3. И ти ли БЮРМ-е? Докога ще обичаме, тези, които ни мразят?*

Гражданите и политиците на така наречената Македония следва да се разберат първо със самите себе си * Балканските катаклизми все още тлеят

Продължение от 18 януари

Странно и необяснимо защо се забрави в мандата на две правителства вече /1997 – 2001 и 2001-2005 г., съответно на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски – бел. Л. М./ Съвместната декларация на премиерите на България и Македония от 1999 година. В този документ бе записано, че македонците ще направят всичко възможно за предотвратяване на недобронамерената пропаганда, както и че няма да допускат действия насочени към подстрекателство на насилие, омраза и прочие подобни стъпки, които биха навредили на отношенията между България и Република Македония.

Въпреки това се направи опит за съдебна регистрация на ОМО “Илинден-Пирин”, определени кръгове сториха и невъзможното, за да очернят България в Европейския парламент с лъжи и интриги. Последваха обвинения за българско участие в афера с оръжие, арести на две българки и побоя при гроба на Мара Бунева.

Известно е, че гърците поставиха условие за вето върху приемането на Македония до изчистването на познатите спорове. България остана настрани от подобни крути мерки с надеждата този жест да бъде оценен. Случи се точно обратното, не само, че жестът не бе оценен, но и той даде път на продължаване на нападките и подигравките от страна на така наречената Македония. България без спор разчита и на записаното условие за провеждане на политика на добросъседство, като атестат за бъдещ прием и членство в НАТО, но най вече държавата ни набляга на толерантността и търпимостта в междусъседските отношения.

Освен визите, които се издават максимално бързо за граждани на бившата югославска република Македония /БЮРМ/, налице е маскимално облекчаване на крайграничния обмен, като в полоса от 30 до 50 километра, жителите от населените две страни на границата могат да преминават само с лична карта.

Името на държавата БЮРМ тепърва ще създава ядове на съседите ни, особено след като в Страсбург, в Съвета на Европа, гръцкият премиер Костас Караманлис заяви недвусмислено следното: "Аз съм македонец и още 2,5 милиони гърци са македонци, затова въпросът не може да се разглежда едностранно." Така Караманлис отговори на питането на депутата Илинка Митрева дали е съгласен, че е необходимо да бъде намерено рационално решение за нерационалния и наложен проблем с името на Македония. Двете държави имат специфични задължения - временната спогодба и основите, на които е изграден ЕС, добави Караманлис.

Силен удар върху македонистите нанесе и представянето на оригиналния екземпляр на дневника на Крюсьо Мисирков, човек, определян като баща на македонизма. Дневникът бе открит и откупен от историка Цочо Билярски, а след това бе представен от директорите на двата държавни архива – българския и македонския. Та в този дневник, черно на бяло Мисирков се определя като “македонски българин”, с което рухнаха подпорите на македонската идентичност, а идеологът на македонизма, академик Блаже Ристевски бе тотално сразен, тъй като научната му кариера години наред е била градена на отделянето на македонците от българите.

Преди броени дни скопското издание “Вечер” публикува под заглавие “Комшийски работи” материал, в която анонимен автор обвини едва ли не българите, че нямали интерес да гледат македонците как “се мотаят на нейна територия.” В същото време авторът на материала разви тезата, че видите ли българската държава давала паспорти на македонците, защото искала един ден да докаже колко българи живеят в Македония. На това народът му казва: “Хем сърби, хем боли”.

Месеци наред македонци проглушиха ушите на всички, че трудно и малко паспорти им се дават, че в Министерството на правосъдието вземали подкупи!?!, че много се чакало, че трябвало щом ги мернат, едва ли не тутакси трябвало да им се мятат през гишето паспортите с българско гражданство!

Не за първи път граждани на бившата югославски република Македония /БЮРМ/ не знаят какво искат – едва ли ще е и за последен.

Не за първи път се чуха закани, че “ще дойде време на разплата” за гърци и българи и те щели да бъдат принудени да признаят македонската нация.

Не бе странно, а още по-малко пък изненадващо, че в навечерието на годишнината – 15 години от признаването на така наречената Република Македония от България, граждани на БЮРМ биха българи, отишли да се поклонят на плочата на Мара Бунева. В част от печата на БЮРМ се пуснаха текстове, че видите ли, след като била толкова скъпа Мара Бунева на българите, да сме й издигнели паметник някъде в Кюстендил и да й се покланяме на наша територия. Т. е. областта Македония, която се обяви за независима и бе призната първа дипломатически и официално за държава от България е някаква кой знае чия територия...

“Изветрели български статисти” протръбиха различни издания от печата в БЮРМ, припознавали като българи в Македония десетина одърпани, мазни и изветрели платени статисти”. Изветрели или платени статисти бяха наречени присъстващите на гроба на Бунева, но нито една от тези причини не е основание да се бият без причина хора.

Платени статисти, ли, що ли – истината е, че нормални мирни люде са били нападнати и бити – статисти или не, българи от България, или българи, живеещи в Македония – няма как да се оправдае подобно насилие и омраза. Няма как.

Да биеш човек заради негова евентуална национална принадлежност и без да те е предизвикал – как се нарича това действие в БЮРМ? Защита на националните интереси? Може би националните интереси на гражданите на БЮРМ, които идват тук и чакат за гражданство? Българско. А след като го получат тичат и плюят, че нарочно им се дават паспорти, за да се покаже, колко българи има в БЮРМ. Нормално ли е да се хули и мрази някой, от когото чакаш по свой личен избор и настояване гражданство и паспорт? Може би гражданите на БЮРМ и някои техни политици ще изрекат в коя държава от произволно взет континент е възможно да плюеш ръката, от която чакаш и получаваш? Не е зле да го направят. Да посочат държавата и да изрекат: ето в тази държава, гражданите й плюят и мразят неистово съседната на нея, въпреки, че тя непрекъснато им дава, държи се толерантно, прави ги свои граждани...

Даже в африканските страни, за чийто потомци се изписват гражданите на БЮРМ като египтяни такова чудо няма: да обичаш някого, който те мрази и обижда.

Да се тълкува от наши учени, че насилието и счупената плоча на Мара Бунева са инспирирани от сърбоманска агресия е толкова нелепо, колкото самите ежедневни провокативни действия на граждани на БЮРМ към България. От такива твърдения тръгват и големите грешки: арести на българи, клевети в Европейския парламент по адрес на България и още много и много далеч не безобидни инциденти – и за тях ли ще набедим сърбоманската агресия? Сърбия е наясно, че БЮРМ се държи като трудно дете, но Сърбия отдавна няма основания за инспирирани инциденти, още по-малко пък й е до това днес, когато й предстои да съставя правителство и да изрази отношението си към бъдещия статут на Косово. “Трудното дете БЮРМ” вече е известно къде ли не с неоснователните си претенции, но за държава с подобно психологично немотивирано и неадекватно поведение, психотерапевти все още няма.

Ако човек се задълбочи сериозно в психологичния проблем на БЮРМ ще открие немалко патологични изменения в близкоисторически план: от комплекси за правене на собствена история с механизмите на фалшификатите до ниско самочувствие пред реалното развитие на съседна България. Незапознат с претенциите им доброволец от която и да е европейска държава би се изумил от египетските “корени” на гражданите в БЮРМ и съседството на татарски пра-правнуци в България. Изумлението ще дойде най-малкото и от факта, че в подобен исторически тюрлюгювеч учени от БЮРМ са смесили население от Азия с друго от Африка – два континента твърде отдалечени...

Необяснимо и е друго: докога ще се мълчи и няма да се реагира адекватно на клеветите и хулите от запад, необяснимо е защо българските политици не се поучат от тези на Гърция или Франция, Канада ако щете, като поставят строги изисквания и регламент за получаване на гражданство. Българският паспорт все пак не е подарък за Коледа или Великден, не е и далавера, не е карта за транспорта. Взели веднъж документа, граждани на БЮРМ: сред които и албанци тръгват из Европа и представят Република България. А как, това тепърва ще се чуе. И още нещо, което нашите политици не са обмислили: защо Гърция може да не раздава като семки гражданство, защо бюрмци не правят постъпки за паспорти от Сърбия или Румъния, а само нас притискат и хулят? Трябва ли да се ласкаем от мисълта, че граждани на БЮРМ настояват за българско гражданство и паспорти, даже когато не признават историята ни, националното ни достойнство? Едва ли. От подобна позиция нищо добро не може да се очаква.

Сън сънувах...

Наскоро Агенция “Фокус” публикува коментар на статия и интервю с Драган Латас, главен редактор на в. “Вечер”, в които основното, което прави впечатление с безумието си е твърдението: “Македония ще стане член на Европейския съюз, най-малкото защото има по-добри възможности от България. - По думите на Латас, - единственият проблем в Македония е междуетническият, който се генерира около Косово. "Македония има по-високи заплати от България - заплатата в Македония е над 200 евро, а средната заплата в България все още не е толкова, Македония има магистрала, а България няма, Македония има западна култура, която е създавана 60 - 70 години чрез свободно пътуване в чужбина, свободен достъп до чуждестранна литература, учение в чужбина, нещо, което България няма все още... Това означава, че Македония има по-добър капацитет и ще се присъедини към ЕС", бе категоричен авторът на коментара, в който предлага "Доста Димовска да просне с оръжие Красимир Каракачанов насред София, за да се освободи и Пиринска Македония.”

Междувременно бе съобщено, че не друг, а именно Доста Димовска ще оглави Македонския културно-информационен център в София. А как точно Димовска практически ще просне лидера на ВМРО, Каракачанов – това вече може да обясни единствено развинтената фантазия на Латас. Какво тревожи този Латас така и не стана ясно, след като неговата така наречена Македония била много по-цветуща и развита от България? На подобни твърдения хората казват – “Дай, Боже, всекиму!”

Колкото до македонската нация – Латас явно е бил в кома и е пропуснал последните 15 години и факта, че България първа протегна ръка и призна Македония.

Много голям е хорът на хулителите на съвременна България в БЮРМ, и че още един попълни редиците им не изненадва никого. За Латас – Мара Бунева е измислен герой и кръгла нула! Колко мъжко е все пак да хулиш мъртвите!

Но щом Латас казва “а”, да каже цялата азбука, като не пропуска да даде обяснение защо толкова години БЮРМ не получава името, което иска? А в официални международни организации фигурира като БЮРМ? И така е 15 години!

Кой е Латас – за непосветените Агенция “Фокус” уточни, че Латас, който е сърбин на македонска служба и главен редактор на вестник „Вечер”, е и съветник на министър-председателя на Република Македония Никола Груевски. Постове, които предполагат обществена отговорност и премереност в политическите изказвания. Оттук логично следва въпросът: дали внушенията правени от Латас са съгласувани с Никола Груевски и дали правителството на Република Македония стои зад тях и смята да ги провежда като държавна политика. Засега отговор на този въпрос няма и едва ли ще бъде получен, тъй като с изявленията си Латас вкара в небрано лозе македонските управници. А стъпките и изявленията от средите на политиците в БЮРМ се следят изкъсо както в НАТО, така и в Европейския съюз и изяви, подобни на тези на Латас едва ли ще направят БЮРМ по-желан и чаровен за партньор в ЕС и НАТО.

И за това ли е виновна България? За липсващото в международен план име на държавата? Или е виновна за хилядите редящи се за гражданство и паспорти граждани на БЮРМ в българското Министерство на правосъдието? Може би сме ги окупирали? Може би ги насилваме да вземат гражданство и български паспорти? С опрени дула в слепоочията?

Как е всъщност? Не знам как Доста Димовски тръшва Красимир Каракачанов в илюзиите на Латас – да не би да я бърка с мечка стръвница? Защото впечатлението, което създаде досега Димовска бе и е за жена и няма случаи на тръшнати мъже от нея самата.

И всъщност Доста Димовска ли е реалният проблем на Македония? Проблем, който се раздухва, за да се отвлече вниманието на гражданите на БЮРМ от икономическите несполуки, от проблемите, които тепърва предстоят около статута на Косово.

Сръбският президент Борис Тадич поиска решението за статута на Косово да бъде отложено, но главният преговарящ на ООН, Марти Атисаари отклони това искане, като потвърди, че разискванията ще се проведат веднага след изборите за парламент в Сърбия, т. е. няма да се чака съставянето на ново правителство. Междувременно премиерът на Сърбия Воислав Кощуница бе заявил, че е неприемливо да се нарушават границите на Сърбия и да се застрашават суверенитета и териториалната й цялост – с една дума Кощуница постави ребром въпроса, че няма да се приеме от Сърбия границите й да се преначертават против волята й.

Русия категорично заяви, че настоява нищо да не се решава без съгласието на Сърбия. Албанците в Косово заплашват сами да обявят скъсването с Белград – и албански и сръбски политици са наясно, че е налице опасност от нова вълна на насилие. В ООН пък си дават сметка, че втора албанска държава би била риск за стабилността в района на Балканите.

Докога с омраза и ненавист?

Албанският проблем тлее, но е реален и решаването или нерашаването му пряко ще се отрази на Македония, колкото и да нехаят политиците й, виждайки враг единствено в България и българите. Каквото и да предстои, то рано или късно ще се случи, и това е поредната причина да не се създават изкуствено омраза и ненавист в съседни балкански държави.

Не зная откъде черпят сили определена група учени и политици в БЮРМ, та да не стихва за миг омразата на тази държава към България. Какво подхранва тази омраза и ненавист?

Всъщност каквото и да подхранва тази омраза на гражданите на БЮРМ към България и българите от медицината е известно, че омразата е лошо чувство и разболява. Омразата и ненавистта не водят до нищо добро, особено ако са необосновани и непредизвикани.

Не е задънена все още улицата, по която може да се върнат добрите дни за България и Македония назад. Крайно време е да се оттласнем от мъртвата точка до която замразяват непрекъснато граждани и политици от БЮРМ добрите междусъседски отношения. В тази непрекъснато замразяваща се мъртва точка потънаха безброй жестове и добре намерения от страна на България към Македония. Жестове и намерения, които не бяха разбрани и приети, или оценени, правилно и адекватно.

Дойде ред на политиците да седнат на масата на разговорите и да заработят сериозно за бъдещето на междусъседските отношения. Вероятно е крайно време да спрем да обръщаме внимание на неспирните провокации от страна на БЮРМ, учените й и някои нейни политици към доброжелателните намерения на нашата държава. Да спрем да обръщаме внимание - това няма да реши проблема, поне досега беше така. Нито едни жест, действие или израз на толерантност не бе разбран и оценен. Мнозина българи вече губят търпение, което е разбираемо и си задават въпроса: Докога ще обичаме тези, които ни мразят?

Отговорът е в ръцете на управниците и политиците. Предателството и братоубийствената ненавист са спрели времето. Нека то отново да тръгне напред – да се пренася омразата и ненавистта в бъдещето не е приемливо и води неминуемо към дъното.



*БЮРМ - бивша югославска република Македония - официалното название на Македония.
"И ти ли БЮРМ-е" - подобно на " И ти ли, Бруте?
"Докога ще обичаме, тези, които ни мразят" е продължение на коментар от 24 юли 2006 година.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене