В Сърбия бе арестуван бившият лидер на босненските сърби - Радован Караджич. Караджич се намира под стража в следствения изолатор на Съда за военни престъпления в Белград е вече е бил разпитан, съобщи електронното издание Vesti.ru. Докато журналисти издирваха родния брат на Караджич, който отказал да дава каквито и да било изявления, Радован е бил задържан посред нощ и е бил приведен в специалния затвор в сръбската столица. "Аз нищо не знам, затова моля да не ми задавате никакви въпроси. Току що се събудих, ще поговорим по-късно" - казал Лука Караджич на представителите на местни медии.
В специалния съд за военни престъпления вчера е бил видян да влиза братът на Караджич - Лука. Съпругата на Радован, Лиляна Караджич е приела новината с изненада. "Когато телефонът звънна, знаех, че нещо не е наред. Шокирана съм. Объркана. Сега поне знаем, че е жив", каза Лиляна Караджич, като отказа по-нататъшен коментар.

Вестта за ареста на Караджич стана повод за масови изстъпления и протести в Сараево. Вестта за случилото се мигновено се разнесла из града и посред нощ, на улиците излезли хиляди жители. Звуците на автомобилните клаксони не спрели дори за минута, мюсюлманите там празнували ареста на човека, който се смяташе за най-страшния престъпник на съвремеността. А този арест в Сараево чакаха много години. "Времето за възмездие настъпи" са радваха вчера босненски мюсюлмани.
Друг митинг събра на централния площад в сръбската столица много млади жители на Белград. Те бяха заградени от троен полицейски кордон и полицията бе готова да действа, за да се избегнат нападения над сгради на западни посолства и безредици. "Свобода на Караджич" скандираха привърженици на босненския лидер, по-късно бе съобщено за няколко задържани. От мига, в който бе разпространена вестта за задържането на Караджич, американското посолство в Белград се намира под засилена охрана. Под засилена охрана е и зданието на самия съд, където бе задържан Караджич.

Психиатър по образование Радован Караджич оглави така наречената Република на босненските сърби в началото на 90-те години. Международният трибунал в Хага през 1996 година го обвини в геноцид на мюсюлманското население на град Сребреница, където в 1995 година бяха убити около 7 000 души, а също и в стрелба по мирни жители на Сараево, и използване на така наречените миротворци от ООН като "жив щит".
От 1996 година Караджич се укриваше от така нареченото правосъдие в Хага. Защитата му веднага определи ареста като незаконен и приведе свои данни за това как са се развили събитията, свързани с ареста, които данните, съобщени от адвоката на Караджич коренно противоречаха на официалната версия.
Появиха се съобщения, според които Караджич е бил задържан още в петък, миналата седмица, на 18 юли в 9.30 сутринта, в автобус, който се движел по маршрут - Нови Белград-Батайница. По закон, било задължително той да бъде приведен официално в предварителния арест, нещо, което не е било сторено. Ето защо вчера никой не знаеше къде е бил арестуван Караджич, кой е дал заповедта за неговото задържане и главното - кой го е държал арестуван четири дни, преди той да бъде приведен в Белград, съобщи Vesti.ru.
Оказва се, че самият Радован Караджич също не е бил наясно кои са били хората, които са го арестували. Той съобщил на защитата си, че са му били показани някакви полицейски удостоверения, след което бил отведен в стая със затъмнени прозорци. "Това е абсолютно противозаконно" - заяви Св. Вуйячич, адвокат на задържания лидер на босненските сърби.
До вкарването му във въпросната стая Караджич е бил с превръзка на очите и не му било разрешено да си я маха.
Караджич е бил задържан по подобие на ареста на бившия югопрезидент Слободан Милошевич, който след това тайно бе приведен в Хага, за да започне съдебния процес срещу него. Милошевич, както сега и Караджич не призна легитимността на международния трибунал и отказа да наеме адвокати, като пое сам собствената си защита. Процесът срещу него така и не завърши, защото при неизяснени обстоятелства, в 2006 година Милошевич почина в килията си в затвора в Хага.

Вчера бе съобщено, че лидера на босненските сърби е бил приведен в ареста още във вторник и той е бил разпитан от сръбския съдия Милан Дилпарич, съобщиха някои средства за масова информация в Сърбия. Агенция Интерфакс съобщи, че съдията е потвърдил, че разпитът е бил проведен, но в същото време отказал да даде каквито и да било допълнителни детайли за него. От своя страна защитникът на Караджич, Светозар Вуячич опреверга съдията, като заяви вчера, че неговият подзащитен е е възползвал от правото си на мълчание по време на разпита. Вуячич е пояснил, че неговият подзащитен му е казал, че е бил задържан още в петък сутринта, миналата седмица, в автобус в Белград.
Междувременно както съобщи ИТАР-ТАСС, Главният прокурор на Международния трибунал в Хага, за бивша Югославия, Серж Брамерц е трябвало да направи работно посещение в Белград. Целта на визитата му била да обсъди сътрудничеството на Сърбия с Хагския трибунал.
Сред заплануваните срещи на Серж Брамерц са били и тези, с новоизбрания премиер Мирко Цветкович, министрите на вътрешните работи и правосъдието - Ивица Дачич и Снежана Малович. В четвъртък се очаквало Брамерц да се срещне и с президента Борис Тадич. Всъщност точно канцеларията на президента Тадич е била първата, която е съобщила късно вечерта в понеделник, 21 юли, 4 дни след задържането, за ареста на лидера на босненските сърби, Радован Караджич.
Докато Караджич се укриваше от така нареченото правосъдие в Хага, бе арестуван сина му, обискираха дома му и принудиха съпругата му, Лиляна да го призове да се предаде.
"Русия приема ареста на бившия лидер на босненските сърби радован Караджич като на вътрешно събитие на Сърбия заяви ИТАР-ТАССС, цитирайки източник от Министерството на външните работи. - Сръбската страна трябва сама да вземе решение за по-нататъшната съдба на Караджич, включително и това дали ще го предаде на Трибунала в Хага". Това бе първата реакция на Русия по повод съобщението на задържане на Караджич.

Вчера стана ясно, че се очаква на есенната сесия на Държавната дума, ръководството й да се обърне с искане към правителството на страната, Трибуналът в Хага да бъде закрит, като орган, не изпълнил своите първоначално поставени задачи съобщи вчера електронното издание Vesti.ru.
"Ние внимателно ще следим какво ще последва след ареста в Белград на бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич и не е изключено да се обърнем към държавното ръководство с предложение да инициира въпроса за закриване на Хагския трибунал, който не веднъж бе забелязан да се произнася необективно, едностранно и пристрастно при разследване на събитията от гражданската война в Югославия от 90-те години - заяви зам.-председателят на комитета на Държавната дума по международни дела и председател на подкомитета по европейско сътрудничество Андрей Климов, като припомни, че във федералния държавен бюджет на Русия се отделят средства за издръжка на този Трибунал. - Ние се съмняваме и в обективността на редица западни държави, които се опитаха да оправдаят действията на военните подразделения на НАТО, на съвестта на които лежат не малко човешки жертви от бомбардировките над бивша Югославия" - заключи Климов в интервю пред "Интерфакс".

До момента на ареста, бившият лидер на босненските сърби е живял в Белград и работил като лекар в частна клиника по алтернативна медицина. Той така изменил външността си, че не приличал на себе си, съобщил пред журналисти прокурор Вл. Вучевич. Караджич е бил задържан по време на операция, в която били преследвани поддръжници на военния командир на босненските сърби, генерал Ратко Младич от сръбските специални служби. Самият Караджич имал документи на името на Драган Дабич и живеел в един от индустриалните райони на Нови Белград. Службите за сигурност били поразени колко много се е изменил външно Караджич, пускайки си дълга коса и дълга бяла брада.

Вчера защитникът на Караджич, заяви, че задържаният лидер на босненските сърби е спокоен, овладян, определил е задържането си като фарс и отказва да приема храна.
Вчера прокурорът по военни престъпления Владимир Вучевич е съобщил пред журналисти, че сръбски съдия вече е издал заповед за предаване на Радован Караджич на Трибунала в Хага. Адвокатът на Караджич контрира, че ще обжалва както ареста, така и заповедта за привеждане на Караджич в Хага.
Задържането на Радован Караджич бе коментирано вчера в специално комюнике от генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун, който заяви, че този арест е крачка напред за Сърбия...

Услужливата памет на международната общност

Твърде бързо се забрави как Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи и в онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не е имало такова.
Забравено бе и как под закрилата на американски институт, фондации и уж частни фирми се осигуряваше оръжеен канал към Балканите през Албания. Как хора на бин Ладен имаха мощна база, разположена в родово имение на Сали Бериша в Северна Албания и то под ръководството на Мухамад Зауахири, чийто брат, Айман Зауахири възглавяваше египетски "Ислямски Джихад".
Забравена бе книгата на бившия Главен прокурор на Трибунала в Хага, Карла дел Понте "Ловът, аз и военнопрестъпниците", в която тя разкри, че след въздушните удари на НАТО през 1999 г. стотици млади сърби в Косово са били отвлечени и откарани с камиони в Северна Албания, където са били убити, а органите им извадени и изтъргувани.

Около 300 затворници, включително жени - сърби и други славяни, са били транспортирани през лятото на 1999 г. от Косово до Алабния, където са били затваряни в нещо като затвор и там хирурзи са взимали от тях органи, твърди швейцарската юристка в своята книга, цитирана от АФП.
Карла дел Понте призна от страниците на своята книга, че през 2003 г. дори лично е посетила "жълтата къща" в селището Бурел в Северна Албания, където според получени от трибунала сигнали се е намирала една от зловещите нелегални "клиники" за извличане на органите на похитените. В сградата още личали следи от кръв по стените, запазено било и медицинското оборудване. Но следствие не било започнато, защото... липсвали труповете. Междувременно прокурорката и екипът й били натиснати от представители на ЮНМИК и КФОР да не се занимават със случая, пише Дел Понте.
Според дел Понте, тези органи след това са били изпращани от летището в Тирана към клиники в чужбина , за да бъдат присаждани на пациенти, които са плащали много добре. В книгата си бившият Главен прокурор на Трибунала в Хага разказва как Трибуналът е бил информиран за това от група авторитетни западни журналисти, които правили разследване по темата. Според някои данни, сред жертвите имало и албанци, както и жени от Източна Европа, принудени да работят като проститутки в Косово. От търговията с органи се облагодетелствали и лидери на АОК, написа Дел Понте.
АОК, паравоенната организация, която има огромно влияние в съвременно Косово и нейните трима лидери, направи от лидерите премиери на Косово - Рамуш Харадинай, Агим Чеку и Хашим Тачи.

Хашим Тачи и Рамуш Харадинай са търгували с органи на отвлечени сърби под прикритието на ръководената от Бернар Кушнер мисия на ЮНМИК - това доказа дел Понте в книгата си за тази зловеща афера. Дел Понте описва как и нейни подчинени са посетили къща в отдалечен планински район край Бурел в Албания, за която се смята, че е била "клиника" за изваждане на органи, и където са били избити над 300 сърби. Екипът открил следи от кръв в къщата, но така и не било установено дали тя е човешка. В къщата били намерени също марли и медикаменти. След като журналистите отказали да разкрият източниците си, а екипът не получил необходимата подкрепа от албанските власти и ЮНМИК, в крайна сметка трябвало да се откажат от разследването на тази афера.

След като книгата на дел Понте се появи, Асоциацията на семействата на безследно изчезналите сърби в Косово обяви, че възнамерява да съди Дел Понте за това, че е премълчала за престъплението и по този начин е помогнала на виновните. Председателят на асоциацията Симо Спасич каза, че още през 2001 г. те са изпратили данни до трибунала в Хага, че близките им са отвлечени в Албания. Въпреки тези данниу те са били уведомени да е водено разследване, а през 2004 г. от офиса на Дел Понте им било съобщено, че изчезналите им близки са мъртви. След излизането на книгата на дел Понте, Симич предупреди, че няма да позволи на Карла дел Понте "да танцува върху костите на жертвите" и се зарече, че след като книгата бъде отпечатана официално и той се запознае в подробности със съдържанието й, ще започне съдебно дело срещу самата Дел Понте.

"Ако за престъпленията на албанците се беше разчуло по-рано, никой никога не би признал независимо Косово", убеден бе Спасич, който призна, че лично се е срещал с Дел Понте през 2001 и през 2004 г., за да я информира за случващото се, съобщи в. "Известия".
Федералният департамент по външните работи на Швейцария забрани на бившия прокурор на Международния трибунал Карла дел Понте и дипломат в Аржентина да направи представяне на книгата си в Милано, предаде ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА. Въпросната книга дел Понте бе написала в сътрудничество с репортера от "Ню Йорк Таймс, Чък Судетик, но данните в нея бяха "забравени".

Двойният стандарт на Хага

Телевизиите Би Би Си, "Дойче веле", "Скай нюз" показваха колони от хора, които се движеха под охраната на бойците на АОК към Албания. Каква е била съдбата на тези хора, така и не стана ясно в годините след края на войната в бивша Югославия. Това продължи до появата на книгата на бившият Главен прокурор Карла дел Понте.

Албанският наркобарон и военен командир Рамуш Хардинай бе оправдан от Трибунала в Хага. Алия Изетбегович се отдаде на почивка в Сараево, въпреки доказателствата, представени в Хага, за изтезаване и убийства на военнопленници, обстрелване на болници, рушене на църкви. Белградските медии побързаха да допълнят биографията на бившия босненски президент с някои негови грехове от младостта му в годините на Втората световна война. Припомнено бе участието му в 13-та SS - дивизия "Ханджар" на територията на окупираната от Третия райх Югославия. Деяния, за които Изетбегович лежа в затвора по времето на Милошевич 9 години.
"Защо Радован Краджич ще носи вина за случилото се в гражданската война в Босна и Херцеговина, а Алия Изетбегович бе оставен да умре спокойно в болница преди пет години, като президент на тази държава?" - попитаха руски външнополитически наблюдатели вчера, при новината за ареста на Караджич.
Руската депутатка и шефка на регистрираната в Париж неправителствена организация Институт за демокрация и сътрудничество, Наталия Нарочницкая заяви навремето пред Vest.ru: "Картината е страшна, но, честно казано, аз се съмнявам Европа някога да си признае тази чудовищна несправедливост и грешка това чудовищно престъпление, при което сърбите бяха демонизирани, беше оправдана агресията на НАТО срещу суверенна европейска държава, беше провокирано разпадането на същата тази държава, подписала Устава на ООН и Заключителния акт от Хелзинки, беше потъпкано международното право."

"Добре известни са случаи на оправдаване и освобождаване на босненци и косовски албанци, преди всичко Рамуш Харадинай, за които няма съмнение, че са извършвали военни престъпления", заяви говорителят на руското външнополитическо ведомство Андрей Нестеренко, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Задържането на бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич е политическа стъпка на сръбските власти, целяща спечелване на доверието на Европа, смята директорът на Института за стратегически оценки на Русия Сергей Ознобишчев.
"За Сърбия това е политически ход, стремеж за закрепване в ЕС, опит за спечелване на доверието на европейските страни", каза Ознобишчев, цитиран от Агенция "Фокус".
Бившият американски дипломат Ричард Холбрук обвини Караджич за всички жертви по време на тригодишната война в Босна, която бе най-кървавата от балканските конфликти, съпътствали разпадането на Югославия.
"Без Радован Караджич, това нямаше да се случи," каза пред Си Ен Ен Холбрук.
Какво показват цифрите?
? от повдигнатите обвинения в Хага са срещу сърби, а ? срещу босненски хървати, албанци, турци, цигани. Четвърта година чака края на следствието Войслав Шешел в килия в Хага. Милан Бабич се самоуби в килията си, а бившият президент Милошевич почина при неизяснени обстоятелства.

В Хага бяха оправдани хървати, босненски мюсюлмани, но не и сърби.
В резултат на войната, според данни на Съвета за сигурност, домовете си напускат 80 000 мюсюлмани, 60 000 сърби и 300 000 хървати - за всички бежанци ли е виновен Караджич? Докато бе търсен, за да го предадат в Хага никой не даде отговор на този въпрос.
Чужди наблюдатели коментираха, че Караджич не признава законността на Трибунала в Хага, както и отправените към него обвинения. Да се защити от тях на него ще му бъде много трудно, поясниха наблюдателите, тъй като показания против бившия лидер на босненските сърби вече дали негови бивши съратници - генерали, доброволно, предали се в Хага още през 2005 година. Освен това на разположение на съда имало записи, на които се виждало как босненски сърби разстрелват пленени мюсюлмани в Сребреница.
Веднага след официалното обявяване на задържането на Караджич, от Вашингтон оцениха положително събитието, като сериозна крачка на днешна Сърбия по пътя й към Евросъюза. От американската столица похвалиха Белград, като не пропуснаха да припомнят, че все още на свобода се намират още двама от издирваните от Хага военнопрестъпници.
Какво следва, как прие светът и медиите вестта за задържането на Караджич?
Ще получи ли Сърбия "благодарност" за ареста на бившия лидер на босненските сърби от Запада?
Разменна фигура за какво ще бъде Караджич?
Защо веднага след формиране на сръбското правителство бе заловен Караджич?
Вчера Сърбия получи своите 30 сребърника за пътя си към Европейския съюз...

Следва продължение