На 8 декември Българската асоциация по хотелиерство и ресторантьорство /БАХР/ е поканена в Сърбия от Сръбската асоциация да представи и рекламира в Белград безплатно продукта си „зимен туризъм”. Българите отиват в сръбската столица на разноски на домакините, в знак на благодарност, че България е дала рамо за падането на визите за Европейския съюз. Българските служители на БАХР ще заминат в Белград, но как ще бъдат посрещнати, как ще бъдат приети, след като един чиновник от Министерство на външните работи, Златко Някой си, завършил не кой да е университет, а МГИМО /Московски държавен университет за международни отношения, според негови колеги – бел. Л. М./ се изцепи в Хага, без да му мигне окото срещу Сърбия, защитавайки едностранното обявяване на независимост от страна на Косово!

От новините от информационните агенции стана ясно, че на четвъртия ден от процеса в Международния съд в Хага, на който се обсъжда едностранното провъзгласяване на независимост на Косово, представителят на България там, Златко Димитров, обявил на всеослушание, че международното право не забранява декларации за независимост, нито отцепване. Димитров отхвърлил аргументите на много други държави, че декларацията за независимост на Косово е в разрез с резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. По думите на Златко Еди- кой си, България била уверена в правотата на действията си, признавайки Косово като независима държава, тъй като това  допринесло за мира и стабилността на региона. Относно отношенията на София с Белград Димитров изразил надежда, че се останат в духа на добросъседството, въпреки признаването на косовската независимост.

Не съм чула някой да отиде и без причина да се изплюе в лицето на свой съсед, а след това да си тръгне с думите, че отношенията на добросъседство ще се запазят ненакърними!

Няма да коментирам как един служител на българско министерство си позволява да загърбва тълкуване на Общото събрание на ООН и други събития, свързани с него, но едва ли той, еднолично е решил да прави подобно изявление.

Тук ще припомня, че по искане на Сърбия, Общото събрание на ООН даде тълкуване на международните граници. Друг немаловажен факт, който този Златко Еди кой си трябваше да знае, е че НАТО нямаше разрешение за употреба на сила в Косово от Съвета за сигурност. Съветът за сигурност към ООН бе излязъл с Резолюция за налагане на принудителни мерки в Косово. За употребата на въоръжена сила трябваше, според международното право да има отделно, друго решение, каквото СС не бе издал, поради очакването Русия да наложи вето.

Реакцията на сръбската делегация след думите на българския чиновник от МВнР бе много бурна. Агенция Танюг предаде незабавно: „България заби нож в сърцето на Сърбия, както го е правила много пъти в историята досега”. От новините от други агенции стана ясно, че сръбската страна е изтъкнала, че дори Албания е била по-малко антисръбски настроена в сравнение с изявлението на въпросния висш чиновник от МВнР, Златко Някой си, който в пледоарията си на всичкото отгоре настоял да се делегитимират действията на Сърбия! Членове на сръбската делегация в Хага коментирали, че Димитров интерпретирал погрешно и някои становища, които предходните дни са били чути в полза на сръбската страна.

В събота, още на другия ден след скандала, предизвикан от чиновника на българското Външно министерство, повечето сръбски медии като „Глас явности, Блиц, „Вечерне новости”, „Курир”, „Политика”, сръбското он лайн издание „Мондо”  публикуваха едно и също - коментарът, че България е забила нож в сърцето на Сърбия.

“Когато не знаят на коя страна да застанат, българите удрят по сърбите”, коментира вестник „Прес магазин”.

Антибългарската кампания продължи и вчера като България бе наречена „американски играч” на Балканите.

Представителят на България пред Международния съд в Хага, заявил, че резолюция 1244 не предвиждала постигане на съгласие за статута на Косово, нито Косово да остане част от Сърбия в случай че не се постигне договор между Белград и Прищина.

