Продължение от 28 декември

Вчера цитирах бившия министър на правосъдието Антон Станков, който призна, че нашите медицински сестри фактически са лишени от защита. Защитникът Владимир Шейтанов пък обясни, как не е бил допускан до процеса, въпреки, че е бил упълномощен от две от сестрите да ги представлява. Шейтанов обясни, че е имало груба политическа намеса от страна на български политици в работата на защитата.

Днес ще се спра на това, по какво си приличат позициите на адвокат Хари Харалампиев и заместник-министъра на външните работи Феим Чаушев по казуса "Либия" - двама души, от чийто действия зависи съдбата на българките. Във вчерашния текст по проблема с процеса в Либия и смъртните присъди, които бяха потвърдени стана дума за грубата политическа намеса на изпълнителната власт в работата на защитата. Сам бившият министър на правосъдието Антон Станков обясни, че "кой ще бъде финансиран като защитник, е въпрос на два елемента. Първо, кой има пълномощно, и второ, кой Междуведомствената комисия е преценила, че може да бъде финансиран."

Още по-скандално прозвуча признанието на Станков, че "нашите медицински сестри фактически са лишени от защита", което навежда на мисълта, че процесът, който се води години наред е опорочен. В този ред на мисли ще добавя, че съдът не допусна да бъдат разпитани свидетели на защитата на българките и не взе под внимание доказателствата, които бе готова да предостави тя.

Един от по-късно присъединилите се защитници в процеса бе адвокат Хари Харалампиев, същият, който пое защитата на двамата полицаи, убили по непредпазливост 68-годишният гъбар Георги Божинов. На последното заседание на Наказателния съд Харалампиев не присъства. В студиото на сутрешното предаване "Здравей, България!" той бе включен по телефона. Ето неговата позиция:

Хари Хараламбиев: Сега ще обясня. Най- напред по поведението на българските адвокати в процеса. Аз твърдя, че българските адвокати са демонстрирали едно завидно процесуално поведение, защото те се стремяха чрез пледоариите си да помирят правосъдието със свободата, инстинктът, за която е по-силен от самата свобода. Твърдя и още нещо. Че в битността ми на адвокат аз съм поданик на съдебната зала и затова твърдя, че процесът в Либия трябва да се реши не другаде, а тъкмо в съдебната зала. Там, където се твори правосъдие...

... Аз зная за намерението на близките на Нася Ненова и Валя Червеняшка да снемат доверието от Бизанти, Ялнъзов и от мен. Всеки има право на свободно волеизявление. Ще кажа обаче, че ще бъде допусната груба грешка и то непростима, ако се снеме доверието от Осман Бизанти. В този процес той е незаменим...

Във връзка с виждането на адвокат Владимир Шейтанов да се води процес в западна държава, Харалампиев обясни:
.... Термин "да се пренася процес", юридически не съществува... Терминът е да се промени подсъдността на процеса... Това практически е невъзможно, разберете... Всъщност, въпросът ви е, какво да бъде поведението оттук нататък на защитата. Аз твърдя, че поведението трябва да бъде такова, каквото е било до този момент."

Има ли успешен ход за България в либийския лабиринт? По тази тема в студиото на Нова телевизия, в предаването "Здравей България!" бе поканен да говори заместник-министърът на външните работи Феим Чаушев, същият който няколко пъти обещаваше, че следващия месец сестрите ще се завърнат в родината. Същият, който след повторното произнасяне на смъртни присъди за българките отиде в затвора, за да им пожелае "Весела Коледа и щастлива Нова година!" Същият Чаушев, който казваше: "Делото е тръгнало според очакванията ни", даже, когато то още не бе тръгнало. Същият Чаушев, който докато се четяха присъдите в съдебната зала се бе скрил в Посолството на България. Това е човекът, който участва от българска страна в четиристранния формат на преговори и месеци наред бе носител на най-оптимистичните очаквания за изход от процеса. Даже и след повторното прочитане на смъртни присъди Чаушев пак каза, че е оптимист! А по отношение на следващите стъпки, неговото "компетентно" мнение бе, че решението отива автоматично във Върховния съд и не е нужно обжалване от страна на българската защита! Ето какво каза зам.-министъра в телевизионното предаване на Нова телевизия:
"Моят оптимизъм се базира на конкретни факти, договорености, ако говорим за оптимизъм. Моят оптимизъм беше много по-уверен от колкото оптимизма на нашите партньори, съюзници, които участваха в четиристранния формат... Значи-и-и аз вече, четвърти път, пети път обяснявам и сигурно ще се наложи сега още веднъж да обясня, значи откъде идва моят оптимизъм.
Процесът щеше да приключи някъде в началото на август или септември, разбира се никой не знаеше и не може да знае какво ще бъде тогава решението на съда. Можеше да бъде и същото решение, но процедурата, която днес трябва да изпълним, щеше да изпълним и тогава в продължение на два месеца, два месеца и половина, три месеца и затова всичките бяхме оптимисти, че именно в този период казуса ще намери някакво решение... Но в последствие се появиха-а-а , препятствие бих казал, а-а-а никой не предполагаше, че съдебният процес ще продължи толкова дълго, имам предвид 12-13 заседания. Първо, от либийската страна ни показаха там някакъв филм, който абсолютно не е доказателство, това, което отне две съдебни заседания. Впоследствие адвокатът на палестинския лекар изчезна по едно време, трябваше да го намерят някъде - заседанието беше отложено. И нашта защита щеше да докара някакви свидетели - това продължи може би две заседания и така...
На последното заседание както разбирате, нашия главен защитник Осман Бизанти се разболя. При това положение...
Вижте, ние влияние върху съда нямаме, наистина нямаше, нито либийската страна... това поне, което и на нас ни е казано... то се вижда, че те нещо защитават, всичките очакваме решението на съда... /Прави печатление, че Чаушев бърка времената, не доизрича всички звуци от думите, бърка рода на съществителните, логиката в изказа, но силният чужд акцент доминира най-много в речта му - бел. Л. М./

Вижте сега, дали либийския съд е независим или е зависим, това не е толко важно, важно, че ние имаме един съдебен процес, който излезе с едно решение...
Сега господин Коритаров, ние имаме тука един конкретен факт, значи наште медици са осъдени повторно на смърт, това е решението на съда. За мене е важно оттук нататък, важно, какви ше бъдат наште ходове, какви ше бъдат наште инициативи по-нататък... това много по-важно отколкото сега да дискутираме каква е съдебната система на Либия...

Дотук Чаушев споменава факти, довели до отлагане на делото, а не фактите, които са го накарали да бъде месеци наред оптимист - бел. Л.М./

Преди малко значи, или аз не мога да обясня или не знам, някой не иска да разбере... Първо заседанията на съда по конкретния процес трябва да бъдат не повече от 3, 4 или 5 или 6, след което щяхме да имаме някакво решение. Ако решението, независимо какво е решението тогава, ако решението, например съда излезе с решение за определени години аааааааа присъда затвор и тогава щеш да влезе в сила договора за правна помощ между двете страни, можеше да бъде и същото решение. Можеше, всички опции бяха валидни. Можеше да бъдат, да.

... Е, вижте, тука, както ви казах, много пъти съм повторил, още веднъж ше повторя, това не е края на пътя. Вратата не е затворена. Предстоят... Това е един процес, върви Върховен съд, след това Висшия съдебен съвет. Така че в този период, който ни предстои трябва да бъдат нашите действия, толко ефективни и неразумни бих казал, все пак този процес не участваме ний сами, говорим в разговорите, това са даже в четиристранния формат, и всички тези неща ни дават основание наште конкретни договорености.

Въпрос на водещия Коритаров: Някой давал ли е гаранции, че нашите сестри ще бъдат спасени въпреки присъдата...

Чаушев: По тази тема аз не искам да говоря... това си е въпрос на преговори... Имаме всички индикации знаци имаме, че не искам да коментирам тази тема... Сега да не говорим за политически гаранции, говорим тука чеее, пак ви казвам пътя продължава, процедура има... Трябва, за да бъдат изпълнени смъртните присъди, то трябва Върховния съд да потвърди, след това Висшия съдебен съвет да потвърди, и така че, тогава стават вече смъртните присъди вече факт... Страните, които участват в този процес и така че всички те, които полагат огромни усилия, наистина в това число и либийците, в това число либийците ви казах иииии проблемът трябва да намери своето решение...

Аз не искам да говоря нито за гаранции, оставете в момента, както ви казах най-важното какво ще предприемем ний, какви ще бъдат нашите действия. Според мен това много по-важно за да казуса да намери решение...

Водещ Георги Коритаров: България официално твърди, че сестрите са невинни. Едновременно с това водим политика, която в крайна сметка е сведена до това, след произнасяне на присъди от либийския съд, което означава обвинителна присъда, да бъде намерена някаква развръзка и съответните средства за семействата на заразените. Това не е ли противоречие?

Феим Чаушев: Значи едното нищо общо няма с другото. Значи ние казваме "сестрите са невинни", а от друга страна в Бенгази има един проблем с над 400 заразени деца, което..., то е доказано, че нашите медицински сестри нищо общо нямат с тази епидемия, но от друга страна ние трябва да покажем нашето съчувствие съпричастност към този проблем, чисто с хуманитарна цел. Ние го показваме това нещо. В този смисъл проблемът трябва да бъде решен именно, когато се създаде баланс на интересите...

Значи трябва да бъдем обективни и наясно с нещата, че дали ше бъдат намалени, говоря във времето тези.. присъдите, или ще бъдат помилвани сестрите, ееее как ше бъде решен този проблем, аз не мога отсега да ви кажа, но все пак сестрите шсе върнат в България с определена присъда... Това вече ще го оставиме настрана... Не мога да ви, аз точно кажа кога ще се върнат, не искам да правя никакви прогнози, но ние полагаме усилия проблемът да намери своето решение...

Водеща Лора Крумова: Какъв трябва да бъде тонът, втвърдяване ли да има, или просто трябва да се запази разумния тон. Може ли по някакъв начин втвърдяването да повлияе отрицателно според Вас?

Феим Чаушев: Вижте, ако искаме наистина да бъде решен този проблем, а не вярвам в България да има човек, който да не желае освобождаването на сестрите и завръщането им в България, проблемът може да бъде решен без...значи аз, ако говорим за тона, ако говорим за подхода, ааа нека тези господа, които мислят така, че с агресивния тон ееее, и най-крайните реакции така ще бъде решен този проблем, нека да се допитат до нашите партньори съюзници, които ... и да видят тяхната позиция каква е, какъв трябва да бъде подхода... Сега, тука има едно нещо, което, аз съм за твърда позиция, но с разумни действия, с умерени ходове, като се има в пред вид, че въпроса ще бъде решен с либийска страна... Аз друг ефективен ход или ефективен инструмент не виждам...

Пак ви казвам, втвърдяването на политиката или нашите реакции спрямо Либия, аз като ефект, като разумен подход, според мене, ееее много е далече от подобен разумен подход... Разбирате ли, ако искаме да бъде решен проблема. Ние трябва да се съобразяваме с конкретните факти...въпроса е, главното е да се реши главния процес...

Много положително роля изигра посещението на президента Георги Първанов в Триполи, бих казал, президента отвори вратата на дипломацията да почнат тези преговори...Аз винаги съм бил за твърд тон, но с разумни действия, едното нищо общо няма с другото... Аз пак ви казвам, ако човек нищо не знае, нека да се допита до нашите партньори съюзници, които активно участват в този процес /четиристранния формат на преговори в Лондон - бел. Л. М./ кое би било най-ефективната позиция или разумните ходове... Някой ако смята, че без Либия, без либийско участие този проблем ще се реши, нека да дойде да даде своя рецепта, да каже "Да, това е подхода"...

Сега, вижте, аз, преди Коледа информирах Комисията по външна политика в парламента, аз страшно съм изненадан, държанието или казаното част от депутатите, Ще ви кажа защо: какво значи, ние полагаме огромни усилия, за да бъде решен този проблем, значи това, нашите усилия са били национално безотговорни, безотговорна позиция. Добре, аз разбирам например Константин Димитров, който е бил четири години заместник-министър какво е направил? Нещо да е направил? След това, кое е национална безотговорна позиция? Аз разбирам за ДБС, говоря най-искрено, за ДСБ национална отговорна позиция е сестрите да останат в затвора, дай Боже това да не се случи, дай Боже това да не се случи да ги осъдят, да бъдат изпълнени смъртните присъди... това е за тях. Проблемът не е на ДСБ, проблемът нито на БСП, нито на ДПС, нито на друга партия, проблемът е национален...

Сега, какво да бъде твърдостта? Значи нещата след първи януари се променят, коренно, след нашто пълноправно членство в Европейския съюз. Ние имаме вече механизми, имаме лостове, по-силни, имам в пред вид имаме депутати в европарламента, имаме комисар, и така че ние ще участваме активно във формирането на общата външна политика на ЕС... Тука да бъдат насочени наште усилия и инициатива, ако говориме наистина за диалог...
Както виждате в последно време толко много специалисти, като почнете от Гарелов до Костов, толко много специалисти експерти по тази тема излезнаха... Ето например, господин Гарелов, ако иска да излезе от шоубизнеса инструменти не са сестрите, не на гърба на сестрите... не могат да бъдат сестрите инструмент за постигане на някакав личен имидж...
... Поне беше заявени, че всичко това ще се случи в кратки срокове /става дума за развоя на последните събития след произнасянето на повторни смъртни присъди - бел. Л. М./аз не мога да кажа ... това заяви либийската страна, официално, да, това всичко ще се случи в кратки срокове... За мене е важно сега, ако наистина ние всичките желаем искрено сестрите да бъдат освободени, да се завърнат в България да престанем да използваме за някакви цели, лични или за партийни цели, трябва да бъдем наистина разумни, защото аз посетих сестрите, те са в психическо такова състояние, че всяка дума, всяко изречение играе много голяма роля... ако искаме ние да помогнем на сестрите трябва да бъдем разумно и нашите действия наистина много умерени и ефективни...
Външно министерство винаги е било отворено и сега е отворено, аз искам например от тези умни глави, компетентни хора, искам от тях да кажат: това е предложението, което ще доведе до освобождаването на сестрите... Те предложения не правят - само критикуват...

Докато траеше разговора с Феим Чаушев, 90 процента от зрителите на Нова телевизия гласуваха, че смятат, че диалога с Либия е невъзможен.
Предадох думите на адвокат Хари Харалампиев и заместник-министъра на външните работи по казуса "Либия", защото в позициите на двамата имаше нещо много общо - какво, ще оставя читателите сами да преценят.

Дали позицията на двамата е печеливша за два пъти осъдените на смърт българки - аз лично оставам с дълбоко съмнение и тревога.

"Не трябва да търсиме вина" - заяви в сутрешното предаване на Би Ти Ви заместникът на Ахмед Доган, Росен Владимиров. Тук веднага ще опонирам на този така наречен политик, като му припомня, че в Либия невинни са осъдени на смърт и то без вина, а виновни политици за този процес - днес го играят невинни и дават акъл какво да се прави.

Вчера Агенция ИТАР-ТАСС цитира либийския външен министър Абдел Рахман Шалкам, че Либия "няма да реагира на подобен натиск, откъдето и да идва - Америка, Европа или другаде". Това изявление е важно с оглед каква политика да следва България оттук насетне. Защото не трябва да забравяме, че на вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата. Ето защо не бива да се пропуска и фактът, че след прочитане на повторни смъртни присъди за българките, САЩ реагираха с премерено разочарование и това е част от предпазливата американска реакция.

Все пак на везната са петрол и оставането на Кадафи на власт, срещу признанието, че българките са невинни. Накъде ще се наклони везната - всеки сам може да прецени.