Ненавист и омраза се лекуват с адекватни мерки

Продължение от 17 януари

Енциклопедия открадна минало, настояще и български територии. Това стана ясно от изданието, в което в бившата югославска република Македония /БЮРМ - името, с което фигурира в международните организации западната съседка - бел. Л. М./е осъществена кражбата. За какво иде реч? Българските градове Петрич, Мелник, Сандански, Благоевград са изброени като дялове от Македония, като въпросните дялове са наречени егейски, вардарски и пирински.

За този странен факт съобщава в интервю за Агенция "Фокус" депутатът от социалистическата партия, Пламен Ранчев. Какво би трябвало да означава тази кражба?

Преди всичко дълбоко комплексирани действия на една държавна администрация. Действия, които се извършват по най-малко две причини: първо, за да отвлекат вниманието на гражданите на БЮРМ от реално съществуващите икономически проблеми и второ, за да продължат противопоставянията на българи спрямо българи, живеещи в област, преименувана в държава. Интересен подход, след като дивиденти от въпросната издателска манипулация едва ли може да се очакват на запад от Република България. Както се казва - не е необходимо да се прави нищо спрямо жителите на БЮРМ - това, което те сами си причиняват е повече от достатъчно, за да се орезилят и съсипят.

В историята на 21 век едва ли ще влязат териториалните и исторически претенции на новосформираната държава БЮРМ, тъй като историята има тази особеност да отсява важните от несъществените факти и събития.

По-силна ли изглежда в очите на гражданите си БЮРМ след тази издателска кражба на територия и история? Категорично не. Вероятно по-велика - също не. Нима населението на областта, обявила се за държава си прави илюзии, че по този пубертетен начин БЮРМ ще стане член на Европейския съюз? Няма как да се случи. Тогава? Почесването на кухото великодържавническо самочувствие се очаква да спечели точки за правителството на БЮРМ, но в тази държава живеят и интелигентни люде. И те осъзнават, че подобни смехотворни хлапашки изцепки не са нито цивилизовани, нито европейски, а още по-малко пък може да минат за нормални. Спирам дотук, защото гафът със съдържанието на Енциклопедията си остава повече вътрешно-политически за БЮРМ и преодоляването му оттук нататък би следвало да бъде проблем на държавната администрация на тази държава.

Случилото се даже не може да се приеме като провокация, тъй като територията на Република България е ясно очертана на картата на Европейския съюз, същата територия е и в картите на държавата ни и някакви провинциални закачки едва ли са в състояние да променят това.

Друг въпрос е, че български политици, историци вече 15 години запазват удивително хладнокръвие и никога няма да отговорят съътветно на подобни действия.

Интересен момент представлява обаче съдържанието на тази нова БЮРМ-ска енциклопедия, тъй като всеки подрастващ, който я отвори и прочете ще приеме едно към едно написаното, което ще затвърди и убеждението, че въпросните "откраднати" български градове са си техни. Така се осигурява дълголетие на омразата, ненавистта на това младо поколение граждани на така наречената Македония или БЮРМ. Омраза и ненавист към българите и България, но последиците са си за сметка на поръчителите на тези "исторически" териториални претенции.

Историческата некоректност се изражда в политическа с това издание, но и тази некоректност е бумеранг, който ще се върне към самите автори, а не към българите в Република България. Икономическите и социални неблагополучия няма как да бъдат потушени с измислени територии и това е факт, който времето ще утвърди. Авторите на Енциклопедията, в която български градове са записани като македонски няма как да не са наясно, че писането на история е занимание отговорно. По логиката на тази Енциклопедия, би следвало в Европа да възникнат държави с наименования на географски области като Елзас, Лотарингия, Долината на Лоара или Тракия, Дунавска равнина в нашата страна. Безумно начинание, но характерно за държави с рухнала икономика и липсваща национална идентичност. Така нареченото "правене на история" е една от характерните за "Отвореното общество" на Сорос отлики и това бе цел, за да бъдат дестабилизирани Балканите, като територия геостратегически погледнато като подстъп към Русия. С тази цел бяха провокирани войни в бивша Югославия и резултатите са налице - нови държави и все още тлеещи потенциални конфликти като статутът на Косово, които могат да се възпламенят във всеки един момент. Европа се спря и признаването на независимо Косово, тази бивша част от Сърбия взе да се бави, не е на дневен ред. А това би следвало да бъде добре разбрано от държавното ръководство на така наречената Македония, като заниание не толкова перспективно, а още по-малко пък безопасно.

В Енциклопедията са включени и земи от днешна Гърция /също член на ЕС - бел. Л. М./, която за разлика от България няма да наблюдава толкова спокойно поредната БЮРМ-ска кражба на история и територии. Това е сигурно. За разлика от българските политици, които едва ли не се ласкаят, че запазват похвално хладнокръвие и гледат на енциклопедичната закачка като на нещо несериозно, сигурно е, че Гърция ще намери механизмите и точните хора, с които ще пресече от корен подобни домогвания. Държави и политици - разни.

Сигурното оттук нататък е, че Гърция ще действа твърдо и безапелационно, за разлика от интелигентското бездействие на родните политици. Има какво да се научи от Гърция и не е зле управниците ни да го правят по-често.

За БЮРМ трябва да е ясно, че пак са хванали грешната пътека - в 21 век никой не се занимава с правене на история и създаване на илюзорни исторически претенции. С включването на български градове в новата Енциклопедия, БЮРМ демонстрира единствено, че все още е в пубертетните си представи за минало и е твърде далеч от зрелостта. А това казва твърде много на партньорите на БЮРМ както на Балканите, така и в Европа, към която толкова силно тази самопровъзгласила се държава напоследък се стреми.

Едно е историята, съвсем друго е действителността - това показва животът. Но да "твориш" история, жертвайки действителността, е, меко казано, несъстоятелно, даже глупаво. Претенции за територия, вследствие на исторически сътворени илюзии водят до политически измерения, които не бих определила като най-добрите като избор за самите "творци" и "автори".

Рикушетът от подобни издателски манипулации наблюдавахме в Скопие, когато на гроба на Мара Бунева бяха пребити българи, отишли там, за да се поклонят. Дали тази история е акт на държавническа политика или е резултат на слаби нерви на отделни люде? Това е важно да се разбере и да не се пренебрегва като проблем. Отричането от страна на български политици, че видите ли държавата Македония нямала нищо общо с побоя и скандала не върши работа и не може да си приеме като работещо. С подобна позиция от страна на родни политици не мога да се съглася, най малкото защото все още няма проведено разследване, а и нямаше демонстрирано желание на македонските политици този инцидент да бъде порицан, и санкциониран. Така че - нека не бързаме с изводите и отделянето на македонски политици от държавната администрация и действията на македонски побойници. Нека проверката да завърши, нека да ни предоставят изводите от нея, нека видим как ще реагират оттук нататък управниците на БЮРМ, та чак тогава да разделяме политиците в Македония от побойниците. Все пак нека не забравяме, че омразата и ненавистта датират вече 15 години и това не са спонтанни еднолични акции на отделни граждани на БЮРМ, а толерирани действия от страна на политиците в западната ни съседка. Т. е. налице е дългогодишна, неофициално толерирана политика на противопоставяне на българите, живеещи в БЮРМ на българите, граждани на Република България.

Докато разглеждаме и приемаме всеки един подобен скандален случай на насилие в БЮРМ като изолиран, решение на проблема с отношенията към българите и България от страна на БРЮМ няма да бъде намерено. Не може да се отрича очевидното, когато то непрекъснато се случва, и случва, и случва, и случва. Не може да се приема като изолиран инцидент: обвинението на Цървенковски, че България иска да открадне историята и бъдещето на БЮРМ. Далеч не бе изолиран гафът с отказа на БЮРМ-ския президент Киро Глигоров да подпише междудържавни документи с българското правителство, заради езика. Случайно ли бе България в 2000 година да подарява танкове и гаубици на БЮРМ, а от другата страна да слушаме: "Умрете бугари!" Случайно ли бившата външна министърка Илинка Митрева четири години не стъпи в България, а с българските журналисти говореше на английски?

Или случайно българска девойка от с. Ключ бе свалена от македонски полицаи от рейса, с който пътуваше, свалена, арестувана и осъдена, заради твърденията й, че Самуил е български цар! Инцидентно изолирано ли се даваха стипендии на студенти, настроени антибългарски в БЮРМ, помни се още изразът на един от тези стипендианти, Красимир Илиев с фразата му: "Дека сме сръбски мекерета е точно!"

Не са един или два инцидентите, които някои български политици държат да приемаме като случайни - от нападения над българи, пребиваващи в БЮРМ, до опити за намеса в суверенна Република България чрез съдебна регистрация на БЮРМ-ско политическо недоносче, наречено ОМО - Илинден - ПИРИН. Ще отмина случаите, в които българи бяха клеветени пред Европейския парламент, от граждани на БЮРМ. Където се чуе интрига или лъжи за България, то там непременно е пипала "изолирано" нечия македонска ръка.

Вече приемаме рутинно подобни действия. Както изградихме рутина и от безумието етнос да се определя от името на географска област. Светът не помни случай такъв етнос да се самообяви за нация, а областта, дала името на етноса и нацията да бъде обявена за държава. Тъжно е да се наблюдава тенденцията, че не е важно какъв си бил, а важно е като какъв ще се самоопределиш. Тъжно е да си свидетел как чужди държави наложиха изкуствено и против всякаква историческа и политическа логика област да се превърне в държава. Трудно е пред очите ти българи да бъдат принуждавани да се отричат от националната си принадлежност по причина на геополитически игри и инсинуации. Трудно, но е факт. Тъжно, но България прие тази изкуствено наложена действителност с признанието на държавата Македония. Което изисква цивилизационно мъжество и исторически обосновано политическо достойнство. Само слепи и глухи за истината биха отрекли тези факти.

Докога ще търсим обич от хора, отказали се от българския си корен, от историята, от държавата си? За жалост това е действителност, която едва ли ще се промени. Добрият изход от ситуацията е БЮРМ или така наречената Македония да осъзнае, че българите са най-малкия й проблем. А исторически доказаната българска идентичност на територията и населението в БЮРМ е още по-малък, даже незначителен проблем. Истинските проблеми за БЮРМ тепърва ще се появат когато на бял свят излязат албански претенции за автономия в границите на самата държава Македония. В такива претенции няма да има толеранност, няма търпимост и това неведнъж бе демонстрирано в последните 15 години. Другата непосилна задача пред управниците на БЮРМ е да се развие икономиката като съвременна и добре работеща. Тогава само, след появата на тези два бъдещи проблема в БЮРМ ще осъзнаят, че българските им корени изобщо не са действителност критична и рискова, която да изисква сили и интелектуален ресурс.

Следва продължение

---

*БЮРМ - бивша югославска република Македония - официалното название на Македония.
"И ти ли БЮРМ-е" - подобно на " И ти ли, Бруте?
"Докога ще обичаме, тези, които ни мразят" е продължение на коментар от 24 юли 2006 година.