Една сюрия политици кротко са загърбили съдбата на медиците ни в Либия

Продължение от 12 септември 2006 година
На вчерашното заседание по СПИН-процеса е бил показан запис от обиска в дома на Кристияна Вълчева, при който запис е установено нагледно, че банките със заразена кръвна плазма всъщност са били празни, съдържанието, логично не е изследвано и в резултат свидетелят по този обиск припадна в момента, когато се наложи да обясни на защитата как предварително е било ясно, че в банките има кръвна плазма с вирус. Припадналият не успя да даде пояснения и колко време издържа в кухненски шкаф, при стайна температура, един вирус на СПИН. Така на практика се пропука сериозно тезата на обвинението, която прокуратурата се опита да замаже с извинение за допусната техническа грешка. Предстоят още заседания по този процес, след това ще има пледоарии и решение на съда.

Всичко това, прибавено към годините, прекарани в затвора е драматичното последствие от бездействието на няколко неслучайни български политици: Надежда Михайлова, Кръстю Илов и Людмил Спасов, тогавашни посланици на България в Либия; генерал Димо Гяуров, бивш началник на българската служба за външно разузнаване; Теодосий Симеонов, тогавашен министър на правосъдието; Йордан Соколов, тогавашен председател на Народното събрание, Петър Стоянов, Иван Костов. Бездействие, което държава като българската, с липсата на каквато и да било традиция да търси отговорност във висшестоящи лица от новините ще остане единствено в архивите на медиите и собствената им съвест. Всеки ден доклади на специалните служби са получавани и се получават от президента, премиера и председателя на парламента - защо не е реагирано? Едственият отговор, който дадоха служители от секретните служби е, в тези Доклади нямаше нищо за случващото се в Либия! Така кръгът на виновниците се затвори около Михайлова, Гяуров и началниците им: Петър Стоянов и Иван Костов.

Затова продължавам да припомням още факти и конкретни данни за проявено бездействие, което създаде в последните години тежки последствия, както за обвиняемите медици и семействата им, така и за българската държава. Каквото и да говорим - не може да обърнем с лека ръка страниците от този процес, който все още не е завършил и тегне с опасността да приключи с най-тежките присъди. Както и да приключи случаят с процеса в Либия, виновни без спор има и те са родните политици, които не изпълниха служебните си задължения, за да подсигурят безопасност на български граждани в чужда страна.

"Отношенията между България и Либия трябва да бъдат държани настрана от този спор. Много хора в момента са възбудени... Много хора искат да видят нашите съграждани на всяка цена на свобода, неосъдени. Всички искаме да бъде така. Все пак, там има процес. Помислете си, какво би станало и как бихте се държали вие към чужденци, които предизвикат заразяване на стотици български деца със СПИН. Как ще се държите вие?" / думите са на Иван Костов, тогавашен министър председател- 14 юни 2000г./". Т. е. министър-председателят ни заяви на глас, че съществува вероятност за вина у нашите сънародници. Каква е причината, той да придприеме подобна стъпка: желание да смъкне товара от неизпълнените задължения на своите съпартийци и министри, или действително бе налице информация за съпричастност на медиците ни към СПИН-заразяването? Това никога не бе изяснено.

"На въпрос имало ли е забавяне от страна на българските специални служби на информацията за ареста на нашите медици в Либия на 9 февруари 1999 година?" бившата дипломатка Михайлова дада следния отговор преди време: "... в момента всеки коментар би могъл да бъде използван в ущърб на делото. Трябва да бъдат зададени много въпроси, но моментът не е най-подходящият. Ще дойде време, в което всичко това ще се дебатира в публичното пространство." "Ангажираността на държавата е изключително важна в един такъв политически процес, за да не помисли другата страна, че хората са изоставени", каза още Михайлова в друго интервю - тя, която сама изостави медиците ни тръгна да говори за ангажираност на държавата!

Какво показват датите?

На 10 февруари 1999 г.. Посолството в Триполи получава първия сигнал за отсъствие на 23-ма български медици, които работят в болницата в Бенгази. Според очевидци те са били откарани предния ден с автобус, без насилие. Българското посолство връчва на ГНК за ВВ и МС вербална нота, с която иска разяснения, но не успява да научи имената на изчезналите българи. Поискани са срещи, включително с либийския външен министър.

След два дни, началникът на управление "Консулско" на МВнР Бранимир Заимов извиква консула на Либия Абдел Бешти Рауби и му заявява, че в МВнР е постъпила информация, че на 10 февруари 1999 в Бенгази неизвестни въоръжени лица са влезли в жилищата на 23-ма български специалисти и са ги отвлекли в неизвестна посока. Заимов настоява да се направи проверка и да се даде подробна информация, да се даде точен списък на хората,които са били отвлечени, да бъдат открити и незабавно освободени българските специалисти.

