Всички бързат с признаването на независимо Косово - никой не мисли за последиците

Продължение от 12 януари

Две събития белязаха вчерашния ден около случващото се в Косово: Сърбия обяви, че ще даде на съд всяка една от държавите, които признаят независимо Косово. Оказа се, че мярката е записана в т. нар. План за действие на Белград в случай, че областта провъзгласи своята държавност, съобщи Асошиейтед прес. Предстоеше този план да бъде обсъден на заседание на Съвета за национална сигурност, свикан от президента Борис Тадич.

Другото събитие от вчерашния ден за Косово бе, че Москва за пореден път предупреди САЩ и ЕС за рисковете от обявяване на независимост на Косово.
Едностранна декларация за независимост на сръбската провинция Косово ще е в нарушение на международното право и заплаха за сигурността в Европа, заяви руският външен министър Сергей Иванов, цитиран от агенция Ройтерс. Иванов повтори, че ЕС и САЩ не разбират потенциалните рискови последици от едностраното обявяване на независимост на Косово.
Пред репортери в Женева Иванов направи следния коментар: "Това ще подкопае базата на сигурността в Европа, ще подкопае основите на хартата на ООН" - всичко остана глас в пустиня. Иванов бе покрепен и от външният министър на Русия - Сергей Лавров. "Обявяването на независимост би отслабило основите на сигурността в Европа, основите на Устава на ООН", подчерта Лавров и коментира, че независимостта на Косово ще предизвика "верижна реакция" в редица части по света, включително в Европа.
Едностранното обявяване на независимост в сръбската област неминуемо ще доведе до подобни искания в много част от света. Република Сръбска може да свика референдум за отделянето си от Босна и Херцеговина, ход, който може да започне да изяснява Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., което прекрати босненската гражданска война. Очаква се албанското малцинство в Македония също да започне да настоява за независимост.

Процесите, които смята да заведе Сърбия срещу призналите независимостта ще бъдат заведени пред международни съдилища. Освен тях съществува вероятност сърбите да наложат икономическа блокада на Косово, с цел юридическо анулиране на Декларацията за независимост. "Най-важната цел за всички държавни институции в Сърбия сега е да проявят пълно единство за защита на областта", определи приоритетите на властта премиерът Воислав Кощуница. Новоизбраният президент Борис Тадич и говорителят на парламента Оливер Дулич се присъединиха към заявеното от Кощуница. Налице е решителност и готовност да бъдат анулирани всички актове за едностранно провъзгласяване на тази фалшива държава на територията на Сърбия. Няма да допуснем нито час да съществува такова творение", категоричен бе Кощуница.
В реда на мерките, които решиха първите трима политици на Сърбия е и очакваният отзвук за привеждане в готовност на полицията в Република Сръбска, която ще е нащрек при евентуални вълнения. Босненските сърби са твърдо против обявяване на независимо Косово и предупредиха, че може да започнат кампания за отделяне от Босна, ако автономията им бъде застрашена, отбелязва Ройтерс.
Косово е историческата памет за ключови събития в Сърбия, но днес е доминирано от албанците, които са 2 милиона в областта. Това е резултатът от етническото прочистване и насилственото прогонване на стотици хиляди сърби от областта. Предстои до края на седмицата Европейският съюз да вземе решение за изпращане на мисия в Косово, без да чака срещата на Съвета за министрите на ЕС, която ще се проведе на 18 февруари в Брюксел.

Всички събития от 1998 досега наложиха погрешното впечатление, че Косово е само технически част от Сърбия - тълкуване твърде цинично съпоставено с текстовете на действащото международно право.
Говори се за възраждане на косовска държава! От емиграция се завръщат косовски албанци, за да присъстват на обявените вече тържества около едностранното признаване на независимост. Френският министър на външните работи Бернар Кушнер призова ЕС да бъде единен при обявяването на признаване на независимост на Косово, но добре организираната еуфория отвъд океана остави този призив да виси във въздуха. Все пак становището на ЕС досега беше за контролирана независимост.
Одата на радостта, над 30 приети закона, Конституция на базата на предложенията на плана Ахтисаари, заря, обръщение към нацията на Хашим Тачи - това е само малка част от предстоящото тържествено обявяване на нова държава! Абсурдно, но събитията са в ход и трудно могат на този етап да бъдат предотвратени. Това ще е втора албанска държава на Балканите, този път Косовска, на основата на малцинствено присъствие и откъсване от територията на Сърбия на областта. 21 век е.
Никой от политиците в САЩ и ЕС не се спира пред опасността това разделение на Косово от държавата-майка Сърбия да доведе до избухване на насилие и поредните бежански кризи. Португалия обяви, че ще изчака с решението си във връзка с очакваната независимост на Косово обяви Луиш Амаду, министърът на външните работи на Португалия.

След едностранното обявяване на независимост, твърде вероятно е Косово да остане в "законова безтегловност" и икономически вакуум. Привидно неговата сигурност ще бъде гарантирана от 17 000 военнослужещи на НАТО и от 1800 полицаи и юристи от ЕС. Тяхната задача ще бъде създаване на нови институции. Но това е гарантиране на администрацията, докато съвсем друго е парализирането на икономиката. В момента безработицата в областта е между 40 и 60 на сто, а износът покрива едва 6 процента от вноса. Т. е. твръде вероятно е институциите да не оцелеят.
"В най-лошия случай, ние ще бъдем изправени пред фалирала държава", заявява Карл Билд, шведският външен министър и бивш представител на ООН за Балканите.

В началото на Косовската война съветникът Хенри Кисинджър предупреди в "Нюзуик", че налагането на нов световен ред в Европа чрез войни ще доведе до "ново световно безредие". Това предупреждение дойде твърде късно - на всички европейци вече бе ясно, че вместо експанзия на цивилизация, САЩ предлагаха единствено убийства и икономически санкции. Сър Алфред Шърман съветник на Маргарет Тачър направи следния коментар: "...американските политици са за жалост лошо образовани, лесно възбудими и лишени от държавническо търпение". Представителят на ООН за Балканите тогава Карл Билд недвусмислено твърдеше, че Югославия трябва да стане конфедерация, а националните държави и идеите за суверенитет на Балканите да се заменят с автономии и интерграционни структури с Европейския съюз! Билд "забравяше", че на състоялие се референдум през декември 1998 година гражданите на Пуерто Рико отхвърлиха предложението страната да се присъедини към САЩ, като 51-ви щат. Билд "пропускаше" и индианците, върху чиято изконна територия европейски пришълци изградиха с кръв, насилие и войни своя държава. Същите тези индианци бяха затворени в резервати, и неотдавна се престрашиха да си поискат територията, но както го направиха, така и в международните новини повече не се чу и звук по тази неудобна за Белия дом тема. САЩ прекрояват чужди държави с малцинствата им, рушат национални суверенитети, но на същите проблеми в Щатите никой не смее да приложи "американска рецепта".
Употребата на малцинствата бе лост за САЩ в превръщането на света в американска империя. Но тук е важно да уточня, че ставаше дума за малцинства в други държави, а не тези в Щатите.

През пролетта на 2004 година избухнаха сблъсъци, от които пострадаха основно сърби в централната част на Косово и Метохия. Те бяха нападани и то едновременно от страна на многобройни албански групи. Целта беше да се извърши етническо прочистване на сърбите, които са останали да живеят там, и да бъдат принудени да напуснат Косово и Метохия. Другата цел бе да бъдат прекъснати връзките между анклавите, както и връзките и комуникациите им със северните части на Косово и Метохия, а оттам и на Сърбия.
Умишлено се унищожаваха църкви и манастири- съобщена бе бройката 30. Четири от унищожените манастири бяха под специалната защита на ЮНЕСКО и бяха културно наследство, не само за Сърбия, но и за Европа и света. Но кой политик се впечатлява от унищожение на културни ценности?

500 албанци извършиха нападение над манастир, в който в същото време е имало 4 монахини. Монахините едва ли са били в състояние да заплашват когото и да било в Косово и Метохия. Президентът от това време Ибрахим Ругова използва повода и поиска даване на независимост веднага. Още тогава имаше истерично нетърпение това да се случи. Всъщност албански лидери, политици и народ показаха недвусмислено, че целта е да бъдат прочистени сърбите и международната общност да бъде поставена пред свършен факт. Терористичните атаки, извършвани от албанците над сърбите засилиха тенденцията сръбското население да тръгне към масово изселване.
Какво говореха цифрите: след Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН и подписването на военно-техническото споразумение в Куманово се водеха за убити 2000 сърби, а други 1500 за безследно изчезнали /вероятно също убити - бел. Л. М./.
70 000 апартамента и къщи в Косово бяха унищожени, 100 църкви и манастири - също. 250 000 сърби бяха прогонени от домовете им. Това бяха резултатите от международното финансиране на албанските терористични групировки. Международната общност, която имаше за задача да осигури мира и реда в Косово и Метохия се провали безславно в това начинание.

Войната за Косово представи Северноатлантическия съюз и редица западни държави в неочаквана определено недобра светлина за демократичната общност. Засилването на тероризма в Косово и Метохия след 1999 година доведе до масови акции на албанците. Оттук нататък и последиците се очакваше да бъдат непредвидими. Независимо Косово, към което бе стремежът на албанските политици и групировки щеше да заплаши Македония и Южна Сърбия, в която имаше около 50 000 албанци. Рискове се очакваха и за Гърция, тъй като в района на Драма живеят и работят около 1 млн албанци.
Премиерът Воислав Кощуница заговори за децентрализация на областта, като първата цел бе завръщането на прогонените сърби в Косово и Метохия и гарантирането на тяхната сигурност. Поставена бе амбициозна задача за даване на гаранции за сигурност, човешки и имуществени права, както и възстановяване на унищожените жилища и къщи. Осигуряване на автономия за сърбите в рамките на самата провинция, за да се върнат към нормален живот и сигурност.
В селата с унищожени къщи на сърби, оцелелите се настаняваха в училища и пощи, тъй като болниците също бяха разрушени. Наблюдателите на ОССЕ в районите на Прищина нямаше къде да спят, тъй като къщите им бяха напълно опожарени и унищожени. Събитията в областта показаха абсолютно безмисленото международно присъствие - по време на погромите на АОК, нито един войник на КФОР не се мярваше по улиците на сръбската провинция, съобщаваха кореспонденти на различни издания. Сърбите не напускаха селищата, от страх да не бъдат убити и това принуди ОССЕ да организира хуманитарна акция, за да бъдат снабдени с храна районите на ескалирало напрежение. От ОССЕ обсъждаха с премиера на Косово Байрам Реджепи и косовския президент Ибрахим Ругова да се проявява сдържаност и да не се подклажда напрежението. Тези разговори на Хавиер Солана, върховен представител на ЕС по въпросите на външните отношения и сигурността и генералния секретар на НАТО, Яп де Хоп Схефер бяха твърде неадекватни предвид убийствените акции от страна на АОК.

Дипломатично мълчание, остри реакции, прибързване или изчакване ще предприеме България след като бъде обявено едностранното признаване на независимост на Косово? Все пак избързването от страна на България, която е съседна на Сърбия държава може да доведе до скъсване на дипломатическите отношения, което определно ще е крачка назад в запазването на сигурността на Бълканите.

Следва продължение