Обречена ли е войната с терора в Големия Близък Изток

Според  мнозина експерти, трагичните събития в Париж в началото на януари 2015, както и осъществените преди това ислямистки нападения в Австралия и Канада са свидетелство за намеренията на мрежите на радикалния ислям (чието лице днес вече не е толкова Ал Кайда, колкото нейният филиал Ислямска държава) да пренасочат активността си към територията на държавите от т.нар. "антитерористична коалиция", надявайки се да внесат разцепление в нейните редици и да отвлекат вниманието от борбата с джихадистите в Сирия и Ирак.

Стройните редици на бойците от Ислямска държава

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1709-obrechena-li-e-voynata-s-terora-v-golemiya-blizak-iztok

От друга страна, Франция, както и редица други западни държави, се оказаха жертва на собствената си хазартна политика в т.нар. Голям Близък Изток и в момента плащат за допуснатите от тях стратегически грешки. Достатъчно е да напомня, че именно Париж беше инициатор на военната операция срещу режима на Кадафи в Либия, или, че френското правителство дълго време гледаше през пръсти на участието на хиляди свои граждани, които наред с други европейски "доброволци" се сражаваха на страната на джихадистите в Афганистан, Ирак, Йемен, Мали и Сирия. Според директора на Европол Робърт Уейнрайт, в момента броят на "муджахидините" от Европа варира между три и пет хиляди души (други обаче смятат, че те са много повече). Към това следва да добавим и официално декларираната френска подкрепа за антиправителствените бунтовници в Сирия (чиито гръбнак са именно радикалните ислямисти) и доставките на оръжие за тях.

Показателно е, че никое европейско правителство не протестира против финансирането на въоръжените ислямисти в Сирия, Ирак и Ливан от Саудитска Арабия, Катар, Кувет и ОАЕ, или против участието на турски фирми в контрабандата на петрол, добит в контролираните от Ислямска държава находища. Също както и САЩ, Франция има пряка вина за възникването на Ислямска държава. Което означава, че сегашното напрежение и нарасналата терористична опасност в страната са пряка последица от сбърканата външна и вътрешна политика на Париж. Също както в средите на въоръжаваните и подкрепяни от САЩ афганистански "муджахидини" през 90-те години на миналия век се формира транснационалната ислямистка терористична мрежа Ал Кайда, така и в недрата на подкрепената от Запада либийска, иракска и сирийска опозиция възникна Ислямска държава. В резултат от тази погрешна стратегия, днес са застрашени не само Великобритания и Франция, които бяха пряко ангажирани с осъществяването и, но и Италия, Португалия, Испания и редица други държави от ЕС, включително България, чиито граждани могат да станат мишени на ислямистките терористи.

В същото време, немалко анализатори посочват, че терористичните нападения на ислямистите във френската столица на практика обслужват геополитическите интереси на Съединените щати и донякъде на Израел. И двете държави отдавна се стремят да превърнат Франция в свой надежден съюзник във войната им срещу ислямския свят, затова бяха крайно разочаровани, че френският представител в Съвета за сигурност на ООН гласува на 31 декември 2014 в подкрепа на проекторезолюцията, призоваваща Израел да се изтегли от палестинските територии до 2017 (както е известно, тя не беше прието поради наложеното на Вашингтон вето). Показателно е, че веднага след трагедията в Париж, израелският премиер Нетаняху обвини за нея палестинската администрация, Иран и всички "ислямски врагове на Израел". Той очевидно разчита, че евентуалното задълбочаване на  вътрешния конфликт във Франция между коренното население и имигрантите-мюсюлмани, може, освен всичко друго, да стимулира еврейската емиграция към Израел. Ето защо в момента САЩ, Великобритания и Израел упражняват натиск върху Париж да се включи по-активно, съвместно с Вашингтон и Лондон, в борбата с ислямистите. Според редица експерти обаче, тази борба нерядко се използва от САЩ като предлог за свалянето на поредния нелоялен към тях близкоизточен режим. В тази връзка, в интервюто си за Die Welt от декември 2014, известният германски специалист по радикалния ислям Юрген Тоденхофер посочва, че САЩ и Европа отдавна би трябвало да са осъзнали, че политиката на въоръжени намеси в региона на Големия Близък Изток е претърпяла провал. След като такива намеси бяха осъществени в Афганистан, Ирак и Либия те само стимулираха възхода на тероризма.

В същото време, осъществяваните в момента от новата антитерористична коалиция начело със САЩ въздушни удари срещу позициите на Ислямска държава в Ирак и Сирия очевидно не са ефективни, още повече, че паралелно с тях продължават доставките на оръжия за редица лоялни на Ислямска държава групировки. Така, по данни на Комисията за сигурност и отбрана в иракския парламент, в освободените от ислямистите територии, иракската армия е открила оръжие и боеприпаси, чиято маркировка говори, че са били доставени от Саудитска Арабия. Впрочем, съществуват подозрения, че в подобни доставки са забъркани и американски граждани.

Очевидно е, че успешната борба срещу Ислямска държава изисква поне координиране действията на водената от САЩ коалиция с правителствата на Сирия, Ирак, Иран и Ливан. Ислямистите могат да бъдат победени само, ако въздушните удари на съюзниците бъдат съпроводени от настъпление по суша на сирийската и иракската армии, които да бъдат максимално подпомогнати с оръжие и военна техника. В тази връзка обаче императивно се налага да бъдат прекратени усилията за свалянето на сегашния сирийски режим. Впрочем, в Белият дом също признават, че дълго време САЩ са инвестирали в "погрешните хора" в средите на сирийската опозиция. Все повече американски експерти твърдят, че "умерена опозиция" в Сирия просто не съществува, а става дума за сблъсък между авторитарния режим на Асад и радикалните ислямисти. В този смисъл, Европа би следвало да концентрира усилията си за постигането на помирение между Дамаск и светските противници на режима. Защото, ако правителството на Асад не съумее да спре натиска на Ислямска държава, не може да се говори за никакви реформи и политическо разрешаване на кризата в страната.

Ето защо все повече американски експерти посочват, че изправен през опасността, генерирана от Ислямска държава, Вашингтон на практика се оказва съюзник с Дамаск. В сегашната ситуация не е в интерес на САЩ да предприемат действия, които могат да влошат военните позиции на сирийското правителство, тъй като това ще отслаби сухопътния фронт на борбата срещу ислямистите и ще задълбочи разногласията с Иран. Последното би било крайно неприятно за Белия дом не само заради продължаващите преговори за ядрената програма на Техеран, но и заради силното иранско влияние в Ирак, където в момента има значително количество американски военни инструктори.

Освен това, за да не допуснат борбата срещу Ислямска държава да бъде представяна от ислямистите като поредния "кръстоносен поход" на Запада срещу мюсюлманския свят, европейските държави би трябвало да водят тази борба само със санкциите и под егидата на ООН и в никакъв случай да не се намесват във военните действия на сирийска територия. Ясно е също, че ако наистина искат да се справят с ислямистите, САЩ и ЕС следва да координират усилията си с Русия и Китай, както разбира се и с Иран и Сирия, които пряко се противопоставят на джихадистите.

Както вече споменах по-горе, европейската дипломация би могла да допринесе за разрешаването на сирийската криза, ако работи активно за постигането на помирение между Дамаск и светската сирийска опозиция и обединяването на техните усилия срещу ислямистката заплаха.

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун също смята, че без разрешаването на сирийския конфликт, няма как да бъдат премахнати заплахите, свързани с Ислямска държава. Според него: "Феноменът Ислямаска държава в Сирия е последица, а не причина. ИД ще продължи да заплашва Сирия, докато не бъде постигнато политическо, а не военно урегулиране на конфликта". Впрочем, директорът на Националния център за борба с тероризма на САЩ Матю Олсън също акцентира върху факта, че "терористите се възползват от провала на държавността в Сирия и Ирак". Ще напомня, че и в двете страни това се случи до голяма степен заради недалновидността на самите Съединени щати, които, от една страна, финансираха и въоръжаваха сирийската ислямистка опозиция, а от друга - след като ислямистите обявиха създаването на "халифат" на територията на Ирак и Сирия, замразиха доставките на вече заплатената военна техника за Багдад. Негативните последиците от това поведение вече са очевидни.

От началото на американските въздушни удари по позициите на Ислямска държава броят на доброволците в редовете на тази организация рязко нарасна. Конфликтът в Сирия привлича ислямистите повече, отколкото която и да било друга "свещена война", включително тази в Афганистан или последвалата иракската кампания от 2003. Както посочва в тази връзка френският вестник Ouest-France, коментирайки ръста на броя на чуждестранните "муджахидини", присъединяващи се към терористите-ислямисти в Ирак и Сирия: "през последните месеци операциите на международната антитерористична коалиция доведоха до своеобразен бумерангов ефект".

Впрочем, борбата с Ислямска държава предполага и осъществяването на мерки за ограничаване финансирането на терористите. Затова се налага Вашингтон да ангажира в борбата с тероризма и Департамента по финансите на САЩ, който да съдейства за разкриването на посредниците и крайните купувачи на контрабандния иракски петрол, да изолира Ислямска държава от международната финансова система и да постигне международен консенсус за отказ от плащането на откуп на терористите за отвлечените от тях заложници.

Засега обаче, това не се случва, а междувременно, по данни на ООН, броят на чуждестранните "муджахидини", участващи във военните действия нараства безпрецедентно бързо и вече надхвърля 15 хиляди души. Това се потвърждава и от американските разузнавателни служби. Поне една трета от тези чужденци са граждани на различни европейски държави. Американците сред тях са много по-малко, освен това за премахналия вътрешните си граници Европейски съюз потокът от завръщащи се от Сирия европейски джихадисти може да доведе до тежка криза, а трагичните събития в Париж да се окажат само пролог към нея.

За съжаление уязвимостта на Европа към "ефекта на бумеранга" от погрешната политика на Запада в Големия Близък Изток изглежда не вълнува особено Вашингтон, да не говорим, че там очевидно не се интересуват от регионалната стабилност. Ако не беше така, в своята борба срещу Ислямска държава САЩ отдавна би трябвало да се откажат от конфронтацията си с режима на Башар Асад и да се ориентират към взаимодействие с него. Вместо това, регионалните съюзници на Вашингтон - Египет, Саудитска Арабия, ОАЕ и Кувейт, продължават да обсъждат планове за формиране на военен алианс и създаване на обединени въоръжени сили, които да водят борбата срещу Ислямска държава, следвайки свой собствен сценарий, който очевидно ще бъде насочен и срещу Иран. Реализацията на тези планове ще означава нов опит за изтласкването на Техеран от Сирия и Ирак, което пък повишава риска от пълномащабна война в Близкия Изток.

----------------------------------------------------------

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликтите

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене