Министър-председателят Георгиос Папандреу е изправен пред бунт в собствената си партия тази сутрин, на 3 ноември, след завръщането си от среща с германския канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози отбеляза в. "Катимерини".

Референдум или оставка на кабинета след вот - кое е по-вероятното след срещите на гръцкия премиер в Кан - това само близките часове могат за осветлят.

В същото време едно е да се оказва натиск и налагат решения, а съвсем друго е какво мислят гърците, които не са народ, на който ще се диктува и вменяват решения, още повече, когато те са свързани с начина им на живот.

След бурната нощ на срещи и натиск, в Кан на срещата на Г 20 стана ясно, че министърът на финансите на Гърция Евангелос Венизелос, придружавал Папандреу на среща в кулоарите на преговорите на Г-20 в Кан, беше този, който пръв декларира своето противопоставяне на идеята за референдума, но скоро е бил последван от други, като всички те, депутати и трима министри са се е разграничили от обявения от премиера Папандреу референдум и Гърция вече е близо до разпад на властта.

Двама зам.-министри и министърът на земеделието и развитието Костас Скандалидис са се разграничили след Кан от Папандреу съобщава изданието.

Към разделението в кабинета са се присъединили и някои депутати от ПАСОК, въпреки че Папандреу замина за срещата на върха в Кан, след пълно единодушия на правителството си по темата за подлагане на референдум на мерките по обявения от лидерите в Еврозоната спасителен план.

Лисабонският договор в сегашното си състояние не предвижда една държава да може да напусне Еврозоната, без да излезе и от Европейския съюз, заяви говорителка на Еврокомисията, съобщи БГНЕС.

„Гръцкото място в Еврозоната е историческа победа за гръцкия народ, която не може да бъде поставяна под въпрос… това не може да зависи от референдум", заяви Венизелос в изявление след преговори с представители на Г20 в Кан, но това далеч не означава, че връщайки се в Атина Венизелос ще бъде посрещнат с лаврови венци!

Според в."Катимерини" сред министрите, изразили съмнение в смисъла от референдум, са още Костас Скандалидис - министър на земеделието, Фофи Генимата - зам.-министър на образованиеето, Пантелис Економу зам.-министър на финансите и министърът на строителството и развитието - Михалис Хризохоидис.

"Договорът не предвижда излизане от Еврозоната без излизане от ЕС", заяви Каролина Котова на пресконференция и допълни: "Това е актуалното положение". Лисабонският договор, който влезе в сила през декември 2009 г., въвежда за първи път клауза за излизане от ЕС. За сметка на това в този договор не фигурира клауза за излизане от Еврозоната припомни БГНЕС.

Гърция не се отказва от референдума,  а спасителният план ще бъде замразен,  - това стана ясно тази нощ в Кан, от разговорите, които са водили лидери на страни-членки на Еврозоната с гръцкия премиер Георгиос Папандреу и финансовия му министър Венизелос.

Референдум или излизане от Еврозоната – това бе ултиматумът, който бе поставен на гръция министър председател Георгиос Папандреу тази нощ от лидери на страни-членки в Еврозоната.

Замразяване на спасителния план и опрощаването на 100-те милиарда за Атина, или допитване до гръцкия народ за мерките на Еврозоната.

Късно в понеделник Папандреу обяви, че планира референдум за спасителния план, което предизвика срив на пазарите и яростни критики от страна на политици от ЕС.

Европейските лидери на страните-членки в Еврозоната приеха , че обявеният и подкрепен от цялото гръцко правителство Референдум подлага на съмнение планът на Еврозоната за справяне с кризата чрез опрощаване на 50 на сто от гръцкия дълг, подкрепа за банките за облекчаване на загубите им и значително засилване на спасителния фонд за еврото.

Тутакси заваляха заплахи от страна на европейските колеги на Папандреу:

Френският премиер Франсоа Фийон изрази съжалението си от едностранното решение на Гърция да проведе референдум за спасителния пакет от ЕС и настоя гърците бързо да кажат дали искат да запазят еврото, предаде АФП.

„Разбира се, при демокрацията винаги е легитимно да се обърнеш към гражданите. Но ние съжаляваме, тъй като това е едностранно решение по проблем, който включва всички партньори на Гърция”, каза Фийон пред френския парламент.

„Гърците трябва да кажат бързо и без всякаква неопределеност дали искат да запазят мястото си в еврозоната или не”, подчерта френският премиер, цитиран от АФП.

Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че Европа се нуждае от яснота от Гърция за това как страната планира да изпълни съгласувания нов пакет за помощ от ЕС, предаде АФП.

„За нас важни са действията. През миналата седмица договорихме програма с Гърция. Германия иска тази програма да бъде реализирана. В тази връзка ние се нуждаем от яснота и именно затова ще говорим довечера с гръцкия премиер Георгиос Папандреу”, заяви Меркел.

Френският министър по европейските въпроси Жан Леонети посочи на 2 ноември, че въпросът, който трябва да бъде зададен на гърците по време на предложения от гръцкия премиер референдум, следва да се отнася до желанието на страната да остане в еврозоната, предаде АФП.

„Мисля, че гръцкият народ трябва да знае, че референдумът не е за това „съгласни ли сте със сключеното споразумение”, а „искате ли да останете в еврозоната”, посочи Леонети.

„Фактът, че и фондовите пазари, и европейските колеги реагираха с ужас на предложението на Георгиос Папандреу за провеждането на референдум за последното споразумение за спасяването на Гърция сам по себе си не е доказателство, че гръцкият премиер е направил грешка. Месеците на масови протести са достатъчно доказателство за това, че гръцкото население има проблеми с преглъщането на горчивия хап, изписан от Европейския съюз”, коментира вестник „Файненшъл таймс”.

Гръцкото правителство и европейският проект страдат от криза на легитимността. Референдум за последния спасителен пакет може да позволи на гръцките граждани да вярват, че не са просто наблюдатели и жертви на кризата.

Внезапното предложение на Папандреу да проведе референдум е грешка. Гръцките граждани заслужават да кажат своето мнение по въпроса с кризата. Но по-добрият начин да се насърчи общественият дебат би бил да се проведат избори.

Този коментар на „Файненшъл таймс” е в унисон с изявлението на опозицията, че е против референдума и сигналите й, че е готова на предсрочни избори като настоя за оставката на правителството!

На срещата на Г 20 се очаква европейските партньори на Гърция да окажат натиск върху премиера Георгиос Папандреу да внесе за гласуване спасителния план за Атина в гръцкия парламент, преди провеждането на референдума, предаде АФП, позовавайки се на европейски правителствен източник.

„Искаме да се уверим, че Гърция спазва ангажиментите си, за да можем да деблокираме следващия транш от международния заем, който вече е обещан на Атина”, посочи източникът. Гърция има нужда от средствата на ЕС и МВФ, за да избегне фалита в следващите седмици.

Както е известно лидерите на Франция, Германия, ЕС и МВФ ще се срещнат с Папандреу в Кан, след като гръцкият премиер вся паника с новината за провеждането на референдум относно втория спасителен план за Гърция.

За ЕС не беше трудно да наложат на Дейвид Камерън да се откаже от референдум, на който гражданите на Великобритания да изразят своята воля дали искат да останат в ЕС или страна да излезе от Евросъюза, но с гърците това не би могло да се случи и те ясно го показаха в последните месеци с непрекъснатите стачки и протести в столицата и други градове в страната.

Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу предупреди, че последствията от евентуално отхвърляне на спасителния план за Гърция на референдума в страната може да има невъзможни за предсказване последствия, предаде АФП.

„Без съгласието на Гърция за програма на ЕС и МВФ, условията за гръцките граждани ще станат много по-болезнени, особено за най-уязвимите групи на обществото. Последствията ще бъдат невъзможни за прогнозиране”, коментира Барозу при пристигането си в Кан за двудневната среща на върха на европейските лидери от Г 20, където се очаква главната тема на форума да бъде проблемът с гръцкия дълг и реалната опасност от нова кризисна вълна за световната икономика.

Както стана ясно, в нощта на 2 срещу 3 ноември, френския президент Никола Саркози е организирал среща на еврозоната за ситуацията в Гърция, в която са взели участие: германският канцлер Ангела Меркел, президентът на Еврогрупата, люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер, президентът на ЕС Херман ван Ромпой, pредседателят на ЕК Жозе Барозу, шефът на МВФ Кристин Лагард, гръцкият премиер Георгиос Папандреу и министърът на финансите Евангелос Венизелос.

На тази среща Саркози е заявил, че Гърция трябва да реши дали иска да остане в Еврозоната, като предупредил недвусмислено Папандреу и финансовият министър на Гърция, че страната им няма да получи допълнително спасително финансиране от ЕС и МВФ, докато не се съгласи да се придържа към спасителния план на ЕС, който беше съгласуван миналата седмица.

Докато гръцкото правителство реши дали ще се съгласи да отложи референдума, предварително отпуснатата помощ ще бъде замразена – са били категорични лидерите на Г 20.

Основната опозиционна консервативна партия в Гърция заяви, че гръцкият премиер Георгиос Папандреу е "опасен и трябва да си върви", предава агенция АПА.

"Папандреу представи Гърция като страна, която има съмнения за оставането си в ЕС и еврозоната", заяви говорител на партията "Нова демокрация".

МВФ и ЕС заплашиха да задържат помощта от 8 милиарда евро след заявлението на гръцкия премиер за провеждане на референдум, отбеляза на 3 ноември „Гардиън”. Гърция е изправена ултиматум, че няма да получи повече пари от ЕС и МВФ, докато гърците на гласуват за приемането на кризисните мерки, чието въвеждане е част от спасителния пакет.

Гръцкият премиер Георгиос Папандреу заяви в Кан, в навечерието на срещата, че членството на Гърция в еврозоната е поставено на карта. Преди изказването си той проведе извънредна среща с водещи европейски лидери, сред които - френският президент Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел.

Напъните на гръцката опозиция да свали кабинета на Папандреу ще доведе единствено до дестабилизация на страната и усилване на кризата в нея, чрез евентуална смяна на властта с послушно за Брюксел правителство. Това далеч не гарантира, че протестите и стачките щес прат и гърците ще се примирят с наложените от ЕС силно рестриктивни мерки.

Т. е. дали ще има стачки и протести при Папандреу, или протестите ще продължат при следващото правителство – гаранция за спокойствие в гръцката държава няма как да се предвиди.

Инфарктната среща в Кан се провежда на фона на загубата на самата Меркел от влиянието си в Германия, където над 50 нас то от гражданите не са съгласни с трети неин мандат.

Саркози също е към края на управлението си, да не отварям дума за нестабилната американска финансова система и икономика.

Няма как анализаторите и стратезите на заздравяване на Евросъюза да не си дават сметка, че Европа олевява, кризата изкара на улиците гражданите от мното европейски държави.

Ето защо стабилността на ЕС едва ли ще бъде „спасена” с ултиматуми и смяна на властта в една Гърция. Още повече, че и други страни като Италия, португалия, Испания са нестабилни.

Да се вярва на тезата, че един Барозу ще вразуми гърците, или един Саркози ще ги сплаши  означава, че в Брюксел не са наясно с нрава и душевността на гръцкия народ.

Още повече, че гърците не са единствените недоволни от рецесията и нестабилността на еврото...

За северноафриканските подвизи на европейските лидери даже няма да отварям дума – те са наясно, че хвърлиха пари на вятъра в усилие да спечелят битки, които предватилено бяха предизвестено загубени като последстия  и резултати.

Но – това предстои...