Либия - най-трудното и най-дългото, мъчително очакване

Добрата и сигурна вест от Либия бе, че петте български медицински сестри няма да бъдат екзекутирани. И с това засега май се изчерпват добрите новини.
Оттук нататък следва най-трудното, най-дългото, мъчително очакване, което ще е следващото тежко изпитание без краен срок.

Какво съдържа споразумението на семействата на заразените със СПИН либийски деца, има ли то секретна част, кой го подписа от ответната страна и къде е мястото на българската държава в това Споразумение, какъв е нейният ангажимент? Оказва се, че тук са натрупани повече неясноти, отколкото където и да било в други документи по случая. И всяка неяснота или тайна от този документ е капан, преграда за следващи стъпки по спасяването на петте медицински сестри, наши сънароднички и палестинския лекар Ашраф.

Не кой е платил парите на семействата на заразените със СПИН деца, и не какъв е размерът на тази сума е най-важното. Важно ще се окаже дали няма да има още парични претенции от страна на Либия и в какъв размер ще бъдат те в хода на следващите стъпки по връщането на българките в родината.

И да коментираме, платената сума от над 400 милиона долара и последвалата замяна на смъртното наказание с доживотен затвор, и да не коментираме този казус, истината е, че всъщност Кадафи откупи укрепването си във властта с изплащането на тези суми в Джамахирията, като стабилизира авторитета си в очите на Европа и света.

Оттук нататък започват трудностите, най-непреодолимата от които ще е борбата с времето. Франция и други европейски държави, членки на ЕС дадоха знак и са категорични, че само освобождаването на българките може да стане повод за нормализиране на отношенията им с Либия. Предстои Никола Саркози да посети Либия, въпреки че все още няма насрочена дата, като по време на тази визита той ще се срещне с Муамар Кадафи. На тази среща неминуемо ще стане дума за по-нататъшните бързи мерки по завръщането на българките в родината, но това все още предстои във времето.
Евродепутатът Джефри ван Орден беше много остър след замяната на смъртните присъди, като заяви, че приема това, като подигравка с усилията на Европейския съюз по случая.
Засега либийските власти не са показали, че бързат да приключат случая с медиците ни и след произнасянето на Висшия им съдебен съвет запазиха мълчание.

Обнадеждаващо е, че европейски лидери, правителствени и държавни ръководители, посланици са ангажирани с делото в Либия и чакат крайната развръзка. В същото време твърде зле прозвучаха новите волни изявления на зам.-министъра на външните работи, Феим Чаушев, който се изцепи в медийното пространство с твърдението, че българките могат да бъдат помилвани от президента още на летището при завръщането им!

Какво имаме оттук нататък? Засега налице е само молба за трансфер във връзка с Договора за правна помощ между двете държави - България и Либия. Срок за отговор на тази молба няма. Затова пък има висящи дела срещу сестрите ни, които автоматично ги задържат в Джамахирията. Либийският външен министър Мохамед Шалкам каза, че преговорите за евентуална депортация ще се състоят в "законовите рамки и политически контекст" между двете страни. "В замяна на трансфера, трябва да се вземе предвид подобряването на състоянието на заразените деца и техните семейства", заяви още Шалкам.

Трансферът далеч не предполага помилване и отпадане на доживотния затвор за осъдените сестри. Връщайки се в родината, те продължават да бъдат осъдени на доживотен затвор. Дали има възможност за помилване според Спогодбата, и дали либийската страна няма да шикалкави и отлага във времето окончателното решаване на казуса - яснота за това няма и едва ли ще бъде получена скоро.

Либийската страна не може да постави условие за по-нататъшното изпълнение на доживотните присъди, заяви натовареният с юридическите тънкости по трансфера проф. Антон Гергинов. Реално трансферът може да бъде осъществен след приключване на висящите дела срещу петте медицински сестри и лекарят Ашраф. И тук пак времето е основното, с което ще трябва да се воюва. Според клаузите на двустранния Договор, ако Либия се съгласи да трансферира медиците у нас, страната ни трябва да поеме гаранции по осигуряването на тяхно присъствие заради продължаващите производства.

България трябва да има и готов вариант за реакция и действия, в случай, че Либия поиска още парични обезщетения.
Договорът между България и Либия е ратифициран с указ от 1984 г. и влиза в сила с обнародването му през 1985 г. В него е записано, че гражданите на двете страни имат еднакви права на защита и такива в съдилищата. При отказ за трансфер на лица съответната страна трябва да посочи причината за отказа. Изпълнението на молбата за правна помощ може да бъде отказано, ако засяга суверенитета, сигурността, обществения ред или е в противоречие с основните принципи на законодателството на помолената страна.

Предаване може да се откаже, ако срещу лицето има няколко дела и дори и само едно от тях да не е приключило. Възможно е временно завръщане в родната страна, но лицето трябва да бъде връщано за процеса.
В цялата схема по решаване на казуса, не трябва да се забравя, че в България има производство срещу мъчителите на медицинските сестри - дали то ще продължи, ще поиска ли Джамахирията то да бъде прекратено - това все още можем да гадаем.

"Съгласно либийското законодателство, изтърпяното досега лишаване от свобода важи единствено по големия процес, който всъщност приключи - заяви юристът проф. Александър Джеров. - По другите процеси все още няма решение и ако допуснем теоретически, че по някой от тях са осъдени, тези присъди би трябвало тепърва да се изтърпяват, поясни проф. Джеров.
Кадафи не може да се намесва по решаването на останалите висящи дела.

Ясно е, че може да бъде оказан натиск на мъчителите да оттеглят исковете си, но дали ще се намери кой в Либия да им окаже натиск и дали те ще се откажат от претенциите си - това е въпрос на време и очакване.
Ще бъде ли обвързано със случая "Меграхи" трансферирането на българките - това също е вариант, но твърде далечен и още по-неясен.
Час след решението на ВСС Държавният департамент на САЩ обяви, че не е удовлетворен и размаха пръст на Либия. Шефът на ЕК Барозу и председателят на Европарламента се възмутиха публично. Но САЩ възстановява дипломатическите си отношения с Джамахирията, Щатите имат вече договори с либийската държава за големи суми - това също не бива да се забравя. И ако от Държавния департамент размахаха пръст на Кадафи, то това бе по-скоро в една надпревара с Европейския съюз.

Родните политици, юристи и магистрати са твърде смутени от факта, че в Спогодбата няма текст за "доживотен затвор", тъй като към годината, в която е подписвана и влязла в действие, подобна присъда в България не е имало.

"Аз ще представя на либийския си колега молба за изпълнение на доживотните присъди в България" - поясни вчера Главният прокурор Борис Велчев, като наблегна на факта, че всъщност осъществяването на това завръщане и сроковете по него са много болезнен и деликатен въпрос.
И липсата на прецедент е прецедент, господа родни магистрати, нека да продължат усилията за спасение на българките.

Смърт няма да има за петте българки и палестинския лекар Ашраф. Започва най-трудната, най-дългата борба за тяхното оцеляване, което ще е мъчително и с неизвестен срок във времето. Сили и търпение - това е единствената алтернатива за българките, въпреки, че няма основание да мислим, че те все още имат сили и търпение след мъченията и 8 години, прекарани в затвора на Джамахирията.

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене