1. Раната Косово - как да бъде излекувана

Натискът за обявяване на независимост продължават *Сърбия предупреди за опасност от конфликт * Русия предупреди за създаване на прецедент

На 44-тата Международна конференция по сигурността, която се проведе в Мюнхен, генералният секретар на НАТО, Яп де Хоп Схефер направи едно двузначно изказване по темата Косово: от една страна той обяви, че НАТО ще подкрепи и ще се застъпи за стабилност в сръбската провинция Косово, но от друга - той окуражи усилията на Албания, Македония и Хърватия за присъединяване към Пакта. Косово бе сред най-обсъжданите теми, редом със ситуацията в Афганистан и разполагането на американската противоракетна система на стария континент. В Мюнхен първият заместник-министър председател на Русия, Сергей Иванов предупреди, че ако Европейският съюз признае независимост на Косово, то следва по същия начин да признае и Севернокипърската турска република, досега призната единствено от Анкара.

Днес все още се помни как преди 8 години много гръцки доброволци се биха на страната на сърбите във войните в Югославия, но един подобен прецедент, какъвто съобщи Иванов сериозно може да постави пред Кипър и Гърция неразрешими задачи. Както е известно Севернокипърската турска република се самопровъзгласи, с което кипърските турци се опитаха да принудят гръцката общност на острова на създаване на обща федерална държава. Това бе и причината Република Кипър да бъде въздържана по отношение на натиска за признаване на независимо Косово, за разлика от страна на Европейския съюз, Гърция и Турция.

Гърция тръгна към признаване на Косово, защото направи сделка по името на Бившата югославска република Македония /БЮРМ/, но този дипломатически ход е нож с две остриета. Както е известно Гърция винаги е била близка със Сърбия, но в този случай други приоритети взеха връх.
Днес вече са в спомените събитията от преди 10 години, когато в Косово вреше и кипеше. Кабинетът "Костов" се събираше на закрити заседания заради Косово. Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи. В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не се е случвало.
Малцина помнят и как нарастваше напрежението в Косово и как Белград предупреждаваше, че нахлуването на АОК в Южна Сърбия е "въведение към нова война". Косово за мнозина от населението на Балканите е синоним на насилие и смърт, етническо прочистване и бомбардировки. За това същото Косово става дума и днес.

От пролетта до началото на лятото 1999 г. През май 1999 г. бе ударен влак в Гърделичката клисура и то умишлено от силите на НАТО. Последва умишлено манипулиране на кадрите от тези удари по влака, които се разпространиха светкавично с лъжи, че уж пилотът на бомбардировача се бил заблудил, тъй като се целел в близкия мост.
СNN пусна на 6 април 1999 г. анализ, че Белград е планирал операция "Подкова". След няколко години БНТ съобщи, че митичният план "Подкова", който легитимира войната в Косово, е бил предоставен от Надежда Михайлова на тогавашния германски външен министър Йошка Фишер. Това се случи, когато бившият германски първи дипломат представи мемоарите си, в които подробно се спира на операцията в Косово. Трябваше да минат години, за да стане ясно, че ЦРУ са били наясно с бъдещото нападение по въпросната операция, но са държали в неведение и заблуждавали дълго своите съюзници. Каква бе целта на "Подкова" - тъй като операциите в Косово се провеждаха без мандат на ООН, по логиката на ЦРУ и геостратези от Белия дом, първоначалното поднасяне на "Подкова" като сръбска операция, било достатъчно удобно основание, за да се нападне Белград. Късното разкриване чия е въпросната операция след години бе безмислено за съюзниците на САЩ, но Германия и Франция решиха оттук нататък да имат едно на ум. Армията за освобождение на Косово - АОК, беше формирование, което непрекъснато бе снабдявано с американско оръжие и западна военна подготовка.

След изборите в Косово, 10 години по-късно и възкачването на Хашим Тачи на премиерския пост, остана в сила резолюция 1244 на ООН, която постановява, че в международно-правно отношение Косово е част от Сърбия, но стои под администрацията на ООН. Тоест геостратезите отвъд океана продължиха да прехвърлят на Съвета за сигурност отговорността за мира в Косово. В същото време обаче, миналото лято, 2007 г., в Съвета за сигурност не можа да бъде постигнато единодушие за резолюция по окончателния статут на Косово. Русия, която има право на вето, за пореден път се противопостави на проекторезолюцията, или прилагането на т. нар. план "Ахтисаари".

След като стихнаха военните действия, въпреки действието на въпросната резолюция 1244 на ООН, САЩ продължават да въоръжават албански формирования. Но в Щатите действа закон, спроед който нарушенията на международното право не са нарушения по смисъла на американското право. Т. е. държави членки на ООН са длъжни да спазват ратифицирани международно-правни актове, но САЩ - не може.
През 1997 година Хашим Тачи бе наричан "трафикант" и терорист, но силен натиск от страна на западни политици в сянка, извади АОК от списъка на терористите, след което хората на Тачи отидоха да преговарят с ЦРУ в Женева.

В интересен анализ за "Монитор" преди няколко години, международният анализатор, Тамара Шишманова съобщи как под закрилата на американски институт, фондации и уж частни фирми се осигурява оръжеен канал към Балканите през Албания. Хора на бин Ладен, съобщи Шишманова имат мощна база, разположена в родово имение на Сали Бериша в Северна Албания, под ръководството на Мухамад Зауахири, чийто брат, Айман Зауахири възглавявал египетски "Ислямски Джихад".
Не от днес или от вчера западните държави се стремят да угодят на албанските формирования като АОК и да наложат, и въведат самоуправление в Косово. Умереният лидер на косовските албанци Ибрахим Ругова се обявяваше за разоръжаване на АОК, в случай, че сръбските сили се изтеглят от областта. Ругова се обяви и против всякаква продажба на оръжие на АОК. Това поведение на Ругова му докара единствено заплахи от страна на АОК за смърт и нищо от призивите му не бе взето в предвид.
Всички тези събития се разиграваха на фона на явната поддръжка от страна на държавния секретар на САЩ, Мадлин Олбрайт, която на всякакви международни преговори подкрепяше Хашим Тачи.
1998 г. Косово бе бомбардирано повече от два месеца, а броят на убитите цивилни надхвърляше 1000 души. Електронното издание "Nando Times" призна, че не е тайна в САЩ, че АОК е терористична група, занимаваща се с наркотрафик, отвличания и убийства. Същото издание посочи, че АОК е в близки отношения с ЦРУ - борецът срещу тероризма!
В началото на лятото на 1999 г. албански танкове се разположиха по югограницата, което засили до краен предел напрежението.

Огромна щета за страната ни около военния конфликт в Косово дойде от признанието на зам.-генералния секретар на Пакта, Серджо Баландзино, че има екологичен проблем от бомбардировките и силно замърсяване. Атакуваха се петролни рафинерии и петролни депа - щетите бяха сериозни. Да не отварям тук дума и за бомбите, които се пускаха на 100 километра от България.
Интересен момент около войната в Косово имаше, когато в средата на май 1999 г., над 500 американски ветерани от Втората световна война излязоха с призив за прекратяване на военните действия срещу Югославия. Ветераните съобщиха, че по време на Втората световна война всички те са били считани за безследно изчезнали, но са били спасени от сърби, които са ги хранили и крили О. з. Майор от ВВС разказа, как фашистите са опожарили цяло село, заради отказа на жителите му да го предадат. "Искаме протекторат в Косово" - обяви в интервю за гърцкия вестник "Ексусия" албанският външен министър Паскал Мило. Международен протекторат под международна администрация - предложи Мило 1999 година в това свое интервю. Същият Мило призна, че страната му дава летища и пристанища за "атаки над Косово".

Какво се случи преди 10 години в Косово? При мощно нападение на НАТО срещу град Косово поле, населен предимно със сърби, Пактът изсипа ракети, които раниха много от цивилните му жители. Пак бомби на Пакта убиха в югославското село Старо Градско възрастни жена и мъж, и 4-годишно дете, а под развалините останаха 20 ранени от цивилното население. По този повод албанският президент Пандели Майко заяви, че въздушните удари на НАТО срещу Югославия трябва да продължат!
Докато родните политици се суетяха, според социологическите агенции - 90 на сто от българите се обявяваха против военното развитие на конфликта в Косово. Това като че ли отрезви политиците ни и те започнаха да се крият от питания и парламентарен контрол, увъртаха, че никой не е искал от България да участва под каквато и да било форма във военни действия на територията на бивша Югославия. На среща на руския министър на отбраната Игор Сергеев с гръцкия му колега Цохадзопулос, Гърция заяви ясно, че е против атака срещу югопровинцията.
Бързото развитие на събитията в западната ни съседка показа, че българският премиер Иван Костов и президентът Петър Стоянов не са на едни позиции, нито реагират еднакво бързо на призивите на НАТО и САЩ за подкрепа на въздушните удари чрез неограничено ползване на небето над страната. Вариантът с подкрепа на намеса на сухопътни войски бе изоставен. Иван Костов бе категоричен, че правителството му трябва да настоява да изработване на единно становище по кризата в Югославия, докато Петър Стоянов открито се конфронтира като каза, че На Балканите трудно ще се стигне до обща позиция за случващото се в Косово.

"Държавата ни няма интерес от военно развитие в каквато и да било форма" - коментира кратко социалдемократът създалата се ситуация, Николай Камов.
"В момента не е необходимо Народното събрание да се произнася за предоставянето на въздушното ни пространство за евентуални удари на НАТО в Косово" - заявяваше президентът Стоянов. Бившият премиер Жан Виденов поиска оставките и на Костов, и на Стоянов заради предоставено неограничено въздушно пространство за неясен срок, като аргументът му бе, че се погазва Конституцията.
Това принуди сините депутати да внесат в парламента Проект за декларация в подкрепа на становището на Консултативния съвет по национална сигурност по казуса. В документа се казваше, че България ще подкрепи евентуални умиротворителни военни действия в Косово, без да участва пряко във войната! Позиция, твърде мъглява, като се вземе в предвид, че даването на въздушното пространство без каквито и да било ограничения ни направи също съпричастни във войната. Специалсти по международно право тълкуваха тогава ситуацията, че подобно погазване на Конституцията не е нищо друго освен и въвличане на Република България във война.

В мига, когато парламентът гласува за даване на въздушен коридор на НАТО, Ахмед Доган се срещна с посланика на Югославия Радош Смилькович, и го увери, че въздушният коридор ще е само за хуманитарни цели!
Независимо Косово или избягване на ново напрежение и евентуален конфликт? Днес, 10 години по-късно вече има категорично посочена дата и държави, които ще подкрепят независимост на сръбската провинция. Има и противници на тази инициатива.

Лесно ли е да се забрави какво се случи в Косово преди 10 години? Лесно ли се погазват международни актове - близките дни ще покажат.

Следва продължение

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене