Обречените опити за съживяване на програмата "Източно партньорство"

Еврокомисар Щефан ФюлеПубликува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1396-obrechenite-opiti-za-sazhivyavane-na-programata-qiztochno-partnyorstvoq

Напоследък, редица високопоставени представители на отделни държави-членки на ЕС коментират със зле прикрито раздразнение прекалено голямото (според тях) значение, което Европейската служба за външна дейност (ЕЕАS) продължава да придава на проекта "Източно партньорство" (1), под влияние най-вече на еврокомисаря по въпросите на разширяването и европейската политика за съседство Щефан Фюле. Прекалено напористият и на моменти "агресивен" стил, демонстриран от Фюле в усилията му да съживи амбициозния, но очевидно сблъскващ се с много сериозни проблеми проект, поражда критики в немалко държави от ЕС. Твърди се дори, че еврокомисарят, на практика, е "узурпирал" част от правомощията на върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън, като в редица случаи си позволява да действа самостоятелно, без да съгласува действията си с нея.

Европейският съюз и държавите-партньори

Повишената активност на Фюле в рамките на програмата "Източно партньорство" (посещенията в страните-участнички и срещите с техните лидери, както и изказванията на различни международни форуми), изпъква на фона на работата на колегите му еврокомисари, които са ангажирани с реализацията на отделни програми в рамките на партньорството, като Карл де Гухт или Гюнтер Йотингер например. В резултат от това, през главата на Катрин Аштън и в очевиден ущърб на редица други, не по-малко важни направления във външната политика на ЕС, като отношенията с Китай, Русия или държавите от Северна Африка например, вниманието на Съюза, както и значителни финансови средства, се насочват към програмата "Източно партньорство". Съществуването на подобен дисбаланс във външната политика е в очевиден разрез с интересите на ЕС.

 Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин АштънНа този фон не е чудно, че на заседанията на Комисията на постоянните представители на ЕС (COREPER), при обсъждането на въпросите, свързани с реализацията на програмата "Източно партньорство", все по-често могат да се чуят скептични оценки за намеренията на чешкия еврокомисар от страна на редица представите на "старите" държави-членки, които открито изразяват съмненията си относно резултатите от неговата активност в Източна Европа. Така, френските и италиански представители обвиняват Фюле, че в своята активност се ръководи единствено от интересите на ограничена група държави от Централна и Източна Европа и Балтика, които разчитат да дадат нов тласък на проекта за "Източното партньорство". Напоследък обаче тази активност все повече се свежда до усилия да се оправдае съществуването на "Източното партньорство" и останалите "интеграционни" инициативи на ЕС. В тази връзка мнозина анализатори акцентират върху нереалистичния характер на политиката за изкуствено интегриране в обединена Европа на постсъветските държави, които очевидно не са съзрели за подобна интеграция нито икономически, нито дори ментално.

Редица експерти изразяват силни съмнения относно това, доколко е целесъобразно, в условията на сегашната финансово-икономическа криза, да се инвестират толкова сериозни ресурси за прокарването на прекалено скъпата и лишена от ясна крайна цел "обща политика" на ЕС в постсъветското пространство. Те смятат, че сблъсквайки се с кризата на суверенните дългове на държавите-членки, Съюзът не е в състояние да поддържа тяхното стабилно развитие. Тоест, налице е криза на самата доктрина за разширяването на ЕС, като е много вероятно този процес да бъде "замразен" за продължителен период от време.

Мъглявите европейски перспективи пред Украйна

Неслучайно все повече държави-членки на ЕС демонстрират очевидна липса на политическа воля за подкрепа на по-нататъшното му разширяване в източна посока. Така, според директора на представителството на Европейската комисия във Варшава Ева Синовец, в обозрима перспектива Брюксел има да решава толкова важни политически и икономически задачи, че на техния фон значението на програмата "Източно партньорство" придобива откровено маргинален характер.

Въпреки това, лобистите на "Източното партньорство" от постсоциалистическите централноевропейски и балтийски държави, с активната подкрепа на еврокомисаря Щефан Фюле, продължават да разчитат да използват тази програма за прокарването на собствените си геополитически интереси, в очевиден ущърб на на реализацията на плановете на водещите държави от ЕС за финансиране на приоритетното за тях средиземноморско направление.

В тази връзка, перспективите за европейската интеграция на Украйна, особено предвид липсата на сериозен напредък по скандалния случай с изпратения в затвора бивш премиер на страната Юлия Тимошенско, както и проблемите в сферата на човешките права, като цяло, остават твърде мъгляви. Властите в Киев, на практика, саботират изпълнението на поетите от тях ангажименти пред Брюксел. Въпреки това обаче, евробюрократите, начело с Фюле, продължават да лобират за отделянето от националните бюджети на държавите от еврозоната на сериозни финансови средства в подкрепа на проекта "Източно партньорство". Между другото, само финансирането на двустранното взаимодействие с Украйна в периода 2011-2013 се равнява на близо половин милиард евро (2).

В този контекст, особено скандално звучи твърдението на един от водещите украински политици Петро Симоненко, който през април 2013 обяви на специална пресконференция, че основната част от средствата, отпуснати в периода 2009-2012 на Украйна в рамките на програмата "Източно партньорство" (над два милиарда долара) се били присвоени от местните и европейските чиновници. Според него, това е станало по следната схема: парите са били отпускани на "близки до еврочиновниците фондации за развитие на демокрацията", след което са били "поделяни с местни неправителствени организации". В тази връзка, Симоненко поиска започването на парламентарно разследване и предложи Европейската комисия "да прекрати отпускането на средства за различни програми, целящи насилствената евроинтеграция на Украйна". Той се изказа скептично за перспективите на този процес, като посочи, че приоритет на страната би трябвало да бъде присъединяването и към Митническия и Евразийския съюз, формиращи се около Русия.

Молдова - голямото разочарование на Брюксел

В най-голямото разочарование на програмата "Източно партньорство" обаче се превръща Молдова, на която Брюксел доскоро възлагаше големи надежди и дори рекламираше тази страна като "лидер на Източното партньорство". Дълбоката политическа криза, в която се намира Молдова и която очевидно има дългосрочен характер, прави невъзможно формирането в близко бъдеще на "проевропейска" управляваща коалиция в Кишинеу. Липсват предпоставки и за появата на нова политическа сила, аналогична на разпадналия се "Алианс за европейска интеграция".

При последното посещение на Щефан Фюле в Молдова през втората половина на май 2013, еврокомисарят сам можа да се убеди, че случващото се в страната е в очевиден разрез с европейските норми и принципи. Така, въпреки усилията му да убеди президента Николае Тимофти и лидера на Либерално демократическата партия и бивш премиер Владимир Филат да работят за независимостта на съдебната власт, която не може да е подчинена на политическите сили, и двамата защитиха приетия с гласовете на комунистите и либералните демократи пакет от закони, даващи възможност на парламента да отзовава конституционните съдии, подчиняващи на правителството Националния център за борба с корупцията, повишаващи избирателния праг и предоставящи редица допълнителни правомощия на временния премиер и действащото правителство. В отговор, Венецианската комисия на Съвета на Европа, а след нея и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън, както и самият еврокомисар Фюле, заявиха, че тези решения противоречат на европейските правни норми и на конституцията на самата Молдова и предупредиха властите в Кишинеу, че тръгвайки по този път страната няма да може да реализира "европейските си стремежи". На свой ред, съветникът на румънския президент Юлиян Кифу заяви, че "пътят на Молдова към ЕС окончателно беше компрометиран от фундаменталните атаки срещу правовата държава". Румънският евродепутат Кристиан Преда пък констатира, че Молдова вече не може да се смята за "държава-модел" на програмата "Източно партньорство", тъй като с последните си решения е нарушила европейския дневен ред, в резултат от което "вече дори намесата на Букурещ не може да поправи нещата".

На този фон, продължаващите усилия на еврокомисаря Фюле да "поправи непоправимото" се обясняват от бившия посланик на Молдова в ООН и в Съвета на Европа Алексей Тулбуре по следния начин: "Европейските чиновници се опитват да спасят собствения си имидж. Източното партньорство се оказа огромен провал на политиката на ЕС в Източна Европа. Брюксел не съумя да постигне нищо в рамките на тази програма, неслучайно всички държави, освен Молдова, на практика се отказаха от нея - Украйна, Беларус, Азербайджан, Грузия и Армения. Тя очевидно не е нужна на никого. В единствената държава, която все още се опитва да осъществява някакво сътрудничество с Брюксел в рамките на тази програма - Молдова, управляват сили, които, под лозунга за евроинтеграция, рушат последните остатъци от демокрацията и законността в страната".

Очевидно е, че повечето държави, участващи в програмата "Източно партньорство", са затънали в безкрайния си преход от авторитаризъм към демокрация. Сред сериозните проблеми в тези страни са тясното преплитане между политическата власт и бизнеса, което не позволява да се говори за реалното съществуване на пазарна икономика в тях. Това, на свой ред, обезсмисля всички приказки за евентуалната им европейска интеграция.

Бележки:

1. Интеграционната програма "Източно партньорство" на ЕС стартира през 2009, като в нея участват Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна.

2. При създаването на "Източното партньорство" през 2009, ЕС отдели за реализацията на програмата 600 млн. евро, но от 2010 до 2013 общата сума на средствата, предназначени за източноевропейските партньори на Съюза нарасна до 2,9 млрд. евро.

* Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене