Продължение от 6 декември 2006 година

Вчера продължих разказа си за събитията, от Кървавата Коледа в Грузия, на които бях свидетел в мразовитите дни от края на 1991 и първите няколко седмици от 1992 година. В тези трагични дни, законно избраният президент на Грузия, Звияд Гамсахурдия се бе барикадирал в подземието на Дома на правителството, а наетите от него чеченци на Дудаев навън, по улиците на Тбилиси стреляха срещу народа му.

Не минаваше и ден без да бъде изхвърлен нечий труп от подземието - изхвърляха измъчени, зверски и убити депутати, насилени момчета, отвлечени от улиците на Тбилиси... Светът узна как на 28 декември 1991 г. гвардейците на генерал Китовани освободиха от затвора опозиционният лидер Джаба Йоселиани - кумирът на младежите, и още двама задържани без съд и присъда опозиционни лидери. Часове след освобождението им започнаха преговори за прекратяване на огъня.

Днес ще продължа разказа си за кървавите събития и уличните боеве, на които бях свидетел, снимайки своя филм...

29 декември 1991 година

Вчера, 28 декември се водеха преговори за прекратяване на огъня между представителите на президента Гамсахурдия и излезлите от затвора опозиционни лидери. Докато траеха преговорите, от бункера с подземието на Дома на правителството изхвърляха трупове на убити депутати, зверски измъчвани, отвлечени от улиците момчета... Танковете в началото на булевард "Руставели" стреляха срещу барикадирали се гвардейци от Националната гвардия, бетеерите не млъкваха - рушаха се сгради пред очите ни, улучени от попаднали снаряди. Хората на Звияд се опитваха да разчистят къщите и другите сгради около Дома на правителството, за да отдалечат гвардейците от барикадиралия се президент. Градът гладуваше, от близките села прииждаха доколкото бе възможно хранителни продукти. Обикновени хора продължаваха да хранят и Националната гвардия, която президентът се бе опитал да разпусне - там бяха техните съпрузи, любими и синове. В тези дни на убийства и жестокост разбрах едно: грузинците обичаха своите войници.

Мирът не се състоя и бе удавен в кръв, насилие и много смърт...

На 29 декември, на другия ден след преговорите за мир, продължаваше стрелбата на булевард "Шота Руставели". Плътен кордон гвардейци спираше движението надолу по булеварда... В хотел "Иверия" бяха настанени бойците от армията на генерал Тенгиз Китовани*. Новините от мястото на боя, които идваха буквално през минути бяха повече от лоши. Получи се съобщение за убийството на един от лидерите на Националната гвардия, Гела Гиоргадзе - огънят около бункера бе ожесточен! Вече се бях научила да не се доближавам до прозорците, да се движа внимателно в стаята, когато влизам вечер, да не паля лампата - всичко това се правеше, за да не се превърне човек в мишена на снайперистите чеченци, разположени на най-невероятни места, освен и по покривите на града. Кадрите, които успя да заснеме този ден, на 29 декември колегата от Грузинската телевизия Вова Ермаков се оказаха последните хванати от хотел "Тбилиси". Нашето пребиваване там - също. През нощта хотелът пламва най-неочаквано и притеклите се пожарникари са били безпомощни - още повече, че стрелбата от бункера на подземието, където се бе барикадирал Звияд Гамсахурдия не преставала. Мъжете са хвърляли маркучите под силния огън, търсейки спасение от куршумите - картината е била неописуема. Тъмнината се раздирала от човешки писъци, за които било трудно да се разбере откъде идват. Това разказваха гостите от изгорелия хотел, които бяха закарани в друг хотел в града, на безопасно място.

Била съм в Грузия често, но тази година зимата бе особено мразовита - валеше сняг, който доизгасяше пушещите останки от изгорелия през нощта много красив хотел. Нямаше данни за жертви, гостите отседнали в "Тбилиси" са били измъкнати овреме през пламъците, пред горящите стълбища и фоайе. Гвардейците на Китовани, които охраняваха тази част от булеварда "Руставели" са помагали за изваждането на хората. Надолу по "Руставели" достъпът е забранен - стреля се по всеки, който се движи от и около сградата на Дома на правителството.

Шофьорите на "Бърза помощ" отказваха да карат колите си в района, защото вчера са били убити двама лекари, тръгнали да окажат помощ на нуждаещ се човек.

В болницата намирам и откъсвам за малко от текущите дела Гиви Куртанидзе, първи зам.-началник на управление "Здравеопазване", който е денонощно тук. Той ми разказа: "Хирургичните бригади не са напускали клиниките от денонощия! Спят по няколко часа и после пак са на крак. Създадохме и специална бригада от неврохирурзи, които при нужда провеждат спешни операции на мястото на боя! Зачестиха случаите, когато транспортът не е в състояние да стигне и вземе ранените - хората, които поддържат президента Гамсахурдия непрекъснато стрелят и по нас, въпреки, че ясно се вижда, че сме с линейки. Имахме случаи и на кражби на коли на "Бърза помощ", целят се в нас лекарите, които сме със спешните екипи или в гумите на колите. Шофьорите отказват да карат колите и не са редки случаите, в които лекарите сами сядат зад волана".

Сред санитарките в болницата разпознах свои приятелки журналистки от радиото и телевизията - актриса от световно известния им театър "Руставели" - всички помагаха, изнасяха от операционните части от отрязани крайници, окървавени превързочни материали. На входа на Министерството на здравеопазването бяха залепени Списъци кой къде е настанен, ранен или починал.. Цифрите растяха с всеки изминал час. В навечерието на Нова година, за която никой не бе в състояние да се сети, престрелките през нощта бяха така ожесточени, че кънтяха празните улици, кънтеше центърът на мъртвия град. Убитите от днес само до обяд бяха над 20 души, ранените - никой не броеше.

Днес взривиха трамвай с пътници в центъра на града - гледката бе ужасяваща. Почеркът на чеченците си личеше отдалече. Докато бяхме на мястото на взривения трамвай, пристигна съобщение за изхвърленото тяло на депутат от град Рустави - Голетиани. Депутатът е бил убит в бункера но как и защо, трябваше да се произнесе патологът от болницата.

Студът смразяваше гърдите и дишането бе трудно, температурите паднаха под минус 30 градуса. По тротоарите на централния булевард "Руставели", който водеше директно до Дома на правителството имаше трупове, които никой не вдигаше, защото огънят от бункера бе силен и имаше опасност човек да стане следващата жертва. Хората, прикрити зад входните врати на кооперациите гледаха убитите с мокри от сълзи лица, безсилни да ги измъкнат макар и вече мъртви от улицата. Жени почти не срещах, но тези, които видях в дните, когато боевете не стихваха даже и през нощта, бяха странно мълчаливи, покрили с черни кърпи главите си, очите им бяха пресъхнали от плач...

В дните докато стрелбата по улиците на Тбилиси не стихваше се чуваха само изстрели, тишина и отново изстрели. Човешка реч почти не чувах - хората мълчаливо вървяха или притичваха допрени плътно до сградите, за да се предпазят от куршумите на чеченците. Градът беше онемял.

Това бе най-странната Нова година,

която някога е посрещала Грузия.** Президентът няма да поздрави своите сънародници - това бе съобщението, което се чуваше по една от емисиите на Радио Москва! Тук, в Тбилиси радиото е замлъкнало, телевизията не работи от четири месеца - в новогодишната вечер се появи за не повече от час говорител, който чете съобщения. За телевизионната кула се водеха престрелки между привържениците на президента и силите на опозицията. Предаванията започваха и прикъсваха неочаквано - никой не бе наясно кога ще се появи картина и човешка реч от замлъкналите екрани.

В дома, където бях отседнала празникът бе тъжен, нямаше смях, песни, подаръци. Тостовете бяха строги, с единствената надежда да спре кръвопролитието, което измъчваше душата на грузинеца. Стори ми се странно, че никой не назоваваше по име президента - наричаха го Сатана, с едно огромно огорчение и потрес. Никой не ругаеше обезумелия държавен глава, никой не си позволи да кълне. Три месеца държавата не е давала заплати. Работеха само магазини за хляб в покрайнините на града, там хлябът се печеше, хората кротко чакаха на опашка, без скандали, без караници, като попарени бяха грузинците от случващото се. Аптеки не работеха, болните или близките им трябваше да изминат дълъг път, за да се снабдят с лекарства, което също бе проблем, но колкото бе възможно, опозиционерите го решаваха, въпреки битките, които бяха принудени да водят по улиците на град Тбилиси денонощно с малки групи от чеченски банди.

Пазарът на Тбилиси, откъдето главно се снабдяваха домакинствата с храна беше пуст. Селяните се бояха от зачестилите въоръжени грабежи и нападения да припарват до града. Грабежите се извършваха от маскирани банди, които ги ограбваха, биеха и често просто застрелваха.

1992 - това е най-странната Нова година, която е спохождала Грузия! Поменаваме имената на загиналите с моите домакини, семейството актьори Таварткиладзе. От нашите близки и приятели - трима вече са убити...

2 - 5 януари 1992 година

Вече два дни телевизията предава документални кадри от началото на конфликта между президента и опозицията. Кадри, заснети от професионалисти, кадри, които никой до този момент не е виждал, тъй като Гамсахурдия затваря телевизията през септември 1991 и уволнява всички, които работят в нея!

Хората научиха, че началото на края на политическата кариера на Гамсахурдия е било поставено зад гърба на грузинците в дните на московския августовски преврат. Тогава, както вече стана дума, Звияд изпраща на тайни преговори с Янаев сегашния си министър на външните работи, Мурман Оманидзе. А в Грузия идва руски генерал, който знае, че току що сформиралата се Национална гвардия се разпуска по заповед на Звияд. Без парламентът да е уведомен, без да се направи допитване до народа на Грузия. Армията обаче се вдига спонтанно срещу тайните договорености на Гамсахурдия и явната му подкрепа за преврата срещу Горбачов.

Документални кадри показаха за първи път на грузинците как на 2 септември 1991 г. в О часа и 54 минути, верни на президента части откриват огън срещу демонстрация на опозицията в центъра на Тбилиси. Така бе започнало всичко...

Тежък сблъсък между опозиция и президентски сили става на 4 срещу 5 ти октомври, пред сградата на телевизията. Всички усилия на опозицията за среща и преговори с президента са напразни! "Вижте колко души са дошли и ме поддържат" - крещи от трибуната на парламента Звияд Гамсахурдия.

- Ние се срещнахме и разговаряхме с хората, които са дошли от провинцията и Ви поддържат! - отговаря му депутатът Важа Адамия. Телевизията е съхранила този момент, тогава неизлъчен. - На тези хора /за които Гамсахурдия твърди, че го поддържат - бел. Л. М./ Вие сте раздали захар - продължава Адамия. - А на другите, на които не сте раздали - не са дошли и не Ви подкрепят и поддържат!"

Познати хватки - само мястото и времето на действие са други.
Още през октомври, виждайки, че може да се получи трагичен сблъсък, генерал Китовани взема армията и се оттегля с нея в околностите на Тбилиското езеро. На другата сутрин гвардията на Китовани осъмва обсадена от войскови части на президента. Започват и бомбардировки.

"Гамсахурдия нареди да нападнем гвардията на Китовани - разказва заснет на документални кадри пленен войник на президента. - Получихме нареждане и да прекъснем снабдяването с храна на войниците на Китовани!"

Тогава населението на Тбилиси и околните села започва спонтанно да храни своята армия - моментът бе съхранен във видеохрониките. Взех тези кадри и за документалния си разказ, който направих за последното предаване на Българската национална телевизия - "Светът в действие", но това предстоеше... На 2 януари, по телевизията беше прочетено съобщение за създаване на Временно правителство, за въвеждане на военно положение, комендантски час... Забраняваха се митинги и демонстрации, събиране на групи хора - пред вид водените боеве по улиците на Тбилиси.

По обед на 2 януари, с колегата от телевизията се запътихме към метрото. То вече не работеше - на една от станциите предстоеше да се проведе митинг на привърженици на Гамсахурдия. Успяхме да вземем кола и се отправихме към мястото на митинга. По пътя се отбихме в Щаба - тук заварихме как на войниците на Йоселиани се раздават халосни патрони. Не трябва да има жертви! Имаше заповед - при нужда да се стреля във въздуха!

Тълпата на метростанция Дидубе крещеше и заплашваше. Превеждаха ми каквото смогваха двама войници от формированието на Йоселиани, дошли с нас да ни придружат и пазят. Внезапно отнякъде изскочиха два мерцедеса с тъмни стъкла и се врязаха в тълпата! От покривите им се подадоха мъже с маскирани лица, в цивилни дрехи, извадиха автомати и откриха стрелба по събралите се хора, тълпата се огъна! Стана за броени секунди. След това маскираните се прибраха в колите, които изчезнаха също така ненадейно, както се появиха... Тишината бе раздрана внезапно от писъци, които разцепиха ледения въздух - имаше жертви, ранени. Хората крещяха и се заканваха, вдигнали ръце в свити юмруци! Привържениците на президента стояха потресени и силно смутени от случилото се. Войниците, които ни придружаваха ни измъкнаха със сила от тълпата, и ни качиха на минаващ автомобил. Трябваше да се махнем час по-скоро, очакваха се и взривове, както ги бяха предупредили вече..

---

*Тенгиз Китовани - художник, скулптор, застанал начело на Националната гвардия, след решението на президента Гамсахурдия да я разпусне и държавата да остане без армия. Избран за министър на отбраната, след като Гамсахурдия напуска страната, Китовани е сред тези, които довеждат бившият външен министър на Съветския съюз Едуард Шеварднадзе на власт. През 1999 година вече като бивш министър генералът предупреждава държавното ръководство на Грузия за базите на чеченските бойци, които са в състояние да дестабилизират властта на Шеварднадзе с терористични актове. Китовани съобщи през 1999 и за зачестили покупки на недвижими имоти от чеченци, извършвани чрез трети лица, имоти, които се превръщаха в бази за бъдещи нападения. Министерството на държавната безопасност опроверга Китовани и заяви, че бази на чеченци на територията на страната - няма. След това изявление започнаха терористичните актове...

** Грузинците посрещат своята Коледа на 7 януари, след Новата година, като повечето православни църкви.

---

Следва продължение