Икономическата война с Русия бавно, но сигурно руши европейската икономика

Публикува се с любезното съдействие на списание „Геополитика”

http://geopolitica.eu/actualno/1774-ikonomicheskata-voyna-s-rusiya-bavno-no-sigurno-rushi-evropeyskata-ikonomika

Както е известно, на 22 юни говорителят на руския премиер Медведев НаталияКарикатура по повод санкциите на ЕС срещу Русия Тимакова обяви, че правителството е подготвило нови мерки в отговор на решението за удължаване на санкциите, наложени от ЕС на страната. Така, продоволственото ембарго за европейската селскостопанска продукция ще бъде удължено с още половин година, т.е. с колкото бяха удължени и санкциите на Брюксел. Освен това, списъкът на стоките, чиито внос в Руската Федерация е забранен, вероятно ще бъде допълнен с шоколадовите изделия и живите цвета от държавите от еврозоната. Макар че на пръв поглед тези допълнителни мерки не изглеждат сериозни, те вероятно ще се окажат твърде болезнени за Франция, Белгия и Холандия например. Ще напомня, че първите две държави допуснаха блокирането на сметките на руските дипломатически мисии, а пък Арбитражният съд в Хага (Холандия) осъди Москва да плати рекордна глоба на акционерите на вече несъществуващия петролен гигант ЮКОС.

Какви са истинските размери на загубите

На този фон все повече европейци започват да осъзнават, че руските контрасанкции оказват разрушително въздействия върху икономиката на ЕС. Този извод се налага например от интервюто с група авторитетни експерти от Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO), публикувано наскоро в германския Die Welt, в което те твърдят, че загубите на Европа във войната на санкциите са много по-високи, отколкото признава официалната статистика. При това ответните руски санкции имат мултиплициращ ефект. Така, по данни на Федералната асоциация на германската индустрия (BDI), 350 хиляди работни места в страната са пряко свързани с производството на стоки и услуги за руския пазар. Според коментара на австрийските експерти в Die Welt обаче, "ако се анализира внимателна цялата технологична верига, ще стане ясно, че тази цифра всъщност е много по-голяма". Те са стигнали до извода, че една четвърт от негативното въздействие върху австрийската икономика през последната година се дължи именна на факта, че германските и австрийските компании са започнали да продават по-малко стоки в Русия и заключават, че "санкциите са изключително скъп механизъм, чиято реална ефективност просто няма как да бъде доказана".

Разбира се, всички тези загуби, сами по себе си, не са от критично значение на икономиката на ЕС. Ситуацията се усложнява обаче от факта, че Съюзът и без това е изправен пред много сериозни проблеми. Гърция например, се превърна в своеобразен "воденичен камък" за Брюксел (така, на 23 юни стана ясно, че Европейската комисия възнамерява да предостави на Атина още 35 млрд. евро, които следва да бъдат изплатени от гърците до 2020, макар че това трудно ще стане). Друг такъв "камък" е Украйна, на която бяха обещани допълнително още един милиард евро, за да може да плати руските газови доставки през есента и зимата. Да не говорим за останалите мултимилиардни "вливания" в украинската икономика и финансов сектор, които обаче едва ли ще спасят тази страна от фалита. Както заяви на 25 юни украинският финансов министър Наталия Яреско, това може да се случи още през юли 2015.

Допълнително масло в огъня налива проблемът с вълната от имигранти, които масово бягат от обхванатите от конфликти Северна Африка и Близък Изток, насочвайки се към Италия, Гърция или Малта, а оттам се прехвърлят на север. За настаняването на десетките хиляди нелегални пришълци ЕС също ще се нуждае от огромни средства. Така, европейската икономика започва да се пропуква буквално пред очите ни. За да го разберем е достатъчно да анализираме мерките на Европейската централна банка (ЕЦБ) за насищане на пазара с ликвидност, както и изключително ниската доходност на еврооблигациите. На този фонд руските контрасанкции срещу ЕС само задълбочават песимизма на европейските експерти. Още повече, че те засягат най-вече държавите от тъй наречената група PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания), чието състояние и без това е плачевно. И това, както изглежда, е само началото.

Разбира се, икономиките на редица измежду най-развитите държави от ЕС, като Германия, Франция и Австрия, функционират сравнително нормално и в сегашния кризисен период. В същото време обаче, влиянието на ответните санкции на Москва върху икономиките на аграрните европейски държави несъмнено е сериозно. Доколко тези негативни тенденции ще засегнат икономиката на ЕС, като цяло, остава открит въпрос, но дори ако глобалната икономика започне да демонстрира устойчив растеж, а програмата за количествени облекчения на ЕЦБ има положителен ефект, руските санкции ще забавят икономическия растеж на ЕС поне с няколко години.

Що се отнася до новия списък на забранените за внос в Русия стоки, включващи (както вече споменах в началото) шоколадовите изделия и цветарската продукция, очевидно Москва си е поставила за задача да открие онези сектори на европейската икономика, в които контрасанкциите ще ударят именно държавите, позволили си да запорират руско имущество. Така, по данни на Съюза на холандските производители на цветя (VGB), обемът на износа на цветарска продукция от Холандия за Русия достига 350 млн. евро. Всъщност, руснаците са четвъртия най-голям купувач на тази продукция, което означава, че холандските производители ще бъдат много болезнено засегнати от решението на Москва.

Тоест, Русия се опитва с икономически средства да накара Европа да се откаже от санкциите срещу нея. Брюксел неведнъж е давал да се разбере, че най-важното условие за отмяната на санкциите е прогресът в разрешаването на украинската криза. В същото време обаче, правителството в Киев все по-открито демонстрира, че не възнамерява да спазва споразуменията от Минск. Въпреки това, самият факт, че ЕС удължи срока на санкциите с половин, а не с цяла година (както прогнозираха някои) е позитивен сигнал, който говори за това, че Съюзът изглежда е склонен към постепенното смекчаване на "войната на санкциите".

Кой е големият губещ от "войната на санкциите"

Причините за подобно поведение за очевидни. Така, в интервю за German Economic News от началото на юни главният икономист на германската Bremer Landesbank Фолкер Хелмайер посочва, че заради санкциите, инициирани от Обама срещу Русия, през миналата 2014 германският износ е намалял с 18%, в сравнение с 2013, а през първите два месеца на 2015 е паднал с цели 34%. Според него обаче, "загубите са много по-мащабни, отколкото сочи статистиката", защото това е само "първичния ущърб", а тук следва да се отчитат и "вторичните ефекти", които, с течение на времето, само влошават ситуацията. В тази връзка той подчертава, че: "Европейските държави, поддържащи стабилни делови връзки с Русия, включително Финландия и Австрия, изпитаха тежки икономически сътресения. Съответно, тези държави започнаха да получават и по-малко поръчки от Германия. Нещо повече, имайки предвид, че европейските корпорации със сигурност ще започнат да заобикалят санкциите, създавайки в Русия свръхефективни производствени мощности, ние вероятно ще изгубим този потенциален "акционерен капитал", който е в основата на собствения ни просперитет. Истината е, че Русия печели въпросния "акционерен капитал" за сметка на ЕС, независимо от санкциите на Съюза срещу нея".

Освен това, от гледната точка на Москва, Германия и ЕС, като цяло, са загубили своята надеждност като стратегически партньори. Както посочва в тази връзка Хелмайер: "Доверителните отношения между Русия, от една страна, и Германия и ЕС - от друга, бяха разрушени. А за постигането на такива отношения са необходими години. В резултат, Siemens беше изхвърлен от големите руски транспортни проекти, а Alstom загуби възможността да се включи в изграждането на скоростната железопътна линия между Москва и Пекин. Ето защо потенциалните вреди са много по-големи, отколкото сочи официалната статистика, при това не само за Германия, но и за ЕС, като цяло".  Според него, по-малката загуба в случая е свързана със забавянето на икономическия растеж, замразяване на заплатите и спада на постъпленията в хазната, а оттам - ограничаване на възможностите за инвестиции в социалната система на европейските държави. Тоест, населението на Германия и Европа ще плати за провежданата от Брюксел политика на санкции срещу Русия (и последвалите контрасанкции на Москва) със загубата на част от досегашното си жизнено равнище и стабилност. Но най-голямата вреда от случващото се е повишаването на геополитическите рискове от ситуацията за държавите от ЕС (включително и за България).

Що се отнася до ситуацията в Украйна, която провокира и сегашната "война на санкциите" между ЕС и Русия, Хелмайер подчертава, че "тя действително поражда голяма тревога. Хората, които получават информация не само от големите западни медии, биват шокирани от това, как въпросните медии прикриват агресията на Киев и дискриминационните закони, приети от сегашното правителство на Украйна, които са напълно несъвместими със западните ценности и демокрацията".

Според германския икономист, "резултатът от санкционната война вече е ясен. Тя беше спечелена от оста Москва-Пекин-БРИКС. Западната доминация приключи. През 90-те години на ХХ век тези държави осигуряваха едва около 25% от световното производство, а днес делът им е цели 56%, като в тях живее 85% от населението на планетата. Те контролират 70% от глобалните валутни резерви, е средният им годишен икономически растеж е между 4% и 5%. И тъй като САЩ не пожелаха да споделят влиянието си в световен мащаб (включително като променят пропорциите в гласовете в такива ключови институции като Международния валутен фонд и Световната банка), сега тези държави се готвят да създадат нов сектор на развиващите се пазари на основата на собствената си финансова система. Това е бъдещето им. В момента ЕС е забъркан в един конфликт, провокиран от САЩ, които не искат да споделят хегемонията си никого. Но колкото по-дълго ние, европейците продължаваме да следваме тази американска политика, толкова по-висока цена ще ни се наложи да платим".

Очевидно, развиващите се държави постепенно се освобождават от контрола на САЩ. Илюстрация за това е създаването на конкурентни международни институции, като Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (създадена в противовес на Световната банка) или Новата банка за развитие на БРИКС (като алтернатива на МВФ). Това със сигурност не се харесва на САЩ. В този смисъл, сегашните горещи точки на планетата - Афганистан, Ирак, Сирия, Либия, Египет и Украйна са резултат от американската реакцията на случващото се. Тоест те формират фона на конфронтацията между САЩ и възходящите държави, които не са склонни да се примирят със сегашния еднополюсен модел на устройство на света. А със своята необмислена политика, Европа (т.е. ЕС) рискува да се окаже големия губещ в нея.

Всъщност, истината е, че когато САЩ и ЕС решиха да наложат санкции на Русия, никой - нито във Вашингтон, нито в Брюксел - не си направи труда да анализира сериозно възможните икономически и политически негативи от подобна стъпка. Смяташе се, че руснаците ще отстъпят сравнително бързо, тъй като по отношение на редица сектори зависимостта на Русия от западната икономика беше наистина огромна.

Само че вместо очаквания икономически провал и последвалата го готовност за възстановяване на отношенията с ЕС на всяка цена, Москва не само устоява на натиска, но и демонстрира икономически растеж в някои отрасли. Така надеждите на Запада, че ще може да осъществи своеобразен икономически "блицкриг" се провалиха, а войната на санкциите се проточи, придобивайки хроничен характер. При това с течение на времето тя нанася все по-големи загуби на икономиката на ЕС.

Разбира се, следва да сме наясно, че нито една от страните в този сблъсък не е заинтересована да разкрие истинската ситуация в икономиката си и никога няма да признае понесените мащабни загуби. Най-малкото, защото войната на санкциите има политическа основа и за ЕС и САЩ да признаят загубите си в нея означава да признаят и провала на провежданата от тях политика.

Но дори и в тази ситуация е очевидно, че редица европейски икономики понасят сериозни вреди от руските контрасанкции. Което е свързано най-вече с факта, че независимо от твърденията на някои западноевропейски икономисти, Русия представлява изключително привлекателен пласментен пазар за европейската продукция.

Очевидно ЕС все още не е осъзнал напълно високата съпротивителна способност на руската политическа система и икономика по отношение на санкциите. В Брюксел изглежда все още се опитват да установят, какви са границите на тази съпротива и докога Москва ще бъде в състояние да предприема болезнени за европейски контрамерки. Това означава, че ако руската икономика продължи активната си трансформация, демонстрирайки висока жизнеспособност, за ЕС (а вероятно и за САЩ) ще стане очевидно, че санкциите са се оказали изключително неефективни и контрапродуктивни, т.е. че налагането им било груба грешка.

Ясно е също, че евентуалната отмяна на санкциите ще става постепенно - най-малкото, защото иначе ЕС рискува да ерозира собствения си имидж. На този фон стремежът на Кремъл да работи по-активно с отделните европейски държави на двустранна основа, така че всяка от тях да може да осъзнае собствената си полза от сътрудничеството с руснаците, както и загубите от по-нататъшното участие във войната на санкциите, също допринася за това.

В крайна сметка, макар че "еврократите" в Брюксел все още си позволяват да държат остър тон на Москва, сегашната икономическа ситуация в ЕС е толкова тежка, че това едва ли ще продължи още дълго и те скоро ще бъдат принудени да потърсят общ език с руснаците.

------------------------------------

* Българско геополитическо дружество

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене