1. И ти ли БЮРМ-е? Докога ще обичаме, тези, които ни мразят?*

Ненавист и омраза се лекуват с адекватни мерки

Изминаха точно 15 години от деня, в който България първа в света призна независимостта на държава, нарекла себе си Македония. Първа в света. От този ден датира и необяснимата омраза и ненавист, които демонстрира тази бивша югославска република към България и българите. Едва ли това първо признание е причината за омразата и ненавистта, но фактът си е факт - от деня на признаването ние, българите бяхме възневидени.

Тази година, точно преди годишнината, в признатата от нас за държава Македония бяха пребити българи - явно, арогантно, ей така, като на сватба, без причина. Пребити, докато отдаваха почит на гроба на Мара Бунева край река Вардар в Скопие.

Кой каквото ще да говори, но истината е следната: ние ги признахме първи и то с названието, което никой друг не прие и призна - те ни намразиха.

България им дава гражданство - те ни отговарят с "Умрете бугари!" и бият наши сънародници, появили се на тяхна територия. А тяхната територия е всъщност другата България. Поне в историческите събития от векове насам е така.

С придобитото българско гражданство, живеещите в тази така наречена Македония от 1 януари се превърнаха в европейци, тъй като България стана член на Европейския съюз. За благодарност - въпросните българи от Македония биха свои събратя на гроба на Мара Бунева.

И така - без край. То не бяха напъни за регистрация на някаква ОМО партия, която да обслужва българи македонци в България. То не беше мътене на водата в главите на зелени евродепутати, за да се регистрира въпросната ОМО-политическа партия.

След това дойде обвинение в контрабанда на оръжие. А след него - гняв и обвинения в корупция, че визите и документите за гражданство се издавали бавно след проучване. То не беше с нищо непредизвикан арест на две български жени, то не бяха подигравки и злорадство към България с повод и без повод.

Спомня ли си някой днес как посланикът на така наречената Македония Алити взе, че изтърси: "Който се смята за македонец у вас, нека да може да се определя за такъв". Преди близо девет месеца беше. Няма да коментирам недопустимостта на подобно изявление, но след като от така наречената Македония са си пратили албанец за посланик, подобна реакция изобщо не бива да изненадва никого. Та нали Агим Чеку, така нареченият косоварски президент /също албанец - бел. Л.М./ поиска преди време от министъра на външните работи Ивайло Калфин да отпаднели визите за косоварите! Тя още държавата им бе и все още е в балканските геополитически измислици, те тръгнаха да настояват за отпадане на визите! Ще попита някой защо наричам съседната държава - "така наречената Македония" - обяснението е просто: официалното название на тази държава все още е БЮРМ - бивша югославска република Македония. А за въпросната държава може да се говори и като за другата част от България, ако човек е запознат с историята. Може, но не го правим. Има люде, които определяха доскоро тази друга част от България като романтичната част от родната история - хора всякакви. Важното е, че както и да бъде назовавана тази държава, от нейната територия неуморно излъчват сигнали на омраза, ненавист и всичко лошо, което може да хрумне на човек. Без да има причина, без да е налице каквото и да било основание или конкретен повод.

В средата на лятото миналата година написах коментар със същото заглавие "Докога ще обичаме, тези, които ни мразят?" Тогава отново бе налице ескалация на омраза, ненавист, лъжи и инсинуации, които всъщност през годините след 1989 така и не спряха.

След коментара заваляха гневни писма от тази друга България, писма с хули, поучения и закани. Всички те се къпеха в едно море от омраза - неизвестно как и по каква причина появило се.
Днес ще попитам: и ти ли БЮРМ-е? И ще припомня, че понякога е необходима бруталност, за да се лансира деликатността. Това е моята позиция към омразата и ненавистта на БЮРМ.

Къде е заровена тайната на тази омраза?

Ще започна с въпросния 15 януари, от преди 15 години, деня, на признанието на Македония, което обяви България. В края на 80-те и началото на 90-те години на миналия, 20 век започва разпадането на Югославия, като от нея, наред със Словения и Хърватия, се откъсна и Вардарска Македония, като се привъзгласи за независима държава под името Република Македония. Но едно е да се самопровъзгласиш, а далеч по-различно е някой да те признае официално. Веднага след признаването Скопие настоя да се признае и съществуването на "македонска нация" и "македонски език". През 1999 г. правителството на Иван Костов призна правото на Република Македония да си служи с официалния си език! Въпреки историята, въпреки, че винаги би могло да се намерят начини да се отклони и отложи във времето нечие не дотам аргументирано искане.

Вярно е, че по време на визитата си в София, президентът на БЮРМ Киро Глигоров, въпреки че бе посрещнат със знамето на Вергина болна тема за Гърция, отказа да подпише междудържавен договор. По този скандал се появи и известният шеговит въпрос" Има ли език за българите Киро Глигоров?" И докато този случай би могъл да мине като случка в рамките на шегата, то друг македонски политик, Бранко Цървенковски обяви съвсем сериозно, че България се опитвала да открадне историята и бъдещето на Македония. Нещо като държава да открадне историята и бъдещето на своя бивша област!

Във връзка със скандала около побоя на българи при гроба на Мара Бунева, Иван Костов не пропусна в интервю за Агенция "Фокус" да припомни и се похвали как с Люпчо Георгиевски в общ правителствен документ отворили възможност за решаване на всички проблеми. След побоя над българи, на гроба на Мара Бунева стана ясно, че антибългарската кампания не е минало и е готова при всеки повод да ескалира. Т. е. хвалбите на костов отново са пореден опит за спасяване на политическото му движение.

Побоят на гроба на Мара Бунева показа и друго, че българските политици не бива да са слепи от никаква гледна точка. Този инцидент припомни, че насилието над съвестта и позицията на българите отдавна са нарушили целомъдрието да бъдем великодушни. Да се строят паянтови илюзорни виждания и отношения - това води единствено до срутване или земетресение.

Да бъдеш себе си - трябва да си някой - казва мъдрецът. За да бъдем някои ние, българите, крайно време е да се отрезвим, да поискаме от политиците ни единна добре обмислена, достойна изградена позиция по отношение на съседна Македония. Позиция адекватна и съответна на отношението, омразата и ненавистта, нетолерантността, които излъчва тази държава към България и българите. Така ще бъдем себе си, така ще покажем, че не сме кои да е и не допускаме с едната ръка гражданите на така наречената Македония да искат гражданство, визи и всичко, което им е нужно. А с другата ръка да бият, унижават, нападат.

Сляпата вяра не винаги вдъхва доверие. Време е да прогледнем, но това няма да има ефект, без спешните решения и действия на управниците ни.



Още за провокациите, изводите, грешните стъпки и необходимите решения по Македония - четете утре.


*БЮРМ - бивша югославска република Македония - официалното название на Македония.
"И ти ли БЮРМ-е" - подобно на " И ти ли, Бруте?
"Докога ще обичаме, тези, които ни мразят" е продължение на коментар от 24 юли 2006 година.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене