"Низините не искат - върховете не могат" - Унгария е на площада!

Втора нощ продължиха вълненията в унгарската столица Будапеща *Социалистите продължиха да упорстват, оставайки във властта

"Низините не искат - върховете - не могат" - така характеризираше признаците на революционна ситуация титанът на болшевиките Владимир Илич Ленин. За да настъпи революционна ситуация не е достатъчно "низините да не искат", а е необходимо и "върховете да не могат" да живеят по старому.

Какво доведе до близка до формулираната от болшевишкия лидер Ленин така наречената "революционна ситуация" днешна Унгария, страна-член на Европейския съюз, ръководена от социалистическо правителство? Какъв бе поводът вестник "Комерсант" да твърди, че "Унгария е на площада", коментирайки най-сериозните вълнения след 15 години посткомунистическо развитие? Вълнения, започнали като митинг, с искане на оставка на правителството на премиера Ференц Дюрчани, и вълнения, прераснали в нападение на сградата на националната телевизия. Какво доведе до това Унгария да бъде въвлечена в най-голямата криза след падането на комунизма, какво доведе до сблъсъци между полицията и демонстранти на площада в унгарската столица Будапеща?

Признания на Дюрчани за това, че е лъгал унгарците

се оказа в основата на няколкодневните масови протести в унгарската столица между демонстранти и полиция. Признания на премиера Ференц Дюрчани за предизборни лъжи. На среща при закрити врата с членове на соцпартията Дюрчани заявил, че умишлено е лъгал избирателите и е скрил за строгите икономически мерки, които започна да изпълнява след изборната победа през април т.г. "Нямаме особен избор, защото сме я оплескали, и то не малко, а много. Никой в Европа освен нас не е правил подобни глупости. Очевидно ние лъгахме през последните две години. Лъжехме всяка сутрин, всяка вечер", е заявил министър-председателят Ференц Дюрчани през май, малко след изборната си победа.

Държавното унгарско радио излъчило запис на речта му, без да е ясно как текстът е изтекъл, но Дюрчани веднага потвърди достоверността му. Дори в сайта си премиерът Дюрчани написа, че е горд с думите си, защото е първият политик, който казва истината. Късно в неделя, пред парламента се събраха 3000 привърженици на опозицията и му поискаха оставката, но той отхвърли искането. Вчера протестите продължиха с участието на неколкостотин души.

Според наблюдатели, две са причините за изтичането на казаното от Дюрчани. Едната е била - да се засилят разклатените позиции на соцпартията преди местните избори на 1 октомври, които позиции били разклатени сериозно заради значителни съкращения на държавни служители, малкото средства, отпуснати за болниците и образование, както и въвеждането на нови данъци. Все мерки, които след влизането на държавата в ЕС са имали за цел да намалят бюджетния дефицит, който е 10 на сто от БВП. Това предизвиква недоволство, но за да въведе еврото, Унгария е била принудена да свие до 3 -4 на сто от БВП.

Другата версия, която изтъкнаха още в първия ден на протестите наблюдатели, е била да се подкопаят позициите на Дюрчани, за да се откаже той или от премиерския, или от лидерския пост в партията. Коментирайки тази версия, ръководството на соцпартията категорично обяви, че застава зад своя лидер. Опозиционните партии - ФИДЕС и Народната християндемократическа партия, от своя страна потвърдиха, че ще използват всички конституционни средства за отстраняването на Дюрчани. "Той се превърна в персона нон грата за унгарската политика", обяви Тибор Наврачич, шеф на парламентарната група на ФИДЕС.

Преди няколко века...

"Днес всеобщо разпространеното мнения е, че правителствата съществуват изключително за народите - написа преди няколко века Шарл Морис дьо Талейран - Перигор*. - От такова разбиране неизбежно следва изводът, че законосъобразна е тази власт, която най-добре осигурява на народа благосъстояние и спокойствие... Но ако за нещастие се появи мисълта, че злоупотребите на една власт превишават ползите, които тя носи, резултатът е този, че законността бива смятана за химера". Това е написано преди няколко века от перото на един велик дипломат и философ, работил в попрището на политиката.

Ако Ференц Дюрчани беще прочел мислите и наблюденията на Талейран, то щеше да бъде далеч по-внимателен в изявленията и постъпките си към съдбата на собствения си народ. Нямаше да се стига до демонстрации, сблъсъци, жертви ... Лъжата на политиците е част от тяхната същност, това ни демонстрират в последните 17 години българските политици, независимо как са оцветени и какви идеи изповядват. "Едно е народ да е бил под австро-унгарско робство, а съвсем друго - под турско" - казваше мой колега във Факултета по история на Софийския университет. Лъжата, гарнирана с цинизъм на действащи политици изкара на улиците и площадите стотици унгарци. Унгарците, които преди 50 години бяха героите на Унгарските събития от 5 ноември 1956 година, когато избухна въстание срещу еднопартийната диктатура на И. Наги, което въстание беше смазано с помощта на съветската армия. Днес внуците и децата на унгарците от 1956 отново са на улиците в Будапеща. Те не приемат премиерът им социалист да остава на поста си след признанието му за лъжи.

Къде сме ние, когато ни лъжат родните ни политици?

Една нация, която има поговорка "Преклонена главичка сабя не сече", никога няма да излезе на улиците като унгарците. Колко пъти на българите бе даван повод, да свалят действащия коалиционен кабинет? Непрекъснато им се дават поводи. От този кабинет, от трите политически сили, които са емнали държавата да си правят каквото им дойде с нея? От опозицията, която се крие в кулоарите на парламента им дават поводи. От кандидатите за президент им дават поводи. От ведомството на действащия държавен глава им дават поводи. От парламентарното мнозинство им дават поводи. И всеки един от тези поводи са предостатъчни гражданството да излезе на улицата и да не се прибира, докато не се изчисти така нареченият политически елит. Боже пази от този елит!

Има ли политик в България, който днес да е казал едно, а на следващия ден да не прави друго? Независимо от цвета на партията или движението си. Едва ли. На тази географска ширина ние, българите наказваме политиците по своему - с негласуване и с псуване. Не твърдя, че е достойно, но това е действителността. Няма проблем гражданството да излезе на улиците, но то не иска някои политици да яхнат недоволството им и да уредят чрез гражданското недоволство поне три поколения от фамилиите си финансово. А пребивавалите на улицата знаят, че ха се показаха по тротоарите, ха пратиха полиция, уж да ги пази и когато свари да си ги удря. Системно, редовно и от сърце.

В Унгария излизали - а в България не излизаха ли раковоболни, оставени без лекарства да се гърчат в ужас и болки като животни. Не излизаха ли болни от множествена склероза, астматици, болни от хронични хепатити, инвалиди, пенсионери - излизаха - и не малко, стотици излизаха на улиците. Първоначално минаваше някоя и друга твкамера да ги щракне и толкова. След това и камери не минаваха, вестниците и радиостанциите мълчаха и хората се прибираха в домовете си да си мрат на онова обречено спокойствие, което им е гарантирано от държавните здравеопазване и социални грижи.

"Самата смърт настъпва много лесно,
когато я превърнем в собствен страх..."

казваше поетът Петко Братинов.

Помните ли, как хората на царя искаха да напуснат управляващата коалиция? Тогава на гражданството и око не му мигна, но царедворците останаха, защото никой не се отказва доброволно от кокъла. Метнаха им кокал, подариха на царя им държавни имоти за няколкостотин милиона евро и царедворците кротнаха. Толкова се успокоиха, че проспаха издигането на кандидат за следващ държавен глава.

Последният български премиер Сергей Станишев призна публично, че не е в състояние с кабинета, на който е начело да спази и изпълни предизборните си обещания. Така също бе призната една лъжа. Но лъжа, призната публично, а не на закрито заседание. Народът остана в мълчание.

Няколко години преговарящата с Европейския съюз, Миглена Кунева крие какво съдържат главите, под какво слага подписа си и с какво се съгласява тя - от името на неинформирания целокупен народ. Никой не излезе на улиците. Ударите ще се усетят след 1 януари 2007 година.

Няколко български политици позволиха под мълчаливото съгласие на мнозина техни колеги България да затвори 3 и 4 блокове на АЕЦ "Козлодуй". Имената им са: Надежда Михайлова, /с информираното съгласие на Иван Костов, Петър Стоянов, Евгени Бакърджиев - бел. Л. М./, Соломон Паси / с информираното съгласие на Симеон и ресорните министри - бел. Л. М. /, Миглена Кунева и днешният енергиен министър Румен Овчаров. От това престъпно решение България ще стане още по-бедна, и ще й са необходими години, за да преодолее загубите от това затваряне на енергоблоковете и спрения износ на ток за други държави. Никой не излезе на улицата.

Бившият председател на парламента от времето на царския режим, Огнян Герджиков получи и скри половинмилионна подписка в защита на АЕЦ "Козлодуй". Никой не излезе на улицата, никой не протестира.

Външният министър Соломон Паси не направи нищо, за да спаси живота на пленени български шофьори като заложници на терористи. В резултат главите на тези заложници бяха отрязани! Никой не излезе на улицата.

Членовете на кабинета подписаха двустранна договореност за разполагане на американски военни бази на територията на Българи В хода на подписването се разбра, че министри и депутати са подписали документите, без да са ги прочели предварително. Никой не излезе на улицата.

Бившият премиер Иван Костов съсипа икономиката на страната с криминално проведена приватизация - никой не излезе на улицата. А улицата го направи премиер след януарските събития от 1997 година.

Улицата одобри и затвърди позициите на бившия президент Петър Стоянов на този пост, но той тутакси забрави това и допусна над страната да летят самолети на НАТО, които бомбардираха територията на бивша Югославия, съседна на западната българска граница държава. Улицата вече не привличаше хората, разбрали, че ползват недоволството им, за да го осребрят с избор във властта.

Българският парламент излъга, че над територията на страната няма да прелитат самолети, които да нападат бивша Югославия. Парламентът излъга, но на улицата нямаше и един протестиращ срещу тази лъжа.

Парламентът взе решение да включи България във война с Ирак и малко след това решение в страната започнаха да пристигат ковчези с убити български момчета. Никой не излезе на улицата вече, защото мнозинството от гражданството в България е наясно, че и изпълнителна, и законодателна власт лъжат народа си, а от излизане на площадите и протести полза няма.

Това, което изпрати унгарците на улицата е многократно по-малко в сравнение с причините, които би следвало да изкарат по улици и площади българските граждани. "Човекът е обществено животно - написа поетът Иван Радоев. - Той не може да стои извън политиката, не може да стои встрани от нещата, които вълнуват народа, държавата, човечеството". Прав бе поетът Радоев, но времената промениха човека в България и той не се интересува вече от политика, той ненавижда политиците от несменяемата политическа класа, наясно е с лъжите и цинизма им и им е обърнал гръб. Което не е позиция, но това е действителността в родината на поета Радоев - много се промени и в не по-добра посока.

Адам Михник, един известен от политическите промени в годините на перестройката, политик обясни през 1994 година в статия в "Газета виборча": "...всяка революция избухва вследствие на острата необходимост от преразпределение на собствеността... революцията е вечно незавършена и затова предизвиква разочарование и горчивина... революцията може да роди терор. Може и да го избегне. Но тогава трябва да се роди реставрацията. Защото всяка революция дочаква своето диктаторско увенчаване или своята реставрация. Революцията се храни с обещанието за Велика промяна, реставрацията обещава, че ще се върнат ..."старите добри времена"..."

Кое ще избере гражданинът на Република България, ако въобще тръгне да прави някакъв избор? Гражданинът ли ще избира или ще остави историческите решения да продължат да вземат политиците? Ще вземе ли българският гражданин съдбата си в свои ръце - възможно ли е това и как може да се осъществи. Законодателно, чрез действащата изборна система стана ясно, че силните козове остават винаги в ръцете на политиците. За сметка на гражданите, техни избиратели. Върховете показаха, че не могат - низините са наясно, че не искат. Законът или законът на улицата ще определи какво предстои?

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене