Въоръжени боеве пламнаха за пореден път в грузинската област Южна Осетия. "Води се сражение близо до село Нул около 3 часа тази сутрин, откъдето южноосетинските сили се опитаха да изтласкат грузинските специални сили. Имаме информация за взривяването на две грузински бронирани машини", съобщи представителката на южноосетинските власти Ирина Гаглоева. Ситуацията в зоната на конфликта се изостри още на 1 август, когато в резултат на обстрел на грузински и осетински села загинаха 6 души. Двете страни се обвиняват взаимно кой пръв е открил огъня. Междувременно продължават съобщенията за евакуация в Северна Осетия на жени и деца от Южна Осетия, най-вече от Знаурския район, както и от столицата Цхинвали.

Президентът Едуард Кокойти заяви, че се отказва от предвидената двустранна среща с грузински представители, която трябваше да се състои днес. Той обясни, че при новите условия в разговорите трябва да участват още руски и северноосетински представители. Днес в Цхинвали трябваше да се проведе среща между представители на грузинското и южноосетинското ръководство, които да започнат преговори за овладяване на напрежението в региона.

Според кореспондента на "Интерфакс" боевете се водят на 20 км от столицата Цхинвали, но в самия град е спокойно. Въпреки това сградата на правителството е била поставена под засилена охрана. Южноосетинците обвинявали грузинските военни, че им палят пшеницата. Освен това цяла седмица не им давали комбайни, за да събират посевите. Съобщено бе, че при боевете на 2 август в столицата са загинали 6 души, а други 15 са били ранени.

В Грузия започна гражданска война - грузинците се целят в осетинците, а осетинците в грузинците, написа вестник "Российская газета". При офанзивата на грузинската армия малко след полунощ, срещу столицата на Южна Осетия са загинали много хора, а ранените също са много, предаде руската агенция Интерфакс. Все още не е известен точният брой на загиналите, дълги колони от бежанци са били забелязани да напускат рисковите райони.
Президентът на непризнатата република Южна Осетия Едуард Кокойти, който е бил забелязан сред бежанците, е успял да съобщи за руската агенция Интерфакс, че грузинската армия е започнала щурм на столицата Цхинвали. Градът е обстрелван с установки "Град", гаубици и многокалибрени миномети.
Кокойти заявил също така, че Южна Осетия разчита на собствени сили, но се надява и на помощта на Русия.
От своя страна грузинското министерство на вътрешните работи е потвърдило, че армията е атакувала в близост до столицата на Южна Осетия, Цхинвали, но не самия град, предаде АФП.
Всяка от двете страни има собствена версия за събитията от последните два дни. От това страдат най-много живеещите в граничните села, вчера властите в Южна Осетия съобщиха, че има убити в селцата Прис, Дменис и Сарабук. А пък грузинските власти твърдят, че осетинците са обстрелвали грузинските села Ередви, Авневи, Двани и Нули.

Руската дипломация стори и невъзможното да постигне споразумение за преговори между грузинското правителство и отцепническите лидери с руско посредничество днес съобщи Агенция "Фокус" като се позовава на руски информационни агенции.
Конфликтът няма да е класическа война, защото липсва фронтова линия - обясняват военни експерти броени часове след началото на войната. Боевете ще се водят главно на територията на осетинските села, като е включено стрелково оръжие, танкове и даже многокалибрени оръжия. В отделни южноосетински села са разрушени 20 на сто от постройките, но пък военните там не са намерили хора, тъй като през последната седмица имаше активна евакуация на населението към Северна Осетия.
Няколко часа след началото на въоръжения конфликт Русия е изпратила писмо до председателя на Съвета за сигурност на ООН с молба да бъде свикано спешно заседание на Съвета за обсъждане на ситуацията в Южна Осетия и предложението е прието, предаде ИТАР-ТАСС, позовавайки се на изявление на прессекретаря на представителството на Русия в ООН Мария Захарова. Очаква се заседанието да се състои днес и на него да се търси решение на конфликта между Грузия и Южна Осетия. След заседанието се очаква Съветът за сигурност да излезе със становище по случващото се.

Още в средата на май петима външни министри на страни членки на ЕС се изказаха в подкрепа на грузинското правителство за неговите действия в отцепническите райони, които се подкрепят от Русия. Словенският външен министър Дмитрий Рупел, чиято страна бе ротационен председател на ЕС, заяви, че Съюзът препотвърждава своята подкрепа за запазване на териториалния суверенитет на Грузия.
След разговорите си с петима европейски външни министри, грузинският президент Михаил Саакашвили заяви, че Русия се опитва да превземе размирната област Абхазия. "Това, което се случва там, е безспорно акт на анексиране, което е прелюдия към последваща окупация", каза той.
Абхазия стана център на ескалиращото напрежение между Русия и Грузия, след като на 29 април Русия увеличи военното си присъствие там и обвини Грузия, че се опитва да възстанови контрола си върху сепаратисткия район. Според Тбилиси тогава, Москва е пробвала провокация с цел да започне война.

В отговор от руското министерство на отбраната съобщиха, че страната си запазва правото отново да увеличи броя на миротворците в зоната на грузинско-абхазкия конфликт. Както е известно, руските миротворчески сили в района наброяват 2542 души, но в случай че обстановката отново се изостри, контингентът може да нарасне на 3000 военнослужещи, посочва министерството. Русия има мироопазващи сили в Абхазия и Южна Осетия още от края на сепаратистките войни от 90-те години на миналия век, последвали разпада на Съветския съюз.

Градусът на напрежението се вдигна още повече, след като министърът на външните работи на непризнатата република Абхазия Сергей Шамба заяви, че грузинско нападение над републиката няма да бъде изненада. "За това, че Грузия може в най-близко бъдеще да предприеме военни действия срещу нашата република, научихме още през миналата седмица от грузински източници, с които разполагаме. Вземаме необходимите мерки, независимо дали това е вярно, нашата армия се намира в повишена бойна готовност", посочи тогава Шамба.

"Разполагането на руски войски в Абхазия приближава перспективата за война между Русия и Грузия много близко" - така коментираше в край на април събитията грузинският държавен министър по въпросите на реинтеграцията Темур Якобашвили.
"Буквално трябва да избегнем войната. Разпознаваме сигналите. Виждаме как руски войски влизат на наша територия на базата на неверни информации", посочи Якобашвили пред журналисти в Брюксел. Якобашвили призова ЕС да вземе мерки за потушаване на напрежението в региона като поеме охраната на границата. Това искане той обяви, че смята да постави при разговорите си с представители на всички страни членки на Съюза.
Според него Москва "се опитва да провокира Грузия с цел да започне война", но Тбилиси няма да се поддаде и "ще продължи да демонстрира същата умереност, както досега".
Успоредно с критиките и обвиненията си към Москва, преди няколко месеца Грузия заплаши да блокира приемането на Русия в Световната търговска организация /СТО/, докато Москва не промени политиката си в Абхазия и конкретно решението си за установяване на търговско-икономическо сътрудничество с нея, каза заместник-министърът на външните работи на Грузия Григол Вашадзе, цитиран от Интерфакс на 30 април т. г.
"Никаква стъпка за приемане на Русия в СТО няма да бъде направена, докато Русия не преразгледа своите решения", каза той в интервю за агенцията.
Москва нарушава основни принципи на организацията и "сама блокира достъпа си до СТО", каза Вашадзе.

Освен негативната реакция на Европейския съюз по присъствието на руски миротворци в Кавказ, и специалният посланик на Грузия в НАТО и ЕС Давид Бакрадзе предупреди, че изпращането на руски войски в сепаратистките райони Абхазия и Южна Осетия може да се тълкува като "военно нападение", предаде ДПА. Той призова Русия да се въздържа от действия, провокиращи конфликт с Тбилиси.
Тази позиция даде повод на Тбилиси да избърза и да покаже, че не крие надеждите си за подкрепа от страна на Алианса за това процесът за разрешаване на конфликта да бъде променен, т. е. да бъде чуто искането за интернационализиране мироопазващия контингент. Постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин бе уверен, че ръководството на НАТО няма да се съгласи с Тбилиси по нито една от точките, представени в Съвета на Алианса.

Намеса на НАТО и ЕС в задачите и състава на руските миротворци в Кавказ би променила картината на този район към изостряне на конфликта. Това показваха анализите на експерти. И тъй като Грузия не бе приета в НАТО, а съставът на миротворческата мисия не бе променен - Белият дом предпочете да запази баланс в този спор и не се намеси открито, защитавайки Грузия и водената от Саакашвили политика към Абхазия и Осетия.

В крайна сметка - и НАТО, и ЕС, и САЩ препочетоха да запазят добрите си за момента отношения с Русия, вместо да дадат едно рамо на грузинските претенции. Резултатът от тази ненамеса се видя след полунощ на 7 срещу 8 август, когато открито пламна гражданска война в размирните райони.
Така докато в Пекин се очаква да бъде отрика олимпиадата - на един друг континенти започна война. Загърбена бе традицията по време на олимпийски игри да се спират военни действия.