Тези дни бях провокирана от репортажите, че правителството заседава и умува върху следващия бюджет, за 2008 година. Повече от месец протестите на медиците от "Пирогов" заемаха първите новини с искания за нов статут на здравното заведение и по-високи, достойни заплати. Протести на лекари през последните 17 години често е имало и ще има - на пръстите на едната ръка се броят протестите на пациентите от недовършената и изоставена здравна реформа. Протести от липса на възможности раково болните да бъдат лекувани и да не се притесняват за парите и лекарствата, протести на хронично болни от асма, диабет, множествените склерози, бъбречно болните и тези с хронични хепатити - в България проблемът на болния си е в ръцете на самия болен, който освен с болестта си му се налага да воюва и със системата на здравеопазването, с недовършената реформа и скъпите лекарства заради облагане с ДДС.

Години наред ни повтарят че безплатно здравеопазване - няма. Че парите на здравната каса не стигат за никъде, онкоблолни деца и възрастни чакат за лечение и лекарства, поради липса на средства. Стотици хиляди болни с хроничен хепатит чакат да бъдат включени в програма за лечение с интерферон и докато чакат остаряват, състоянието им се влошава, развиват цироза и лечението с интерферон става ненужно.

Повече от милион българи са без здравни осигуровки. Затова пък правителството задължава работещите постоянно в чужбина да плащат осигуровките си със задна дата в България, въпреки че плащат и зад граница.
50 милиона американци са без здравни осигуровки, всеки ден те се молят да не се разболеят, защото според статистиците 18 милиона няма да могат да платят лечението си и ще умрат в близко време.

250 милиона американци са здраво осигурени, но когато в семейството на здравно осигурените Лари и Дона Смит, Лари получава два последователни инфаркта, а на Дона й откриват рак, настъпва катастрофата. Работили са цял живот, отгледали са 6 деца, но идва драмата със болестите и съпътстващите разходи и удръжките стопяват сумата на здравните им осигуровки. Семейството стига до критичната точка да не може да изплаща ипотеката на дома си и остава без покрив - заради здравните осигуровки. На 50 години родителите се обръщат към децата си за помощ - а тези, които не могат да си го позволят, защото нямат деца или децата им са далеч, безработни и с тежки семейни проблеми? Какво се случва с тях? Така е в Щатите според режисьора Майкъл Мур. Често пенсионирани възрастни се щастливи да получат някаква работа, което ще им помогне за плащане на здравните осигуровки и така те завършват живота си - работейки ниско квалифицирана работа, но осигурени.

Високото им образование, ценната им квалификация в подобни случаи нямат значение - важно е работното място, което ще получат и имат докато умрат.
Все по-чести са случаите, в които предписаните лекарства са непосилни за пациентите и те са принудени да се откажат от тях, за да им останат пари за прехрана и сметките за ток и парно. Тези пациенти се обричат на бавна смърт, въпреки, че са работили и внасяли осигуровки цял живот. Това се случва в България, случва се и в САЩ.

Оправдаваме се с реформата, която не била довършена.

По пътищата се води война - в повечето случаи виновниците се измъкват с условни присъди, а пострадалите остават с болките, инвалидността, и рязката промяна на живота си, която включва и невъзможност да се работи предишната работа. Включва и вероятността - да не се намери нова, добре платена работа. Цели семейства се сблъскват с тежки проблеми да продължат живота си на границата на нищетата, само заради недъзите в здравната система.

В САЩ се гордеят, че се осигуряват здравно, но застрахователят има право да не изплати едни или други разходи, ако не е било взето предварителното му съгласие те да бъдат направени. Така ако застрахователите не са се съгласили пострадалият в катастрофа да бъде извозен с предварително одобрена от него линейка, то разходите по транспорта остават за сметка на здравноосигуреният американец. Независимо, че е бил в безсъзнание от сблъсъка на пътя, независимо, че парамедиците са го транспортирали, веднага, за да спасят живота му. Според американския застраховател, в договора му със здравноосигурения той е следвало да попита и вземе съгласие кой да го транспортира и тогава да изпадне в безсъзнание!
Какво е това - сценарий за филм на ужасите, или нечии болни фантазии? Случаите, които описвам са от документалния филм на режисьора Майкъл Мур, а историите, които разказвам са от Страната на неограничените възможности.

Защо е здравното осигуряване - да помага на пострадалия или да го обрече на мъки и мъчителен край, оставяйки го без възможност да се лекува. Майкъл Мур пуска в Интернет запитване имали ли са американци проблеми със здравното си осигуряване - за 24 часа той получава 3700 истории, за седмица - случаите, които достигат до него са 25 000!
Американските застрахователи не допускат да се осигуряват болни. Някои дружества направо имат конкретни изисквания, като списъкът със заболявания е много дълъг: те не осигуряват болни от диабет, сърдечно или раково болни, СПИН, атеросклероза, Алцхаймер, анемия, инсулт, хроничен хепатит, цироза, аутизъм, вродени сърдечни пороци. Одобряването за застраховка е само началото на мъките на милиони американци, следва мигът, в който ги сполетява тежко заболяване като рак на гърдата, мозъчен тумор и тогава идва времето на отказите: отказ за интравенозно лечение, отказ за ядреномагнитен резонанс - откази на основните процедури, без които точна диагноза и лечения са невъзможни. Мотивите, с които американските застрахователни компании отказват плащания по необходимите изследвания често са невероятни: "състоянието е предхождащо", "няма медицинска нужда от това", "туморът не застрашава живота"... Така здравноосигурената Даян умира от безопасния си тумор, въпреки че е осигурена в "Блу Крос". Ракът на друга осигурена в плъзва по цялото й тяло и тя умира след по-малко от две години. Ракът на осигурената в "Мегалайф" Ейми достига до мозъка й и също я убива, след катоима отказ от лечения от страна на застрахователите. Мария Ватанабе получава отказ от "Блу Шийлд", но по-късно започва да съди застрахователя си, за това, че е отказал да поеме разноските по направата на ядрено-магнитен резонанс, че са й отказали направления за консултации със специалисти, затова, че са заявявали многократно, че тя няма рак. Намирайки се в Япония на почивка Мария Ватанабе разбира, че има мозъчен тумор...

Целта на здравно осигурителните компании е да спестяват пари, а не да помагат за лечението на клиентите смята Майкъл Мур. Да се спестяват пари на фирмата, а не да се подпомага лечението на нуждаещите се, всяко плащане се определя като "медицинска загуба", Отказите, отхвърлените молби за направления или други разходи по лечение са чиста печалба на компаниите. За пациентите остава болката да умрат без да са получили полагаемата им се помощ. Да спестиш пари на застрахователната компания или да разрешиш животоспасяваща операция - не са един или два случаите, в които болният се оставя без разрешение за операция да умре в безнадежност и отчаяние, че е безпомощен, въпреки, че се е осигурявал здравно цял живот. Целта е да се занижат медицинските грижи защото колкото по-малко са грижите, толкова повече ще са печалбите за здравно осигурителните компании. Тази теза присъства в последния документален филм на Майкъл Мур, наречен "Недъзи".

В България разликата е, че липсата на финансова възможност за адекватно и навременно лечение не се свързва със здравоосигурителни компании, пациентът се оставя да доплаща, а ако не му е по джоба - умира. Независимо дали е или не е здравно осигурен. Отговорни за преждевременната смърт на пациенти - няма, виновни - също липсват. "Утехата" за България е, че пациентът е напуснал живота в условията на здравна реформа, а не в условията на безплатното социалистическо осигуряване. Дали е утеха?
17 февруари 1971 година. В записите на Никсън от Белия дом лентата е запазила следната фраза: "...не горя от желание да въвеждам проклетите здравни програми - казва президентът. - Това е работа на частния бизнес."
"САЩ има най-добрата здравна система в света" твърдят политиците на Щатите. Всеки американец получава нужните грижи, които са необходими за здравето му. Така говорят политиците, прекрасно осъзнавайки, че не е така.
В България здравната реформа бе спряна и не бе довършена. Дали окончателното й въвеждане един ден ще направи българите по-здрави и по-спокойни, що се отнася до лечението им?
Уязвими ли са българите, които не са здравно осигурени? По-уязвими ли са те от здравно осигурените си сънародници? Разликата между тези две групи неусетно се стопява - и едните, и другите ще трябва да плащат за лечение, защото не всяко влизане в болница е спешно, та да е безплатно. И за едните и за другите достъпна медицинска помощ засега е единствено спешната - за профилактика, за планови операции даже не става и дума. Но едно е достъпна помощ, а друго - да можеш да си позволиш да си купиш необходимите лекарства. Спестените манипулации, спестените изследвания са печалба и спестени разходи за болниците - пациентите остават на заден план.
Социалистическо здравеопазване - това плашило от миналото размахват днес политиците пред българите. Размахват го, но не предлагат нещо по-достъпно или по-добро за заболяванията им. Състоянието на една държава си личи по отношението й към децата, социално слабите и възрастните хора. Всеки обича родителите си, но политиците обичат своите родители, а не родителите на избирателите си - това поне показват процесите в 17- годишния преход. Така е и в Щатите, нали те са ни пример?

Защо не възприемем примера на Великобритания и Франция - нали и те са държави членки на Европейския съюз? Ако пациент във Великобритания е под 18 и над 60 години не плаща за лекарствата си. Ако е във границите на 18 до 60 години - лекарството струва 6, 65 паунда, независимо от това за какво е то.
Държавните болници са под шапката на Националния здравен институт. Седем седмици преди раждането бъдещата майка получава 6 месеца платен отпуск. След това може отпускът да бъде продължен с 6 месеца неплатен. Престоят и раждането в държавна болница не се заплащат, разходите поема държавата. Спешната помощ също е безплатна, но не и половинчата, както тази, която понякога получава българинът. Разходите по транспортирането до държавната болница във Великобритания се възстановяват на пациента.

Всички държавни болнични заведения приемат и лекуват пациенти безплатно, като държавното здравеопазване далеч не е мизерно и без оборудване, с постоянна липса на консумативи. Безплатно здравеопазване, безплатни лекарства за деца и възрастни, безплатни операции в държавни болници във Великобритания - това не беше ли социалистическото здравеопазване, онова, с което ни плашеха непрекъснато?

До какво се свежда получаването на достъп до здравеопазването - до най-древното средство, парите. Имаш пари - имаш възможност да си здрав, нямаш пари - умираш си болен, без лечение или лекарства. Ако нямаш пари болниците те изписват без лечение - къде се случва това. В Щатите. Очаква се да се въведе и в България.
Защо английските лекари се грижат за пациентите си - причината е в системата. Ако общопрактикуващият лекар /джи пи/ успее да накара пациента си да спре цигарите, за намали холестерола - получава бонус към заплатата си. Така се изключва възможността медиците да се отнасят формално към пациентите си. Държавата плаща на джипитата, а не пациентите. Върху това определено си заслужава да се помисли.

Франция. Страната, в която политиците се боят от избирателите си, от протестите, от гнева им и ги слушат, съобразяват се с тях. Болничните са заплащат 65 на сто от държавата и 35 на сто от работодателите. Болният получава пълна заплата докато се лекува. У нас болничните се изплащат със закъснение от няколко месеца и е цяло ходене по мъките да се разболееш. Във Франция се разболяваш и постъпваш в болница, независимо от разходите по лечението, лекарите се съсредоточават върху грижите за пациента независимо от вноските му за здраве. По-богатите плащат повече, по-бедните - по-малко - плащаш според доходите си, получаваш - според нуждите си - казват за френското здравеопазване.

Във френските болници си има отделна регистратура за хронични заболявания. Броят на болничните е неограничен, той не може да се прогнозира. Домашният лекар посещава пациентите си и в спешни случаи, с личен транспорт.

Френските детски градини са безплатни. Колежът е безплатен. Платеният отпуск е минимум 5 седмици, а в някои фирми се дават от 8 до 10 седмици. Работната седмица е 35 часа, ако работиш повече ти се полагат допълнителни почивни дни - независимо дали си на пълен или на непълен работен ден. Ако ти се наложи да си смениш жилището - също ти се дава платен отпуск от един ден. Младите майки имат право на два дни в седмицата да идва домашна помощничка на държавна заплата - за майките е безплатна услуга. Във Франция политиците се страхуват от хората и протестите им. В Щатите хората се боят от държавата и санкциите, които би взела, ако не си доволен от системата и я критикуваш публично.

Вярно е, че храната във Франция и Великобритания е скъпа, вярно е, че зеленчуците и плодовете, които ядат нямат вкус като българските, но също така е вярно, че в скоро време и родните плодове и зеленчуци ще станат лукс, поради рестрикциите от страна на държавата към земеделските производители.

И все пак - здравето е основно благо, без което животът е труден. В момента правителството мъдрува върху следващия държавен бюджет. От това колко от брутния вътрешен продукт ще се отделят за здравеопазване зависи колко от българите ще оцелеят в близката година. Дали министърът на здравеопазването ще поиска необходимите средства или отново болници, лекари и пациенти ще кретат в мизерия - ще стане ясно съвсем скоро.
Тук идва мястото на това да запитам: защо не сме като Франция, като Великобритания със законите и системите за социално и здравно осигуряване? Политици веднага ще ми размахат плашилото на повече от четири десетилетия социалистическо безплатно здравеопазване...
Преди 17 години ни казваха, че демокрацията е най-великата революция в света. За България това понятие се свързва с разруха, див капитализъм, сива икономика, мизерия и мнозинство от социалнослаби, безработни и неосигурени граждани. Може би не е демокрация името на прехода?

Ако имаш власт - ползвай я в услуга на хората - е един от постулатите на демокрацията, но за други държави, не и за България. В България властта се ползва в услуга на властта - идеология, която прегърнаха политици от ляво, от дясно и от центъра. Правото на избор при демокрацията е свободата на избор. А без работа, без здраве, без надежда и без перспектива, без средства за оцеляване, човек няма избор, независимо от това, че получил възможност да го направи.

Като Америка ли ще бъдем или като държава-членка на Европейския съюз за социалните дейности и здравеопазването? Кое ще изберат политиците ни - или кои политици трябва да изберем, за да работят в наш интерес. Това е въпросът.

Колкото до Майкъл Мур - документалният му филм "Недъзи" вероятно няма да бъде прожектиран по националните телевизии, защото българите ще осъзнаят за какво иде реч при демокрацията. И тогава мандатът на властта едва ли ще бъде изкаран докрай.