Поет, певец, актьор в киното и театъра, писател, влюбен в любовта и в една жена. Той пееше за всичко: за Афганистан, за наказателните батальони, изпя „Аз не обичам”, самият той беше влюбен и обичаше силно, изпя „Альпинистка мая, скалолазка моя”, „Балада за любовта” „Когато отиват на смърт”, стотици, стотици песни. Изигра над 30 роли в киното.

Спектаклите в Театъра на Таганка, където играеше с други звезди под режисурата на великия Юри Любимов бяха събития и се превръщаха в легенди.

Обикаляше Русия с песните си, Песните му се разпространяваха полулегално, стиховете към тях – също.

Признаваха ролите му, но не и песните му, някои изпяти по забранени от властта теми.

Любовта на прекрасната Марина Влади го заведе до Франция, а всичко започна от филма „Мгьасницата”, където френската актриса Влади, /дъщеря на известния изпълнител на цигански романси в Париж, Владимир Поляков, играеглавната роля. Владимир се влюбва в жената от екрана, гледа филма десетки пъти и така започва една от най-романтичните любовни истории на 20-ти век.

Висоцки умря, точно когато в Москва се провеждаха бойкотираните от запада олимпийски игри. Три дни смъртта му е крита, но руснаците си предават трагичната вест от един на друг и се събират пред Таганка. Мълчаливо и на нескончаеми тълпи, за да се простят с любимия си певец и актьор. Всички вързасти, мъжи и жени плачат и са покрусени от внезапната му и без време настъпила смърт. Тълпите остават на улицата през деня, и когато настъпва нощта. Хора има и по покривите. Никой не си тръгва без да се е простил с любимия певец и актьор. Той бе Владимир Висоцки, поетът с китара, певецът, актьорът на много поколения – не на едно или две.

Умря на 42 години, даже не успя да остарее... Гласът му е режеща болка, гняв и протест, той разстрелва с фразите, а акордите от струните на китарата удрят като с камшик съзнанието. Изпълненията му все още звучат в различни точки от Русия и света.

30 години без Висоцки, и само със спомените за него и песните му...

Ето няколко негови изпълнения: