Косово - бедите винаги се сбъдват

Може ли да се разчита на родните политици?

"Европейският съюз не желае Сърбия такава, каквато е. Следователно Сърбия трябва да търси свои съюзници в света - Африка, Близкия Изток, Америка, а и от държавите от ЕС по отделно. Приказката "или ЕС, или пропадане на Сърбия" въобще не важи. Това заяви вчера в "Коритаров Live" заместник-председателят на Сръбската радикална партия Томислав Николич. - "Поставете се в нашето положение - ако от вашата територия откъснат част, ще бъдете ли съгласни с тези, които са "за" това", попита Николич в отговор на въпроса дали признанието на независимостта на Косово от България ще повлияе върху сръбско-българските отношения. "Не можем да позволим някой да ни вземе територията, Сърбия няма да бъде унижавана", категоричен бе Николич в телевизионното студио.

Вчера ИТАР-ТАСС съобщи, че протестиращи в Косовска Митровица са запалили знамето на Европейския съюз. На границата между Косово и Сърбия е имало сблъсъци между бивши сръбски запасняци и косовски полицаи. Протестиращите са хвърляли камъни, бутилки и метални парчета срещу косовските полицаи, които били принудени да използват сълзотворен газ.

"Признаването на Косово трябва да стане след известно време, когато първо видим как работят институциите и държавния апарат, дали ще имат пълен контрол върху цялата територия, дали наистина се спазват демократичните принципи или каквито са опасенията - това ще бъде държава на няколко клана на албанската мафия - каза пред Агенция "Фокус" проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. - В крайна сметка трябва да се поучим от печалния опит с Македония - признахме я първи, а сега сме подложени на разнообразни атаки. Все пак Косово никога не е било държава - държава на албанците, живеещи там, с българско име, дадено през 8-9 век", допълни проф. Димитров. Той подчерта, че основното в българската позиция е да следи как се спазват правата на българското малцинство в Косово. Данните засега показват, че с него "не се отнасят по най-приличния начин". Само през последния месец са били отчетени 52 атентата срещу сладкарниците на българските горани.

"Максимум до един месец България ще признае независимо Косово. Това заяви пред Агенция "Фокус" членът на ВС на БСП, Илия Божинов, който бе единствения против позицията на социалистите за Косово. На последния пленум на партията, Божинов е бил на мнение, че не е редно България да признава независимо Косово, защото така се нарушава Резолюция 1244 на ООН. Социалистът изложил пред колегите си мнението, че прецедентът с Косово може да доведе до сепаратистки движения и на други места в Европейския съюз, включително и в България. Според Илия Божинов много скоро може да се очаква и проблем с албанците в Македония.

Интересна позиция представи вчера пред Агенция "Фокус" професорът историк Драгомир Драганов, според който би било добре да се изчакат президентските избори в САЩ и чак след това да се правят крачки към Косово. Проф. Драганов посочи още, че признаването на Косово веднага ще създаде на България много сериозни проблеми. "Никой не мисли за икономическите последици... Ние се обричаме на поредния икономически удар с евентуалното избързване на признаването на независимо Косово. Американците за пореден път си правят експеримент на гърба на българските интереси", посочи проф. Драганов. Професорът историк поясни, че очаква много сериозно напрежение между двете сили - САЩ и Русия, а оттам и интересна еволюция на позицията на европейските държави. Цяла Европа е енергийно зависима от Русия", припомни още проф. Драганов.
Лошото в случая е, че кандидатката за президент на демократите Хилари Клинтън няма по-различна позиция по Косово от сегашния държавен глава на САЩ, Джордж Буш. А що се отнася до позициите на Русия, то ЕС вдигна ръце и много гъвкаво прехвърли топката на отделните страни-членки по вземането на решение за Косово.

Днес родни политици дават рецепти за избързване или проява на разум в признаването и твърдят, че това щяло да бъде залог за стабилизиране на националната сигурност. Подобно твърдение е толкова абсурдно, колкото е абсурдно и преобразяването на Хашим Тачи от лидер на военно формирование в премиер на държава без Конституция и законодателство.
Не трябва да се забравя и 2001 година, когато в реч пред парламента министър-председателят Иван Костов увери депутатите, че правителството поддържа връзка с кабинета на БЮРМ по повод сблъсъците по границата с Косово. В тази реч Костов заяви: "Терористични групи нарушиха суверенитета и териториалната цялост на република Македония". Тогава премиерът за първи път обяви в прав текст, че косоварите се финансират от наркоканал и че не вярва в етнонационалните мотиви на косовските албанци. В 2001 година България поиска да се спазва резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН, силите на КФОР да изпълнят поетите ангажименти, а Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/, ЕС и НАТО да излязат с ясни позиции. Тогава парламентът бе единен по възникналата криза...
Немаловажен момент от най-новата ни история и, че когато беше министър-председател, Иван Костов oтказа да приемем албански бежанци от Косово, както и да дадем въздушен коридор за самолети към Косово. Тази позиция на Костов изненада мнозина с твърдостта си да не реагира първосигнално на ЕС, НАТО и ОССЕ, но днес никой не желае да си я припомни като модел на поведение на държавник. Може да прозвучи абсурдно, но слабият политически лидер, се оказа в сложната международна ситуация - добър държавник!
Странно и необяснимо е и защо никой не коментира позиции на политици от ДПС по Косовския казус. Според агенция "Фокус", на въпрос дали България трябва да бъде сред първите държави, които ще признаят независимостта на провинцията, Юнал Лютфи каза: "Не, аз мисля, че ние трябва да бъдем много по-назад". Никой не пое да изкоментира тази неочаквана позиция.
"След време всички държави ще признаят независимоста на Косово" - недоволен от отлагането и приетите условия на пленума на социалистите заяви бившият външен министър Соломон Паси. Всъщност разликата е в това кой с кого граничи, но Паси е над тези неща и за него бързането и биенето на тъпана трябва да са водещи в подобни дипломатически ситуации.

Политическата сила с най-висок рейтинг ГЕРБ, осиновила един откровен кадър на "Отворено общество", евродепутата Николай Младенов избърза да заяви, че час по-скоро трябва да признаем Косово! В случая, в ГЕРБ говорът изпревари мисълта, а това определено не води до печелене на рейтинг...
"Забравете българския, за да не пострадате". С тези думи западни дипломати предупредили съгражданите ни в Косово, часове преди обявяването на независимостта. Още се помнел случай отпреди 8 години, когато албанци застреляли нашенец, защото казал на висок глас "Добър ден". Помислили го за сърбин. По тази причина е препоръчително за родни журналисти да говорят на местните на английски.
Да се бърза с признание на такава държава, при положение, че в близост така наречената Македония изпитва проблеми, както със сърбите, живеещи на нейна територия, така и с албанците.
Ще върна читателите към 1992 година, когато бившият президент Желев се хвалеше как на срещата на държавните и правителствени ръководители в Хелзинки на 9 юли 1992 г. генералният секретар на НАТО, Манфред Вьорнер го попитал дали смята, че е време НАТО да се намеси в случващото се в Югославия. Желев му отговорил, че е крайно време и че се радва, че българите и НАТО мислят еднакво!

Като продължение на дилетантщината на Желев е емблематичното посещение на Желев в края на април 1993 във Вашингтон, когато във фондацията за мир "Карнеги" държавният ни глава заявил, че външна военна интервенция срещу сръбския експанзионизъм изглежда неизбежна. "Сухопътни войски на Запада могат да затънат в кошмар, подобен на "втора виетнамска война", но въздушни удари срещу сръбски предприятия, съобръжения и доставки, щели да прекъснат военната машина - обяснил Желев пред смаяните домакини и чуждестранни дипломати. Тогава югославската агенция ТАНЮГ окачестви Желев като "необикновено войнствен", а речта му, като като най-острото антиюгославско и антисръбско изявление и то направено във фондация за мир! Странно в случая бе, че в България Желев не бе правил подобни изявления.
Този гаф на Желев бе продължение на един друг - изтеглянето на българския посланик от Белград и оставянето на дипломатическата мисия без посланик. В дипломацията това се нарича абсурден момент, тъй като посолство без посланик не представлява никого. Т. е. в началото на войната в Югославия - пролетта на 1992, България остави дипломатическата си мисия без посланик, знак на незачитане на държавата, в която функционира въпросната мисия и липса на възможност да поддържане на политически и икономически контакти в Белград. След време посланикът бе отзован с указ на Желев, а друг нямаше как да бъде изпратен, тъй като в този момент България не признаваше Съюзна република Югославия.

Помня интервюто на бившия президент Желю Желев във влиятелния вестник "Свенска Дагбладет", когато коментира т. наречения "македонски въпрос" по следния начин: "Македонският въпрос има политическа и историческа страна. Ние започнахме с политическата, с признаването на държавата. Признаването на дадена нация е безсмислица - нацията не се признава, нея или я има, или я няма. Ние действително имаме много общо помежду си - като история, език, религия, култура, но това не ни кара да твърдим, че са българи... Не бива да се забравя, че македонската нация исторически е създадена от Коминтерна". /Комунистически интернационал, обединение на комунистически партии, съществувал от 1919 до 1943 година в Москва. - бел. Л. М./. Същият Желев получи Балканска награда за мир от Асоциацията на журналистите в Югоизточна Европа! Чудни са делата ти, Господи!

Ще припомня за читателите на сайта и на наградения, че през 1946 година, Десетият пленум на българската работническа партия - комунисти, взема решение за насаждане на "македонско" национално самосъзнание сред българското население в Пиринския край. Тази антибългарска кампания бе партийна политика на комунистите, която идваше и се изпълняваше по директиви от Москва. Тогава съратникът на Георги Димитров, Владимир Поптомов, несъгласен с тази линия за насилствено помакедончване, внася три писма в Политбюро на ЦК на БРП, в които посочва своята позиция по проблема с населението на Пиринския край да бъде помакедончвано и посочва като погрешни решенията на БРП.
Нелепо македонизиране, водещо до сепаратизъм и бъдещо разединение - такава бе сталинската политика за българския Пирински край. "Думата "българин" се чува все по-радко - печално отбелязва Поптомов до червените си другари...

Защо припомних този случай, защото 44 години по-късно един български президент, застъпи твърдо комунистически позиции, наричайки българите в БЮРМ, македонци. На името на региона.
А що се отнася до Косово- този път Желев е учудващо умерен и съветва да сме "по средата на редичката". В историята всичко се повтаря, веднъж като драма или трагедия, а втори път - като фарс. Ето защо днешните български политици много внимателно ще трябва да преценяват какво говорят и какво настояват да се случи. Все пак живеем на Балканите и би било добре, ако с дипломатически стъпки се решат проблемите с Косово, за да не гасим отново пожари от бомби.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене