В тази верига участват Ал Кайда и Движението Талибан". Според сръбския вестник "Блиц" пък, най-опасният мафиотски клан в Албания е фамилията Кула, която контролира наркотрафика от Турция, контрабандира оръжие и имигранти в Италия. Трафикът на оръжие и наркотици е главният бизнес и на фамилията Абази, а кланът Борици, освен в наркотрафика, държи първото място в проституцията заедно с италиански престъпни групи. В групата на Брокай пък са бивши политици и бивши служители на тайната служба на комунистическия режим “Сигурими”. Дейността на тази група обхваща наркотиците, оръжието и проституцията. Тези фамилии са организирали престъпни мрежи на мафиотските фамилии на косовските албанци, най-силни сред които са клановете Келменде, Шабани, Лука. Дилърите на албанските мафиотски фамилии от Косово месечно контрабандират 4-6 тона хероин, а стойността на дрогата за година е 2 милиарда долара. “65% от цялото количество дрога на различните пазари в цял свят минават през Косово, а на европейския пазар 90 % от хероина се контрабандира през Косово”, се казва в доклад на сръбската полиция за организираната престъпност в Косово.

Заключение

Транснационалният характер на афганистанския наркотрафик представлява много сериозна заплаха за стабилността и сигурността както на съседните държави, така и за тези в Европа, а и за САЩ. Това императивно изисква обединяването на усилията на всички заинтересовани от пресичането на търговията с наркотици и съгласуване на действията им на всички равнища, като се започне с вземането на политически решения и се свърши с практическата реализация на постигнатите споразумения. В същото време, наличният потенциал за сътрудничество за усилване на граничния контрол и осъществяването на мерки по пресичането на нелегалните транзитни потоци, не се използва пълноценно. Това очевидно налага предприемането на много по-мащабни съвместни действия с цел пречупване на сегашната негативна тенденция и постигане на прелом в борбата с производството и трафика на наркотици.

-------------------------------------------

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликтите

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене