Продължение от 24 юли

Адвокатът на Радован Караджич, Светозар Вуячич вчера направи изявление пред местни и чуждестранни журналисти в Прокуратурата на Сърбия, като съобщи за възбуждане на углавно дело по повод похищението на неговия подзащитен съобщи сайтът Vesti.ru. По данни на Вуячич, в миналия петък вечерта, неизвестни лица са заловили със сила Караджич в белградския автобус по маршрут 73 и противозаконно са го задържали.

Защитникът на Караджич потвърди вчера пред представителите на медиите, че има трима свидетели на похищението на неговия подзащитен, които са готови официално да потвърдят това в съда. С това изявление окончателно рухна официално съобщената от Прокуратурата на Сърбия дата, за залавянето на лидера на босненските сърби, Караджич - понеделник от настоящата седмица. В същото време по данни на различни източници, към задържането на Радован Караджич са били съпричастни редица специални служби от западни държави, отбеляза ИТАРС -ТАСС вчера.
Пак вчера стана ясно, че първият разпит на лидера на босненските сърби е продължил час и половина, при което обвиненият "не е отказал да се идентифицира". Източници от Прокуратурата обаче не са пояснили дали този "първи" разпит е бил проведен в дните, когато Караджич е бил отвлечен, или това е "друг "първи разпит" от датата на официалното съобщение за залавянето на лидера на босненските сърби.

"Арестът на бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич няма да помогне на Сърбия да се присъедини към Европейския съюз, а ще изостри вътрешнополитическата ситуация в страната, засилвайки политическото противопоставяне между управляващия прозападен блок и опозицията", заяви депутатът от Държавната дума на Русия /долната камара на руския парламент/ и директор на Института за политически изследвания Сергей Марков, предаде РИА Новости.
Докато новината за ареста бе начело на медиите в Сърбия и света, анализатори заподозряха, че шефката на Скупщината Славица Деянович-Джукич е прекъснала съвсем съзнателно в понеделник заседанието, за да не може опозицията да протестира от трибуната на парламента по ареста на Караджич, и да раздуха темата през следващите две седмици. Тя отрече тези твърдения и заяви пред БНР, че след като е разбрала за арестуването на Караджич, се е почувствала като всеки един средностатистически сърбин. Имала усещането за тъга, защото темата Хага е много тъжна за западната ни съседка. Повечето от гражданите на Сърбия според нея не са убедени, че Трибуналът в Хага имал еднакъв аршин към подсъдимите там.
Соня Караджич-Йовичевич, дъщерята на бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич, заяви, че се надява на помощта от правителството на Република Сръбска, която предложи премиерът Милорад Додик, предаде босненската телевизия РТРС.
"Премиерът предложи да помогне в решаването на нашите проблеми със статута. Това и по закон е така. Той посочи, че би направил това и по-рано, но преди ареста е било невъзможно, тъй като това би се приело за помощ за мрежата от издирвани от Хага военнопрестъпници", отбеляза Караджич-Йовичевич.
Очаква се тази седмица Караджич да бъде изпратен в Холандия, за да се изправи пред Международния трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, Според експерти, този път прокурорът Серж Брамерц и неговият екип от юристи се очаква да избегнат маратон подобен на делото, което приключи преждевременно преди две години със смъртта в затвора на бившия югославски президент Слободан Милошевич.
Аврил Макдоналд, преподавател в университета в Грьонинген и специалист по съдебните процедури на трибунала, смята, че канцеларията на прокурора ще трябва да осигури бърз и ефикасен процес, защото трибуналът има краен срок да приключи успешно съдебните процедури през следващите две години.
В същото време стана ясно, че Трибуналът трябва да излезе в почивка следващата седмица, но официалните представители от Хага поясниха, че необходимите съдебни стъпки, като например първото явяване пред съда, ще се състоят, тъй като на разположение през цялото време ще бъде дежурен съдия.

По неочакван начин припомни за себе си лидерът на босненските сърби на погребението на сръския генерал Момир Талич преди няколко години, когато сред венците се оказа и такъв, с надпис "Последен поздрав за моя генерал от доктор Караджич". Така далия обет да запази мълчение и изчезнал от обществения живот хвърли в потрес международните агенции и правителства. които от години вече го издирваха.
Отделни балкански издания вече потвърждават, че бившия лидер на босненските сърби, който вече години наред се укрива от Международния трибунал, е бил заловен от миротворци. Засега официални източници не потвърдиха тази информация, най-малко заради факта, че четири дни след криминалното отвличане на Караджич, той се е намира в неизвестност.
През 2005 година съпругата на Караджич, Лиляна-Зелен Краджич призова мъжа си, когото издирваха обвинителите за извършени военни престъпления да се предаде на Хагския трибунал заради своето семейство. Още тогава запознати съобщиха, че съпругата на Караджич е била принудена от официалните власти и представители на така наречените миротворци да направи това. Лиляна остана през всичките години на издирване на нейния съпруг, негова вярна поддръжница. За последен път тя бе видяла съпруга си през 2001 година припомниха тези дни запознати с драмата на това семейство.
Вчера задържаният в следствения арест бивш лидер на босненските сърби потвърди, че задържането му е било проведено незаконно, т . е. той е бил отвлечен от съответните сили на спецслужбите.
Генералният секретар на ООН, Бан Ки Мун побърза веднага да определи ареста на Караджич като "исторически момент".

Нищо не е предвещавало в началото на жизнения път на бившия президент на Босна и Херцеговина, който след 13 години издирване бе арестуван в Белград, че един ден ще се озове в така наречения списък на врагове на човечеството, коментира вестник "Росийская Газета". В младостта си, Караджич се увличал от литературно творчество, издал четири сборника със стихове, за които получил няколко национални и даже международната Шолоховска премия, която само в изключителни случаи се присъжда на чуждестранен творец - припомниха вчера медиите в Сърбия.
"Решителността в действията на кабинета на днешна Сърбия навежда на мисълта, че води явна антинационална политика - коментира ареста на Караджич Елена Гускова, ръководител на Центъра за изучаване на съвременни балкански кризи и ръководител на Института по славяноведство пред "Росийския газета". - При демонстрация на такова настроение, сръбското ръководство, което е свързано с пълно подчинение на исканията на Запада, а и на САЩ, може да очаква преразглеждане на добрите досегашни отношения на Сърбия с Русия" - прогнозира Гускова.
До момента на отвличането и задържането на Караджич, официалните сръбски ръководители отричаха да имат каквато и да било информация за местонахождението на босненския лидер.
От вчера в местния белградски печат аналитици коментират, че Караджич е бил предаден от свои, версия, която е твърде удобна за хората, които го издирваха и искаха на всяка цена той да бъде изправен пред Трибунала в Хага. Споменато бе даже името на генерал Ратко Младич, инсинуация, която изобщо не бе коментирана вчера от защитника на Караджич, Вуячич.

На проведена в Интернет анкета от руски медии, с въпрос "Като какъв приемате Радован Караджич", 3 696 души читатели дават следните отговори:

• 36 на сто - като сръбски патриот, който защити своя народ;
• 10 на сто - като военен престъпник;
• 23 на сто - като жертва на разпада на бивша Югославия;
• докато 31 на сто отговарят, че Караджич е жертва на предателството на новите управници в Сърбия.

Няколкостотин жители на Сараево в деня, когато бе обявено, че Караджич е арестуван, празнуваха залавянето му, викайки "Това е Босна" от колите си и надувайки клаксони. В същото време другия анкетирани жители на Баня Лука определят, обаче, ареста като "трагедия за Република Сръбска".

Сърбия е решена да върне своите посланици в страните, признали независимо Косово, стана ясно в края на миналата седмица, когато вече на сръбското правителство и президент е било ясно, че задържаният мъж два дни по-рано е именно Радован Караджич. Това е поредната стъпка на новото проевропейско правителство в посока ускоряване на интеграцията на Сърбия към европейските структури. Министърът на външните работи Вук Йеремич заяви, че страната му възнамерява да официално да стане кандидат за членство в ЕС през 2008 г., предаде "ИЮ Обзървър".
Намерението на Йеремич да върне ръководителите на дипломатическите мисии беше оповестено от самия него още в неделя. Новината беше посрещната с остро недоволство от страна на опозицията. Официалният мотив на предишното сръбско правителство за отзоваване на посланиците бе "консултации". Изтеглянето им бе част от плана за реакция срещу всички държави, които са признали независимостта на Косово. Кабинетът на Воислав Кощуница дори обмисляше да заведе дело за нарушаване на международните конвенции срещу всички страни признали косовската независимост, но изборите възпрепятстваха това начинание.

На 21 март, след като България призна независимостта на новата държава, беше отзован и сръбският посланик в София - Данило Вучетич. "Решението за признаване на независимостта на Косово засяга дълбоко суверенитета на нашата страна. За нас е много по-чувствително и много по-трудно, когато едно такова решение се взема от съседи, а не от някои други по-отдалечени страни, смятам това е разбираемо", заяви тогава Вучетич.

Не всичко бе такова, каквото изглеждаше...

"Разгласяването на разкритията в "Ловът. Аз и военните престъпници" съвпадна и с оправдаването в Хага на Рамуш Харадинай обвинен за 108 убийства на сърби, цигани и нелоялни към АОК албанци през 1998-1999 г. - написа в сп. "Тема" журналистката Кърдинка Къдринова. - Сръбски източници го смятат за отговорен за организирането на 300 убийства и 400 отвличания. През 2005 г., когато в Хага са повдигнати тези обвинения срещу Харадинай, той доброволно се оттегля от заемания тогава премиерски пост и се предава на трибунала. Съдиите не само го оставят на свобода под гаранция, но и му дават възможност да си ходи в Косово, където нищо не му пречи да обработва неудобните свидетели.
Резултатът е оправдателна присъда, както за него, така и за другия обвиняем по същите престъпления - Идриз Баляй. Единственият, осъден на 6 г. затвор, е Лях Брахимай - за жестоко отношение и изтезания.
Сръбският премиер Воислав Кощуница нарече решението на Трибунала, оправдало Хардинай - "подигравка с правосъдието". Разбира се, косоварите пък го отпразнуваха с въодушевление, вгорчено все пак от разкритията на Карла дел Понте.
Впрочем бившата прокурорка, която, естествено, няма как да е симпатична на сърбите, каквото и да направи, не за първи път става източник на скандал около раните от юговойните.
В края на 2006 г. в интервю за френското сп. "Пари мач" тя например заяви, че още през 1996 г. между тогавашния американски специален пратеник за Югославия Ричард Холбрук и обвинявания в престъпления срещу човечеството Радован Караджич било постигнато споразумение, че ако сърбинът се оттегли от активна политическа дейност, правосъдието никога няма да бъде оставено да го залови.
В същото интервю Карла дел Понте заявява още, че "представители на международната общност" знаели за подготвяното клане в Сребреница през 1995 г., но не направили нищо, за да го предотвратят. Според нея бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор искал да говори за това в Хага, но "не му разрешиха"."
Руската депутатка и шефка на регистрираната в Париж неправителствена организация Институт за демокрация и сътрудничество Наталия Нарочницкая отива още по-далеч. Тя заяви пред портала "Православие и мир": "Картината е страшна, но, честно казано, аз се съмнявам Европа някога да си признае тази чудовищна несправедливост и грешка, това чудовищно престъпление, при което сърбите бяха демонизирани, беше оправдана агресията на НАТО срещу суверенна европейска държава, беше провокирано разпадането на същата тази държава, подписала Устава на ООН и Заключителния акт от Хелзинки, беше потъпкано международното право." Нарочницкая се аргументира и с неотдавнашна публикация на "Ню Йорк таймс", когато твърди, че балканската криза е забъркана в средата на 90-те с цел, стратегически важният район да мине под американски контрол с оглед и на планирано още тогава изграждане на петролопровод. Зад проекта стояла дъщерна фирма на прословутата нефтена корпорация "Халибъртън" /облагодетелствала се и в Ирак/, а юридическата фирма, която я обслужвала, взела на работа Бил Клинтън след изтичането на президентския му мандат - "онзи същия, който заповяда да се бомбардира Белград", напомня Нарочницкая." /списание "Тема", публикацията "Бомбата на Карла дел Понте"/.
За всички онези, които бяха наясно с контактите на Холбурк с Караджич и споразумението, постигнато между тях е необяснимо как по-късно бившият американски дипломат Ричард Холбрук обвини Караджич за всички жертви по време на тригодишната война в Босна, която бе най-кървавата от балканските конфликти, съпътствали разпадането на Югославия.
"Без Радован Караджич, това нямаше да се случи," каза пред Си Ен Ен Холбрук. Бившият представител на САЩ в ООН, Ричард Холбрук коментира ареста така: "Един от най-страшните в света хора, европейският бен Ладен най-после бе заловен!"
Президентът на Франция, Никола Саркози подчерта, че този арест свидетелства за желанието на новото правителство в Белград да се приближи към Европа. /Припомням, че в края на 2005 г. задържането на хърватския генерал Анте Готовина тогава на трето място в списъка на издирваните от трибунала военнопрестъпници, отвори пътя на Хърватия към преговори за членство в ЕС - бел. Л. М./.

Представителят на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин заяви, че ако Радован Караджич бъде изправен пред международен съд, западните държави също трябва да бъдат съдени заради бомбардировките над бивша Югославия през 1999 г., предаде Франс прес веднага след вестта за ареста на Караджич.
"Ако Караджич заслужава да бъде разследван в Хага, тогава до него на банката трябва да седят тези, които взеха решение да бъдат бомбардирани мирни граждани, които нямаха никаква вина, и бяха избивани при "демократизирането" на Западните Балкани", заяви Рогозин.
За едни Радован Караджич се приемаше като въплъщение на злото, и най- сериозен престъпник на Балканите, докато за други той е символ на сръбския дух, истински патриот. Колкото и парадоксално да е това - и едните, и другите са прави - коментира в "Известия Ру", Максим Юсин.
Носи ли президентът и гланокомандващ отговорност за действията на мерзавеца, насочил дулото към някого, санкционирал ли е Караджич етническите чистки в Сребреница, или това е било инициатива на генерал Ратко Младич - пита Юсин в своя коментар.

А другата страна, какво му оставаше да направи Караджич в 1992, когато властите в Босна обявиха излизането си от Югославия? Живеещи в републиката сърби за броени часове се превърнаха от мнозинство в държавата, в етническо малцинство и то длъжно да се подчинява на президент мюсюлманин. А някой попита ли ги за това? Босненските сърби се превърнаха в метежници, а опълчението на президента Изетбегович - в армия на законното правителство. Как завърши всичко това, след като във войната, на страната на мюсюлманите се присъединиха от съседна Хърватия и западната авиация, а президентът на Сърбия, Слободан Милошевич се отвърна от босненските сърби и тяхната армия претърпя поражение - всички видяхме.
Радован Караджич можеше да се превърне в национален герой, а вместо това бе обявен за беглец и издирван престъпник. Той бе арестуван от негови съотечественици сърби. Президентът Борис Тадич прагматично, или цинично обяви, че "един-единствен човек не може да стои на пътя на страната към Европейския съюз..."
В интервю за Vesti.ru докторът наисторическите науки и президент на Фонда за историческа перспектива, Наталия Нарочницкая вчера заяви:
"Предполагам, че на сръбските власти и спецслужби е оказан достатъчно силен натиск, след позора, който целият Трибунал претърпя, когато Карла дел Понте в своята скандална книга не се посвени да признае и открито да напише, че е знаела за това, че именно босненските мюсюлмани и албанци са вземали от живи сърби органи, които след това са продавали... Главната цел е да се обвини изцяло сръбската страна за виновна в конфликта. Защо смятам така? Работата е в това, че от страна на хърватите и босненските мюсюлмани обвинения се повдигнаха само против конкретни военни офицери... така бе избягнато компрометирането на самите държави - Босна и Херцеговина, Албания, Косово... Единственият граждански лидер, който лично не е давал никакви заповеди, естевствено е от сръбска страна и като така ще бъде съден.
Това бе допълнително оправдание за Запада на натовската агресия против суверенната Югославия. Това бе печален повод за мен да се срещна веднъж, неофициално с Радован Караджич. Той ми направи силно впечатление разбира се, като драматична личност, чиято съдба е въплътила в себе си драмата на сръбската нация и разчленяването й на шест квазидържави... Ето аз си спомням, че в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа /ПАСЕ-бел. Л. М./аз бях почти единствената, която при обсъждане на Доклада на Карла дел Понте изразих повече претенции към дейността на Трибунала. Защото той се появи от сивата зона, където не се съблюдава международното право.

Налице са двойни стандарти, защото съдат десет пъти повече сърби, а останалите етноси, участници във войните в бивша Югославия - далеч по-малко. Освен това всички сме наясно днес, че Слободан Милошевич почина, защото не получи адекватна медицинска помощ навреме... Изобщо това са груби нарушения на правата на човека, за които в нашия Институт открито говорим. А съдбата на Шешел, който в знак на протест, че не му предоставят материали на родния му език, обяви гладна стачка и едва не умря? Ето всичко това навежда на печални мисли за това, че първият опит един наднационален орган да правораздава бе абсолютно несполучлив. Международните организации и преди всичко Русия трябваше 300 пъти да размислят преди да се съгласят на създаването на подобна структура. Аз държа да напомня, че в основата на всичко, което се случва в Хага е целта да се оправдае агресията в Югославия... Излиза че използването на подобен механизъм даде правомощия Трибуналът за излиза самоволно извънпределите на своите права и нормите на международното право и това не бе санкционирано от други държави в света. Да се съдят граждани на суверенни държави за действия, извършени в името на националните им интереси, по законите на всички тези страни, които мълчат, не се третира като правонарушение..."

Следва продължение