Голям концерт в памет на неповторимия руски бард Висоцки се състоя в неделя вечер, на 29 януари, по случая73 години от рождението му и бе излъчен по телевизия ОРТ. Актьори композитори, поети – съвременници на певеца и млади звезди на руското кино и театър изпяха в негова чест едни от най-известните му песни!

На сцената се появиха и лауреати на наградата на Фонд “Висоцки”, хора с отличили се със своята гражданска доблест, между които и актриса, създала фонд за набиране на средства за лечение на онкоболни деца.

Най-младото поколение актьори  излизаше на сцената и всеки един от актьорите изпълняваше любима песен на Висоцки! Сред тях бяха и двама от главните герои на сериала “Бригада” -  Сергей Безруков, Дмитрий Дюжев.

На публиката и телевизионните зрители бе съобщено за снимки на биографичен филм за голямия поет и актьор, където главната роля ще изпълнява синът му – Никита.

Когато Висоцки почина, хората спонтанно започват да носят в театъра свои посвещения, стихове, снимки, записи. След панихидата се образува жив венец – от цветя, грамофонни плочи.

Когато всичко приключва, събраното за певеца е отнесено и прибрано в театъра. Администрацията на театъра заделя стая и назначава човек, който да поеме нещата.

Министерството на културата излиза с разпореждане за създаването с държавно финансиране на Музей “Висоцки”, тъй като според руската зам.министър на културата - "Висоцки е нужен на пололенията като памет и пример."

“Най-страшни са равнодушните хора” – каза приятел на Висоцки. - Володя ни показа как да бъдем хора, граждани на тази страна.”

Това е може би най-ценното зъвещание на барда.

Неволно направих паралел с една млада българска актриса, Радина Кърджилова, известна с участието си в сериала “Стъклен дом”. В петък тя се появи в седмичната “Панорама” по повод участието си в новия български филм “Тилт”, посветен за разочарованото младо поколение...

Не повярвах на ушите си, когато Радина Кърджилова обясни, че политиците са друга планета за нея.

“Как да кажа, не съм много добре запозната с политиката и се водя от това, което мисля, че е правилно за мен, самата – каза Кърджилова. - ...Мен ме интересува това, с което аз се занимавам – киното и театъра”, каза Кърджилова в опит да се дистанцира предпазливо от случващото се в страната със заучени клишета фрази!

Явно на немалка част от българските актьори е чуждо, че за култура се отпускат малко пари, че имаме министър, който експериментира с създаването на несъвместими административно-творчески обединения, докато строи идеята си за български Лувър! Колко български звучи!

Вярно е, че премиерът Борисов изпрати фалкона си за един актьор, в опит да ме се помогне при внезапен инсулт, но дали той би сторил това за всички актьори, даже за тези от най-старото поколение, които живеят с мирезните си пенсии?

А дали би го направил за болно дете, за живеещите незрящи в едно провинциално градче, на които им отнеха болницата и при нужда ще се наложи да пътевят като самуиловите войници в търсене на медицинска помощ?

Нима е изкуство киното, в което играят актьори, на които са далечни и чужди мизерията и болестите на голяма част от българското население? Или отново някой прави филм за филма, а не за живота!

Спомних си за една церемония за наградите “Оскар”, когато подкрепящите режисьора Майкъл Мур за филма му “Фаренхайт 9/11” се бяха сложили тънки лентички върху официалните костюми и рокли. Мълчаливо и достойно.

Дали българското кино ще стане конкурентноспособно, ако в него играят актьори, които са чужди на съдбата на страната и народът ни? Едва ли.

Висоцки има едно хубаво стихотворение “Аз не обичам”, в превод на Румен Леонидов:

Аз не обичам изхода фатален

и няма да ми писне да съм жив.

И мразя се, когато съм печален,

когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам

/Не вярвам във възторга въобще!/,

през рамото ми някой да наднича,

писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,

полунеща да шепнат с полуглас.

Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,

когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,

а също и съмнението зло.

Аз не обичам змийски да ме галят,

с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,

аз предпочитам истинския риск.

Да бъдеш честен вече е събитие

и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,

изпитвам жал, но само към Христа.

Насилието както ненавиждам,

така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.

Когато бият някой без вина.

Когато във душата ми нахлуват

и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -

там сменят милиона за петак.

Дори след най-големите промени

аз няма да ги заобичам пак.

А ето едни от най-прекрасните песни на Висоцки – за всички, които го обичаха и помнят: