Докога ще обичаме тези, които ни мразят?

От мига на обявяването на независимост - българите в областта Македония не спират да ни мразят * БРЮМ или Република Македония - двете наименования на една новопоявила се, измислена от Запада държава

От деня 8 септември 1990 г., в който се проведе Референдум за независимост на бившата социалистическа република Македония, та до ден днешен населението на тази също бивша югославска република не спря да ни показва единствено омраза. Година по-рано по време на провеждане на първите многопартийни избори във все още СР Македония, провокативно са разпространени позиви на стария български правопис, в защита на българското и българщината, с цел да се компрометира още при създаването си младата партия ВМРО-ДПМНЕ.

Десет дни по-късно, на 18 септември 2001 г., точно 106 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия бе провъзгласена независимостта на Република Македония. Беше времето в началото на 90-те години, когато югославската федерация мъчително се разпада. Два месеца по-късно е приета Конституция на самообявилата се за независима държава, с което приключи началният етап на еманципирането й. На 15 януари 1992 г. България първа в света призна новата държава, акт, който бе продиктуван от външни сили на бившия президент Желю Желев. Признаването бе толкова скоростно, бе даже тогавашният български министър на външните работи, Стоян Ганев го научи на аерогарата при слизане от самолета. Самоцелността на този акт на признаване пролича веднага, тъй като дълго време след признаването, България не изпрати там нито консул, нито посланик, с което почти обезсмисли самото признаване.

Този референдум бе и поводът да усетим за първи път омраза от населението на тази бивша югославска република - в мнозинството си българско. В печата и в речите на политиците на самообявилата се за независима държава изобилстваха обвинения, че видите ли, българите първи признали Македония, защото искат да я вземат един ден!

Минаха години и започна войната в бивша Югославия, западните държави сложиха ембарго за внос на западната ни съседка и въпреки това, през земите на бившата югославска република Македония пътуваха влакови композиции с петрол, храни и стоки от първа необходимост, които на така наречената македоно-югославска граница се спираха, вдигаше им се цената няколкократно и тогава преминаваше границата. Оказа се, че и към бившата си федерация от югодържави новата република на Балканите също не е толерантна, тъй като да искаш от този, който е затруднен и воюва си е повече от изнудване. Така по време на целия срок на ембаргото Република Македония спечели доста пари, на югославски гръб - това беше отплатата за спокойните десетилетия, които прекараха в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия /СФРЮ/ така наречените "македонци", за които имаше паспорти за цял свят, нямаше кризи, и живeeха прекрасно на гърба на останалите далеч по-развити в икономическо отношение републики. Така за втори път политиците и населението на тази Бивша югославска република Македония или БРЮМ плю в ръката, която ги хранеше и осигуряваше доста сносен живот. Този път те показаха неблагодарност към държавата, чиито членове бяха доскоро.

През цялото това време носталгично настроени учени историци от България не спряха да повтарят как населението в БРЮМ всъщност е с български корен, а земята, върху която те обявиха независимата си държава е, исторически погледнато, българска земя. Тази, в която е царувал българският цар Самуил, тази, в която бяха родени българските братя Миладинови, тази, в която е работил за писмеността ни Климент Охридски. Населението на тази земя не издържа на натиска на Велики сили и последици от войни и тръгна към своите братя сънародници в началото на 20 век, тръгнаха и дойдоха в България.

В началото на 1912 г. България и Сърбия вече се бяха договорили за съюзнически договор за зоните на интереси в Македония. Интереси, които ако за Сърбия тогава бяха териториални, то за България бяха интереси в защита на живеещото българско население там. В тази 1912 г. Сърбия призна на България правото да присъедини териториите на изток от р. Струма, а останалите райони на Македония се е предвиждало да се обособят в автономна област. В този исторически момент отново се възпламени омразата към правото на по-силните да решават съдбата на населението в територии, останали с неясен статут след Берлинския конгрес. Балканската война приключи с успех за съюзниците и с разгром на империята и албанските автономисти. Войските на четирите съюзени държави /в Балканския съюз влиза и Черна гора/ окупираха почти изцяло османските владения в Европа, но възникнаха спорове за тяхното реално разпределение, а външната намеса предотврати подялбата на Албания. Сърбия и Гърция - решени да запазят завоювания коридор между тях по долината на р. Вардар, след като Сърбия бе отрязана от достъп до Адриатика през албанска територия, сключиха съюзен договор на 19 май 1913 г., фиксиращ границата помежду им и с България приблизително по демаркационните линии, но все пак в ущърб на последната. Изнервени от оспорването на предвоенните договорености със Сърбия, българите атакуваха прибързано и разконцентрирано позициите на своите съюзници, предизвиквайки Междусъюзническа война, която завърши с национална катастрофа. Тогава в България заприиждаха българи, бежанци от Македония. Те идваха в другата част на своята родина, при своите братя българи и останаха тук завинаги. Припомням тази част от историята, за да потърся обяснение за омразата, с която вече 14 години останалите в областта Македония българи изпитват към нас - живеещите в България техни сънародници.

1996 година Люпчо Георгиевски сменя буквата "п" с "б" - от България в името си и кръщава сина си Лев - за да е свързан с българската история. През същата година новият български президент Петър Стоянов определи Македония като най-романтичния период от българската история и предизвика вълна от карикатури и негодувание. Малко по-рано българският министър на образованието проф. Марко Тодоров не бе подписа двустранния договор между Република Македония и България.

По време на визитата си в София, въпреки че бе посрещнат със знамето със слънцето на Вергина, отречено от Гърция, президентът на Македония Киро Глигоров отказа да подпише междудържавен договор. На темата език в кампанията да бъде утвърдено като македонски език западното наречие на българския език, с примеси на сръбски думи и изрази се появяват вицове, и шеги - толкова измислено и бутафорно е това налагане на македонски език! Нещо от рода на "Има ли език за българите Киро Глигоров?"

Но това е в рамките на шегите. Един друг политик на Република Македония или БРЮМ, както е известна в Европа, Бранко Цървенковски в своя реч обяви, че България иска да открадне историята и бъдещето на Македония! Т. е. държава да иска да открадне бъдещето на една своя бивша област, натоварена с много история и историческа памет - повече от абсурдно бе да се чуе подобна недомислица!

За Иван Костов спорадичните скандали, които избухваха непрекъснато на тази основа, не биха нищо друго освен - провинциални скандали. Той не е историк, и като прагматичен в политиката не можа да бъде докрай съпричастен и компетентен в споровете, и обвиненията, налагани от нашите съседи в БРЮМ. Затова пък именно Иван Костов бе политикът, който не се съгласи да приеме албански бежанци след военните действия и "мироопазващите" удари на НАТО. Решение, което той взе еднолично, като не разреши никой да промени под натиск. Така България бе предпазена от масирано албанско присъствие, факт, който така наречените македонци не успяха да избегнат. Какви проблеми създава едно албанско присъствие: като се започне от силно криминализираните структури на албанска мафия, та си стига до албанската категоричност за автономия, независимо за кои земи става дума. Това е проблемът, който Иван Костов с решението си по бежанския проблем навремето избегна, но този проблем остана да важи с пълна сила днес за албанското присъствие в Република Македония.

2000 г. година умни глави от сферата на българските политици и военни решават и подаряват на Република Македония български танкове и гаубици, за да е по-спокойна за сигурността си нашата съседка. Тази великодушен жест на грижа и внимание от БРЮМ изобщо не е оценен, вместо това печатът им се изпълва с нагли публикации, че видите ли българите подарили стари ненужни военни съоръжения! Защо ни помагате, за да ни завземете ли един ден? - това са лансираните тези в печата на западната ни съседка. Получи се абсурдът България да подари оръжие за сигурност, а от другата страна да се вика: "Умрете бугари!" Няма обяснение за това, как населението в БЮРМ не се дразнеше от албанските териториални домогвания, но затова пък възневидя не веднъж и два пъти обичта на другите българи, които живееха в България. Това бе благодарността и като капак на подигравките и нападките по повод подаръка - българите в Република Македония продадоха подарените танкове!

През същата 2002 г. новата външна министърка на БРЮМ, Илинка Митрева провежда най-явната политика на отхвърляне на приятелството и добросъседството на България, като за четири години тя, нито веднъж не стъпва в България, а при интервюта с български журналисти говори на английски! Това поведение в България политиците ни и особено президентът Петър Стоянов подминават като нещо, което не се е случило. За управниците ни като че ли не се бе случило, че България първа призна обявилата се за независима държава Република Македония, не се бе случило, че България подари танкове и гаубици, за да са спокойни за сигурността си българите, живеещи там - нищо от демонстрираното добросъседско отношение не се виждаше и оценяваше. И България мълча, политиците й - мълчаха и все още мълчат. Мълчат в името на това, че там земята е пропита с българска история и населението е с български корен. Мълчаха, когато една девойка от с. Ключ бе свалена от рейса от македонски полицаи, арестувана и осъдена, затова че си е позволила да каже, че цар Самуил е бил български цар? Мълчаха родните ни управници и политици, когато арестуваха друг българин, само по оплакване от съседи?

През всичките тези години ОМО-Илинден правеше и продължи да прави своите събори по случай смъртта на Яне Сандански всяка година, на 24 април! Провеждаха се и Прилепски събори за всички "македонци" от съседни държави. ОМО - Илинден обяви стипендии на студенти, настроени антибългарски. Един от тези стипендианти, Красимир Илиев произнесе добилата известност по-късно фраза: "Дека сме сръбски мекерета е точно!"

В момента в България има наплив на българи от Република Македония за получаване на българско гражданство и български лични карти. И този наплив далеч не е продиктуван от това, че жители на РМ са осъзнали българския си корен. Причината за това е далеч по-прозаична, меркантилна и комрсиална: на 1 януари 2007 г. се очаква България да бъде приета в Европейския съюз. Тогава на българите от БРЮМ, самоопределили се като македонци ще им трябват визи, за да идват в България - било за почивка, било за да си напазаруват, било, за да правят търговия. Това е причината за небивалия наплив за гражданство на така наречените македонци. А тук, от българските ведомства толерантно им дават гражданство, с мисълта, че дават гражданство на българи.

Разбирам носталгията и онази романтична нотка в душите на проф. Божидар Димитров, хората от ВМРО и още известни българи по нашите сънародници в Р Македония. Аз самата съм потомка на българи от Македония - дядо ми е роден в Охрид, баба и цялото й семейство бяха от Битоля. Те всички се бяха изселили след злополучната Междусъюзническа война, за да дойдат в онази част от родината си, която да ги приюти. На всички тези защитници на българското в Македония ще кажа: стига! Стига сме обичали и търсили обич от хора, които се отричат от нас, от корена си и от историята, и държавата си! Докога ще развиваме синдрома на обединена Германия, която след падането на Берлинската стена обедини източни със западни германци, а след това западните германци си скубеха косите от манталитета на източните си събратя, които мразеха събратята си от Федерална република Германия за това, че са имали шанса да живеят десетилетия по-добре. Ще минат години, докато живелите в двете Германии се прегърнат и заобичат истински, ще се родят много поколения дотогава, много вода ще изтече.

Но случаят с обединена Германия е по-различен - части от две държави и един народ се събраха в една единна своя Германия. Докато ние българите никога няма да имаме реално своята част от България, с Охрид, Битоля, Струга, Прилеп. За нас, тази част от България ще бъде вече само исторически спомен. Каквото и да пишат в измислената си и съшита с бели конци днешна своя история, онази част от нас, българите, които живеят са със самосъзнанието, че са македонци! Няма случай в световната история етнос да се определя на база - името на област. Няма случай етнос, определен от географска област да се самообяви за нация, за областта за държава. Етносът на тази територия си остава такъв, какъвто си е бил - в случая български. Но едно е да си бил, а друго е да решиш какъв ще бъдеш - може да е смешно, може да е жалко и тъжно, може да е нелепо, но фактите са това: българите от областта Македония вече не искат да се наричат българи. Не желаят да ги припознават като българи и всеки, който знае и е наясно с произхода им се превръща в техен враг. За жалост това е даденост, която ни наложиха в края на 20 и началото на 21 век чужди държави и тя едва ли ще се промени. След десетилетия ще си отидат и последните свидетели на историческата истина за Македония и българското население там. Новите поколения ще живеят със съзнанието и реалността, че България граничи с БРЮМ или Република Македония, реалност, която бе наложена изкуствено и против всяка логика на историята.

Ето защо, вместо да губим сили да обичаме някой, който ни мрази е далеч по-добре да затворим страницата с безкрайната обич, толерантност и търпимост и оттук нататък да се отнасяме с населението на Република Македония, или БРЮМ, така, както се отнасяме с населението на другите държави, което ни почита и уважава. В междудържавните отношения знакът за равенство е задължителен и не бива една историческа носталгия да променя този знак за равенство. Възможно е да настъпи денят, в който Македония ще осъзнае, че не българите са най-големият й проблем, а още по-малко пък проблем й е исторически доказаната във вековете българска идентичност. Македония ще се изправи пред реалността на албанските претенции за автономия, ще се изправи и пред непосилната задача да развие своята икономика като съвременна държава. Тогава ще дойде и осъзнаването, че в БРЮМ има много по-тежки проблеми от българските корени на населението й. Въпрос на време е.

Колкото до названието Република Македония - ние сме първата държава, която нарече съседната на запад от нас така. Сториха го политиците, без да си дават сметка, какво ще струва на България подобен жест. Сториха го без да се замислят, че историята на Македония налага да се изработи държавническо мислене и стратегия, които изключват възможността държавни ръководители на България да отиват в Западна Македония и да говорят в речите си за "нашите два народа"!

Всеки има свободата да се самоопределя както си иска - да си създава тепърва свой език, да си измисля история - в България, това отдавна бе направено от братята Кирил и Методий и от един монах Паисий. Нека да се уважаваме повече и прекратим обречената борба за обич и общ исторически произход с населението на бившата югославска република Македония. Не може да обичаме някой, който непрекъснато ни показва омраза и презрение - все пак нашата, българската история е от повече от 13 века и ако някой се е отказал от нея, за да вкара в учебниците си Клеопатра, Орфей и даже гръцки герои от митологията, и български личности като свои - то това си е негов проблем. Историята е отдавна написана и пренаписване не се предвижда - поне за сериозните учени и университети в света.

Колкото до гражданството - имаме повод да си зададем въпроса имаме ли нужда от хора с български документи за самоличност, които ще ходят по света, за да разправят, че не са българи? С риск да бъда поставена сред опонентите на Красимир Каракачанов, лидерът на ВМРО ще изразя несъгласие с виждането му, че българско гражданство трябвало да се дава на македонски политици и веднага ще попитам защо? Защо да се дава българско гражданство на хора, които се срамуват да признаят, че са получили такова гражданство? Узаконяваме нелегално гражданство ли на тези политици? Защо? С каква цел? Само защото са поискали? Нима гражданство се дава на всеки, който поиска? Гражданството е приобщаване към нацията, породено от сериозни причини и мотиви, а "нелегално приобщаване" не може да има. По-скоро няма такова понятие. Утре, след като влезем в ЕС, ще се окаже, че има българи с официално гражданство и такива, пак с българско гражданство, което не искат то да се афишира? Не изпадаме ли отново в някаква абсурдна история с неясен край и резултат?

Колкото до македонизма, за който говори, пише и се вълнува проф. Божидар Димитров и тук ще си позволя известно несъгласие, тъй като македонизмът като понятие, манталитет и осъзнато поведение няма лесно да изчезне. Ще изчезне, когато ще се появят далеч по-сериозните проблеми като албанското присъствие в Македония и икономическото развитие на западната си съседка, както изтъкнах по-горе. До тогава македонизмът ръка за ръка с антибългаризма тепърва ще набира скорост - липсва им само признанието на международни организации и други държави, които рано или късно ще се съгласят с някакво име на държавата БРЮМ. Име, което да утвърди македонизма, а не да го отхвърли. Име, с което Гърция ще бъде съгласна. Задача твърде непосилна, която все повече се отдалечава във времето, за сметка на албанските претенции.

Историята е история, но тя не е само настояще, не е и само бъдеще, тъй като понякога коренно се различават настоящето и бъдещето с логиката и истините на историята. Такъв е случаят с македонизма. Явлението македонизъм не се е появило, само защото населението не е наясно с българските си корени, но едно е да си наясно, друго е да се престрашиш да го афишираш и признаеш на глас, а трето и четвърто - да продължиш да живееш спокойно след подобно самопризнание. Така че, докато в Р Македония върви процес на ребългаризация и държавната политика на българските управници не е единна и е скарана с близкото историческо минало и още по-скарана с 13 вековната родна история - македонизмът ще си цъфти и процъфтява. Колкото и да е против логиката, колкото и да не може да се приеме от такива личности като проф. Димитров.

Получаването на българско гражданство от Любчо Георгиевски разбуни много духове и има защо. Оказа се, че Георгиевски е получил гражданство, само защото е написал, че родителите му са българи - тук спирам и питам, а какво е написал в документите в Република Македония - може би същото, че има българи родители? Едва ли. Историята е прозрачна: за Георгиевски родителите му в БРЮМ са македонци, а в България - българи. Дали в Холандиця ще са холандци или в Испания - испанци? Удобно и практично - стига да има кой да се хване. Така че, далеч не мога да споделя възторга на някои наши политици и учени, че признанието на Георгиевски за родители българи му правело чест. Може, само ако и в Република Македония или БРЮМ Георгиевски също е декларирал, че има българи родители. Така че не беше убедителен вицепрезидентът Марин, когато съобщи, че е бил доказан българският произход на Любчо Георгиевски. Такъв произход би бил доказан, ако Георгиевски бе приложил документи от сегашната си родина, от които да е видно, че и там той е обявил, че родителите си за българи.

Така че, колкото и да очакват някои български учени в Македония идентичността да бъде определена на базата на историческата истина, а не на базата на антибългаризма, пропагандата и лъжите ще е безполезно. Ако не на базата на антибългаризма, то идентичността в Република Македония се определя и ще продължи да се определя на базата на македонизма, докато проблемите не бъдат изместени от други - по-сериозни. Историческата истина там не е историческата истина тук и изобщо - в Македония историческата истина ще се види и изкристализира, когато приключат с написването на "своя" история. И това е необратимо, поне за близките 15 години.

Македонистите са изплашени от възможността и други политици да последват примера на Любчо Георгиевски - каза лидерът на Атака, Волен Сидеров. Не бих определила като уплаха реакцията в Македония на новината, че Георгиевски е взел българско гражданство. По-реално е да видим, че вместо уплаха в западната ни съседка отново ескалираха омразата и антибългаризма и това далеч не са емоции, които може да се определят като уплаха. Както не бива да се определя като ребългаризация това толкова дискутирано гражданство на Георгиевски. По-вярното е, че Георгиевски се е уредил с българско гражданство, за да влезе преди сънародниците си в ЕС. Другото е прах в очите на родната държавна администрация.

Правото на когото и да е за гражданство, както го формулира генерал Марин далеч не е най-достойната позиция за българската държава. Защото в САЩ не дават гражданство на когото и да е, във Франция също не дават гражданство на когото и да е и във Великобритания е така. Нека държавниците ни отстояват даването на българско гражданство, което е чест, а не нелегална придобивка. И тук веднага бих попитала генерала вицепрезидент: а на албанци от Република Македония също ли ще се дава гражданство, заради македонско гражданство и български корени. Моля Ви! И добре, че остава малко време и от ЕС не са осъзнали колко сме дашни и с какви "български" граждани ще им влезем в Съюза!

И отново питам: кога ще спрем да очакваме обич от тези, които ни мразят? Да даваме обич на тези, които ни мразят? Не е исторически предопределено - не е и предизвестено обричане за безнадеждна привързаност. Да отворим очи и кесарю - кесаревото.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене