Международният съд в Хага се произнесе по обявената, едностранно независимост на Косово, преди две години, като с Консултативно мнение обяви, че „не противоречи на международното право”. Консултативното мнение на Международния съд в Хага има „необвързващ характер”.

Редица информационни агенции и издания публикуваха Консултативното мнение на този съд като го нарекоха „решение”, нещо, което не отговаря на нормативните актове на международното право. Консултативното мнение на съда в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

Експерти по международно право коментираха, че въпреки, че съдът обяви, че декларацията за независимост на Косово е била законна, то съдът избягна да обяви, че държавата Косово е законна, което е немаловажен елемент от обявеното Консултативно мнение.

Какво точно представява документът, с който излезе вчера Международния съд, какво следва от него, как той се „вписва” в международното право и до какви последици може да доведе той, след като мотиви за излязлото Консултативно мнение от ООН не бяха публикувани.

Резонно е да запитаме кой Международен съд точно призна Косово, тъй като в Хага в момента се намират три международни съдилища:

Част втора.

ЮРИСДИКЦИЯ, ДОПУСТИМОСТ И ПРИЛОЖИМО ПРАВО

Престъпления под юрисдикцията на Съда

Член 5

1. Юрисдикцията на Съда се ограничава до най-тежките престъпления, които създават безпокойство за цялата международна общност. Съдът има юрисдикция в съответствие с този статут по отношение на следните престъпления:

(a) престъплението геноцид;

(b) престъпления против човечеството;

(c) военни престъпления;

(d) престъплението агресия.

2. Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на престъплението агресия след приемането на разпоредба в съответствие с чл. 121 и 123, която определя престъплението и установява условията, при които Съдът упражнява юрисдикцията си по отношение на това престъпление. Тази разпоредба трябва да съответства на релевантните разпоредби от Устава на Организацията на обединените нации.

По отношение на Международния трибунал в Хага трябва да се знае, че той е създаден с Резолюция на СС, а международен съд не може да се създава с Резолюция, а само с Договор, коментира за сайта „Хроники” експерт и преподавател по межународно право.

Мнението на Международния съд в Хага по казуса „Косово”, който е този, цитиран в главните органи от предвидените в Устава на ООН е Консултативно мнение и може да се разглежда по член 96 от Устава, както глава 4 от Римския статут и членове от 65 до 67.

...................................................................

ГЛАВА ХIV

МЕЖДУНАРОДЕН СЪД

........................................................

Член 92

Международният съд е главният съдебен орган на Организацията на Обединените нации. Той действа съобразно с приложения статут, който е основан на Статута на Постоянния съд за международно правосъдие и съставлява неразделна част от настоящия устав.

Член 93

1. Всички членове на Организацията на Обединените нации са ipso facto страни в Статута на Международния съд.

2. Държава, която не е членка на организацията, може да стане страна в Статута на Международния съд при условия, които при всеки отделен случай се определят от Общото събрание по препоръка на Съвета за сигурност.

Член 96

1. Общото събрание или Съветът за сигурност може да иска от Международния съд съвещателно мнение по всеки правен въпрос.

................................................................................

Според Глава четвърта от Статута на Международния съд, членове 65-67 /съвещателни мнения/ Международният съд на ООН може да решава междудържавни спорове.

Консултативното мнение, с което днес излезе Международният съд в Хага представлява политическа препоръка по отношение на признаване на нововъзникнала държава.

Съществува Договор, който определя кои са легитимните начини за възникване на новосъздадена държава – Виенската конвенция от 1969 г.,

която е ратифицирана от България и е част от вътрешното ни право. Та тази Виенска конвенция дава тълкуване на правоприемството на държавите по отношение на международните договори и четирите легитимни начина за възникване на новообразувани държави:

В международното право бе известно самоопределението на бивши колонии, които се отделят от метрополия и това бе характерно за 19 и част от 20 век. Югославия, която възникна след Първата световна война през 1918 г. с мирните договори не може да се третира като колония.

В практиката на международното право се прилагат два подхода:

Цитираните по-горе членове от Устава на ООН гласят:

Глава първа

ЦЕЛИ И ПРИНЦИПИ

Член 1

Целите на Организацията на Обединените нации са:

............................................................

т. 2

Да развива приятелски отношения между нациите, основани на принципите на равноправието и самоопределението на народите, и да взема други подходящи мерки за укрепване на световния мир

...................................................

Член 2

За постигане на целите, изложени в член първи, организацията и нейните членове ще действат съгласно следните принципи

.....................................................

т.1

Организацията е основана върху принципа на суверенното равенство на всички нейни членове.

Съгласно Декларативния подход, признаващата държава обявява в международен план, че иска и прави предложения за установяване на двустранни връзки с нововъзникналата държава.

Непризнаващата държава, ако практически /мълчаливо/ или изрично декларира, че не желае да установява двустранни отношения – такива не следва да бъдат установявани. Пример: Гърция не признава Македония.

Изразеното Консултативно мнение на Международния съд в Хага означава, че след като не противоречи на международното право обявената едностранно независимост от Косово, провъзгласяването на Абхазия и Южна Осетия също не противоречи на международното право! Оттук и няма значение коя държава признава и коя държава не признава обявената независимост – т. е. няма значение бройката.

Така например заради САЩ изрично не е приета дефиницията за агресия, която предстои да бъде приета на международна конференция 7 години след влизане в сила на Римския статут за постоянен Наказателен съд.

Международният наказателен съд е независим съдебен орган , който се занимава с геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления. Предстои да се дефинира и четвъртото престъпление - на агресия. Съдът се занимава с тези престъпления само в случай, че националните съдилища на съответните страни не могат или не желаят да направят това. Обвиняеми пред Международния наказателен съд са не държави, а отделни лица, и то когато съответните страни са ратифицирали Римския статут или когато осъдимите действия са станали на територията на една от страните, ратифицирали този документ. Досега това са сторили 105 държави, предимно от Европа, Южна Америка и Африка. САЩ не са ратифицирали документа. България го е ратифицирала през 2002 г.

САЩ не са подписали и ратифицирали документите за Международния наказателен съд Хага, тъй като не приемат дефиницията за агресия и поставят условия за дипломатически имунитет за всички свои действия по света.

След като не приеха тази дефиниция и не успяха да наложат исканията си за дипломатически имунитет на своите действия в света, САЩ минаха на вариант двустранни договори и подписаха такива с Македония и Молдова. По този повод Европейският съюз категорично се възпротиви и отказа да даде искания от САЩ имунитет за американските войници, така че тази реакция на Брюксел възпря Румъния и България /която се намираше в „чакалнята” за ЕС/да ги подпишат.

Тук трябва да се направи разлика с подписания договор от външния министър Ивайло Калфин, който урежда имунитет на войниците на САЩ на територията на американските бази в България.

Русия атакува правомерността на възникването на Косово като държава и дали е възможно тя да бъде създадена с международен договор. САЩ наложиха самоопределението като по-широка категория в международното право, което дава възможност на етническо малцинство да се самоопредели като държава. Тук ще направя уточнението, че „коренното население” не е малцинство според международното право, тъй като е прието, че малцинство се образува в резултат на агресия.

Единствената организация, която третира правата на коренните населения е Международната организация на труда /МОТ/. В документи на МОТ изрично е посочено, че коренно население може да поиска автономия в тесен и в широк смисъл, но в рамките на държавата, в която се намира. Коренното население няма право на самоопределение. Тук ще цитирам и две Конвенции по темата. Конвенция №107 на МОТ, приета през 1957 г. за защита и интерграция на коренното и племенно и полуплеменно население. /Подписана от Белгия и Португалия – бел. Л. М./. Конвенцията третира въпроса за интергация на тези хора в обществото, в което живеят.

От 1989 г. е приета Конвенция №169 на МОТ, което признава, с цел интергриране на трудовия пазар и социална закрила на коренното население, като предоставя членовете му да имат възможност за труд и социална закрила в рамките на държавата, в която живеят.

Европейският съюз и Аштън

„Европейският съюз /ЕС/ приветства оповестяването на консултативното мнение на Международния съд в Хага, с което ние се запознахме внимателно”. Това се казва в Декларация на Върховния представител Катрин Аштън от името на 27-те страни-членки на ЕС, съобщиха от Министерство на външните работи.

В декларацията на Катрин Аштън се казва още:

„Разговарях с президента Тадич и министър-председателя Тачи.

Консултативното мнение е нова страница. Бъдещето на Сърбия е в ЕС; бъдещето на Косово също е в ЕС – в съзвучие с европейската перспектива на региона и в съответствие със заключенията на Съвета.

Добросъседските отношения, регионалното сътрудничество и диалогът са основите, на които е изграден ЕС.

Затова ЕС е готов да подпомага процеса на диалог между Прищина и Белград. Целта на този диалог ще е да насърчи сътрудничеството и прогреса по пътя към Европа и да подобри живота на хората. Процесът на диалог само по себе си ще бъде фактор за мир, сигурност и стабилност в региона”.

Дали заявеното от Аштън е възможно, или ще си остане в Декларацията, единствено времето ще покаже. Засега ситуацията е твърде различна от заявеното от баронеса Аштън.

Последствия и реакции на Консултативното решение за Косово

Днес „El Pais” отбелязва, че Испания засега няма официално да признае независимостта на Косово, въпреки че Международният съд в Хага обяви, че провъзгласяването на независимостта на Косово не е в нарушение на международното право. Мнението на съда обаче не задължава Испания и още четири страни от ЕС да признаят Косово.

Наблюдатели и тълкувания

Консултативното мнение на съда няма задължаващ характер, но е възможно то да доведе до признаването на независимостта на Косово от още страни и да приближи Прищина до членство в ООН, коментират от снощи наблюдатели. Бившата сръбска територия, с център Прищина обяви независимост от Белград на 17 февруари 2008 г. Тогава Сърбия отнесе въпроса към Международния съд, защото оспори легитимността на самообявилата се държава. Южната сръбска провинция, населена предимно с албанци, обяви едностранна независимост от Белград през февруари 2008 г. Независимостта на Косово бе призната от 69 държави по света, между които САЩ и 22 от 27-те страни - членки на ЕС. България е сред държавите, признали Косово.

Според Danas и Глас Jавности сръбският външен министър Вук Йеремич е призовал за единство на всички сили в Сърбия. Според ръководителя на дипломацията следващата крачка в битката за Косово е Общото събрание на ООН. Йеремич е изтъкнал, според Blic, че не очаква партньорите на Сърбия да си променят позицията след мнението на Международния съд в Хага.

Консултативното мнение на съда оставя нерешен спора между Косово и Сърбия, която беше изтласкана от територията от силите на НАТО през 1999 година след 11-седмични бомбардировки.

Според Политика, сърбите в Косовска Митровица, които вчера целия ден са очаквали решението, са били шокирани от мнението на съдиите, че Декларацията за независимост на Косово от 17 февруари 2008 г. не нарушава международното право.

„Погледът на сърбите в момента е насочен към Белград”, заявил Раденко Неделкович един от организаторите на протеста, който се състоя вчера на площад „Шумадия” в града.

Косовският външен министър Скендер Хисени посочи, че мнението задължава Белград да се отнася към Косово като с независима държава. В същото време неговият сръбски колега Вук Йеремич заяви, че няма причина Сърбия да променя своята политика по отношение на Косово, чиято независимост никога няма да признае.

Още преди да се бе произнесъл съда, външният министър на Косово, Скендер Хюсени каза: "Искаме Сърбия да признае фактите. А фактите са, че Косово е държава, формално призната от толкова много страни по целия свят, и Косово ще стане член на международната общност на всички нива".

Сърбия от своя страна обяви, че никога няма да признае Косово.

Становището на Международния съд, което има консултативен и  необвързващ характер бе оспорено от Белград, тъй като продължава да смята Косово за своя територия под наименованието Автономна област Косово и Метохия.

В Консултативното си мнение Международният съд в Хага посочва, че международното право не съдържа разпоредби, "забраняващи обявяване на независимост".

„Позицията на Международния съд е трагично решение, което ще има много негативни последици в дългосрочен план, заяви лидерът на основното опозиционно движение в Босна и Херцеговина, Младен Иванич, предаде Reuters.

„Такова решение ще насърчи сепаратистки движения по света и всички ще бъдат водени от логиката: ако албанците в Косово могат да го направят, и ние можем да го направим. Основното послание от това решение е: съберете армия, започнете война, бъдете упорити и ще получите независимост”, допълни той.

Днес премиерът на Сърбия Мирко Цветкович насрочи извънредно заседание на сръбското правителство, на което ще бъде разгледано Консултативното мнение на Международния съд в Хага относно независимостта на Косово, съобщава Vecernje Novosti.

Президентът на Сърбия, Борис Тадич изтъква днес пред Blic, че Международния съд в Хага е избегнал да се произнесе по съществения въпрос, дали косовските албанци имат право на отцепване и е оставил решаването на въпроса на Общото събрание на ООН.

Борис Тадич е заявил, че Консултативното мнение на Международния съд открива пътя на Сърбия за потвърждение на изправността на своята политика през есента, когато Общото събрание ще даде политическо заключение.

Според Тадич мнението на Международния съд е компромисно, тъй като не признава право на отцепване на Косово, а се отнася за техническото съдържание на декларацията за независимост. Текстът на Декларацията за независимост на Косово сам по себе си не нарушава международното право, отбелязал Тадич.

„Пред нас стои трудната задача да се преборим за мнозинство в Общото събрание на ООН, което да призове за решаване на проблема чрез преговори”, заявил сръбският държавен глава.

Ден преди Международният съд в Хага да обяви мнението си за независимостта на Косово сръбският външен министър Вук Йеремич заяви, че Белград очаква нови преговори с Прищина, предава белградското радио Б92.

„Вярваме, че компромисното решение за Косово е необходимо за дългосрочен и постоянен мир на Балканите, а до такова решение може да се стигне само чрез преговори”, изтъкнал Йеремич. Властите в Прищина от своя страна посочват, че независимостта на Косово е безвъзвратна и може да се разговаря само за практични въпроси.

Очаквайте последни подробности какво излезе в балканския, руския, американския и европейския печат след обявяване на Консултативното мнение на съда в Хага. А също така и как реагираха САЩ, Русия и други държави на обявеното мнение от Международния съд по казуса „Косово”.