Следват ноти, издирвания, пътувания, проверки, за да се получи някаква яснота за съдбата на задържаните българки. Истината е, че още месеци преди това в Либия се е знаело, че предстоят арести на чужденци, по съмнения в умишлено СПИН-заразяване. Българското външно министерство не реагира, разузнаването - също. Други държави изтеглят спешно своите граждани, в родното посолство текат летни отпуски, отзоваване на посланик и прочие необясними действия, инспирирани от ведомството, начело на което е не друг, а Надежда Михайлова.

На 17 февруари1999 г.. заместник-министърът на външните работи Марин Райков извиква временно управляващия посолството на Либия в София Аяд Абудхер и иска следните разяснения:

- причините за ареста на българските граждани и задържането им цяла седмица без българската страна да бъде официално уведомена;
- мотивите на либийската страна да откаже достъп на представители на посолството до задържаните.

Абудхер посочва, че посолството разполага само с неофициална информация. Става дума за следствени действия, по които българските граждани са призовани като свидетели. М. Райков уведомява либийския дипломат, че МВнР е решило да отзове посланик Кръстю Илов и да изпрати в Триполи работна група, която да изясни проблема с медиците. Той иска пълно съдействие за действията на работната група от страна на либийските власти. Подчертава, че тревожният случай се следи лично от министър-председателя.

Михайлова командирова в Либия работна група, която да извърши проверка на случилото се. Всъщност вместо от Външното разузнаване и дипломатически източници, кабинетът "Костов" е научил за арестите от български ежедневник, в който роднини на задържаните сигнализират за арестите на близките им! Скандалът е налице и няма как министерството и кабинетът да се правят, че няма подобен случай в Либия.

Междувременно на 4 март 1999 г.. с писмо до НСС, началникът на управление "Консулско" в МВнР се обръща с молба, да се изясни кое от изброените лица-български медицински работници в Либия е посещавало Израел, поради постъпилата неофициална информация, че е имало такова посещение. Ако това посещение бъде потвърдено, въпросната наша гражданка, съгласно либийското законодателство ще бъде осъдена на смърт . Б. Заимов настоява въпросния български гражданин спешно да напусне Либия.

Три дни по-късно, на 7 март 1999 г.. Генералният комитет за външни връзки и международно сътрудничество на Великата Арабска Либийска Социалистическа Джамахирия уведомява с нота МВнР на Р България, че шест души от тези, спрямо които са били взети предохранителни мерки , са задържани под разпореждане на следствието, по делото за заразяването на деца с вируса на СПИН в Бенгази.

На 20 април с. г. българското посолство в Триполи получава неофициална информация, че една от задържаните медицински сестри е направила опит за самоубийство.

Междувременно в българското посолство се сменят временно управляващ и още един посланик и то във време, когато в Либия са предявени тежки обвинения, за които присъдата е смърт чрез разстрел!
На 20 април 2001 г Михайлова заявява пред журналисти: "Не зная за анонимна видеокасета, свързва с делото срещу българските медици в Либия. Поводът за това е съобщение на пресата, че миналата година в посолството ни в Триполи били получени кадри, подпомагащи защитата на обвиняемите. Тя била донесена в България и дадена за експертиза. В последствие, дипломат № 1 е разговаряла по този въпрос с колегата си Теодосий Симеонов. "Ще видя дали мога да се снабдя с касетата, за да я видя, каза още Михайлова. Тепърва ще разговарям и с посланика ни в Либия Людмил Спасов, допълни тя. На въпроса има ли скандал във връзка с изнасянето на секретна информация от кореспонденцията между МВнР и посолството ни в Либия, дипломат № 1 заявява: "Вие го наричате скандал". Надежда Михайлова пояснява, че ако се докаже, че бившият посланик Кръстьо Илов е изнасял секретни данни, най-вероятно ще му бъде потърсена отговорност."

Още се помни скандалът, който предизвика заканата на Емил Узунов, съпруг на Валя Червеняшка - една от задържаните в Либия медицински сестри, който заплаши с убийство и саморазправа външната министърка. Узунов бе отишъл на пропуска на Външно и поискал среща с Надежда Михайлова. Според охраната се държал агресивно. Пазачите отказали да го пуснат в министерството, понеже нямал уговорка. Мъжът обвинил Външно, че не прави нищо, за да отърве медиците от бесилото. По-късно Емил Узунов е бил задържан в столичното I РПУ, за да пише обяснения. Според говорителката на МВР Нина Селвелиева и шефа на I РПУ полк. Захари Захариев срещу него нямало да бъде образувано дознание, тъй като е предизвикал инцидента в състояние на силен афект.

Узунов пръв съобщи за ареста на нашите медици пред столичен вестник. Външно потвърди, но месеци наред не признаваше колко сериозен е скандалът. Хората на Михайлова се разбързаха да защитават българите едва след като срещу тях бяха предявени обвинения.

Следва продължение за вината на българските политици, които с бездействие застрашиха живота на медиците ни.