Няма ли кой да спре Феим Чаушев в свободните му съчинения за Либия?

Няма ли кой да спре, Феим Чаушев, бившият зам.-министър на младежта и спорта, преобразил се в зам.-министър на външните работи, да говори за процеса в Либия и съдбата на медиците ни. Едно е спорта, а доста по-различно - дипломацията и съдбата на нашите сънародници. Приехме принципа на борците против капитализма след 9-ти септември 1944 г., че от всеки партизанин или нелегален партиен функционер става министър, но не е ли време на членовете на кабинета "Станишев" да им се зададе есе на тема "Усещане"?

Какво кара мъдрецът от с. Рибново /родното село на Чаушев - бел. моя/ да хвърля каквото му дойде на гражданството, това и началникът му Доган едва ли е в състояние да обясни. То не бяха "прозрения", че медиците ни се завръщат през м. септември, то не бяха недомлъвки за внасяне на милиони от страна на България във фонда на деца, заразени със СПИН, то не бяха волни съчетания за опростен външен дълг на Либия от България.

Както се е засилил - доцентът от Международната славянска академия за образование, наука, изкуство и култура /специализант от института "Карл Маркс" в Лайпциг и магистър по социални науки и счетоводство и контрол - бел. м./, говорителят на Министерството на външните работи вече едвам смогва да опровергава зам.-министъра си и както е тръгнало ще докарат нещата дотам - министър Калфин да пусне още една бройка за говорител.

Няма да разсъждавам по темата какво общо имат счетоводството, контрола и социалните науки с дипломацията - това за хората на Ахмед Доган явно не се обсъжда. Но колкото до дълга на Либия, бих дала на Чаушев някои цифри и факти, които си струва да провери.

Кредитните отношения на България с развиващите се страни не са тайна за люде, посветени в проблема. Към 31.12. 1988 г. България бе предоставила държавни кредити на 28 развиващи се страни по 69 действащи правителствени кредитни спогодби. Сред държавите, ползвали най-много кредити бе и Либия, с 344 млн. валутни лева. /Имаше такова понятие - валутни лева тогава и Чаушев щом е прибивавал в икономически институт би следвало да знае точно какво означаваше то - бел. м./.

В края на 1988 г. имаше група от държави като Либия, Сирия, Нигерия и Танзания, на които просрочените задължения не се отсрочваха като плащания от страна на държавата ни. Така в 1988 г. Либия се озовава с 216 млн. вал. лв. дълг. По време на разговори на всички равнища със страните длъжници и по-специално с Либия родни експерти винаги са защитавали концепцията за изискуемост на всички вземания. Стигна се дотам, на инженеринговите организации, с обекти в Либия да се предложи да ограничат дейността си в тази страна, поради затруднения и неплатежоспособност. А интересно е да се знае, че Комисията за икономическо и научно-техническо сътрудничество при Министерския съвет на нашата държава бе определила минимален лихвен процент на предоставените кредити - 3,5 на сто!
Освен това в Либия бяха нанесени щети и загуби от над 200 млн. долара на България, с така наречената Българска нефтена концесия.
Та по какви критерии и официални данни зам.-министър Феим Чаушев определи размерът на либийския дълг към държавата ни на 53 млн. долара е твърде неясно?
Снизходителността на останалите членове на кабинета към липсата на професионализъм у някои лица от властта е трогателна, но и това си има своите граници. Наслушахме се четири години на бившия външен министър Соломон Паси за това, как добре върви делото в Либия, наситихме се и на безхаберието на Надежда Михайлова и втурналия се да става отново голям политик - Петър Стоянов, но нека все пак се разбере, че темата "Процесът в Либия" не може и не бива да служи за тренировъчни листовки на набедени политици. И до днес Михайлова не е отворила дума за това как, докато са вървели процесите на арести и бързо напускане на Джамахирията, тя беше оставила в посолството шофьор и градинар. И до днес бившият президент Петър Стоянов не е признал как и защо симпатичният му Димо Гяуров /шеф на Националната разузнавателна служба по време на арестите на българските медици- бел. м./ се издъни ведно с намиращите се в Джамахирията негови служители. До този момент никой не е потърсил сметка и отговорност от Гяуров за проявена служебна небрежност и липса на професионализъм на неговата служба по отношение на задържаните български медици. А нали Националната разузнавателна служба работи зад граница? Как са проспали арестите, къде са се намирали и с какво са се занимавали разузнавачите ни, подчинени на Гяуров, докато в Либия са задържали с тежки обвинения български граждани - това са събития, които е крайно време вече да се проверят и докладват в парламента.
Обратното - три правителства да мълчат и да не се интересуват от несвършената работа на родни служители от спецслужбите говори, че никой от политиците ни не го е еня как се стигна до арестите и обвиненията и защо външното разузнаване проспа тези драматични събития. Така че, сега, когато са тръгнали да се правят на чисто нови и неопетнени за бъдещите президентски избори, нека Костов, Михайлова, П. Стоянов, Симеон Сакскобургготски си напишат домашното и дадат обяснения на гражданството за ролята на НРС в началото на процеса срещу медиците ни. Трудно ще е, защото НРС изобщо не си мръдна пръста за събитията по задържането на медиците ни. А днес, заради безхаберието на бившия шеф на външното разузнаване и служителите му в Джамахирията, България все още тръпне по изхода на процеса. Българската държава дава луди пари, за да спаси изоставените от политиците наши сънародници и да изтрие срама, лепнат от едно недоказано и абсурдно обвинение.
И още нещо: на последното заседание, съдът отложи делото за по-късна дата с аргумента, че българските адвокати на сестрите - Георги Гатев и Хари Харалампиев не притежават актуални пълномощни, за да представляват обвиняемите пред Наказателния съд в Триполи. И след това съобщение, вместо Чаушев да обясни кой не си е свършил работата с въпросните пълномощни, тръгна да говори каквото му падне, без да си даде сметка, че отложеното съдебно заседание се плаща с още дълги дни и нощи за българите в либийския затвор. "Делото тръгна според очакванията ни" - побърза да се похвали Чаушев явно не разбрал, че делото изобщо не тръгна. Езиков проблем ли мъчи този зам.-министър или какво се питаха хора с логично мислене?
Така че, за процеса в Либия - или сериозно, уважаеми управници и политици, или нищо. Колкото до журналистите - от тях България и политиците ни научиха за задържаните медици, те си изпълняват професионално дълга.