"Големите народи правят това, което искат,
а малките приемат онова, което трябва".
Тукидид

Продължение от 17 декември

"Смяна на режима", вторична щета", "доктрина на добрите намерения" - цялата тази лексика бе наложена от САЩ. Джордж Буш успя в рамките на своето управление не само да прилага горните доктрини, но и да утвърди Щатите в страна, която се ползва с известността на световен полицай, всяващ страх и дори ненавист.

Нелепо е, когато един президент на велика държава, който бърка Австралия с Австрия, и АПЕК /Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество/ с ОПЕК /Организация на страните износителки на петрол/ държи в ръцете си живота и съдбата на много хора в най-различни точки на Планетата.
Под претекст, че в Ирак има оръжие за масово унищожение /което по-късно не се доказа - бел. Л. М./същият този Буш изпрати там над 150 000 американски войници. А Ирак не е силен противник и сразяването му беше въпрос на съвсем малко време, както и се случи. Оръжия за масово унищожение не бяха открити, но затова пък бе сменен режимът, така, както се случи в Чили, в Гренада, Панама и къде ли още не под американски натиск. Лесният за превземане Ирак е на път да се окаже вторият голям провал на САЩ, тъй като окупацията и налагането на режим, одобрен от Белия дом, ЦРУ и Пентагона създава много неприятности и взема също много жертви. Ирак беше беззащитен, въпреки, че се управляваше от бившия съюзник на САЩ, диктаторът Саддам Хюсеин. Той не представляваше реална заплаха за ничия сигурност, в същото време в Северна Корея бе налице далеч по-развита военна и ядрена програма, но Буш нападна Ирак, като остави заплахата Северна Корея. Остави под заплахата на оръжията на севернокорейците Сеул и Южна Корея. Това бе необяснимо.
Необяснимо е защо бе разрушен Ирак и сега се гради отново, но трудно, тъй като атентатите продължават и в страната е неспокойно.

Според Хартата на Обединените нации, да се планира и води агресивна инвазия е престъпление, но не и за САЩ. Ирак не заплашваше САЩ, Панама също не заплашваше САЩ. Преди да дойде на власт, Мануел Нориега, диктаторът на Панама всъщност бе информатор на ЦРУ по въпроси, свързани с Централна Америка. По тази причина властите в САЩ се разсейваха за съпричастието му в трафика на наркотици и то чак, докато федералното Голямо Жури на щата Флорида през февруари 1988 г. го обвини в заговор с колумбийския наркокартел за вкарване на наркотици на територията на САЩ. След период на икономически санкции и преврати, след призива на Буш народът да свали Нориега, опит за преврат се провали, докато най-накрая Нориега екзекутира заговорниците и стана президент на страната.
Чак когато Нориега обяви, че между Панама и САЩ съществува състояние на война, американски морски пехотинци навлязоха в Панама.
Сценарият е обикновено един и същ. Саддам също бе съюзник на САЩ, но след това се превърна в негов отявлен враг и заради свалянето му, привидно, САЩ нахлуха в Ирак.
В Гватемала сценарият също бе познат - правителството на САЩ откри, че кораб в оръжие пътува към Гватемала и това бе подето от пропагандата като заплаха за САЩ и удобен претекст да нахлуят в тази държава. Доктрината за "смяна на режима" се комбинираше с тази за "добрите намерения", но винаги резултатът бе много жертви и грешки, затъване в проблеми.

Президентът Кенеди изпрати американската авиация да бомбардира Виетнам, унищожени бяха посеви, хиляди акри гори. След него Джонсън засили агресията и ако през ноември 1964 в Южен Виетнам имаше 25 000 американски войници, то през април 1969 година техният брой бе 543 000. През 1962 г. беше обявено, че при бомбардировките САЩ използват химическо оръжие, за да унищожат хранителните запаси и направят земята неизползваема за десетилетия. Стотици хиляди бяха убити, голяма част от територията на Виетнам унищожена и отровена.
Виетнам се оказа губеща карта за САЩ, там те започнаха война, която в един момент се оказа, че нито могат за спечелят, нито могат да завършат.
Когато Буш един ден представи Стратегията за национална сигурност, коментарът на Хенри Кисинджър бе повече от унищожителен. Той каза, че "тази революционна доктрина в международните отношения ще разкъса на парчета не само Хартата на Обединените нации".

В проведена анкета, иракчани, попитани кой държавен глава уважават най-много посочват френския президент Жак Ширак, който се противопостави на американското нахлуване в Ирак.
Изплащането на иракския дълг от близо 2 милиарда долара от участието на България в американската война, доходния за изпълнителите процес на възстановяване на следвоенен Ирак, бяха основни аргументи при решението на българското правителство да подкрепи американската политика в Ирак.
Развитието на събитията показа, че нищо от аргументите на българското правителство не се осъществи като очакване, но затова пък съседна Турция успя да уреди да получи изплащане на дълга под формата на петрол. Какво очакват САЩ да постигнат в Ирак: поставяне начело на управлението в страната на демократично правителство, което ще ги слуша, бизнес с петролните ресурси, поставяне на ръка на икономиката на Ирак, или?
Самите обитатели на Белия дом не са наясно вече.
Колко мирни жители загинаха от бомбардировките и военните действия в бивша Югославия - никой не се интересува и не брои жертвите.
Колко иракчани загинаха от инвазията на САЩ в устрема им да наложат демокрация - също няма яснота. Както няма яснота от стотиците хиляди жертви на американска агресия във Виетнам, Гватемала, Панама, Никарагуа. За Виетнам се знае, че официално жертвите са два милиона, докато действителният им брой според експерти клони към четири милиона.

"Ние не броим жертвите - казва с горчивина проф. Ноам Чомски, - ние ги убиваме".
Нещата се въртяха в омагьосан кръг: Общото събрание на ООН осъждаше поредната инвазия, а САЩ налагаха вето на тези резолюции и това се повтаряше при всяка нова война.
Проблемът с Ирак е на път да повтори виетнамския случай. Войната не може да завърши, напрежението и ежедневните нападения, и атентати налагат окупаторите да останат още в Ирак, но в същото време не може и да се въдвори спокойствие, мир, и ред. САЩ не са в състояние да гарантират мира и безопасността на населението в тази страна, които сами са нарушили.

Как ще се развият събитията в демилитаризиран Ирак? Шиитите са мнозинство, което без спор ще ги сближи с шиитите в Иран и шиитското население в Саудитска Арабия. В едни момент нищо чудно да се окаже, че световните енергийни ресурси, петролните кладенци са в ръцете на независимо шиитско мнозинство в три държави, мнозинство, което в никакъв случай няма да приеме американски натиск. От своя страна пък САЩ няма да допусне Ирак да се превърне в суверенна и демократична държава, въпреки че демокрацията ще е трудно да намери общ език с религиозната общност на шиитите.
Едно от последните решения на САЩ е построяването на военна база на границата между Иран и Ирак, с което се цели да бъде предотвратена доставката на оръжие от Ирак за Иран.
Преди време председателят на комисията към Камарата на представителите на САЩ по въпросите на въоръжените сили, конгресменът Айк Скелтън заяви, че според данните на международно социологическо проучване 72 на сто от иракските граждани са уверени, че присъствието на войските на САЩ влошава сигурността в Ирак. Но какво от това, нима Буш ще се впечатли от някакво си проучване? Няма как да се впечатли. На 18 октомври 2007 г. в разговор на президента Путин с руски граждани чрез телевизионния ефир, на въпроса на механик от Новосибирск по повод скорошно изказване на бившия държавен секретар на САЩ Мадлен Олбрайт за това, че Русия "несправедливо" притежава огромни природни ресурси, Путин каза, че "Русия има достатъчно сили и средства, за да защити себе си, и своите интереси, и собствените си териториии, и в другите региони на света".

"Това, според мен, е такава политическа еротика, която, може би, доставя удоволствие на някого, но една ли ще доведе до положителен резултат", каза президентът Путин.
"Петролът е причината за войната в Ирак" разкри председателят на Управлението на федералния резерв, Алън Грийнспан в своите мемоари, които се появиха вече на пазара в САЩ. Признанията на финансиста, който 18 години беше един от най-близките съветници на президента Джордж Буш, разтърси Белия дом, написа в. "Таймс". "Налага се да констатирам нещо, което е неудобно от политическа гледна точка - войната в Ирак е главно въпрос на петрол", е убеден Грийнспан, докато Великобритания и САЩ винаги са твърдели, че войната няма нищо общо с петрола.
Според Буш целта беше да се лиши Ирак от оръжия за масово поразяване и да бъде прекратена подкрепата на Саддам за тероризма. Оръжия не бяха намерени, а подкрепа на Саддам за тероризма така и не беше доказана. Американският президент Джордж Буш не знае колко страни воюват в Ирак. Това стана ясно по време на негова реч относно стратегията за Ирак. Американският президент заяви, че там воюват 36 държави, а истината е че 21 са страните, изпратили свои части в арабската държава.
"Ако САЩ се изтеглят, Ирак ще се превърне в "хуманитарен кошмар". Свободен Ирак ще се превърне в пример за народите в Близкия изток. Свободен Ирак ще бъде наш партньор в борбата с тероризма. И ние няма да го изоставим.", подчерта Буш. Свободен Ирак - по-непостижими цели американски президент не си е поставял.
150 милиарда долара е размерът на сумата, която Сенатът в САЩ гласува за военните действия в Ирак и Афганистан, предаде Асошиейтед прес. Сумата е част от гласувания от Сената бюджет за отбрана на САЩ, възлизащ на 646 млрд долара. 92-ма сенатори гласуваха "за", а трима бяха "против". През февруари т. г. американският президент Джордж Буш поиска 140 млрд. долара за военните действия на територията на Ирак и Афганистан, но впоследствие бяха поискани допълнителни около 5 млрд. долара. Това е най-големият бюджет за последните шест години, определян от САЩ като "война срещу тероризма".
Няколко месеца се тръбеше от медии, анализатори и политици за ядрената програма на Иран и заплахата от нея. Френският външен министър Бернар Кушнер по време на свое посещение в Русия от средата на октомври т. г. даже предупреди, че светът трябва да се подготви за най-лошия вариант с Иран!
"Американският президент Джордж Буш и хора от близкото му обкръжение са предприели действия за започване на война с Иран", написа британският вестник "Сънди телеграф", позовавайки се на съобщение на източници от US- разузнаването и от Пентагона.

В Пентагона вече е изготвен списък с 2000 обекта за нападение в Иран. По данни на източниците, ползвани от вестника, Белият дом е започнал внимателно балансирана програма за постепенно ескалиране на напрежението, която се очаквало да доведе до военна операция срещу Техеран.
Иранският министър на външните работи Манучер Мотаки заяви, че САЩ не са в позиция да се ангажират с война срещу Иран, като в същото време предупреди, че Техеран ще отговори в случай на атака.
В разгара на раздухваната теза, че предстои война на САЩ с Иран руският президент Путин посети Техеран. По време на еднодневната си визита, той потвърди, че ще обсъди ядрената програма на Техеран с иранския си колега. "Русия е единствената страна, която помага на Иран в осъществяването на нейната мирна /ядрена/ програма, подчерта Путин, цитиран от Интерфакс.
Президентът на Съединените щати Джордж Буш предупреди, че ако Иран се сдобие с ядрено оръжие, това може да доведе до Трета световна война. На пресконференция американският президент каза, че Иран е заплаха за мира и се аргументира с изявленията на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад - че Израел трябва да бъде изтрит от картата на света.
От своя страна главнокомандващият ракетните части на сухопътните сили на Корпуса на стражите на ислямската революция Махмуд Чахарбаги, предупреди, че Иран може на изстреля 11 000 ракети и снаряди по вражески военни бази, веднага щом бъде нападнат.
"Докладът на американското разузнаване, в който се признава, че Иран е преустановил още през 2003 г. разработването на ядрено оръжие е победа на иранския народ над великите сили". Това заяви иранският президент Махмуд Ахмадинеджад, по информация на агенция АП.

На митинг в провинция Илам, в западната част на страната, президентът Ахмадинеджад каза, че е нанесен смъртоносен удар по недоброжелателите, които сами са потвърдили искрените намерения на иранския народ.
Междувременно беше обнародван доклад на 16 американски разузнавателни агенции, в който се твърди, че Иран е преустановил през 2003 г. усилията си да се сдобие в ядрено оръжие. Властите в Техеран отбелязват, че изводите на американското разузнаване доказват, че иранската ядрена програма има мирен характер. Да припомня, че при посещението си в Техеран Владимир Путин също говори за мирната ядрена програма на Иран. Президентът Ахмадинеджад изрази надежда, че очаква след доклада Вашингтон да заеме по-миролюбива позиция по отношение на ислямската република и да прекрати опитите си за налагане на санкции на Иран.

Надеждите на иранския президент бяха попарени, след като изненадващо американският президент Джордж Буш коментира, че САЩ няма да променят политиката си спрямо Иран и настояват ООН да наложи санкции на Техеран. Според Буш, ислямската република трябвало да бъде принудена да се откаже напълно от обогатяването на уран, за да бъде напълно премахната заплахата страната да създаде ядрено оръжие. Буш отново не изключи възможността да бъде предприет превантивен военен удар срещу Иран.

Следва продължение