* Привърженици на Радован Караджич пуснаха сайт за делото в Хага * Ужасяващите разкрития на дел Понте минаха в архив * От сочен за военнопрестъпник – Хашим Тачи се „издигна” до президент на незаконно отделилата се сръбска провинция Косово.

На 19 октомври т. г. се очаква да започне съдебният процес в Хага, който води Международният трибунал срещу лидера на босненските сърби Радован Караджич. Разкритията на бившия Главен прокурор на Трибунала, Карла дел Понте за кражби и търговия с човешки органи, извършвани върху сърби в Косово бяха потулени, въпреки скандалното им изнасяне в книгата на дел Понте. В същото време сочените от нея и други оторизирани лица за виновни за жертвите косовски лидери от Армията за освобождение на Косово, сред които и Хашим Тачи, се измъкнаха от Трибунала и даже заеха високи постове в политиката.

Кореспондентът на РИА Новости в Сараево, Юлия Петровска съобщи http://www.rian.ru/world/20090922/185933797.html, че група юристи, които са поели защитата на бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич, обвинен от Международния трибунал в Хага за военни престъпления са пуснали в Интернет сайт www.karadzic-odbrana.com, където може да се прочетат всички новини, свързани с делото, което се води срещу него. Сред обвиненията към лидера на босненските сърби е и това за геноцид на над 8 000 мюсюлмани от Сребреница, извършен през юли 1995 г., а също и в стрелба по мирни жители на Сараево, и използване на така наречените миротворци от ООН като "жив щит".

На сайта освен новини са публикувани също така и позиции на свидетели на събитията, предшестващи войната в Босна и Херцеговина – 1992-1995 и дейността на Сръбската демократическа партия, на която Караджич бе начело в този период.
Бившият лидер на босненските сърби ще защитава сам себе си пред Трибунала, но тъй като предстои да бъдат разпитани 161 свидетели на обвинението и още 175 други да бъдат подготвени за процеса, Караджич е поискал от съда поне 10 месеца за подготовка на своята защита.

Караджич се издирваше 13 години от органите на Трибунала и бе задържан едва през юли миналата, 2008 година от властите в Белград, след което бе предаден на Трибунала в Хага. В момента Караджич се намира в затвора на Трибунала и се очаква процесът срещу него да започне на 19 октомври.
Международният наказателен трибунал в Хага бе учреден от структури на ООН във връзка с военни престъпления, извършени по време на войните в бивша Югославия след 1991 година и свързани с нарушения на Женевската конвенция. Пълното му наименование е Международен трибунал за съдебно преследване на лица, отговорни за сериозни нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на бивша Югославия от 1991 година и има мандат от Съвета за сигурност на ООН с резолюция 827, приета на 25 май 1993 г.

Хагският трибунал планира да завърши с разглеждането на всички заведени дела до 2009 година, а към 2010 - всички искове, което едва ли ще може да бъде изпълнено и спазено.
Трибуналът в Хага преследва за военни престъпления лица, но не и правителства и организации, което всъщност е залегнало в международното право и е свързано с така наречената колективна вина и колективно носене на отговорност. Максималното наказание, което може да наложи Международният съд е доживотен затвор.

Около ареста на Караджич в юли месец миналата година, в руската Дума бе обявено, че ще бъде поискано от руското правителство, Трибуналът в Хага да бъде закрит, тъй като не е изпълнил своите първоначално поставени задачи.
"Ние внимателно ще следим какво ще последва след ареста в Белград на бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич и не е изключено да се обърнем към държавното ръководство с предложение да инициира въпроса за закриване на Хагския трибунал, който не веднъж бе забелязан да се произнася необективно, едностранно и пристрастно при разследване на събитията от гражданската война в Югославия от 90-те години - заяви зам.-председателят на Комитета на Държавната дума по международни дела и председател на Подкомитета по европейско сътрудничество Андрей Климов, като припомни, че във федералния държавен бюджет на Русия се отделят средства за издръжка на този Трибунал. - Ние се съмняваме и в обективността на редица западни държави, които се опитаха да оправдаят действията на военните подразделения на НАТО, на съвестта на които лежат не малко човешки жертви от бомбардировките над бивша Югославия" - заключи Климов в интервю пред "Интерфакс".

Двойните стандарти на Хагския трибунал – това е темата, която спорадично разбунва духовете. Твърде бързо се забрави как Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи и в онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя даже предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не е имало такова.

Забравено бе и как под закрилата на американски институт, фондации и уж частни фирми се осигуряваше оръжеен канал към Балканите през Албания. Как хора на Бин Ладен имаха мощна база, разположена в родово имение на Сали Бериша в Северна Албания и то под ръководството на Мухамад Зауахири, чийто брат, Айман Зауахири възглавяваше египетски "Ислямски Джихад".
Забравена бе книгата на бившия Главен прокурор на Трибунала в Хага, Карла дел Понте "Ловът, аз и военнопрестъпниците", в която тя разкри, че след въздушните удари на НАТО през 1999 г. стотици млади сърби в Косово са били отвлечени и откарани с камиони в Северна Албания, където са били убити, а органите им извадени и изтъргувани.

Около 300 затворници, включително жени - сърби и други славяни, са били транспортирани през лятото на 1999 г. от Косово до Албания, където са били затваряни в нещо като затвор и там хирурзи са взимали от тях органи, твърди швейцарската юристка и бивш Главен прокурор на Трибунала в своята книга, цитирана от АФП.

Карла дел Понте призна от страниците на своята книга, че през 2003 г. дори лично е посетила "жълтата къща" в селището Бурел в Северна Албания, където според получени от Трибунала сигнали се е намирала една от зловещите нелегални "клиники" за извличане на органите на похитените. В сградата още личали следи от кръв по стените, запазено било и медицинското оборудване. Но следствие не е било започнато, защото... липсвали труповете. Междувременно прокурорката и екипът й били натиснати от представители на ЮНМИК и КФОР да не се занимават със случая, признава Дел Понте в книгата си.
Според дел Понте, тези органи след това са били изпращани от летището в Тирана към клиники в чужбина, за да бъдат присаждани на пациенти, които са плащали много добре. В книгата си бившият Главен прокурор на Трибунала в Хага разказва как Международният съд е бил информиран за това от група авторитетни западни журналисти, които правили разследване по темата. Според някои данни, сред жертвите имало и албанци, както и жени от Източна Европа, принудени да работят като проститутки в Косово. От търговията с органи се облагодетелствали и лидери на АОК, написа Дел Понте.
АОК всъщност е паравоенната организация, която има огромно влияние в съвременно Косово, а нейните трима лидери станаха премиери на Косово - Рамуш Харадинай, Агим Чеку и Хашим Тачи.

Хашим Тачи и Рамуш Харадинай са търгували с органи на отвлечени сърби под прикритието на ръководената от Бернар Кушнер мисия на ЮНМИК - това доказа дел Понте в книгата си за тази зловеща афера. Дел Понте описва как и нейни подчинени са посетили къща в отдалечен планински район край Бурел в Албания, за която се смята, че е била "клиника" за изваждане на органи, и където са били избити над 300 сърби. Екипът открил следи от кръв в къщата, но така и не било установено дали тя е човешка. В къщата били намерени също марли и медикаменти. След като журналистите отказали да разкрият източниците си, а екипът не получил необходимата подкрепа от албанските власти и ЮНМИК, в крайна сметка трябвало да се откажат от разследването на тази афера.
След като книгата на дел Понте се появи, Асоциацията на семействата на безследно изчезналите сърби в Косово обяви, че възнамерява да съди Дел Понте за това, че е премълчала за престъплението и по този начин е помогнала на виновните. Председателят на Асоциацията Симо Спасич каза, че още през 2001 г. те са изпратили данни до Трибунала в Хага, че близките им са отвлечени в Албания. Въпреки тези данни, те не са били уведомени да е водено разследване, а през 2004 г. от офиса на Дел Понте им било съобщено, че изчезналите им близки са мъртви. След излизането на книгата на дел Понте, Симич предупреди, че няма да позволи на Карла дел Понте "да танцува върху костите на жертвите" и се зарече, че след като книгата бъде отпечатана официално и той се запознае в подробности със съдържанието й, ще започне съдебно дело срещу самата Дел Понте.

"Ако за престъпленията на албанците се беше разчуло по-рано, никой никога не би признал независимо Косово", убеден бе Спасич, който призна, че лично се е срещал с Дел Понте през 2001 и през 2004 г., за да я информира за случващото се, съобщи в. "Известия".
Федералният департамент по външните работи на Швейцария забрани на бившия Главен прокурор на Международния трибунал в Хага, Карла дел Понте и по-късно дипломат в Аржентина да направи представяне на книгата си в Милано. Въпросната книга дел Понте бе написала в сътрудничество с репортера от "Ню Йорк Таймс”, Чък Судетик, но данните в нея бяха "забравени".
Телевизиите Би Би Си, "Дойче веле", "Скай нюз" показваха колони от хора, които се движеха под охраната на бойците на АОК към Албания. Каква е била съдбата на тези хора, така и не стана ясно в годините след края на войната в бивша Югославия. Това продължи до появата на книгата на бившият Главен прокурор Карла дел Понте.

Албанският наркобарон и военен командир Рамуш Хардинай бе оправдан от Трибунала в Хага. Алия Изетбегович се отдаде на почивка в Сараево, въпреки доказателствата, представени в Хага, за изтезаване и убийства на военнопленници, обстрелване на болници, рушене на църкви. Белградските медии побързаха да допълнят биографията на бившия босненски президент с някои негови грехове от младостта му в годините на Втората световна война. Припомнено бе участието му в 13-та SS - дивизия "Ханджар" на територията на окупираната от Третия райх Югославия. Деяния, за които Изетбегович лежа в затвора по времето на Милошевич 9 години.
"Защо Радован Караджич ще носи вина за случилото се в гражданската война в Босна и Херцеговина, а Алия Изетбегович бе оставен да умре спокойно в болница преди пет години, като президент на тази държава?" - попитаха руски външнополитически наблюдатели при новината за ареста на Караджич.
Руската депутатка и шеф на регистрираната в Париж неправителствена организация Институт за демокрация и сътрудничество, Наталия Нарочницкая заяви навремето пред Vest.ru: "Картината е страшна, но, честно казано, аз се съмнявам Европа някога да си признае тази чудовищна несправедливост и грешка, това чудовищно престъпление, при което сърбите бяха демонизирани, беше оправдана агресията на НАТО срещу суверенна европейска държава, беше провокирано разпадането на същата тази държава, подписала Устава на ООН и Заключителния акт от Хелзинки, беше потъпкано международното право."
"Добре известни са случаи на оправдаване и освобождаване на босненци и косовски албанци, преди всичко Рамуш Харадинай, за които няма съмнение, че са извършвали военни престъпления", коментира и говорителят на руското външнополитическо ведомство Андрей Нестеренко, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Задържането на бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич е политическа стъпка на сръбските власти, целяща спечелване на доверието на Европа, смята директорът на Института за стратегически оценки на Русия Сергей Ознобишчев.
"За Сърбия това е политически ход, стремеж за закрепване в ЕС, опит за спечелване на доверието на европейските страни", каза Ознобишчев, цитиран от Агенция "Фокус".
Бившият американски дипломат Ричард Холбрук пък обвини Караджич за всички жертви по време на тригодишната война в Босна, която бе най-кървавата от балканските конфликти, съпътствали разпадането на Югославия.
"Без Радован Караджич, това нямаше да се случи," каза пред Си Ен Ен Холбрук.

Във войните на тариторията на бивша Югославия участваха с еднаква вина и сърби, и албанци, и хървати и мюсюлмани, но преследвани и виновни засега, с най-тежки присъди са единствено сърбите.

Караджич бе арестуван в междуградски автобус, което бе интерпретирано сполучливо от журналисти така: „Автобусът, който ще отведе Сърбия в Европейския съюз”, т. е. сърбите са абсолютно наясно, че предаването на лидера на босненските сърби е част от сделка за бъдещето на самата Сърбия, сключена от нейни политици е лидери на западни държави...
Другата алтернатива е дезинтеграция и окончателно разпадане на сръбската държава, в което политолози и геостратези от Европа и САЩ показаха, че са добри в „проиграването” на този вариант.