Неразказаната история за клането на Майдана

Един кървав ден на централния площад в Киев преди близо година беляза края на зимните протести срещу правителството на президента Виктор Янукович, който скоро след това избяга от Украйна. Повече от петдесет протестиращи и трима полицаи загубиха живота си. Но как изобщо започна стрелбата? Организаторите на протеста отричат да имат каквато и да е връзка, но един човек разказа пред Би Би Си различна история.
Публикува се с любезното съдействие на сайта ГЛАСОВЕ
Снимки, направени от местен фотограф в сградата на Консерваторията на 20 февруари

В ранната утрин на 20 февруари 2014 г. Майданът е разделен на две – от едната страна стоят протестиращите, а от другата полицията. Тази ситуация продължава така повече от два месеца. Но скоро събитията ще получат своята развръзка. До края на този ден над петдесет човека ще бъдат мъртви, повечето от тях разстреляни на улицата от пазителите на реда и закона.

Тези събития ще доведат до преврата, който сваля проруския президент Виктор Янукович от власт на 20 февруари 2014 г., и ще бъдат използвани, за да се оправдаят анексирането на Крим и подкрепата на сепаратистите в Източна Украйна.

Лидерите на протестите, някои от които в момента са на властови позиции в Украйна, твърдят, че за стрелбата по гражданите е била виновна само полицията, която е получавала заповеди от старото правителство.

Но една година по-късно някои от очевидците започват да рисуват малко по-различна картина.

Не стрелях, за да убивам!”

„Стрелях долу в краката им” – твърди човек, когото ще наречем Сергей. Той ми каза, че е бил на пост пред Киевската консерватория, музикалната академия, която се намира в югозападната част на площада.

„Разбира се, че можех да ги уцеля в ръцете или където пожелая. Но аз не стрелях, за да убивам!”

Сергей разказва, че е протестирал редовно на Майдана в продължение на повече от месец и че неговите изстрели, отправени към полицаите на площада и на покрива на подземен мол, са ги накарали да отстъпят.

Имало е стрелба и два дни по-рано, на 18 февруари. Следващият ден е бил по-спокоен, но Сергей разказва как вечерта влязъл контакт с мъж, който му предложил два вида оръжия. Първото било 12-калиброва пушка помпа, а второто – автоматична ловна пушка „Сайга”.

Той избира второто оръжие и го скрива в сградата на пощата, разположена близо до Консерваторията. И двете сгради са под пълния контрол на протестиращите.

Когато престрелките започват рано сутринта на 20 февруари, Сергей разказва, че отишъл в Консерваторията и прекарал там 20 минути преди 7 часа сутринта, като стрелял по полицаите заедно с втори въоръжен човек.

Неговата версия е частично потвърдена от други свидетели. Същата сутрин Андрий Шевченко, тогава депутат от опозицията и участник в Майданското движение, получава телефонно обаждане от началника на полицейската част за борба с безредиците на площада.

Андрий Парубий, настоящ заместник-председател на украинския парламент и бивш майдански комендант.

„Той ми се обади и ми каза: „Андрий, някой стреля по моите момчета”. И добави, че изстрелите идвали от Консерваторията.”

Шевченко се свързва с отговорника за сигурността на протестиращите, Андрий Парубий, познат като коменданта на Майдана.

„Изпратих най-добрите си хора да огледат цялата сграда на Консерваторията и да установят дали оттам се стреля” – казва Парубий.

През това време Шевченко получава едно след друго все по-панически обаждания.

„Продължавах да получавам обаждания от началника, който ми съобщаваше: „Имам трима ранени, имам петима простреляни, имам мъртъв полицай”. Скоро ми каза: „Нареждам отстъпление, Андрей, не знам какво ще стане от тук нататък, но усещам, че ще е нещо грозно”.

Андрий Парубий, днес заместник-председател на украинския парламент, твърди, че хората му не са намерили въоръжени мъже в сградата на Консерваторията.

Обаче фотограф, успял да проникне в Консерваторията по-късно същата сутрин - малко след осем часа, е заснел няколко човека с оръжия, но не ги е видял да откриват огън.

Разказът на Сергей също се различава от този на Парубий.

„Точно презареждах – каза ми той. – Те дойдоха при мен, единият сложи крака си отгоре ми и ми нареди: „Искат само да поговорят с теб, всичко е наред, но спри да правиш каквото правиш.”

Сергей е убеден, че двамата мъже, които го изкарват от Консерваторията, са част от охранителния екип на Парубий, макар да не е разпознал лицата им. Той е изкаран с кола от Киев и е оставен да се прибере у дома както може.

През това време трима полицаи са смъртно ранени и масовите екзекуции на протестиращите започват.

Официалното разследване на Киев се концентрира върху събитията, които се случват след това – след като полицаите започват да отстъпват от площада. В едно видео ясно се вижда как те стрелят по тълпата, докато се изтеглят.

Само трима са арестувани, всички са членове на специалната полицейска част, отговаряща за сигурността на протестите. И от тях само двамата с по-нисък чин остават в затвора. Командващият частта Дмитри Садовник е пуснат под гаранция и в момента е в неизвестност.

Тримата полицаи са обвинени в извършването на 39 убийства. Но загиват поне още една дузина протестиращи, както и трима служители на реда.

Някои от жертвите са почти сигурно застреляни от снайперисти, заели позиции в някои от по-високите сгради около площада.

Адвокати на жертвите и източници от главната прокуратура в Киев съобщават на Би Би Си, че по отношение на жертви, които не са били убити от полицията, техните въпроси и разследвания са били замразени от съдебната власт.

„Нека си припомним какво беше по времето на Янукович – бермудски триъгълник. Прокуратурата, полицията и съдът – казва Андрий Шевченко. – Всички знаеха, че те си сътрудничат, че се покриват един друг и са в дъното на ужасната корупция в държавата. Тези връзки все още са налице.”

Главният прокурор на Украйна Витали Ярема е уволнен тази седмица с тежки критики за начина, по който е водил разследванията.

Междувременно теориите на конспирацията никнат една след друга.

„Убеден съм, че стрелбата на 20 февруари е била извършена от снайперисти, пристигнали от Русия и контролирани от Русия” – казва Андрей Парубий, бившият майдански комендант.

„Стрелците са искали да превърнат Майдана в кървава баня.”

Това е широко разпространена теория в цяла Украйна. В Русия обаче вярват точно в обратното. Клането на Майдана е било конспирация на Запада, дирижирана от ЦРУ с цел да се изкара Украйна от сферата на руското влияние. Нито една от страните не представя убедителни доказателства, за да подкрепи тезата си.

Лидерите на Майдана неизменно твърдят, че са се опитвали да задържат оръжията далеч от площада.

„Знаехме, че нашата сила не е в оръжието и че ще проявим слабост, ако започнем стрелба” – казва Андрий Шевченко.

Парубий мисли, че е възможно малка група от въоръжени протестиращи да са дошли на Майдана като част от спонтанен и неорганизиран отговор на насилието, извършено от полицейските сили преди 20 февруари.

„Чух, че след престрелките на 18 февруари на Майдана са дошли хора, въоръжени с ловни пушки. Казаха ми, че някои от тях са роднини на убитите същия ден. Така че не изключвам възможността да е имало хора с ловни пушки на площада. Лесно мога да си представя, че когато снайперистите започнаха да убиват нашите хора един след друг, тези с пушките са отвърнали на огъня” – казва Парубий.

Сергей отново разказва различна история. Той казва, че е бил привикан за стрелец при нужда към края на януари от човек, който се представил като пенсиониран офицер от армията. Самият Сергей е бивш войник.

„Говорихме и той ме взе под крилото си. Видя нещо в мен и ме хареса. Офицерите са като психолози, те могат да видят кой е способен. Държеше ме близо до себе си.”

Бившият офицер убеждава Сергей да се присъедини към някоя от активните бойни групи на Майдана.

„Твоето време ще дойде” – казва му той.

Дали Сергей е бил подготвен психически да вдигне оръжието?

„Не сме правили някакви бойни планове, просто седнахме, поговорихме на четири очи и офицерът ме подготви за всичко” – казва той.

Не става ясно кой е бил този човек и дали е бил член на някоя от групировките на Майдана.

Още много факти не знаем, като например кой е открил огъня на 20 февруари.

А що се отнася до теориите на конспирацията, възможно е Сергей да е бил манипулиран, да е играл роля на пешка в една по-голяма игра. Но той не вижда нещата по този начин. Бил е просто обикновен протестиращ, вдигнал оръжие, за да се защити.

„Не исках да стрелям или да убивам никого. Но ситуацията беше такава. Не се чувствам като герой. Точно обратното. Имам проблеми със съня, лоши предчувствия. Опитвам се да се контролирам. Но съм нервен през цялото време. Изобщо не съм горд от себе си. Лесно е да стреляш. Животът след това е труден. Но ти все пак си длъжен да защитиш родината си.”

Превод: Филип Каменов

 

Добави коментар

Моля спазвайте общите условия на сайта!


Защитен код
Обнови

Търсене
Кой е тук?
В момента има 104 посетителя в сайта