6 декември 2006 година

Продължение от 5 декември 2006 година

Във вчерашният материал започнах разказа си за събитията, разиграли се в края на 1991 и началото на 1992 година в Грузия. Тези трагични събития са края в политическата кариера на бившия дисидент Звияд Гамсахурдия, известен официално извън границите на държавата си като първият законно избран президент. Понятията за чест, достойнство и патриотизъм в Грузия имаха неочаквани измерения, но само свидетел и добър познавач на събитията в древната християнска държава може да ги разбере - за външния свят, случващото се в Грузия често е непонятно. Кацайки в Тбилиси, аз узнах за арести на видни опозиционни лидери от Звияд без съд и присъда, градът бе пуст, мъртъв, със заковани дъски по прозорците, със счупените витрини на магазините, с наемници чеченци по покривите... В края на вчерашния текст започна разговорът, който имах в разгара на кървавите събития, с вече бившия /от дните на събитията - бел. Л. М./външен министър на Грузия, Гиоргий Хощария. Днес интервюто продължава...

- Господин Хощария, всички знаехме, че Гамсахурдия размахваше знамето на антикомунизма..

- Не е достатъчно да си антикомунист, за да заемеш президентското кресло. Програмата на Звияд Гасахурдия беше отлична - приватизация, инвестиции, съживяване на икономиката... Какво от нея бе изпълнено? И друго: Звияд беше казал, че ще работи с опозицията, а вижте какво става!

- Какво ще кажете за външната политика на обявилата се за независима Грузия? Как тя се оказа в международна изолация?

- Опитах се да направя нещо. Френското общество /от грузинци в изгнание - бел. Л. М./в Париж се притече на помощ, влязох в контакт и се срещнах с един от помощниците на Бейкър*. Все пак знаете, че нямахме още официално признание. Външно Гамсахурдия беше против Буш**, но всъщност много искаше да се срещне с американския президент...

- А осъществи ли се такава среща?

- Имаше подобна възможност миналата, 1990 година в Москва. В програмата на Джордж Буш влизаше посещение на изложба в дома на нашия известен художник Церетели***. Тогава Гамсахурдия настоя и той да бъде там, за да осъществи контакт с Горбачов и Буш! Беше немислимо по правилата на дипломацията, но в Москва бе известно, че Гамсахурдия въобще не зае позиция в подкрепа на Горбачов, нито веднъж не го направи, непрекъснато говореше против него! И сега изведнъж, дайте, организирайте среща! Как става така? Стигна се дотам, че Звияд нареди да предам на Церетели - когато дойдат двамата президенти Буш и Горбачов при него, Церетели да затръшне вратата под носа им в знак на протест, че не са проявили желание да се видят с неговия президент!

В резултат на нежеланието на Буш да се срещне с Гамсахурдия, грузинският президент написа по-късно много грубо Писмо-обръщение към американския народ...

Моят домакин и събеседник Хощария бе безкрайно любезен и с часове говорихме за изключителното влияние и излъчване, което имаше грузинският патриарх, Илия II Католикос**** сред населението, без разлика от висшата йерархия ли са дадени люде или са неизвестни християни. Говорихме за големите грузински художници, за присъствието в киното на грузинската виталност и неповторимо светоусещане...

Как се стигна до кризата във властта за Гамсахурдия

През август 1991 година, зад гърба на своя народ президентът изпраща доверен човек, който да преговаря с Янаев. В резултат на посещение на лица, близки до заговорниците срещу самия Горбачов, Гамсахурдия обнародва заповед за разпускане на грузинската Национална гвардия. Това, както ще се окаже по-късно е било едно от исканията на самите хора на Янаев.

Народът на Грузия, научава за предателството на своя президент от лидерите на опозицията и приема действията му като преврат на президента Гамсахурдия срещу самите грузинци! Още повече, че в дните на преврата не се чува и никакво официално становище от страна на управниците по повод на заговорниците в Москва.

На 21 октомври 1991 Хощария лети за Израел по покана на израелското общество "Сохнуть" - Световно еврейско агентство. На летището Хощария е задържан и арестуван под предлог, че паспортът му не е в ред! Хощария звъни на Сергей Ковальов, председател на Комисията по правата на човека, който от своя страна звъни на Бакатин. Бакатин приема Хощария и се извинява, че КГБ са се намесили неправомерно в грузинските работи. Така Хощария е освободен!

На 2 ноември Хощария като външен министър е на път за Лондон и е предупреден, че се готвят да го арестуват...

"Гамсахурдия отряза всички възможности за външни контакти!" - мрачно призна моят събеденик. - "Той нищо не направи, за да разреши мирно конфликта с Осетия, да спрат там стрелбите... Зад гърба на Елцин, Звияд бе близък с чеченците, след като знаеше, че именно Дудаев подкрепи преврата срещу Горбачов! А по-късно когато Грузия закъса, Гамсахурдия потърси Елцин..."

Сбогувах се с бившия външен министър на Грузия объркана. Нито едно от чутите тази вечер събития световните информационни агенции не бяха съобщили! Всички чувахме, че от 19 декември 1991 г. президентът на Грузия Звияд Гамсахурдия е бил нападнат от метежници и е бил принуден да се защитава като законно избран държавен глава! Нито дума за това кога и как бе започнало всичко нямаше в новините на световните агенции. А се оказа, че събитията датират от дните на Московския преврат от 19 август 1991 година!

Напуснахме дома на Хощария с моя придружител, син на приятелите ми актьори Таварткиладзе и отново тръгваме в потъналия в мрак град към булеварда "Шота Руставели". В началото на булеварда гвардейци на Китовани ни спряха, и ни предипредиха, че да вървим по "Руставели" е много опасно. Срещу хотел "Тбилиси", където се намираше Щабът на опозицията ни спряха отново хора на Китовани. Преди да кажем каквото и да било и кои сме, в краката ни изсвистяха куршуми и се забиха в снега. Войниците, които ни бяха спрели ни покриха и избутаха към ъгъла на малка пряка на булеварда, крещейки на приятеля ми нещо на грузински. Крещяха и ме сочеха, сочеха нагоре към покривите на високите сгради на "Руставели" - отново снайперист бе дал предупредителен откос, а по посоката откъдето идваше стрелбата този път разбрахме, че снайперистите тичаха по покривите и сменяха местоположението си непрекъснато. Домът на правителството беше само на 100 метра от нас, но отиването до него се оказа за момента немислимо и опасно.

28 декември 1991

Рано сутринта на вратата на дома на моите приятели някой звъня продължително. Оказаха се от момчетата на Йоселиани, които бяха дошли да ме вземат, за да отидем в телевизията. Нещо се бе случило...

По пътя разбрах, че призори от затвора са били пуснати Джаба Йоселиани, Хайндрава, Чантурия - събитията поеха своя ход към очакваната от дни развръзка. В 12 часа, в сградата на телевизията се очакваше да започнат преговорите между привърженици на президента и представители на опозицията. Пред сградата на телевизията се разхождаха брадясали млади мъже, облечени в черно от глава до пети, с метнати през рамо автоматични оръжия. Някои от тях едва разпознах, не бяха спали с дни. На входа на телевизията ме посрещна друг приятел от мои предишни командировки, който ме взе и поведе по стълбите, като по пътя ми обясни следното - ако на обявените преговори не се яви една от страните, цялата отговорност за следващите събития ще падне върху нея. Влязохме в някаква апаратна, където екраните мълчали четири месеца оживяха пред очите ни, за да повторят това, което току, що бях чула. И тук, най-неочаквано някой ме дръпна за ръкава: Хайндрава, не се бяхме виждали от миналата година. А през това време той е бил и в затвора...Днес сутринта го бяха пуснали на свобода.

Изненадата се стопи в прегръдки и сълзи, на жените все пак е разрешено да плачат. В следващия миг приятелят ми и Хайндрава ме помъкнаха към някаква стая - тази, където предстоеше да се водят преговорите. По коридора срещнах колеги от CNN и BBC, дошли за броени часове тук с чартърен полет на телевизионните им канали. Въпрос на възможности.

В дъното на стаята, в която влязохме седеше много блед мъж на около 50 години, нещо познато имаше в лицето му...

- Джаба, да ти представя нашата Люба!

Така за първи път след излизането му от затвора видях Джаба Йоселиани, професорът, член на Кралския Шекспиров институт, писателят и драматургът - брат на близка приятелка на Таварткиладзе, от която бях чула историята на живота на този необикновен мъж. Самият Йоселиани бях виждала инцидентно и то за малко, тъй като той рядко се задържаше на едно място.
Йоселиани - кумирът на грузинските младежи, човекът, чиято дума студентите боготворяха, командирът на легендарните, забранени от Гамсахурдия "Мхедриони" стана, прегърна ме и попита: "Не сме ли се срещали вече?"

Обясних, как Таварткиладзе ме водеха в дома на майка му на гости... Спомни си и се засмя. "Как успяхте да дойдете до Тбилиси?" - попита Йоселиани. Седнахме и му разказах набързо перипетиите по пътуването си от Москва до Тбилиси, за срещата си с външния министър Хощария. Казах му, че ще правя филм за събитията в последната година и че ми предстои среща с патриарха... В един момент успях да попитам:

- Президентът Гамсахурдия ли издаде Указ за освобождаването Ви от затвора? Всички се засмяха

- Никой не е издавал заповед за пускането, защото ме вкараха в затвора преди 11 месеца без съд и присъда - обясни Йоселиани. - Днес сутринта, в затвора на КГБ в Тбилиси дойде генерал Китовани с 20 души гвардейци и ултимативно настоя, ние, политическите затворници от управлението на Гамсахурдия да бъдем освободени! Пуснаха ни, не искат да си имат неприятности, знаях, че лежим там без присъда, а не знаят утре как ще бъде! И там, в затвора вече има съмнения около поведението на президента към политическите му опоненти...

- А сега, оттук нататък, кое ще е главното пред Вас и генерал Китовани?

- Главното е да се спре с проливането на кръв! Ето защо поканихме хората, привърженици на президента на преговори. Много кръв се проля - тук Йоселиани спря за малко... - Това е ужасното, грузинци да стрелят срещу грузинци, ако има различия и претенции, ние, представителите на опозицията искаме да ги чуем и разрешим тук, на масата на преговорите като цивилизовани хора!

В стаята започнаха да влизат нови лица, сбогувах се с Йоселиани, който ме прегърна: "Предайте веднага какво се случва тук, нека да се знае!"

В коридора се натъкнах на Елдар Шенгелая, който бе мрачен и гневен: спряхме пред него: - Елдар, има ли надежда за победа, за мир? - попитах аз.

- Каква победа? Това, което сега се извърши е позор - грузинец срещу грузинец да се изправи! Тъжно, страшно е, само да си го помисли човек. Да спре стрелбата - всичко друго е постижимо и поправимо - само човек, отишъл си веднъж от този свят, трудно ще върнеш! Виждате ли какво време дойде? Аз, кинорежисьорът да се захвана с политика? Но това, което ни се случи през последните две години, трябва да свърши!

Докато очакваха генерал Китовани, затичах с един колега от грузинското радио, за да предам, че в Тбилиси започват мирни преговори...

След месец, вече в София, колегата ми Чавдар Стефанов от обедния "Хоризонт" ще ме спре и попита:
- Как успя да предадеш това за преговорите и убитите от Гамсахурдия? Ти беше първата, която разпространи новината, четири часа преди Асошиейтед прес. Никой тук не знаеше, че започват преговори за спиране на стрелбата и че политическите лидери на опозицията са пуснати от затвора...

Но това предстоеше след месец, в София...

А след срещата с Йоселиани аз тръгнах да търся начин за връзка със София - - без успешно. Колегата от грузинското радио ни остави и се запъти нанякъде. Телефоните не работеха. Отидохме с приятеля ми до някакъв офис, където един мъж обеща да уреди нещата. Взе ни и ни закара до огромна, висока сграда, която бе празна, с портиер и въоръжени момчета на входа. Качихме се на някакъв етаж, по дълъг коридор стигнахме до огромен кабинет. Мъжът взе слушалката на един от телефоните на бюрото в кабинета, въртя, пита, пак въртя накакви номера, след това взе софийския номер на Националното радио, програма "Хоризонт", набра го няколко пъти, на третия успя... Свързах се с Чавдар Стефанов от обедното предаване "12 + 3", предадох за освободените лидери на опозицията, за започващите преговори, за изхвърлените от бункера на Дома на правителството призори два трупа на депутати, за изхвърлените тази нощ убити четири момчета от Тбилиси, които са били отвлечени от улиците на града. Съобщих за застреляните гвардейци на Китовани от чеченците на Дудаев - един от тези гвардейци бе мой приятел, студент по сценография, влюбен в театъра и музиката на Гия Канчели*****. Това момче нямаше още 30 години ...

---

*Бейкър, Джеймс - съветник на стария президент на САЩ Джордж Буш.
**Буш, Джордж Хърбърт Уокър - президент на САЩ 1989-1993 г.. След като революционните промени в Източна Европа от 1988 - 1991 довеждат по рухването на комунизма, Буш отклонява Горбачов от идеята за нахлуване в балтийските държави, когато те настояват за независимост.
***Церетели, Зураб Константинович - известен художник, който приема типично по грузински творчесвото си като акт на висок нравствен дълг пред Бога и хората.
**** Ильия Втори - Католикос-патриарх на цяла Грузия. Грузинската православна църква, една от най-старите християнски деноминации, чието основаване традиционно се свързва с мисията на апостол Андрей Първозвани в Колхида и Иберия през 1 век. Православието е държавна религия в Грузия от 5 век. Особената роля на Грузинската православна църква в историята на страната е призната с текст от действащата Конституция и специално Конституционно споразумение между държавата и църквата.
*****Гия Канчели - известен композитор на филмова музика, както и музика към театрални спектакли, симфонични произведения. Известна е музиката му към филмите на Данелия "Не тъгувай!", "Мимино" /Чито-грито"/, към спектаклите на режисьора Роберт Стуруа.

---

Следва продължение