Когато Русия призна Южна Осетия и Абхазия, дипломатическитек ръгове коментираха, че светът няма да е вече същият. Великобритания призова за създаване на антируска коалиция, Вашингтон осъди действията на Кремъл, а в Европейския съюз държавите-членки се разделиха по темата "за" или "против" Русия. САЩ и НАТО изпратиха свои кораби в Черно море, за да покажат мощ и превъзходство в района, разположиха и свои ПРО в Полша. Заговори се за неизбежно и прогресиращо влошаване на отношенията Русия-Запада...

"Нищо не ни плаши, в това число и перспективата за Студена война", каза руският президент, Дмитрий Медведев в интервю за телевизия Russia Тoday. - "Ние не я искаме и в тази ситуация всичко зависи от нашите партньори. Ако на запад искат да запазят добрите отношения с Русия, ще разберат причините за нашето решение". Държавният глава на Русия обвини ръководството на Грузия в игнориране на Устава на ООН, международните споразумения и дори здравия разум.
"Очевидно в Тбилиси се надяваха на блицкриг, който ще постави световната общност пред свършен факт," заяви Медведев относно грузинското нападение над Цхинвали и планираното настъпление в Абхазия.

Следващата крачка в условия на натиск бе изборът на Русия да скъса с НАТО. "Москва замразява отношенията си с Алианса по "Парньорство за мир" поне за шест месеца напред", съобщи постоянният представител на страната в Пакта Дмитрий Рогозин. До този момент, Алиансът прекарваше доставки за Афганистан през руска територия и въздушно пространство. "Без руското съдействие мисията на НАТО в Афганистан ще се превърне в нов Виетнам", предрече Рогозин.
"Европейският съюз трябва да намали зависимостта си от руски енергийни доставки, ускорявайки строежа на планирания газопровод "Набуко", който трябва да осигури на Европа природен газ от Централна Азия", заяви еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс, цитиран от Ройтерс. -Разнообразяването на източниците и маршрутите на природен газ става още по-важно след случилото се в Грузия... Нуждаем се от повече политически ангажименти за премахване на всички пречки пред "Набуко" за доставките на газ от Каспийския басейн до Европа", обясни пред журналисти Пиебалгс.
Тръбата по този газопровед трябва да транзитира годишно 30 млрд. куб. м каспийски и близкоизточен природен газ до австрийския газоразпределителен център Баумгартен през Грузия, Турция, България, Румъния и Унгария.
Според анализатори надеждите за изграждане на съоръжението са силно намалели, особено след конфликта в Грузия, който увеличи съмненията в сигурността за инвестициите в размирния регион.
Ако е вярна приказката, че където влезе България - огранизацията се разпада или закрива, то в близките седмици май ще се окаже, че това е вярно. На мястото на закритите през 20 век, военно-политически организации - СЕАТО и СЕНТО - на дневен ред се появяват и активизират на геополитическата шахматна дъска, други две: Шанхайската организация за сигурност и Организацията на Договора за колективна сигурност, съответно: ШОС и ОДКС, огранизации, или военно-икономически блокове по силата на член 8 от Устава на ООН.
Двете организации или двата военно-политически и икономически блока, както би следвало да ги назовем, заемат централноазиатския и средноазиатския район, и активизирането на дейността им се засили непосредствено след края на грузинско-южнаосетинския военен конфликт. Краят на този конфликт беляза активизирането на една изключително агресивна кампания на САЩ и някои държави-членки на НАТО спрямо Русия. Заговори се за изолация, блокиране на двустранни отношения, санкции и какво ли още не с цел сплашване на Кремъл. САЩ не скриха, че имат намерение да разположат на територии на държави в близост до Русия, свои системи ПРО, и веднага след края на конфликта в Кавказ, разположиха на територията на Полша ПРО, въпреки протестите и недоволството на Кремъл!

Кои бяха САЕТО и СЕНТО?

СЕАТО бе създадена по инициатива на САЩ, и обхващаше Югоизточноазиатския район / South-East Asia Treaty Organization - SEATO - бел. Л. М./, като договорът по учредяването й бе подписан от САЩ, Британия, Франция, Австралия, Нова Зеландия, Пакистан, Тайланд, Филипините в Манила на 8 септември 1954 г. В съответствие с този договор, държавите участнички в СЕАТО се задължаваха в случай на въоръжена агресия в "района, обхванат от договора", или против някоя от държавите участнички, "да действат за преодоляване на тази обща опасност, съответно със своите конституционни процедури", както и да се консултират в случай на възникване на "заплаха от агресия".

Съгласно член 8 от Манилския договор, зоната на действие на СЕАТО обхващаше "общият район на Югоизточна Азия", в това число и всички територии на азиатските договарящи се страни, и "общият район на югозападната част от Тихия океан, без районите на Тихия океан северно от 21 градуса 30 минути северна ширина".
СЕАТО поддържаше военната интервенция на САЩ във Виетнамската война, но в средата на 60-те години в организацията възникнаха признаци на криза, свързана с изострянето на противоречията между държавите участнички. През 1965 г. Франция престана да участвува в сесиите на Съвета, впоследствие се отказва и от участие във военната дейност на СЕАТО, а през 1973 г. заяви решението си за прекратяване на финансовото участие в организацията. През ноември 1973 и Пакистан напусна СЕАТО.
След като позициите на прокомунистически сили в Югоизточна Азия укрепнаха, във връзка с победата на Демократична република Виетнам, Съветът на министрите на СЕАТО взе решение за подготовка за разпускане на организацията. Формално СЕАТО престана да съществува на 30 юни 1977 г.
Другата организация, наречена Организация на централния договор, СЕНТО /The Central Treaty Organization - CENTO/, бе създадена и действаше като военно-политическа групировка в Близкия и Среден Изток. Инициатори на създаването й бяха САЩ и Великобритания, а в нея участваха: Британия, Иран, Пакистан и Турция. Формално, САЩ нямаха статут на член на СЕНТО, въпреки че влизаха в нейните основни комитети.
За начало на дейността на СЕНТО се води сключването в Багдад на 24 февруари 1955 на военен пакт между Ирак, който впоследствие напусна СЕНТО през 1958 г. и Турция, към който пакт по-късно се присъединиха и Британия, Пакистан и Иран. Четири години по-късно САЩ подписват с Иран, Пакистан и Турция двустранни съглашения за сътрудничество, насочени против пряката или косвена комунистическа агресия. Участниците в СЕНТО редовно провеждат военно-морски, военно-въздушни и сухопътни маневри, а държавите участнички през целия период на съществуване на СЕНТО настояват за разширяване на икономическото сътрудничество в Пакта.
През 60-те и началото на 70-те години между страните, влизащи в СЕНТО, възникват разногласия, във връзка с влошаването на отношенията на някои от азиатските държави-участнички към политиката, която води правителството на Израел.
Като основни органи на СЕНТО функционират Постоянен съвет на министрите, Секретариат и 4 комитета - военен, за борба с подривната дейност, икономически и по комуникацията. В СЕНТО работи и Обединен щаб за военно планиране на блока. Щаб-квартирата му се е намирала в Анкара до 1979 г. Ислямската революция в Иран сложи край на съществуването на СЕНТО.

ШОС - близко- и далекоизточната алтернатива на НАТО

В последните дни на м. август, в столицата на Таджикистан, Душанбе се състоя неформална среща на страните-членки на Шанхайската организация за сътрудничество /ШОС/, за която сайтът вече писа.

В Душанбе, лидерите на Русия, Казахстан, Китай, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан дискутираха по темата за ситуацията в Южна Осетия и Абхазия след признаването им от Русия.
На пленарното заседание към дискусията се присъединиха и ръководители на делегации на държави със статут на наблюдатели, като президентът на Афганистан, а също и представители на международни организации.
Ще припомня, че членове на Организацията ШОС, създадена през 2001 година са: Русия, Казахстан, Китай, Киргизия, Таджикистан и Узбекистан, докато четири държави: Индия, Иран, Монголия и Пакистан получиха статут на наблюдатели.
ШОС е регионална организация за сътрудничество и засилване на взаимното доверие и добросъседското приятелство на страните-членки на организацията. В първоначално приетата Декларация на страните учредителки за целите на ШОС бе записано и: насърчаване на ефективното сътрудничеството в областта на политиката, икономиката, търговията, техниката, науката, културата, образованието, енергетиката, транспорта, опазването на околната среда и други, както и полагане на усилия за защитата на международния и регионален мир, сигурност и стабилност, както и създаването на демократически справедливи и разумни международни политическо-икономически нови режими. Т. е. това е близко- и далекоизточната алтернатива на Североатлантическия пакт!
Страните-членки на ШОС определят организацията си като уникална площадка за диалог на култури и циилизации. ШОС е относително нова организация. В рамките на военното сътрудничество, страните-членки на ШОС провеждат и съвместни военни учения, като едно от първите антитерористични учения бе това от август 2003, с участието на хиляди военнослужещи от всички страни на ШОС. В хода на неформалната среща, която се проведе в Душанбе бе предвидено да се предприемат редица важни стъпки за по-нататъшно придвижване на партньорското взаимодействие в рамките на Организацията, усъвършенстване на дейността й, както и разширявяне на системата на международните връзки на ШОС.

През април 2006 година ШОС анонсира план за борба с международната наркомафия като финансова основа на тероризма в света. Особено внимание в ШОС се отделя и на борбата по наркоекспанзията в афганско направление.
Общата територия на влизащите в ШОС страни съставлява 61 процента от територията на Евразия. Тя обхваща близо половината от населението на планетата, а икономическият й потенциал включва най-могъщата икономика след тази на САЩ - китайската.
Официалните работни езици са руски и китайски език. Щаб квартирата на организацията е разположена в Пекин.

Организация на Договора за колективна сигурност - ОДКС е средно- и централноазиатския военно-политически блок, създаден на 15 май 1992 година и който блок включва държавите: Армения, Казахстан, Киргизия, Русия, Таджикистан и Узбекистан подписали в Ташкент така наречения Договор за колективна сигурност. Към тези държави по-късно се присъединиха и Азербайджан - 24 септември 1993, Грузия - на 9 септември 1993, Белорусия - на 31 декември 1993. След време Грузия, Азербайджан и Узбекистан излязоха от организацията.
На 2 април 1999 президентите на Армения, Белорусия, Казахстан, Киргизия, Русия и Таджикистан подписаха протокол за продължаването срока на действие на Договора.
На Московската сесия на ДКС на 14 май 2002 беше взето решение за преобразуването на ДКС в международна организация - Организация на Договора за колективна сигурност - ОДКС. Шест месеца по-късно, бяха подписани и Устав и Съглашение за правния статут на ОДКС.

След като САЩ направиха всичко възможно да изолират и игнорират Русия от каквито и да било международни организации за икономическо и военнополитическо сътрудничество, ШОС и ОДКС активизират дейността си с оглед увеличаване на икономическото и военно-политическо сътрудничество на държавите в централно- и средноазиатския район, като са налице и усилия за развитие на система за колективна сигурност на държавите в тези две организации. Така Русия отговори на отношенията и агресията, които й демонстрират в последно време някои западни държави и САЩ.
На териториите на двете организации са налице военни бази, провеждат се военни учения, засилено е икономическото и военно-технологическото сътрудничество на държавите членки.
За САЩ остана задължението негови лидери да пътуват всекидневно до Тбилиси, за да овладяват невротичните кризи на грузинския президент Михаил Саакашвили.
Постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин, известен с по-язвителните си изказвания, се подигра с изказване на своя американски колега, което той направи пред "Файненшъл таймс" за засилване на частите на Алианса с цел предпазване на балтийските републики след събитията в Грузия. "Мисля, че е от първа необходимост да се защитят пингвините от нас", заяви Рогозин пред журналисти по повод интервюто, което Кърт Волкър даде след влизането си в длъжност в брюкселското седалище на НАТО.

"Втората цел /на Русия - бел. Л. М./ са марсианците", добави Рогозин.
На шахматната дъска се появиха нови фигури срещу НАТО. Твърде дълго НАТО бе без алтернатива като военно-политически блок. Какво предстои, какво обмислят дипломатите - възможно ли е да продължава безкрайно нагнетяването на напрежение в Европа, заради авантюрите на един провален политик, като Михаил Саакашвили?
Само беглото сравнение на териториите на НАТО от една страна и ШОС и ОДКС от друга, само беглото съпоставяне на икономиките, природните ресурси и пазари на държавите в тези организации е в състояние да покаже колко много сгрешиха от Белия дом и Брюксел, тръгвайки на конфронтация срещу Кремъл... Що се отнася до България - тя получи твърде поучителен урок.
"Доволни сме от позицията на България по южноосетинския конфликт, заяви външнополитическият съветник в руското посолство в София, Андрей Шабанов. Той добави, че България е взела прагматичните решения и е предприела обмислени действия във връзка с кризата в Грузия. Шабанов обаче отбеляза, че удовлетворението на Русия от позицията на България не означава, че страната му е благодарна на София, което на езика на дипломацията означава, учтиво зачитане на позиция, но липса на благодарност.
Защо Русия не благодари на България? Още в първите часове на войната в медиите се появиха факти за оръжейни доставки на Грузия, които нашата страна е извършвала, вероятно под американски натиск.

България спря доставките на оръжие, но това може да предизвика задоволство - без благодарност...
Добре е политиците ни да не забравят, че сме зависими от Русия за доставки на газ и за строителството на АЕЦ Белене. Полезно и прагматично ще е.