„Процесът на преговори между Белград и Прищина пропадна и независимостта на Косово стана едно от възможните решения на проблема”, е заявил чиновникът на министър Желева пред съда. И тъй като в историята не се случва нищо случайно, сръбският правен екип припомнил, че юридическият представител на България по делото в Хага е бил част от екипа на Марти Ахтисааари, който „даде зелена светлина на властите в Прищина да обявят независимост”. Т. е. може да се каже, че засега приемствеността на политиката от страна на МВнР от времето на Ивайло Калфин продължава и при сегашният дипломат №1, Румяна Желева.

По отношение на Косово и едностранното обявяване на независимост на сръбската провинция, Европа употреби двойни стандарти, тъй тя не подкрепя идеята за независимост на баска държава или турски Северен Кипър. В същото време защитниците на косовската независимост сочат, че администрираната от ООН сръбска провинция винаги е била по-специален случай и че не са уместни сравненията с други сепаратистки конфликти.

Не без значение са следните факти, че в Хага, в рамките на заседанията на Международния съд бе съобщено, че Косово бе присъства там не като държава, а като страна в производството. Представителите на косовските албанци, участващи в публичните заседания на Международния съд в Хага по въпроса за законността на провъзгласяването на независимостта на Косово, фигурират в съдебните документи само като автори на едностранната декларация за независимост.

Резолюция 1244, която установи гражданско международно присъствие за администрацията на ООН в сръбската провинция, но не е повод за признаване на едностранното обявяване на независимост на Косово. Резолюцията де факто прие, че Косово е част от държавата Сърбия и в нея липсва и най-малък намек, че иде реч за независима държава.

Логиката на позицията, изразена от на въпросния чиновник на министър Желева, утре може да рикушира в Кърджалийско, Шуменско, Търговище и разградско, като живеещите там български граждани с мюсюлманско вероизповедание драснат една Декларация за независимост и да се отцепят териториално от България, обявявайки независимост. Това е напълно възможно след като неизвестно защо 20 години тези български граждани се наричат „български турци” единствено заради мюсюлманското си вероизповедание.

Ще прибавя и глупостта от времето на мандата на Петър Стоянов като президент, България да ратифицира Рамковата конвенция за националните малцинства, според която така наречените „български турци” могат да се обявят за национални малцинства, ще поискат колективни права и след това: Ходи, гони Михаля!

Ще се сбъдне кристалната детска мечта на Карл Попър, който проповядва, че важни са етносите, а не нациите. Правя уточнение, че това виждане на Попър важи за Балканите, но не и за САЩ.

Според сега действащата Конституция, Република България е парламентарна република. Редно беше, след като някой от Министерство на външните работи е искал да се докара пред задокеанските си господари, да се вкара казуса в парламента и да се изработи и гласува позиция на българския парламент, със съответните аргументи и дискусии и тогава да се праща Златко Някой си в Хага, да изразява позиция по отношение на Косово. Този момент бе пропуснат, парламентът бе пренебрегнат и скандалът със Сърбия е в ход!

Делото за законността по едностранното обявяване на независимост на Косово в Международния съд в Хага се провежда въз основа на решение на Общото събрание на ООН, което през октомври 2008 г. прие с мнозинство инициативата на Сърбия, съдът в Хага да се произнесе по въпроса. Преди това над 30 регистрирали се държави за участие в заседанията на Международния съд, устно излагат аргументи в полза на едната или другата страна по делото. След това 15 съдии ще проучат аргументите на всички и с мнозинство ще отсъдят по делото, като решението ще бъде публично оповестено в средата на другата година.

Становището на съда няма задължителен характер, но има неоспорима правна и морална тежест, твърди главният правен защитник на Сърбия пред Международния съд по делото между Босна и Херцеговина и Съюзна република Югославия Тибор Варади. Според него, решението на съда може има голямо влияние върху бъдещите политически действия.

Косовският министър на външните работи Скендер Хисени заяви, че Косово ще представи в Международния съд неоспорими доказателства за своята независимост и няма да бъде пренебрегнат нито един аргумент в полза на легитимността на независимостта на Косово.

Сръбският външен министър Вук Йеремич изрази увереност, че решението на Международния съд в Хага по делото Сърбия срещу Косово, ще е в полза на Сърбия, т. е. ще бъде признато, че едностранното обявяване на независимост от страна на Косово е нарушение на международното право, съобщиха руски медии. Йеремич оприличи битката за Косово от момента на обявяване на независимост до днес на партия шах, като в даден момент Сърбия е била пред мат в два хода.

До 11 декември съдът, който започна работа на 1 декември, ще има открити заседания. Сърбия, Косово и над 30 нации, включително Русия и САЩ, ще разкрият своите конфиденциални аргументи пред съда, който след това трябва да изкаже мнение относно законността на действията на Косово. Всички документи, становища и отговори от заседанията на Съда в Хага засега са поверителни. Очаква се по-късно Международният съд да реши дали обществеността да получи достъп до тях по време на процеса или по-късно.

Според неофициална информация 16 държави в становищата си ще подкрепят независимостта на Косово, докато позицията на Белград, че актът на властите в Косово от 17 февруари миналата година противоречи на международното право, ще подкрепят 15 държави. Независимостта на Косово до момента официално е призната от 63 от общо 192 държави-членки на ООН.

Косово е повече от година сред най-обсъжданите теми, редом със ситуацията в Афганистан и разполагането на американската противоракетна система на стария континент. В Мюнхен първият заместник-министър председател на Русия, Сергей Иванов предупреди, че ако Европейският съюз признае независимост на Косово, то следва по същия начин да признае и Севернокипърската турска република, досега призната единствено от Анкара.

Гърция тръгна към признаване на Косово, защото направи сделка по името на Бившата югославска република Македония /БЮРМ/, но този дипломатически ход е нож с две остриета. Както е известно Гърция винаги е била близка със Сърбия, въпреки че в случая други приоритети взеха връх.

Днес вече са в спомените събитията от преди 10 години, когато в Косово вреше и кипеше. Кабинетът "Костов" се събираше на закрити заседания заради Косово. Съветът за сигурност на ООН единодушно осъждаше действията на албанските терористи. В онези времена Карла дел Понте, Главен прокурор на Хагския трибунал поиска правомощия от Съвета за сигурност на ООН да съди Хашим Тачи, днешният премиер на Косово. За целта тя предложи промяна на член 5 от Устава на трибунала, за да може да завърши разследването си и да повдигне обвинение. Тогава Тачи бе сред лидерите на Армията за освобождение на Косово - АОК. Обвиненията, за които дел Понте искаше да постави Тачи на подсъдимета скамейка бяха престъпления срещу неалбанското население след влизането на международните сили в Косово. По-късно шумът около това искане на дел Понте стихна, като че ли никога не го е имало.

Малцина помнят и как нарастваше напрежението в Косово и как Белград предупреждаваше, че нахлуването на АОК в Южна Сърбия е "въведение към нова война". Косово за мнозина от населението на Балканите е синоним на насилие и смърт, етническо прочистване и бомбардировки. За това същото Косово става дума и днес.

Какво е новото, което прави впечатление в сегашната външна политика, която провежда министър Желева: лоши отношения с Гърция около неяснотите по „Бургас-Александруполис”, продължение на лошите отношения с Македония, по вина на политиците от тази държава. Сега към влошените добросъседски отношения от страна на България на Балканите се прибавя и Сърбия...

Повече по темата ще намерите в сайта, на секция Свят – 2008 година:

http://www.lubamanolova.info/2009-08-13-08-06-29/-2008-/436-1-

Раната Косово – как да бъде излекувана, както и други публикации, може да намерите в търсачката на сайта по ключови думи по темата „Косово”, „Карла дел Понте”.