Окончателната диагноза на казуса "Либия"

Протести срещу амнистията, искане за връщане на медиците дръпнаха високия градус на щастие, който на 24 юли заля България и Европа

Нямаше и ден от мига на щастие от завръщането и помилването на българските медицински сестри и палестинеца Ашраф и дойде новината на Ройтерс, че семействата на заразените със СПИН либийски деца са осъдили решението на президента Георги Първанов да помилва шестимата медици, завърнали се предишния ден в България след осем години в либийски затвор. В гнева си те са призовали и Триполи да скъса връзките си със София, предаде Ройтерс. Либия трябва да изгони всички българи и български фирми, както и да поиска чрез Интерпол повторен арест на медиците, за да си излежат присъдите, бе посочено в изявление на Асоциацията на семействата.

В същото изявление семействата осъдиха "пренебрежението на българския президент към международното право и към кръвта на заразените деца".
Семействата на заразените с ХИВ либийски деца призоваха правителството на Джамахирията да прекрати дипломатическите си отношения с България, да депортира всички български граждани от Либия и да прекрати сътрудничеството си с български компании, предаде РИА Новости. Те настояха Интерпол отново да арестува българските медици, обвинени за заразяването на над 400 либийски деца с ХИВ, които бяха осъдени на доживотен затвор, а след това помилвани в България.
В изявление на семействата се посочваше, че те са "недоволни и възмутени от безразсъдството на българските власти, които са помилвали медицинските сестри".

АФП припомни, че семействата на заразените със СПИН либийски деца - общо 438, 56 от които починаха, миналата седмица се отказаха от смъртните присъди срещу медиците в замяна на обезщетения от 1 милион долара за всяко дете.
В съобщенията за изразеното недоволство от страна на семействата на заразените деца бе спестен фактът, че всъщност нормално правосъдие по отношение на петте българки нямаше.
Спестено бе и това, че рекетът, на който Джамахирията подложи Европейския съюз и България показа на всички, че става дума не за правосъдие, а за най-елементарно изнудване от страна на държавното ръководство на Либия.

Семействата изразиха възмущение от помилването, но когато получаваха пари на ръка за болните деца - възмущение липсваше.

Варно е, че с тези плащания, с новите дипломатически реалности, които Кадафи успя да извоюва на гърба на осъдените на смърт българки, с трикратно потвърдени смъртни присъди, заменени с присъди до живот либийският диктатор заздрави властта си. И за това оцеляване на Кадафи във властта бе платена сума от близо половин милиард долара.
За заздравяване властта на диктатора се очаква още и освобождаването на Меграхи, лечението на заразените деца, уреждане на здравната страна на въпроса.

В цялата тази плетеница от динамични събития някак встрани остана изясняването на вината за СПИН-заразяването, което категорично не бе деяние на българските медицински сестри.

Никой не повдигна и изясни на възмутените семейства, че един диктатор ги води за носа, за да не падне от власт, принасяйки в жертва живота на пет българки и един палестинец.
Никой не поясни, че всъщност тази вина, която е в основата на всички спорове и събития е в резултат на ниската хигиена в болниците на Джамахирията.
Никой не посмя да уточни, че е твърде вероятно и други деца, майки и граждани са били заразени, поради липсата на консумативи, ниските изисквания за елементарна болнична хигиена в болниците на Либия.

Ще мине време и ще стане ясно, че има още много заразени, които нямат нищо общо с пребиваването на българските медицински сестри в системата на здравеопазване на либийската държава. Това тепърва предстои, така че възмущението на семействата на заразените деца във всички случаи ще трябва да пренасочи гнева си в друга посока.

За тези семейства е без значение фактът, че българките са били зверски измъчвани, че някои от тях са били насилвани, че докато са траели мъченията са правени опити за самоубийства в отчаяние от нечовешките изтезания.

Мъката за деца е нещо неописуемо, загубата на дете е кулминацията в скалата на човешките болки и страдания, но те не бива за замъгляват разума с едни или други претенции за прекратяване на всякакви отношения на Джамахирията с България. Не бива да настояват за депортиране на всички български граждани, пребиваващи в Либия и да поставят условия за спиране на всякакви връзки в българските фирми и компании.

Абсолютно основание затова има и българската страна, въпреки че държавата ни формално не е страна в двустранното споразумение със семействата. Ето защо звучи твърде прибързано, да не кажа и недостойно да се предлага от българския премиер опрощаване на външния дълг на Либия - все пак нито държавата, а още по-малко пък сестрите са виновни, за да се предлагат подобни екстри на либийците.

Премиерът Сергей Станишев каза, че опрощаването на либийския дълг към България е една от възможните форми за българския принос към международния фонд "Бенгази".

По данни на Министерството на финансите към 16-ти юли дългът на Либия към България е 56 635 373 долара. Само главницата е 20 359 493 долара. Дългът е натрупан в периода 1984-1989 г. Така че, ако бъде опростен този дълг, реалният принос към фонд "Бенгази" от страна на България ще бъде около 57 млн. долара.

"Свободата и правата на гражданите не могат да имат цена", заяви Станишев и допълни, че ангажиментите ще продължат и занапред. България се ангажира със сериозен принос към международния фонд от съпричастност към съдбата на заразените деца и семействата им. Това е хуманитарен акт, а не откуп, подчерта Станишев.
България се разграничи от обезщетенията, изплатени на семействата на заразените деца, тъй като обратното би означавало признание на вина по току що завършилия СПИН-процес.

Крайно време е семействата на заразените деца да прогледнат и осъзнаят, че всъщност Кадафи дърпаше конците в тази осемгодишна драма. Много точно в този смисъл се изрази и вестник "Гардиън": Вземете пет български медицински сестри и един палестински лекар, които работят в лошо оборудвана болница. Обвинете ги погрешно в заразяването на 426 деца с вируса на СПИН чрез кръвопреливане. След това ги затворете за 8 години, извлечете показания от тях чрез мъчения и ги осъдете на смърт. Крайният резултат е сделка за пълно партньорство с ЕС. Точно това се случи току-що с Либия. Освобождаването на сестрите е приветствано, но не за първи път либийският лидер Муамар Кадафи получи награда за престъпления в миналото."
Вярно е, че когато бяха изплатени по един милион долара за заразено дете, говорителят на семействата на заразените деца Идрис Лага заяви, че получаването на компенсациите означава, че по този начин те се отказват от настояването си за изпълнение на смъртните присъди. Но нима семействата така разбират правосъдието - плащаш и не умираш, независимо, че си невинен. Къде бяха шокираните семейства, когато в деня на освобождаването и завръщането на българските медицински сестри, либийският лидер Муамар Кадафи благодари на емира на Катар, шейх Хамад бен Халифа ат Тани, за ролята му в уреждането на случая с българските медици, както предаде либийската агенция ДЖАНА, цитирана от Франс прес.

"Платено за уреждане на случая" - това бе формулировката за либийско правосъдие и няма как семейства на заразените деца да не са я чули. Защо тогава не се впечатлиха, защо не се възмутиха - заради получените пари, или заради участието на Муамар Кадафи?
Защо не се шокираха семействата, когато стана ясно, че е подписан Меморандум за нормализация на отношенията между ЕС и Либия, документ, подписан от еврокомисаря Бенита Фереро- Валднер, с който ЕС ангажира Международният фонд "Бенгази" да прехвърля на Фонда за икономическо и социално развитие суми, събрани в рамките на споразумението за финансиране, подписано на 15 юли т. г.. Според член първи общата стойност на тези суми възлиза на 598 милиона либийски динара. В член втори на меморандума се казва, че ЕС гарантира лечението в европейски болници на либийските деца, които се нуждаят от специализирани грижи, като финансирането на това лечение ще бъде осигурено от фондове на ЕС и на държавите членки. Пак според член втори на меморандума, Франция се ангажира да оборудва новата болница в Бенгази и да допринесе технически за нейното пускане в действие.

Т. е. правосъдието отстъпи на политическата сделка, каквато явно бе още в началото тази съдебна афера. Разбраха го всички, само потърпевшите не пожелаха да го осъзнаят. Този меморандум се превърна в част от процеса на връщането на Либия в международната политика, след като десетилетия бе определяна като враг на Запада.
Така в края на процеса срещу българките бе налице чистата политическа игра, голяма част от която се оказа държавният рекет на либийското ръководство спрямо ЕС и съдбата на пет невинно осъдени жени. Това не бе ли достойно за възмущение и шок сред семействата на заразените деца? Къде бе шокът, когато стана ясно, че казусът с българските медици и заразяването на децата в болницата в Бенгази бе юридически, политически, морален, икономически и международен, но не и дело, приключено достойно от уж независимият съд на Джамахирията. Май нямаше шок.

Всъщност независимо, че българските медицински сестри и Ашраф се завърнаха в България, независимо, че те бяха помилвани от държавния глава, случаят със СПИН-процеса не е приключил. Това е абсурдната ситуация, в която се озова държавата ни, след голямата радост от освобождаването на медиците.

Абсурдна, защото сестрите бяха принудени да приемат и подпишат, че искат милост /при липса на вина!/ и че се отказват от претенции към либийската държава. Този пренеприятен факт хвърли своята сянка върху крайния резултат на либийския казус. Към него се прибавят и милионите, които бяха платени, отново след като е ясно и недвусмислено, че вина у българките по отношение на заразените деца - няма.
Либия уреди европейските си отношения /след признанието, което получи в ООН благодарение на Соломон Паси - бел. Л. М./. Така на финала България е пренебрегната, някак встрани от събития, които пряко засягат нейния авторитет, изместена умело от пазарлъците на един диктатор и уж опозиционно настроения му син, което едва ли се компенсира от членството ни в НАТО и ЕС. Протестът на семействата на заразените деца, изразен официално навежда на мисълта, че е твърде вероятно неприятностите по помиловките на сестрите и Ашраф да не спрат дотук. Въпреки правотата в коментарите на българските юристи, че президентът на България е в правото си да помилва медиците.

От тук нататък сигурността на работещите и пребиваващи по една или друга причина в Либия българи е под въпрос.
България в лицето на изпълнителната власт бе поставена в неизгодната позиция да рискува да води преговори с един диктатор, който днес е на власт, но твърде вероятно е опозицията да намери начин на го отстрани от управлението на Джамахирията.

За лош късмет, точно в града на опозицията на Кадафи - Бенгази бяха заразени деца със СПИН, точно там се вдигнаха на протести срещу българките с искания за смърт. Така че съвсем резонен е въпросът: какво губим, като спечелихме една трудна и изстрадана свобода. Въпрос, на който трудно биха намерили отговор в изпълнителната власт.
"В случая с българските медици става дума по-скоро за шантаж, отколкото за тероризъм, смята френският историк и специалист в изследването на държавния тероризъм Жерар Шалиан. - Този случай позволи на Либия да възстанови дипломатическото си целомъдрие", заяви той в интервю за френския вестник "Експрес".

На въпрос може ли да се говори за държавен тероризъм в случая с българските медицински сестри, Шалиан отговаря: "В известна степен. В него обаче виждам по-скоро вид държавен шантаж, дори рекет. Държавният шантаж несъмнено е по-слаба форма на насилие в сравнение с държавния тероризъм. При него има присъда, но не и изпълнение".
Шалиан цитира определението на най-големия според него жив специалист по тероризма - британецът Пол Уилкинсън, че мъченията са индивидуализирана форма на терора и всяка държава, която си служи с тях, може да бъде смятана за терористична.
Този интересен поглед върху събитията около либийския казус навежда на мисълта, че все за България още има шанс да промени бавно, твърдо и постепенно образът, който й изгради Кадафи, забърквайки я в нечистоплътните си игри и шантаж. За целта обаче е задължително да не забравяме колко ощетена в морален план се оказа държавата, излизайки от трудната битка за шест човешки живота.

Либия излезе от битката в бяло и с много дивиденти, докато изчистването на образа й хвърли петна върху авторитета на българската държава, които ние трябваше да очакваме, когато започна битката за спасяването на медиците.
Независимо какъв ще бъде отзвукът от тук нататък по казуса - България не трябва да сваля летвата, която бе вдигната от влизането й в ЕС. Дотук в битката с Кадафи беше Европа с Германия, Великобритания и Франция - оттук нататък ще трябва да се освободим от рамото на ЕС и да поемем сами своя кръст до окончателното затваряне на страницата по приключилия СПИН-процес.
Тя все още е отворена...

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене