Сбогом, мила Анна!

Анна КендаловаВнезапно ни напусна актрисата Анна Кендалова!

Един прекрасен човек влюбен в живота и духовното - вече не е сред нас!

Стояна/Анна/ Кендалова бе родена в Бургас, но посвети живота си на театъра в Хасково.

35 години тя игра на сцената на Хасковския драматичен театър в едни от най-силните му години и бе една от ярките звезди на трупата!

Почетен гражданин на Хасково, тя бе светлинка от неговия културен живот – от концертите, от представленията, от празниците „Южна пролет”...

Загубихме един духовен и светъл човек!

Твърде рано ни остави, твърде рано си тръгна от нас!

Обичаше един Сонет от Шекспир и често го рецитираше:

Зова смъртта

на този свят съм сит,

достойнства – родено лицемерие,

нищожества придаващи си вид

и гаврата с човешкото доверие

..........

Отдавна ми омръзна тази кал,

Но друже мой – за тебе ми е жал!

Оставаме с неизказаното, неизживяното, с неповторимите и светли спомени за нея, оставаме със скръбта и спомените си.

Прости ни!

 

Анна КендаловаСбогом, мила Анна!

 

Няма думи, които да изречеш, когато се изправяш пред Загубата и Вечната раздяла!

Казват, че си отишла на по-добро място, светло, топло и без неистовата болка – дали е така?

Утешение ли е?

Останаха непрочетените книги, старите театрални спомени, радостта ти от живота, красивото, вечните черно-бели филми, разговорите за прозренията на Гор Видал и Чомски, щастието да си навсякъде в света на духовното!

Останаха пожълтелите челно-бели снимки от изиграни роли, остана радостта, че видя Париж, броени месеци преди да поемеш сама по Големия светъл път, остана споменът от еуфорията ти да се потяпяш в един твой свят на култура, история, епохи и битки за власт и любов

Ти си навсякъде – в книгите, които поглъщаше без умора, във филмите и прекрасната музика

Толкова много си тук, че очаквам да влезеш забързана и да ме залееш с поток от приказки

Поглеждам към телефона – и си спомням как звънеше да споделиш, че искаш да си поговориш с някого и колко ти е непоносима тишината!

Ще се обадиш, за да споделиш какво си прочела, ще споделиш възторга си от нечий актьорски успех, ще питаш за глобалното затопляне, ще се разбъбрим за безумието около унищожените пластове цивилизации над древен Вавилон, циментирани, за да кацат бомбардировачите на миротворците

Ще се похвалиш как си влязла в Интернет и какво си прочела там...

По стените са картините на твоя брат – нарисувани с лява ръка след инсулта – мадони и спомени, цветове и вълнения

Ще се обадиш да разкажеш за поредното представление на сина си в създадения от собствените му ръце театър! Ще си говорим за внука ти, какво е проговорил и колко те обича, за внучките ти – колко са пораснали и ти липсват

Разказваше ми истории за изселването на евреите от Бургас и уплаха на децата им в очите от неизвестността

Остави ми истории за годините, в които си живяла в Гърция, спомените за майка си – една уникална, борбена жена

Много ми остави...

След теб едва ли някой ще плаче на 24 май и ще упорства, че химнът на светите братя Кирил и Методий трябва да е национален!

Дали успях да ти кажа всичко?

Ако можеше човек да знае, че вижда и чува някой скъп на сръцето му за последно! Ако можеше да знаем кога някой ще си тръгне...

Казват, че човек живее толкова, колкото и жив споменът за него.

Много ми липсваш!

Люба

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови