Кой използва химическо оръжие в Сирия?

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”, партньор на сайта „Хроники”

http://geopolitica.eu/actualno/1448-koy-izpolzva-himichesko-orazhie-v-siriya

Така наречените бунтовници, или опозиция в сирийския конфликт са ислямисти и хора от Ал КайдаКакто е известно, редица европейски и американски политици приеха публикувания през втората половина на септември доклад на експертите на ООН, натоварени да анализират фактите по използването на химическо оръжие в разкъсваната от гражданска война Сирия, като доказателство за отговорността на властите в Дамаск за използването на отровния газ зарин срещу мирното население в околностите на столицата. В частност, към тази теза твърдо продължават да се придържат френският президент Франсоа Оланд и британският външен министър Уйлям Хейг, които са и най-упоритите привърженици на идеята, че свалянето със сила на Башар Асад няма реална алтернатива. На практика обаче, експертите на ООН, макар да потвърждават, че в Сирия действително е използвано химическо оръжие, не правят изводи за произхода му, т.е. то може както да е било произведено от местната въоръжена опозиция, така и да е внесено от други държави от региона, например от Либия.

Войната обезлюди сирийски градове и разруши домовете на стотици хиляди семействаДействително, съществуват редица факти, които навяват на мисълта, че атаката със зарин е била провокация именно на въоръжените противници на режима и може би е координирана от определени външни сили (говори се например за евентуално участие на саудитските специални служби). В тази връзка си струва да напомним за записа на телефонния разговор между сенатор Маккейн и Салем Идрис, проведен през август 2013, непосредствено преди газовата атака срещу предградията на Дамаск и публикуван на наскоро на сайта syrianperspective.com. В него се съдържат скандални коментари за връзките между сирийската опозиция и Ал Кайда и се споменава за доставка на химическо оръжие за бунтовниците.

Междувременно, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, след като се запозна в детайли с резултатите от работата на експертите на Световната организация в Сирия, изрази мнение, че се налага провеждането на ново разследване за установяване на истинските виновници за химическата атака, тъй като наличните данни не са достатъчни за да бъде обвинен режимът в Дамаск. Впрочем, редица членове на Съвета за сигурност на ООН също подкрепят възобновяването на мисията на Оке Селстрьом в Сирия. При това се настоява да се разследват всички известни случаи на използване на химическо оръжие в страната преди и след 21 август 2013.

Външният министър на Русия, Сергей Лавров, човекът, чиято твърдост убеди Обама да не се напада СирияНа този фон, политическото късогледство, демонстрирано от Франсоа Оланд и Уйлям Хейг, които упорито отказват да признаят, че след постигнатото в Женева споразумение между руският външен министър Сергей Лавров и американския държавен секретар Джон Кери, въпросът за сирийското химическо оръжие придоби съвсем ново измерение, изглежда повече от разочароващо. Резултатите от руско-американското споразумение дават реален шанс за пълното ликвидиране на арсенала от оръжия за масово унищожаване в Сирия и, като последица от това, да се предотврати използването му в бъдеще. В стратегически план, постигането на тази цел е неизмеримо по-важно от откриването на инициаторите на химическата атака в предградията на Дамаск. В същото време, реализацията на плановете за унищожаване на сирийския химически арсенал е невъзможна без съдействието на власттите, което автоматично превръща Башар Асад в ключов участник в международните усилия в тази сфера.

Ето защо, неконструктивната позиция на Франсоа Оланд и Уйлям Хейг, отказващи да признаят легимността на сегашния сирийски президент и отхвърлящи възможността от каквито и да било контакти с него, усложнява перспективата за по-скорошното ликвидиране на арсенала от оръжия за масово унищожаване в страната и, като последица от това, не премахва заплахата той отново да бъде използван от някоя от страните в конфликта. Нещо повече, предлаганите от Оланд и Хейг бомбардировки значително повишават риска част от химическия арсенал на режима да попадне в ръцете на членове на транснационалните терористични организации, сражаващи се в Сирия, което може да доведе до повтаряне на трагедията с химическата атака не само в Сирия или други близкоизточни държави, но и в Европа, включително и в България.

Така, Великобритания и Франция за пореден път (както беше и в Либия) пренебрегват позицията на европейските си партньори (а в този конкретен случай и на САЩ) и упорито продължават да призовават за военна намеса в Сирия. Очевидно в Лондон и Париж не се безпокоят от последиците - реална заплаха от хуманитарна катастрофа и задълбочаващ се бежански проблеми, с който вече се сблъскват държавите от Югоизточна Европа, като България например. В същото време ЕС разполага с отлична алтернатива на военната намеса в лицето на американско-руските инициативи, които се подкрепят и от ООН, и би следвало да се възползва от нея.

----------------------------------

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликтите

 

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене