Продължение от 26 юли

В Хага трима съдии, от Холандия, Белгия и Южна Африка вече очакват Радован Караджич, който всеки момент трябва да бъде екстрадиран от Белград за да бъде изправен пред Международния трибунал.

"Надяваме че, руските средства за масова информация да дадат реална картина за това, което се случва в момента - заяви в интервю за Vesti.ru братът на задържания в Следствения арест на Специалния съд в Белград, Лука Караджич. - Реална картина, на това, което се случва сега и това, което се случи в 90-те години - това очаквам от руската преса и електронни медии - каза той. - Всички знаем, че началото на 90-те Русия беше слаба, слаби бяхме и ние. Освен това разчитам на господин Евгени Примаков, публично да потвърди съществуването на договор, между моя брат и американския дипломат Ричард Холбрук...

Със съжаление съм длъжен да призная, че на правителството на Сърбия не му достигна мъдрост за това, да предвиди негативните последици от крачката, която направи по отношение на моя брат с ареста му. Всички обещания на Запада и САЩ преди всичко, които бяха давани през тези години никога не се изпълниха. В това ние неведнъж се убеждавахме и затова е непонятно за мен, защо трябва да им вярвам сега. Може само да се предположи, че това, което се случи с Радован е само резултат на жалките пет милиона долара награда, предложена за него от правителството на САЩ... Представителят на международната общност на управляващите в Бона, Лайчак в четвъртък миналата седмица открито заяви, че членовете на семейството на Караджич няма да имат право да напуснат пределите на Босна и Хелцеговина, тъй като документите му, личните им документи са у него. Това за мен е проява на пряка демонстрация на сила, ето това е тази така наречена "демокрация", която Западът се опитва да насади на тези територии. В сегашната ситуация - ние сме безпомощни... Не мисля, че може да се разчита на помощта, която публично обеща министър-председателят на Република Сръбска Милорад Додик. За мен това изявление носи по-скоро декларативен характер. Аз не се съмнявам в никакъв случай в желанието на Додик да помогне, но той изобщо не е убеден, че разполага с достатъчно сила и влияние неговите намерения да се реализират... Да се разсъждава върху това просто е излишно".
"Сърбия няма официална политика, отбеляза с горчивина бившият премиер и лидер на Демократическата партия на Сърбия /ДПС/, Воислав Кощуница, който след последните избори мина в опозиция. - Белград се опитва да изпълни безкрайните искания, постъпващи от Вашингтон и Брюксел. Сегашното правителство не смее да постави въпроса с легитимността на Хагския трибунал, то няма храбростта да предприеме и даже някакви малки стъпки, които да не съвпадат непременно с интересите на световните центрове на сила, които движат всичко днес.
Коментирайки извършения в Белград арест и предстоящото предаване в Хага, на бившия лидер на босненските сърби, Радован Караджич, председателят на ДПС предупреди, че "предстоящият процес може да се превърне в съд над босненската Република Сръбска". - Международният трибунал в Хага вече отдавна не е институция на правосъдие" - каза Кощуница в своето интервю за вестника. Според Кощуница, никой няма право да иска от Белград да изпраща сърби в Хага, където Трибуналът провъзгласява единствено невинни тези, които са извършили престъпления срещу сърбите.
В началото на тази година Кощуница предложи да се постави въпросът за легитимността на Хагския трибунал, и това той направи след като бе произнесена оправдателна присъда за командващия Армията за освобождение на Косово, Рамуш Хардинай. Тогава коалиционните партньори на Кощуница във властта не го подкрепиха.
Кощуница и другите опозиционни сили в Сърбия смятат, че е твърде показателно как само няколко седмици след формиране на новото правителство на Сърбия и преминаването на всички спецслужби под контрола на президентската Демократична партия - Караджич бе отвлечен и задържан.
Вчера адвокатът на Радован Караджич, Светозар Вуячич потвърди, че е внесъл иска с апелация по задържането на неговия подзащитен. "Не мога да кажа нищо за иска, къде и как съм го внесъл или какво съдържа. Ако говоря за него, той вече щеше да е отхвърлен и Радован Караджич щеше да пътува за Хага."
Очаква се сръбските съдии да вземат решение в срок от три дни по жалбата преди да бъде издадена окончателна заповед за екстрадирането му. По тази причина и почти не съществува вероятност преди сряда, делото да бъде предадено за разглеждане в Хага, а Караджич - екстрадиран.
Според белградските вестници вчера, искът бил изпратен от селска поща точно преди изтичането на крайния срок в полунощ, в петък. Според закона, достатъчно доказателство е пощенското клеймо, дори ако искът още не пристигнал.
РИА Новости предаде, че подобно действие на защитата може да отложи за няколко дни предаването на Караджич. Въпреки това в понеделник, специална съдебна комисия може да се събере и приеме решение по това дело, заяви прокурорът по военни престъпления в Белград, Владимир Вукевич.
В същото време Вукевич добави, че шансовете за Караджич да не бъде предаден на Трибунала в Хага са нищожни.
До този момент все още никой от официалните власти в Сърбия не е коментирал похищението на Караджич и обвиненията, че той е бил в неизвестност цели четири дни.
Сърбската православна църква обяви вчера, че бившият лидер на босненските сърби, Радован Караджич е приел светото причастие, предаде Агенция "Фокус", цитирайки ДПА. Причастието е било извършено от черногорския митрополит Амфилохий, след като духовникът изслушал изповедта и получил уверенията на Караджич, че през последните 30 години е живеел според "заповедите на Исус Христос". Кога точно е бил благословен Караджич така и не става ясно.
"Задържането на заподозрения във военни престъпления Радован Караджич показва желанието на Белград да признае международните си задължения и може да бъде последвано от още арести", заяви вчера сръбският премиер Мирко Цветкович, цитиран от агенция Ройтерс. - "Арестът на Караджич е доказателство, че има желание за сътрудничество с Трибунала в Хага и ние вярваме, че сътрудничеството с Международния съд ще бъде съществено за страната ни", каза Цветкович пред Агенцията.

В много градове в Република Сръбска вчера се състояха мирни протести срещу задържането на Радован Караджич, написа вчера сръбският вестник "Блиц". Около 1 500 души се събраха в Пале на спонтанен протест, след което в местната църква запалиха свещ за негово здраве. Председателят на Сръбската демократическа партия Младен Босич заяви, че мирните протестни шествия, организирани от партията във всички общини в Република Сръбска, "не са протест на гражданите срещу някого, а християнска молитва за Радован Караджич и всички жертви на този невероятен лов на хора".
Вчера Агенция "Фокус" цитира всекидневникът "Блиц", който излезе с нова версия по задържането на Караджич. Според нея, сръбските специални служби попаднали по дирите на Радован Караджич в резултат от анонимно телефонно обаждане, след което бившият лидер на босненските сърби е бил следен в течение на шест седмици.
Според изданието, позоваващо се на анонимен източник от следствието, личност, отказала да се идентифицира, привлякла вниманието на тайните служби на Сърбия /БИА/ върху алтернативен лечител с бяла брада и посивели коси, който пътувал в Сърбия и организирал конференции, посветени на здравето.
"Проверете, гласът му много наподобява този на Караджич", казал анонимният преди да прекъсне разговора. От този момент службите проверявали описаното лице, за да се уверят, че става дума именно за Караджич.
Други медии веднага излязоха с коментари, че това едва ли се е случило, тъй като за предаването на лидера на обсненските сърби е имало голяма награда от правителството на САЩ и едно подобно анонимно издайничество би лишило източника на информация за Караджич от доста пари.
Също вчера се появиха версии, как Караджич е пребивавал с чужд паспорт във Виена, как е посещавал инкогнито Италия,

Как се стигна до Дейтънското споразумение?

През ноември 1995 година бе сключен Дейтънският мир, съгласно който Република Сръбска формално остава в състава на Босна.
В продължение на три години, на Балканите, в самата Европа се води война, в която загинаха 145 хиляди души, ранени бяха 174 хиляди, 2,5 милиона бяха прогонени от домовете им; в нея бяха разрушени 60 на сто от жилищата, 28 на сто от пътищата, неизброимо много обществени сгради, храмове, цели села и градове.
През април 1992 г., след като мюсюлманският лидер на Босна Алия Изетбегович обявява независимостта на републиката от Югославия, Караджич напуска Сараево и се установява в Пале, където провъзгласява сепаратистката Република Сръбска и става неин президент. Обявява война на мюсюлманите. След подписването на Дейтънско мирно споразумение през 1995 г. Караджич бе обвинен от Трибунала в Хага. Под натиска на международната общност той се оттегли като президент на Република Сръбска на 19 юли 1996. През 1997 г. партията му губи изборите и за да не бъде заловен Караджич изчезна и мина в нелегалност.
Разпадането на една многонацинална държава, разместването на милиони хора, създаването на етнически чисти територии при това с най-активно международно участие материализира най-лошите страхове на балканците. "Някой идва, преначертава картите и ти се озоваваш в нечия чужда държава и трябва да бягаш, ако вече не са те изгонили" - коментират тогава граждани на бивша Югославия случващото се.

"През целия двадесети век Косово бе терен, където се сблъскваха два националистически проекта, два проекта за изграждане на национални държави отбеляза Андрей Иванов на 11 юни 1999 година във в. "Култура". - Разликата между тях бе в различните им отправни точки, ситуирани в различно историческо време.
Сръбският националистически проект на практика бе реализиран през 1918 г., когато с благословията на Великите сили Сърбия пое контрола над Хърватия, Словения, Войоводина, част от България и, разбира се, Косово. Албанският националистически проект, обратното, се реализира в момента. Поради стечение на редица обстоятелства /икономическа изостаналост, италианска окупация през Втората световна война, комунистически режим след нея/ - подчерта Иванов, неговото осъществяване се отложи чак до края на осемдесетте години.
Поради различните отправни точки двете страни в днешния конфликт говорят в началото на деветдесетте на различни езици. Сръбската страна вече си има национална държава, нейният националистически мит е осъществен /независимо от всички перипетии/ и затова интерпретира териториалния интегритет и ненарушимостта на границите като приоритет. Албанската страна, която тепърва поема пътя към обединяването на "всички албанци в една държава", закономерно дава приоритет на самоопределянето чрез сецесия.
След два месеца и половина масирани бомбардировки на НАТО в Югославия на 3 юни най-сетне се очерта решение, което и двете страни да могат да представят на избирателите си като победа. Слобо ще се кичи - по подобие на Ким Ир Сен навремето - като държавник, неогънал се пред американския империализъм. Бил Клинтън и Тони Блеър ще се гордеят как са спрели един нов сатрап в сърцето на Европа. Всеки ще надува фанфарите и ще бяга от дискомфортни мисли. Първо - за цената на постигнатата "победа". Второ, за самото косовско блато, в което толкова безразсъдно се натопиха САЩ и НАТО.

Три и половина са основните причини, довели НАТО и най-вече САЩ до блатото в Югославия. Първата е опростенческата философия, черно-белият подход към проблемите на Балканите. Втората е погрешната интерпретация на опита от Босна и обстоятелствата, направили възможно споразумението в Дейтън - Охайо, през ноември 1995 г. Третата причина е самият политически стил на президента Клинтън - плах и половинчат, довел до парадоксална половинчатост на американската външна политика.

Дейтън фактически раздели Босна и Херцеговина на етнически чисти територии - решение, които неминуемо щеше да се отрази на създадените малки бъдещи държави.
Сръбският контрол над босненската територия бе намален до приемливите 49 на сто процента и Дейтънското споразумение само "подпечата" новото статукво. Самият Дейтънски процес обаче бе започнал много преди бомбардировките. Процесът на договаряне придобива сериозни очертания още през август, седмица преди самите бомбардировки, когато конфиденциално се срещат Милошевич, ген. Ратко Младич и Радован Караджич. На тази среща те подписват документ, въз основа на което последните двама, Караджич и Младич упълномощават Милошевич да преговаря от името на босненските сърби и да подпише от тяхно име споразумението в Дейтън.
Няколко дни след това започва въздушната офанзива, "склонила", според днешната интерпретация, Милошевич да преговаря. На 21 ноември 1995 година, във военновъздушната база Райт-Петърсън край Дейтън, Охайо, бе подписан Дейтънски мирен договор, с който официално се постави точка на четиригодишната гражданска война в Босна и Херцеговина.
Дейтънското споразумение бе резултат от Дейтънската конференция, състояла се от 1 до 21 ноември 1995. Главни участници в тази конференция бяха президентът на остатъчна Югославия Слободан Милошевич, президентът на Хърватска, Франьо Туджман, президентът на Босна и Херцеговина, Алия Изетбегович, главният преговарящ от американска страна, Ричард Холбрук, както и генерал Уесли Кларк. Договорът бе подписан в присъствието на държавния секретар на САЩ - Уорън Кристофър.
Официалното споразумение бе подписано от тримата президенти на 14 декември 1995 г. в Елисейския дворец в Париж. Според него Босна и Херцеговина се раздели на две части /ентитети/ - Федерация Босна и Херцеговина, в която влизат териториите, населени предимно с бошняци /босненски мюсюлмани/, и хървати/, и Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби.

Мирът постигнат в Дейтън, беше недовършен и несъвършен. Въпреки това на Запад имаха всички основания да бъдат доволни - мирът беше "фиксиран", Бил Клинтън регистрира голяма външнополитическа победа и бе успешно преизбран за втори мандат. Неприятните новини слязоха от дневния ред, всички главни участници написаха мемоари. Бойните действия бяха спрени, но проблемите оставаха. Снимката на засмените Милошевич, Туджман и Изегбегович, ръкуващи се под покровителствения поглед на световните лидери, беше жестока подигравка, защото с Дейтън бе поставено едно ново начало - на разправа с някои сръбски лидери в Хага и "помилването" на хърватски и мюсюлмански водачи."

Днес и тримата президента, сложили подписите си под Споразумението не са сред живите. Затова пък, далият правомощия на Милошевич да преговаря, Радован Караджич, бе задържан като военнопрестъпник, а Ратко Младич продължава да се издирва. Преди тях и Слободан Милошевич бе изправен пред Трибунала в Хага, с обвинения за престъпления, но до присъда не се стигна, тъй като почина в затвора на Трибунала.
След ареста на Караджич сърбите се разделиха на две: сръбски патриоти обвиниха президента Борис Тадич в национално предателство, а сръбските либерали го похвалиха за мъжеството и държавническия му подход по решаването на този проблем.
Оттук нататъка - накъде? Съдейки по всичко, в Белград Караджич няма да остане дълго и много скоро ще бъде предаден в Хага, на Трибунала. След това дългият съдебен процес ще продължи с години.

Ще доживее ли 63-годишният Караджич по произнасяне на присъда? Или както вече се е случвало, той ще завърши своите дни в затвора на Трибунала? Трудно може да си представи някой, че човек, когото отдавна и безотговорно, преди да бъде доказано бе провъзгласен за "военен престъпник №1" ще избегне най-тежкото наказание - доживотен затвор.
Все още не е ясно кои ще са свидетелите на Караджич пред съда в Хага, дали цитирания от брата на задържания, Лука Караджич, Евгени Примаков ще се яви и ще свидетелства пред Трибунала, за да потвърди, че е съществувал договор между Караджич и Холбрук.
Веднага след похищението на лидера на босненските сърби, Караджич, руското Министерство на външните работи напомни, че съгласно Резолюция на Съвета за сигурност на ООН, Международният трибунал по престъпленията в бивша Югославия е длъжен да приключи своя мандат през 2010 година, което е срок по-малък от две години. Кой в такъв случай ще съди Радован Караджич? Въпросът остава още засега открит. Не е изключено, именно този арест да се превърне в главен аргумент за това, срокът на съществуване на Трибунала да бъде продължен.
В същото време засега не се очертава никаква възможност похищението на Караджич да бъде разгледано от инстанция, която се занимава с правата на човека.

Защо все пак Караджич бе отвлечен, а не просто задържан? Една от причините за този начин на задържане на лидера на босненските сърби бе, че няма правно основание сърбските власти да задържат без съответна заповед от Прокурор, чужд Гражданин на своя територия. Вярно е, че у Караджич са били намерени документи на името на сърбски гражданин, коментираха юристи вчера, но също така е вярно и че за пребиваване с фалшиви документи никого не екстрадират в Хага. Причинно-законовите основания за бъдещата екстрадиция засега са твърде рехави - коментираха за този сайт юристи експерти по международно право, но незабавната екстрадиция в Хага и вдигането на силен шум в международните медии са единствените аргументи за оправдаването на този политически факт. Защото няма спор, че похищението на Караджич засега е политическо по причини и криминално по изпълнение, и то в рамките на Вашингтон и Брюксел.

Кой ще получи 30 сребърника за задържането на Караджич? Това ли е цената на влизането на Сърбия в Европейския съюз и спечелването на благоразположението на официален Вашингтон за новото правителство на Сърбия? Дали сърбите ще се примирят с една подобна нагла и отявлена демонстрация на сила и натиск върху волята на правителството на своята суверенна държава? Засега е сигурно едно: САЩ и ЕС няма да отстъпят на исканията на Белград за Косово и оттук нататък за Тадич и премиера на Сърбия няма правилен и лек ход.