Тайните на китайското олимпийско чудо

От първия миг на състезанията на олимпиадата в Пекин няколко въпроса останаха да чакат края на игрите, за да бъдат анализирани и разследвани. Въпросите за китайското чудо, за тайните на китайските спортни успехи. Фактите показаха, че става дума за държава-свърхсила в спорта, която спечели медали в дисциплини, в които никога не е имала традиции или успехи. Фактите говорят за огромен брой медали за страната домакин, и то след като досега Китай не е била никога в първата тройка, петица или десятка в класирането по медали от предишни олимпиади.

Фактите показаха на света една реалност, в която китайски спортисти демонстрираха такава сила, мощ и хъс за победа, с каквито нито една от другите държави не може да се похвали.

Станало бе чудо - чудото на безапелационното нахлуване на Китай в света на спорта с постижения и спечелени медали. Къде са тайните за този уникален възход на една държава в не един, а десетки спортове? В постоянството, в дисциплината, с борбата за едно по-добро лично бъдеще, в патриотизма или във верността към държавата.
През 1990 година един български лекар, професор в своята област ми каза нещо нечувано до този момент: "В спорта няма да са важни вече трениранировките и усилията при поставянето на рекорди. Което е постигнато дотук - постигнато е, благодарение на човешките усилия и дух. Оттук нататък важно ще е кой спортист най-бързо и успешно ще се чисти най-успешно от всички забранени вещества в организма. Оттук нататък рекордите вече няма да са единствено резултат на човешки усилия, а и резултат на химия, химия и пак химия. Спортът вече е бизнес, наука за рекорди и да се приема, че само човешки усилия и воля ще изкачват на почетната стълбичка шампионите ще е наивно и недалновидно."

Какво лежи в основата на невероятното китайско представяне на тази олимпиада?

За да си отговори човек трябва да проследи пътя на обикновения китаец към олимпийските титли. В Китай за зло или за добро - човешкият материал е в изобилие. От държава, с брой на населението над милиард, подбирането на подходящи кадри за бъдещи шампиони е въпрос на селекция, която се извършва по строго регламентирани правила. Само със строго научни и проверени критерии, с безапелационно точен подбор на кадри, технология, и най вече средства, ресурси, както човешки, така и други, които да са в полза на човека.

Китай създаде машина за производство на шампиони, така както машини произвеждат стоки и продукти, съоръжения и прочие други подобни. Какво включва тази машина, създадена под покровителството на партия и правителство? За живеещите в другия свят на запад, е интересно да знае, че в Китай има отдавна действащи специализирани интернати общежития, в които се коват бъдещите спортисти на държавата. Във въпросните интернати са осигурени комфорт, храна, медициско обезпечение, обучение за завършване на общо образование, всички условия, на които биха завидели които и да било правителствени резиденции, учебни и лечебни заведения в други икономически развити държави. Оборудването на въпросните спортни интернати е страхотно, тъй като технологично те граничат с най-новите постижения, и напомнят в известен смисъл на фантастика. Спортните интернати в Китай са закрити за обществото, и за международните федераци по различните спортове в света. Това разказа журналистът Владимир Козин от в. Комсомолская правда.

Колко на брой са спортните интернати за държава като Китай - и да попита човек, едва ли ще чуе точната цифра. Предположенията са за няколкостотин интерната. В един подобен интернат на ден се провеждат три пъти тренировки, 6 дни в седмицата. А в неделния ден за обитателите в интерната има среща с родителите в кафенето, в рамките на това общежитие. Казвам серща с родителите, защото живеещите в интерната спортисти са деца. Правило в тези спортни интернати е да не се напускат свободно от обитателите им, за да нямат те досег с външния свят и медиите.
Спортното оборудване в тези затворени общежития е на най-съвременно технологично равнище. Например в зала за тежка атлетика може да тренират едновременно 80 до 10 души тежкоатлети, което означава 80 места за опити, 80 места, където съответните служители сменят тежестите на щангите. Към това се прибавят съответните бани, съблекални, места за масаж, в които работат необходимите на брой служители - треньори, масажисти, лекари. Цифрите и параметрите са несравними с тези, с които разполага една българска тренировъчна зала за провеждане на подготовка на тежкоатлети.

В Китай всичко започва от рано, за да не се превърне времето в проблем. Така например групата за художествена гимнастика на Китай, числеността на която е почти сто души, от две години е започнала целенасочена подготовка за олимпийските игри в Лондон, които ще се проведат през 2012.
По отношение на медицинското обезпечение, всички водещи технологии в света, в Китай отдавна се използват, като оборудване и ноу хау се обновяват непрекъснато с по-ново. Изследванията, тестването, базата данни, видеотехника със съответни състезания - това са малка част от елементите, без които едно медицинско обезпечение в подготовка на спортисти не може да се нарече пълноценно, и китайците не са жалили и не жалят средства и труд, за да бъде всичко в крак с времето и науката.
Следващият фактор е приложението на нетрадиционната медицина, в която китайците никога не са имали равни. Ако нещо е известно от сферата на тази нетрадиционна медицина извън Китай, то това е много малка част от всичко, което се използва при подготовката на бъдещи шампиони в спорта. Иглотерапията, специалният масаж, лечението с билки и природни продукти - всичко влиза в действие, когато трябва да се преодоляват травми и умора. В спортните интернати работят екстрасенси, народни лечители, които също дават всичко от себе си, за да са здрави, със съответния тонус и годни за тренировки спортистите.
Към казаното дотук трябва да се прибави и дисциплината, която е типично традиционна за китайците и необяснима за повечето други нации. При нарушение на дисциплината три пъти - за непослушание, неизпълнение на поставени задачи, липса на старание в подготовката - възпитаниците се връщат по домовете им. А това в Китай се приема като трагедия, като житейски провал, като огромен гаф в биографията.

Целият народ от Поднебесната /другото название на Китай - бел. Л. М./ е възпитан така, че да осъзнае, че велик спортист, олимпийски шампион в тази страна е равнозначно на малко божество, което е издигнато на пиедестал. Победителят в Китай обезпечава целия си по-нататъшен живот. Сумата за олимпийско злато в тези игри при китайците достигна до умопомрачителна висота, дава се в брой, без данъчно облагане! На победителите се осигурява от партията и правителството доходен личен бизнес - мрежа от кафенета, малка фабрика, земя с имот. Други получават правото да съжителстват в собствени жилища, редом с министри, и партийна номенклатура, което е чувствителна промяна в социалния статус! А за такава промяна си заслужава да се работи и живее с години в спортния интернат, който може да се възприеме и като спортен затвор, тъй като е закрит тип общежитие за външния свят и медиите - китайски и чужди. Толкова бързо китаец да промени социалния си статус си е огромен шанс, който не се случва на всеки.

Кога започна спортният възход на Китай? Още на олимпиадата в Атина прозвуча първият сигнал за тотална промяна в китайското присъствие в световния спортен елит. Китайският олимпийски отбор се добра до едно от челните места по медали, след десетилетия на тотално превъзходство на САЩ, СССР и бившата ГДР. Това превъзходство след 1989 година се промени, като в челните позиции застанаха САЩ, Русия и редица европейски държави. Възходът на китайците в спортния елит на света се забеляза само около периода на самата олимпиада в Атина и след това бе забравен. Посланието, че в спорта се извършва китайска революция остана някак встрани от коментарите и анализите след като олимпиадата в Атина свърши. И това се оказа голяма грешка, тъй като точно резултатите от така наречената китайска революция в спорта говориха и даваха ясен знак за кардинални промени в състава на световния спортен елит. За сравнение ще кажа, че само за първата седмица на сегашната олимпиада, китайските състезатели извоюваха два пъти повече златни медали от САЩ и пет пъти повече от Русия. Седмица преди игрите това би прозвучало налудничаво и несериозно.

Едва ли някой вярва, че китайските спортисти извоюват медалите си и поставят рекорд след рекорд само с голи ръце и блестяща физическа подготовка. Във всеки отбор има атлети например, добре запознати с допинг препаратите, от най-ново поколение. Само че едни спортисти антидопинговата служба ги залавя, други не, а трети изобщо не ги проверява. Дали изборът кой да бъде проверен за допинг наистина е случаен? Съмнявам се, въпреки, че се опитват да ни убеждават в противното.
Съвременният спорт стана важен полигон за изпитания на фармакологията и медицината от цял свят. За спорта от десетилетия работят големи научни институти - явно или не, нелегални лаборатории, известни и не толкова - фармацевтични компании. А това означава - мнооого пари. Означава бизнес, означава, че спортът може и трябва да се приема като част от съвременната икономика. Тук, в прилагането на най-нови препарати не фиксирам имена на държави или компании, защото това би означавало огромен списък.
Дали антидопинговата служба е в крак с времето и най-съвременните средства за ре
корди - задължително не, защото науката винаги е едни гърди напред пред житейската практика.
Прави впечатление и друго, редом с постиженията на фармацевтичната индустрия по отношение на анаболи например, никой не говори за изключителната вреда от употребата им за човешкия организъм. И това не е случайно, тъй като допинг-препарати биха употребили младежи, поколението до 30-35 годишна възраст, което са занимава със спорт професионлано, след тези години, човек естествено излиза от спорта. Пораженията, които нанасят подобни препарати на подрастващия организъм са табу за медиите, тъй като отново думата е пари, много пари.
Напоследък се заговори и за нов вид стимулат - генен, който влияе върху хормона на ръста, и мускулната маса. И този изкуствено създаден генен стимулант, като се твърди от журналиста Владимир Козин не се отличавал кой знае колко от другия хормон, който изработва човешкия организъм. Но едно са организмът да изработва хормони, мускулна маса, свързано е с режима на тренировки и хранене. Докато опасно различно е това да се предостави в ръцете на фармацевтично вмешателство. Последиците във втория случай са сигурни и често пъти, необратимо патологични, като практиката показва, че не се изключва и летален изход за самия спортист. Води ли някой статистика колко спортисти остават инвалидизирани след края на спортната си кариера, или си отиват твърде рано от живота? Няма такава статистика, тъй като тя би объркала печалбите на фармацевтичните компании, работещи за "спортни" успехи.

Ето защо ако китайците използват средства на нетрадиционната си медицина, иглотерапия, биостимулиране с енергийни техники, както и природни продукти, лечебни традиции за въстановяване на човешкия организъм, типични само за този район на света - то единственото, което може да се заключи е, че пораженията върху спортистите биха били далеч по-малки.
Що се отнася до психическите натоварвания, на които са подложени техните спортисти, треньори, лекари, и различни специалисти в "производството на шампиони" - за тях едва ли може да се говори категорично, тъй като човешката психика е все непредвидима за науката.

Дали китайците са някакъв човешки феномен със спортните постижения и медалите, които завоюваха - едва ли. Човекът винаги си е човек, пък бил той китаец, американец, африканец, или жител на Ямайка. А това предполага субективизъм в очакванията. Да се приеме, че на олимпиадата в Пекин китайските спортисти са масово феномени, звучи несериозно.
Всеки треньор би желал да вземе най-доброто от своите възпитаници на състезания и това е нормално. Но зад успешния китайски треньор стоят много средства, дадени от правителството, стоят учени психолози, фармацевти, медици, лекари, спортни специалисти и много дисциплина, хъс, труд, живот, отдаден на спорта, изолация от проблеми за хората от екипа. Само така може да се разчита един китайц да се изкачи на почетната стълбичка за медали. Китайското чудо в спорта се случи и остави с отворена уста мнозина спортни специалисти и експерти в света. "Китайски синдром" или закономерен резултат от всичко, участващо в една прецизно изработена схема - къде е отговорът за тайната на китайските успехи на тазгодишната олимпиада?

И още нещо - в огромните екипи от спортни специалисти по изработването на шампиони работят само китайци и няма нито един чужденец. Поне не се чу за чужденци в тези екипи. А това навежда на мисълта, че тайните за производството на шампиони ще си останат в Китай и скоро едва ли някой ще успее да се добере до тях и да ги разгадае. Чуждо присъствие при китайците няма, а местните кадри са подписали съгласие за неразгласяване на секретна информация, така че скоро няма се узнаем как Китай се изкачи на върха.
Затова пък сме наясно, че в България подготовката на спортистите ни за шампиони е на мизерно ниско равнище, оставена е на самотек, без грижа от страна на държавата. Присъствие на държавни високопоставени чиновници виждаме само, когато те отпътуват за олимпиада, заедно с други техни колеги от най-различни държави.

Имат ли място българските високопоставени държавни чиновници на такова събитие като олимпиада? Не бих казала да. След като с години държавата е загърбила спортисти, треньори и прочие специалисти, след като с години държавният бюджет не предвижда достойно перо за подготовка на водещи спортисти, след като държавата ни подари спортни бази на клубовете, без грижа как ще гиизползват, след като младото поколение българи познава повече дискотеките, дрогата и прочие "екстри" на демокрацията, вместо да има възможност да спортува и тренира - за какво говорим изобщо?
В една Канада, във всеки квартал има игрища - за летни или зимни спортове. Децата спортуват, в училищата им е престижно да си добър спортист, в университетите - също, логично израстват бъдещи шампиони. А къде да растат българските шампиони? В липсващите игрища и спортни зали в кварталите, в зле оборудваните зали на спортните клубове, в басейните, където нямат възможност да плащат за редовно плуване?

Шампиони се коват с години и от най-крехка детска възраст, в България това липсва. Традицията, която вкара в ранглистите със световни рекорди една Диана Йоргова, една Йорданка Донкова една Тонка Петрова, една Стефка Костадинова, борци, щангисти, гимнастички, тази традиция умря.
Е тогава как от умряла традиция ще се родят шампиони - няма как. И ако някой българин се изкачи на почетната стълбичка за медали - то той трябва да бъде награден и за това, че въпреки държавата е стигнал до спортния връх...
Вместо политиците ни да пътуват по олимпиади и се гордеят със спортистите ни - да вземат да им целунат ръка и да им се извинят публично за липсата на държавна грижа за спорта...
Но какво да очакваме от държава без национална стратегия за развитие на спорта? Ще аплодираме чужди шампиони, ще коментираме чужди свръхсили в спорта, чужда хегемония в разпределението на медали, барабар с техния бизнес и спортна индустрия за уреди, екипи, съоръжения и технологии.

В медиите бе посочено, че 140 000 лева или 72 000 евро/ е премията, която Държавната агенция за младежта и спорта ще даде на всеки български спортист, спечелил златен олимпийски медал на игрите в Пекин. В Китай ще дадат 633 хиляди евро и килограм злато, в Сингапур - 500 хиляди евро, Апония ще дава 19 000 евро за титла, Канада - 14 000 евро, германия 15 000 евро, Сърбия - 100 000 евро, Гърция - 190 00 евро прочие и прочие. Малките държави се изхвърлят, а големите наблягат на моралния престиж, който носят олимпийските титли. Естествено към тези цифри в развитите икономически държави се прибавят и доходите от бъдещи реклами, производства с марка с името на шампионите, и прочие и прочие бизнес печалби.

За България остава радостта на народа от успехите на родните спортисти, фактът, че по време на такова престижно състезание като олимпиадата, политиците отиват на заден план и никой не се интересува от тях. Още една причина политиците ни да благодарят на родните състезатели.

Китайското чудо в спорта се състоя. А нашето чудо го няма никъде.
В другите екипи от различни държави основна грижа е да не уличат състезател с допинг, в нашата олимпийска делегация, усилията бяха - да се уличи неизследван състезател!

Китайският синдром на спортни успехи едва ли ще бъде някога разгадан -българският модел е ясен, но никой не се интересува от това.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене