„Дейли Телеграф” и Агенция Франс Прес съобщиха почти едновременно, че актрисата Аджелина Джоли е напуснала Босна и Херцеговина заради слухове,  по неприемливост за властите на определена сцена от филма.

Актрисата бе планирала да прекара около 10 дни в Босна около режисьорските си ангажименти по филма, в който се разказвала любовна история между сърбин и босненска мюсюлманка по време на войната през 1992-1995 година.

Филмът, който предизвика толкова скандали е дебютен за Джоли като режисьор и снимките бяха започнали в Сараево преди пет дни съобщи тогава AFP, каято уточни, че това се е случило след отмяната на забраната за снимки на властите заради спорни моменти в сценария.

За началото на снимките Джоли все още не бе пристигнала и по тази причина екипът снимаше предимно панорамни снимки на столицата Сараево и няколко сцени в централния град Вареш, за което информира изданието „Дневни аваз”.

Преди 40 дни властите в Босна и Херцеговина забраниха на актрисата да снима филм за войната, като отмениха свое по-рано издадено разрешение за заснемането на филма на територията на страната. Причина за отмяната бе убеждението на власите, че сценарият е пълен с недостоверна информация предаде тогава РИА „Новости”.

По данни на босненските медии от тогава, във филма на Джоли се разказвало за любовната история между изнасилена по време на войната босненка и нейния насилник сърбин. Сюжетът предизвика протести от страна на босненската асоциация „Жени-жертви на войната”. Така се стигна и до забраната филмът за войната да бъде заснет.

Тогава актрисата реши да премести по-голямата част от снимките в Унгария след протестите на жени, претърпели сексуално насилие по време на военния конфликт. Гневът на жените е бил предизвикан от сцена на изнасилване. Две асоциации на жертви от войната дори обвиниха Джоли в „изкривяване на историческата истина за престъпленията на масови изнасилвания на босненски жени” от сръбските сили заради преиначеното представяне на сцената.

От своя страна актрисата и екипът й отрекоха филмът да съдържа подобни сцени. Въпреки това под натиска на населението, босненските власти оттеглиха разрешението си за заснемането на филма в страната.

„Тази история /филмовият сценарий/ е лъжа. От хиляди истории на жени, изнасилвани пов реме на войната, не е имало нито една, която разказва за любовта на жертвата и нейният изнасилвач. По тази причина ние няма да разрешим да унижат нашата болка”- заяви тогава Шефът на Асоцияията Бакира Хасециц.

В същото време, списание „Варайъти” / Variety/ също потвърди, че във филма на Джоли разказът е за историята на любовта на босненка и сърбин, появила се в самото начало на конфликта 1992-1995 г. и за това как войната се е отразила на техните отношения след това.

Самата Джоли също потвърди, че първият й филм като режисьор няма да бъде „политическо изявление, а любовна история.

Решението за забраната на снимките е било огласено по босненското радио от министъра на културата Гаврило Граховац.

Главните роли във филма се изпълняват от актьори от Босна и Херцеговина.

Тук ще припомня, че Босна и Херцеговина обяви през 1992 година излизането си от състава на Социалистическа федеративна република Югославия, след което на територията на републиката се разрази военен конфликт с участие на босненски мюсюлмани, сърби и хървати. Конфликтът продължи до 1995 година и бяха дадени много жертви от всички етноси.

Днес, 15 години по-късно нещата изобщо не са се успокоили. На 14 октомври сръбският парламент гласува декларация, осъждаща престъпленията над сърби. Лидерът на партията Едина Сърбия Драган Маркович заяви, че декларацията е важна, след като беше приета подобна за осъждане на клането в Сребреница. Тогава Маркович призова парламентите на Хърватия и Босна и Херцеговина да също да приемат декларация, с което ще осъдят престъпленията над сърби.

На 18 октомври т. г. умерени мюсюлмански партии и сръбски националисти спечелиха изборите в Босна и Херцеговина.

Доклад, изготвен от канадската организация The Centre for Peace in the Balkans през 2001,

включва описание на международната терористична дейност на Ал Кайда и бин Ладен на територията на Босна, Косово, Албания и Македония.

Босненският мюсюлмански седмичник „Дани” информира на 24 септември 1999, че на Осама бин Ладен, най-издирваният терорист в света, е бил издаден паспорт от Босна и Херцеговина, като Бин Ладен получил паспорта от босненското посолство във Виена през 1993.

Не е тайна, че босненски сепаратисти, в лицето на Алия Изетбегович прибягват до услугите на бин Ладен...

В края на миналия век...

Албанският наркобарон и военен командир Рамуш Хардинай бе оправдан от Трибунала в Хага. Алия Изетбегович се отдаде на почивка в Сараево, въпреки доказателствата, представени в Хага, за изтезаване и убийства на военнопленници, обстрелване на болници, рушене на църкви. Белградските медии побързаха да допълнят биографията на бившия босненски президент с някои негови грехове от младостта му в годините на Втората световна война. Припомнено бе участието му в 13-та SS - дивизия "Ханджар" на територията на окупираната от Третия райх Югославия. Деяния, за които Изетбегович лежа в затвора по времето на Милошевич 9 години.

„Защо Радован Караджич ще носи вина за случилото се в гражданската война в Босна и Херцеговина, а Алия Изетбегович бе оставен да умре спокойно в болница преди пет години, като президент на тази държава?" - попитаха руски външнополитически наблюдатели при новината за ареста на Караджич, но западните им колеги удобно замълчаха.

След изборите, синът на някогашният босненски лидер Алия Изетбегович – Бакир Изетбегович се извини за всяка сръбска невинна жертва по време на войната отбеляза сараевският вестник ”Дневни аваз”.

Самият Бакир Изетбегович беше избран след проведените избори от босненските мюсюлмани на 3 октомври за член на президиума на Босна и Херцеговина. Пред вестника, Изетбегович заяви, че с приемането на Декларацията за клането в Сребреница от страна на сръбския парламент се подобри и обстановката за нормализиране на отношенията между Босна и Херцеговина и Сърбия.

Само преди два дни сараевският вестник ”Дневни аваз” написа, че Бакир Изетбегович, новоизбраният член на колективното президентство на Босна и Херцеговина крие военното си минало. В биографията си, обявена на сайта на президенството според вестника, Изетбегович е скрил всяка информация за периода 1992-1995 г.

Според изданието, няма човек в Босна който да не знае, че Бакир Изетбегович прекара войната в офиса на своя баща Алия Изетбегович – лидера на мюсюлманите, което от своя страна означава, че няма как да се дистанцира от участието на баща си в събитията, дали толкова жертви...

Променило ли се е нещо, щом властите в Босна ихерцеговина все още не са готови да прочетат и затворят страницата за войната 1992-1995 година?

Случващото се с филма на Анджелина Джори показва, че пътят за признания, прошка и обективно осъзнаване нас лучилото се все още не е извървян.